Решение по дело №282/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 261
Дата: 3 юли 2023 г. (в сила от 3 юли 2023 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова-Ковачева
Дело: 20234400500282
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Плевен, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500282 по описа за 2023 година
С решение №224 от 20.02.2023 г. по гр.д. №2909/2022 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.
София, с ЕИК: *** искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В.
К. Т. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, че ДЪЛЖИ сумата от 542.57 лв. –
главница, сумата от 60.58 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2016 г.-
28.02.2017 г. и сумата от 221.23лв. – обезщетение за забава за периода
30.06.2016 г.-23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, претендирани въз основа на
Договор за потребителски кредит №672826/19.05.2016 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение № 107/14.01.2022 г. по ч.гр.д. №193/2022 г. на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Недоволен от решението е останал ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД и е подал въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявения установителен иск.
Въззивникът твърди, че кредитополучателят е имал възможност да
1
избере какво обезпечение да предостави – банкова гаранция или
поръчителство, без ограничение относно личността на поръчителя. Твърди
още, че кредитополучателят е бил предварително информиран за всички
условия, хипотези и последици от сключването на договора за поръчителство.
Сочи, че поръчителят е уведомил кредитополучателя за постъпилото от
страна на кредитора искане за плащане, както и за вече извършеното плащане.
Препис от въззивната жалба е връчен на адв. М. Б. – особен
представител на ответника В. К. Т. на 05.04.2023 г. и на 07.04.2023 г. е
подаден отговор, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Адв. М. Б. счита, че представените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
неподписани от В. К. Т. договори не доказват наличието на валидна
облигационна връзка. Акцентира върху липсата на заявление за отпускане на
кредит и на доказателства за предоставянето на кредита чрез „ИЗИПЕЙ“ и за
плащането на дълга от поръчителя.
С определение №622 от 03.05.2023 г. Плевенски Окръжен съд е счел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
ѝ.
В молба от 17.05.2023 г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД моли да бъде
уважена въззивната му жалба.
В о.с.з. на 08.06.2023 г. адв. М. Б. – особен представител на В. К. Т. моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от раздел III на Общите условия за предоставяне на кредити
от “КРЕДИСИМО“АД, кредитополучателят кандидатства за кредит като
подава заявление по образец на сайта или по телефона, в което посочва
личните си данни, в т.ч. и своя e-mail, както и желаните размер на кредита,
наименование на кредитния продукт и начин за усвояване на кредита. След
като в заявлението бъдат попълнени тези данни, “КРЕДИСИМО“АД изпраща
на кредитополучателя по e-mail стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
съдържащ цялата преддоговорна информация. Актуалните Общи условия и
договора се предоставят чрез платформата на сайта. Ако кредитополучателят
е съгласен да бъде обвързан от договора и Общите условия, въвежда
съответна команда на указаното за това място на сайта – така заявлението
се счита за подадено от кредитополучателя, а договора и Общите условия –
приети и подписани от същия.
В заявлението кредитополучателят може да посочи и дали ще
предостави обезпечение на кредита, като ако избере да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, следва да го направи в срок до 48 часа от
подаване на заявлението.
Видно от раздел VI на Общите условия за предоставяне на кредити
от “КРЕДИСИМО“АД, усвояването на сумата по одобрен кредит може да
2
стане: чрез превод към посочена банкова сметка; в брой; чрез директен
превод към търговец, посочен от кредитополучателя; чрез предоставяне на
карта.
По делото не е представено попълнено от В. К. Т. и подадено от
конкретен e-mail заявление, с което той кандидатства пред
“КРЕДИСИМО“АД за процесния кредит.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Представен е и неподписан от кредитополучателя договор за
потребителски кредит №67286 от 19.05.2016 г., съгласно чл.1 от който,
“КРЕДИСИМО“АД се е задължило да предостави на В. К. Т. кредит в размер
и при условия, посочени в договора и под условие, че подаденото от
кредитополучателя заявление бъде одобрено. В чл.2, ал.1 от договора
изрично е посочено, че договора, Общите условия за предоставяне на кредити
от “КРЕДИСИМО“АД и заявлението на кредитополучателя представляват
цялостно и единно споразумение между страните с посочения предмет.
Като неразделна част от договора е представено Приложение №1
относно условията на кредита и от него е видно, че общия му размер е 700
лв., срока му – 9 месеца, лихвения процент – 41.24 %, ГПР – 50 %, начина на
изплащане – на 9 равни месечни погасителни вноски всяка по 91.74 лв. с
падеж последния ден от месеца, с общ размер на всички плащания – 825.66
лв.
