№ 12193
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110145808 по описа за 2022 година
Производство по делото е образувано по предявен от М.
Д. М., чрез адвокат С. Р. против /ФИРМА/, иск с правно
основание 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи, сумите по
издадения на 23.11.2016г. по ч.гр.д. № 42819/2016г. по описа
на СРС, 77 състав срещу него изпълнителен лист, както
следва: сумата от 402,09 лв., представляваща главница по
Договор № **********11032012-24336967 от 13.03.2013г. за
електронни съобщителни услуги и 325,00 лева, разноски по
делото, и за събирането на които суми е образувано изп.д.
№ 2016***0405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради
настъпила погасителна давност, за което развива подробно
доводи в обстоятелствената част на исковата молба
1
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът М. Д. М., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата
претенция.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за
2
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 42819/2016г. по описа на
СРС, 77-ми състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 23.11.2016г., поради
което и исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 23.11.2016г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 42819/2016г. на СРС, 77-ми
състав срещу М. Д. М., за сумата в размер на 402,09 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги №
**********11032012-24336967 от 13.03.2013г., вземането по
който е прехвърлено на ответника с договор за цесия от
01.09.2014г. и Приложение към него от 17.02.2015г. и за
сумата от 325,00 лева за разноски по делото, по молба на
/ФИРМА/ с № 66866/02.12.2016г, е образувано изп.д. №
5210/2016г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на СГС.
От приетото изпълнително дело № 5210/2016г. се
установява, че след образуването му първото същинско
изпълнително действие е извършено на 02.12.2016г., като е
наложен запор върху бъдещите вземания на длъжника в
редица банки, а на 23.12.2016г. е наложен запор и върху
собственото ППС на М. М.. На 26.01.2017г., впоследствие и
на 02.08.2017г. е отправяно искане до ЧСИ за извършване
на други справки за проучване на имущественото
3
състояние на длъжника, което е последвано от налагане на
нови запори върху банковите сметки на длъжника от дата
08.08.2017г., впоследствие от 07.09.2018г. Налична е молба
от взискателя от 01.09.2020г. за извършване на нови
справки с искане за налагане на запор върху трудовото
правоотношение на длъжника. Последвало е налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника в /ФИРМА/ от
11.09.2020г., впоследствие от 16.08.2021г., като е наложен
запор върху вземанията на М. по негови микросметки в
/ФИРМА/, като на 25.11.2021г., е наложен запор върху
пенсията на М.. На 29.06.2021г. е постъпила нова молба от
взискателя за извършване на същински изпълнителни
действия по налагане на запор върху притежаваните от
ищеца банкови сметки. С молба с вх. № 01188/06.01.2022г.
НОИ е уведомил ЧСИ, че удръжки от пенсията на М. не
могат да се правят, тъй като пенсията/добавката е под
размера на минималната за страната работна заплата. На
15.07.2022г. взискателят е отправил нова молба до ЧСИ с
искане за извършване на последващи изпълнителни
действия по налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена по делото, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
4
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД, като конкретното процесно
вземане се погасява с изтичане на тригодишен давностен
срок, доколкото е такова по договор за далекосъобщителна
услуга и представлява периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
С постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, бяха
дадени разяснения, че за вземанията започва да тече нова
погасителна давност, считано от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа
на негово възлагане. В цитираното тълкувателно решение
изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес
имат характера на същински такива по принудително
5
изпълнение, съответно с предприемането на които се
прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица,
като е изяснено, че такива не са образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга.
Според Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д.
2382/2017 г. с постановяването на нов тълкувателен акт за
приложението на правната норма, в случая т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по
който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този
по предшестващия тълкувателен акт - ППВС №
3/18.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в
смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение
отпада едва с отмяната им. В тази връзка вярно е че бе
образувано тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на
6
ВКС, което да отговори на въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/1980г., извършена с т.10
от ТР № 2/2015г. и прилага ли се то за изпълнителни дела
образувани преди приемането му. С решение постановено
по горното тълкувателно дело ОСГТК на ВКС прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
като даденото с последното задължително разрешение се
прилага от тази дата и само по отношение на висящите
изпълнителни производства, но не и по отношение на
приключилите преди това. Към дата 26.06.2015г. изп.д. №
5210/2016г. все още не е образувано, така че за настоящия
случай, следва да се вземат предвид общите правила. В
конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 28.10.2016г., от когато започва да тече нова давност
за погасяване на вземането, като тя е прекъсната с
извършването на първото същинско изпълнително
действие по изп.д. № 5210/2016г., а именно това е
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника
на дата 02.12.2016г., от когато е започнала да тече нова
тригодишна давност. На 23.12.2016г. е наложен запор и
върху собственото ППС на М. М., когато отново е
прекъсната давността и е започнала да тече нова давност.
