О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
28.02.2020
г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВЧНД № 99 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.345,ал.1 от НПК
Постъпил е протест на Районна прокуратура-Т. ,в който
е посочено,че състав на Районен съд Т.,е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора, произнасяйки се по реда на чл. 377, ал. 1,
предложение второ от НПК - поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, в-ка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК по НАХД №388/2019г.
по описа на РС-Т..
Сочи се от страна на прокурора,че в срока по чл. 377,
ал. 2 от НПК протестира съдебния акт и моли Окръжен съд-Ловеч да го отмени,
като неправилен и незаконосъобразен.
Посочва,че Районният съд е счел, че постановлението по
чл. 375 от НПК, въз основа на което е образувано АНД № 388/
Приема,че следва да се отбележи, че делото е безспорно
изяснено и от страна на обвиняемия и защитата му не е опонирано. Счита,че и
двете страни са очаквали от съда единствено постановяване на решение, а не
неоснователно и ненужно забавяне на процеса, поради връщане на делото. Приема,че
отмененото постановление действително е „бедно" на фактически
„орнаменти", но изложените в същото доказателства сочат изискуемите факти
в достатъчен обем: относно време, място, деяние и участие на обвиняемия, правна
квалификация на деянието и по тези въпроси няма никаква неяснота или
противоречие, още по- малко объркване, както и оспорване.прави възражение,че не
би могло да се посочи „на кои доказателства прокурора дава вяра и на кои не
дава", както двукратно изисква и указва съда тъй като не са събрани
противоречиви такива.
Приема,че повдигнатият с настоящия протест спор е
принципен, и въпреки респекта към времето и ангажираността на въззивната
инстанция, следва да бъде отнесен до нея, с оглед на ясно изразените становища
в задължителната съдебна практика на ВКС досежно обема и съдържанието на
обвинителния акт, относими и към постановлението по чл. 375 от НПК:
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК, по т. д. № 2/2002 и Тълкувателно
решение № 6/19.02.2018 г., по Тълкувателно дело № 6/2017 г., и двете на ОСНК на
ВКС. И в двата източника,според прокурора, се съдържат задължителни указания и
разяснения към съдилищата за това, кои са нарушенията на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство, и какви са необходимите реквизитите на
обвинителния акт, с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо връщане на делото на прокурора и препятстващо
развитието на процеса в същностната му, състезателна съдебна фаза. Прието е, че
в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат
отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва
да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на
деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на
съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и
неговия подпис.Счита,че няма изискване към прокурора да анализира
доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна
квалификация на деянието! Както и непосочването в обстоятелствената част на
акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на
вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална
фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав.Респективно,когато
не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да
се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват
от съда.Приема ,че винаги, когато се преценява съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината
на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на
деянието и участието на обвиняемия в него или не.Счита,че и двете тълкувателни
решения са подчинени на разбирането за необходимостта от срочност и ускоряване
на наказателния процес и правната доктрина за производството пред съда като
същностно наказателно производство, в което съдът е единствено арбитър, а
досъдебната фаза - само като подготвителна.От тази гледна точка, становището на
районния съд в атакуваното разпореждане, че прокурорът е следвало: да направи
дълбинен анализ на „сложния" доказателствен материал по конкретното дело;
да спори и сам със себе си на кое дава вяра и на кое не..., при липсата на
такава дилема; да сочи в колко часа е установено деянието / апропо - часът на
обиска не е час на деянието!!!'; по кое време на денонощието е извършен
обискът; от кои служители на МВР; къде е открит точно у лицето наркотикът; да
коментира и експертизата по делото; е в драматично противоречие с изложената
задължителна съдебна практика и с концепцията за съда, само и единствено като
арбитър на процеса.дава становище,че всички сочени „дефицити" на
прокурорското постановление са неотносими към съставомерните признаци на
деянието и участието на обвиняемия в него, в частност деянието не е осъществимо
само в определен интервал от време, в светлата или тъмната част на денонощието,
например, за да е съществен / съставомерен/ елемент от обвинението и часът на
обиска?, още повече държането, като продължено деяние е траяло по- дълго време
този ден, преди да бъде разкрито, посредством въпросния обиск.Приема,че не е
налице, нито противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на
обвинението, нито необоснованост на обвинението. Всъщност,според прокурора,
съдът е поставил риторични въпроси, отговорите, на които са в материалите по
делото и при това са били възприети от него, видно от съдебния акт - той се е
запознал с всички доказателства, липсва противоречие в доказателствата, нито
възражение за нарушено право, неяснота или неразбиране.Прави предположение,че
районният съд много вероятно е бил повлиян от неправилния си прочит и неразбиране
на определение на Окръжен съд Ловеч по ЧНД № 276/
Предвид тези съображения и на основание чл. 345, ал.2 от НПК, моли
Окръжен съд-Ловеч да постанови предвидения в закона съдебен акт, с който да
отмени постановеното в с.з. на 29.01.2020 г. по АНД № 388/ 2019г., на I - ви
състав на Районен съд Т., разпореждане, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокурора, като разпореди продължаване на
процеса в съдебната фаза.