Налице е и неподписан от кредитополучателя договор за
предоставяне на поръчителство от 19.05.2016 г., сключен между „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД като поръчител и В. К. Т. като потребител, съгласно чл.1 от
който, поръчителят се е задължил да сключи с “КРЕДИСИМО“АД договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря пред „КРЕДИСИМО“АД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения,
възникнали от договор за потребителски кредит в размер на 700 лв. със срок
на погасяване 28.02.2017 г. Възнаграждението на поръчителя е в размер на
58.16 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит. В договора е
посочено, че поръчителят е получил предложение за сключване на договор за
поръчителство по отношение на потребителя.
Представен е и договор за поръчителство от 19.05.2016 г., сключен
между „КРЕДИСИМО“АД като кредитор /заемодател/ и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД
като поръчител. В договора е посочено, че поръчителят е включен в
оповестен от „КРЕДИСИМО“АД списък на лицата, от които кредитора
приема поръчителство за задълженията по отпуснати от него кредити.
Видно от заключението на ВЛ Т. Илиева, В. К. Т. е платил общо 450
лв., с които са погасени 157.43 лв. главница по договора за кредит, 65.08 лв. –
договорна лихва /неясно за кой период/, 53.01 лв. – наказателна лихва за
забава и 174.48 лв. – възнаграждение на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ЕООД. Така
3
дължими са останали: 542.57 лв. – главница по кредита, 60.58 лв. – договорна
лихва, 348.96 лв. – възнаграждение на поръчителя.
В о.с.з. на 24.01.2023 г. ВЛ е заявило, че не му е бил предоставен
платежен документ, удостоверяващ усвояването на кредита чрез превод към
„ИЗИПЕЙ“, а именно на този начин на усвояване на кредита се е позовал
ищецът.
Видно от уведомление от 23.02.2021 г., изпратено от „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД на имейл ***********@*****.*** , то е адресирано до В. К. Т. и
в него е посочено съгласно чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на
поръчителство, че на 23.02.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е платило на
„КРЕДИСИМО“АД следните задължения на В. К. Т. по договор №67286 от
19.05.2016 г.: 542.57 лв. – главница, 60.58 лв. – договорна лихва и 221.23 лв. –
наказателна лихва за забава. Липсват конкретни платежни документи, а ВЛ Т.
Илиева не е установило съответно счетоводно отразяване на плащането
извършено от „АЙ ТРЪСТ“ЕООД в полза на „КРЕДИСИМО“АД.
Липсва и посоченото в чл.3, ал.2 от от договора за предоставяне на
поръчителство уведомление, което поръчителят е бил длъжен да изпрати по
e-mail на кредитополучателя с цел да го уведоми за постъпилото от
„КРЕДИСИМО“АД искане за плащане на конкретни задължения по договора
за кредит.
Видно от договор за цесия от 02.03.2021 г., „КРЕДИСИМО“АД и „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД като цеденти са прехвърлили на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД като цесионер парични вземания по просрочени и неизплатени от
физически лица договори за потребителски кредити, индивидуализирани в
Приложение №1. Видно от това приложение, в него фигурират и вземания от
В. К. Т. по договор №67286 от 19.05.2016 г. както следва: 542.57 лв. –
главница, 60.58 лв. – договорна лихва, 348.96 лв. – възнаграждение на
поръчителя, 221.23 лв. – лихва за забава върху главницата от 542.57 лв. за
периода от 31.08.2016 г. до 23.02.2021 г. и 127.99 лв. – лихва за забава върху
главницата от 348.96 лв. за периода от 31.08.2016 г. до 23.02.2021 г.
В договора за цесия е посочено, че цедентите ще уведомят длъжника за
прехвърлянето на вземанията чрез пълномощник. Представени са две
нарочни нот. заверени пълномощни от 24.03.2021 г., дадени от
„КРЕДИСИМО“АД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД.
Видно от уведомление от 02.04.2021 г., изпратено от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на имейл ***********@*****.*** , то е адресирано до В.
К. Т. и в него е посочено, че съгласно договор за цесия „АЙ ТРЪСТ“ЕООД е
прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземането по договор за
кредит №672826 от 19.05.2016 г. в общ размер на 1 308.90 лв. към 25.03.2021
г., без разбивка по пера.
При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд е
4
приел за доказано сключването на договора за потребителски кредит и
неговото изпълнение от страна на „КРЕДИСИМО“АД.