От страна на защитника –адв.Стефан Стефанов и
обвиняемия Т.П.Н. не са постъпили възражения срещу протеста в законоустановения
срок.
Въззивната
инстанция, като взе предвид възраженията в протеста, мотивите на РС - Т. и
събраните по делото доказателства счете за установено следното:
С разпореждане № 16/29.01.2020 г. РС-Т. на основание
чл. 377, ал. 1 от НПК е прекратил съдебното производство по НАХД № 388/2019г.и
е върнал делото на РП-Т. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, съобразно
обстоятелствената част на разпореждането.
Протеста
на Районна прокуратура – Т. е подаден в законоустановения срок срещу акт на
съда, който е процесуално допустимо да бъде протестиран, но разгледан по
същество е неоснователен и следва като такъв да бъде оставен без уважение .
Няма спор, според настоящата инстанция ,че
постановлението с което прокурора по настоящия казус се е произнесъл по същество изпълнява ролята на
обвинителен акт, поради което и следва да е мотивирано./арг.чл.375 от НПК/.
Неоснователно в тази връзка е възражението на прокурора, че липсата на кога, по кое време на
денонощието е извършен обиска..." , от кои служители на МВР е извършен
обискът, къде е открит точно у лицето наркотикът, не е коментирана експертизата
по делото, както и отново - на кои доказателства прокурора дава вяра и на кои
не дава са несъществени елементи от обстоятелствената част на
постановлението,както и приетото от него,че като че ли основният мотив за връщане на
делото е, че след като в обстоятелствената част на постановлението и в
диспозитива на обвинението не е посочен и часът на деянието,респективно, че
делото е безспорно изяснено и от страна на обвиняемия и защитата му не е
опонирано.
Както е посочил и РС-Т.,в задълженията
на съдията –докладчик е да прецени допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия.Обоснован е извода на РС-Т.,че процесното постановление
практически не съдържа обстоятелствена част, в която да има анализ на събрания
доказателствен материал, най-малкото да бъде посочено на базата на кои гласни и
писмени доказателства с конкретно посочване е формулирана обвинителна теза, както и
становище на обвинението на кои от събраните доказателства дава вяра и на кои
не.
Не е налице в тази връзка и сочената
в протеста безспорност на доказателствата .По-точно налично е обратното
.Прокурорът сочи,че часът на извършване на деянието,според него не е елемент от
състава на престъплението .Очевидно е убягнало от вниманието на прокурора
отразеното от Мл.ПИ –РУ-Т.,Х.П.при извършения от него личен обиск на обвиняемия
,..тревата я закупих вчера от М.Ц.,а пакетчето от П. днес…..”-л.8 от ДП.Т.е.ако
от страна на прокурора не се приема ,както се сочи в протеста,че часът на
личния обиск не е и часа на извършване на престъплението, следва да е отразено
на коя от двете дати ,според прокурора,е извършено престъплението,тъй като
личния обиск е извършен на 03.09.2019г.,а в цитирания протокол за личен обиск
обвиняемия е посочил,че „тревата” е закупил на предния ден.
Действително по делото са разпитани трима
свидетели, но освен,както е посочил и РС-Т.,че в постановлението липсва анализ
на техните показания,респективно,че те са дали основание на прокурора да
приеме,че обвиняемия Н. е извършил процесното престъпление ,по същественото е,
че същите са отразени по еднакъв начин/копи пейс както е прието да се нарича/,както
и че и на тримата свидетели-К.К.,Х.П.и Л.Щ.не е зададен въпрос дали са
възприели казаното от обвиняемия относно това, кога фактически е закупил процесните
наркотични вещества.При условие,че видно от протокола за разпит на
обвиняем,същия се е възползвал от процесуалното си право да не дава
обяснения./л.36/.Поначало, ако свидетелите са възприели реплика от обвиняемия с
такова съдържание,каквото е отразено в протокола за личен обиск,че е заявил
той,то тогава определено стои въпроса кога
обвиняемия,според прокурора е осъществил държането на процесните
високорискови наркотични вещества.
Обосновано в тази връзка РС-Т. е
приел,че в това производство чрез постановлението, с което се прави предложение
за освобождаване от наказателна отговорност, следва да се формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. В обстоятелствената част на постановлението прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му.
Освен,че към тях се отнасят и времето
на извършването му,съгласно чл.106 от НПК,доказването в наказателното производство
се извършва чрез способите,предвидени в НПК.Съгласно принципа на
непосредственост,предвиден в чл.18 от НПК,съдът,прокурорът и разследващите
органи основават решенията си върху доказателствени материали ,които те събират
и проверяват лично,освен в случайте когато НПК е предвидил друго.В конкретния
казус,видно от приложения на л.8 от ДП протокол за обиск на лице,това действие
е извършено от младши полицейски инспектор Х.П.–РУ-МВР-Т..Съгласно разпоредбата
на чл.161,ал.2 от НПК в неотложни случай,когато това е единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата ,органите на досъдебното производство
могат да извършат претърсване и изземване и без разрешение на съдия от
съответния съд ,като протоколът за извършеното действие по разследването се
представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно,но не
по-късно от 24 часа.В този смисъл е и разпоредбата на чл.164,ал.3 от НПК и
което не е сторено в настоящия казус,предвид на посоченото,че на л.1 е
приложено уведомление от страна на разследващ полицай Нели Симеонова до Районна
прокуратура-Т.,в което е посочено,че е започнато досъдебно производство на
03.09.2019г.със действие по разследването –разпит на свидетел –очевидец,което
от своя страна води до извода,че действието личен обиск на лице следва да е
подчинен на изискванията на чл.194,ал.3 от НПК.Както е посочил в р.№983/20.12.2005г.Върховен
Касационен съд по н.д.№181/2005г.,трето наказателно отделение,съставения от
некомпетентен орган протокол за претърсване и изземване,дори одобрен от съдия
не може да се ползва като доказателствено средство.В тази връзка неизпълнението
на задължението за обективно,всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и даване на ясен отговор защо при констатиране на
противоречия едни доказателствени материали се кредитират за сметка на други
ограничава правата на страните по делото,поради което съставлява съществено
процесуално нарушение.При проверката на доказателствата ,въззивната инстанция
констатира,че младши полицейски инспектор Х.П.–РУ-МВР-Т. обаче е предал с
протокол за доброволно предаване /л.11/процесните наркотични вещества на
разследващия полицай който от своя страна е извършил оглед на процесните
веществени доказателства/л.12/,съгласно изискванията на НПК и е назначил
физикохимична експертиза.Т.е. тези процесуални действия са извършени в
съответствие с изискванията на НПК от страна на разследващия полицай.Следователно,всички
надлежни процесуални действия ,след посочения личен обиск на лице /л.8/ могат
да послужат като годна доказателствена основа за разкриване на обективната истина по
делото. /Разбира се ако прокурора споделя посочените съображения на въззивната
инстанция/.Така или иначе неоснователно е възражението на прокурора,че не са
налице противоречиви доказателства и е следвало в обстоятелствената част на
постановлението да се посочат гласните доказателствени средства на които
прокурора гради обвинителната теза,респективно предявява процесното обвинение
срещу Т.Н.,от които преки са били показанията на посочените по-горе трима свидетели,
на които съответства и заключението на вещото лице по физикохимичната
експертиза.Ирелевантно в настоящия казус е това,дали от страна на обвиняемия и
защитата му не е опонирано процесното постановление и е непротивопоставимо на
посоченото задължение на прокурора,да изложи съображения на кои доказателства
базира предявеното обвинение в обстоятелствената част на постановлението.
При тези съображения въззивната
инстанция приема за обоснован извода на РС-Т.,че допуснатите в хода на
досъдебното производство процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели
до накърняване правото на защита на обвиняемия,както и че същите са отстраними
посредством ново привличане на обвиняемия, в което след отстраняване на
посочените по-горе процесуални нарушения се посочи датата и мястото на
извършване на деянието, след което се изготви ново постановление, което да
отговаря на законовите изисквания, а именно по отношение на съдържанието на
обстоятелствената му част.Нещо повече ,в протеста прокурора е посочил,че не
приема часът на обиска за час на деянието ,но следва да даде ясен отговор,след
допълнителен разпит на свидетелите ,посочени по-горе и при условие че са чули
заявеното от обвиняемия ,че „тревата” е купил предния ден ,коя е датата на
извършване на деянието. Водим от гореизложеното и на основание
чл.345,ал.1 от НПК,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №16 от 29.01.2020 г. по НАХД № 388/ 2019г., на I - ви състав на
Районен съд Т., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато
на прокурора,като оставя без уважение протеста на Районна прокуратура-Т. срещу
разпореждането ,като неоснователен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.