Плевенски Окръжен съд обаче не споделя тези изводи. На първо място
по делото липсва иницииращият заемното правоотношение документ –
заявлението на кредитополучателя, което заедно с Общите условия и
договора прави „цялостното и единно споразумение“ по смисъла на чл.2, ал.1
от договора. Тъй като се касае за правоотношение възникнало от разстояние,
договора за кредит се счита за сключен не с подписването му, а с
въвеждането от кредитополучателя на съответна команда на указаното за това
място на сайта на „КРЕДИСИМО“АД. Това волеизразяващо действие може да
бъде установено като факт чрез съответна съдебно-техническа експертиза,
каквато не е поискана от ищеца. По арг. от чл.18, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗПФУР
негова е доказателствената тежест.
На следващо място Плевенски Районен съд е отчел факта, че липсва
нарочно писмено доказателство за усвояването на кредита от В. К. Т. чрез
„ИЗИПЕЙ“АД, но не е направил следващите се правни изводи. На
електронната страница на „ИЗИПЕЙ“АД - оператор на платежната система
Easypay.bg е разписана процедурата за получаване на парични суми. Според
нея, получателят се представя на гише за получаване на парите и посочва
следните данни: лична карта (№ и дата на издаване на личната карта) или
ЕГН и дата на превод на сумата. В случай че в системата данните за превода
съвпаднат, служителят проверява документа за самоличност на клиента и
въвежда в системата: номер на лична карта; ЕГН; трите имена на получателя;
адрес от личната карта и актуален адрес. В случай че системата одобри
въведените данни:
• нареждането за изплащане се разпечатва;
• получателят подписва разписка в два екземпляра, от които оригиналът
остава при служителя на гише, а вторият екземпляр се предава на получателя
на сумата;
• служителят изплаща сумата;
• служителят съхранява оригиналния екземпляр, като го подрежда по
уникалния му регистрационен номер, автоматично генериран от системата.
Ищецът би могъл да изиска от „ИЗИПЕЙ“АД оригиналния екземпляр
на разписката, който би трябвало да носи подписа на лицето, и така да докаже
безспорно получаването на сумата. Това обаче не е сторено по делото.
Следва да се отбележи, че плащането на общо 450 лв. от страна на В. К.
Т. не е признание за обвързването му от процесния договор за кредит.
При положение, че не е доказано от ищеца, сега въззивник, сключването
на договора със съгласието на В. К. Т., нито изпълнението на този договор от
страна на „КРЕДИСИМО“АД, е безпредметно да се обсъжда дали
произтичащото от договора за кредит вземане съществува и дали негов
титуляр е „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
5
За пълнота на изложението следва да се каже още, че:
Въззивната инстанция не приема за установен и факта на сключването
на договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и
„АЙ ТРЪСТ“ЕООД. В Общите условия не е посочено конкретно какво
волеизразяващо действие следва да извърши кредитополучателят, за да се
счита договора сключен, но може да се приеме по аналогия, че ст.д. за
въвеждането от кредитополучателя на съответна команда на указаното за това
място на сайта на „КРЕДИСИМО“АД. И това волеизразяващо действие не е
установено като факт чрез съответна съдебно-техническа експертиза,
поискана от ищеца.
Ако беше доказано сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, не е доказано „АЙ ТРЪСТ“ЕООД да е изпълнило
задължението си по чл.3, ал.2 от същия, както и основното си задължение – да
плати на „КРЕДИСИМО“АД всички изискуеми задължения на потребителя В.
К. Т.. Липсва документ, а и счетоводна следа за твърдяното плащане на
общата сума от 824.38 лв. /542.57 лв.+60.58 лв.+221.23 лв./, извършено на
23.02.2021 г. Не е доказано за „АЙ ТРЪСТ“ЕООД да е възникнало правото на
възнаграждение по чл.4, ал.1 по договора, нито правото на възстановяване на
платеното по чл.4, ал.2 от договора. Правилно Плевенски Районен съд е
приел, че в случая не е налице хипотезата по чл. 146 от ЗЗД и поръчителят
„АЙ ТРЪСТ“ЕООД не е встъпил в правата на кредитора по договора за заем.
Правилно е прието също, че ищецът не е придобил вземанията по процесния
договор за цесия, тъй като не е доказано те да са притежавани от „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД.
По така изложените съображения, а не поради мотивите на
първоинстанционния съд, се явява правилен крайния извод в обжалваното
решение, че иска е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №224 от 20.02.2023 г. по гр.д. №2909/2022 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7