На 26.01.2017г., впоследствие и на 02.08.2017г. е отправяно
искане до ЧСИ за извършване проучване на
7
имущественото състояние на длъжника, което е последвано
от налагане на нови запори върху банковите сметки на
длъжника от дата 08.08.2017г., впоследствие от 07.09.2018г.,
когато преди да изтече давността, последната отново е
прекъсната и е започнала да тече нова давност. Налични са
молби от взискателя от 23.08.2018г., от 22.01.2019г., от
29.10.2019г. и от 01.09.2020г. за извършване на нови
справки с искане за налагане на запор върху трудовото
правоотношение на длъжника и запор върху банковите
сметки на длъжника. Последвало е налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в /ФИРМА/ от
11.09.2020г., впоследствие от 16.08.2021г., като е наложен
запор върху вземанията на М. по негови микросметки в
/ФИРМА/, като на 25.11.2021г., е наложен запор върху
пенсията на М.. На 29.06.2021г. е постъпила нова молба от
взискателя за извършване на същински изпълнителни
действия по налагане на запор върху притежаваните от
ищеца банкови сметки. С молба с вх. № 01188/06.01.2022г.
НОИ е уведомил ЧСИ, че удръжки от пенсията на М. не
могат да се правят, тъй като пенсията/добавката е под
размера на минималната за страната работна заплата.
Следователно последното извършено от ЧСИ изпълнително
действие по налагане запор върху пенсията на М. не е
същинско такова, доколкото, видно е от молбата, че
пенсията му е в размер под минималната работна за
страната заплата, поради и което действието не се смята
извършено. Това не дерогира обстоятелството обаче, че на
8
11.09.2020г. и на 16.08.2021г. са наложени запори върху
вземанията на ответника в /ФИРМА/ и /ФИРМА/, което
изпълнително действие е същинско такова от категорията
да прекъсне давността, тоест на дата 11.09.2020г. давността
отново е прекъсната, като не е изтекла до датата на
подаване на настоящата искова молба.
Следва и да се посочи, че макар изпълнителното дело
да се прекратява по силата на закона при неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години /чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК/, прекратяването на изпълнителното
дело не води, само по себе си, нито до погасяване на
вземанията, за събирането на които е било образувано
делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен
процес за събиране на същите вземания. Ако длъжникът
счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул
не съществуват, той разполага с възможността да проведе
исково производство по чл. 439 ГПК, какъвто е настоящия
казус. В случая срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е
давностен, а преклузивен, но съответно следва да бъдат
съобразени указанията на ВКС относно това кои действия
са изпълнителни и кои не, съответно кои искания на
взискателя са такива за извършване на изпълнителни
действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следва да се приеме, че този срок
ще бъде прекъснат от предприемане на изпълнителни
действия от ЧСИ и без искане на взискателя, когато с
молбата за образуване на изпълнителното дело или по-
9
късно взискателят е овластил ЧСИ по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ/какъвто е настоящия казус/ да направи имуществено
проучване на длъжника и да предприеме съответни
изпълнителни действия. Съдът в тази връзка констатира,
че взискателят е предприемал активни, последователни
действия, преди изтичане на срока по чл. 433, ал.,т.8 от
ГПК за овластяване на ЧСИ с цел извършване на
същински изпълнителни действия, за удовлетворяване на
вземането си, извършвани са и същински изпълнителни
действия в рамките на двугодишния срок, поради което и
той не е изтекъл, което да предопредели прекратяване на
изпълнителното производство ex lege по силата на закона и
незаконосъобразност на последващо извършените
изпълнителни действия.
По всичко гореизложено съдът намира така
предявения иск за неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника. С
молба с вх. № 98998/10.04.2023г. ответникът е отправил
искане до съда да му присъди юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед цената на иска и правната и
фактическа сложност на делото, съдът на основание чл.78,
ал.8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ присъжда възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева.
10
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. М., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че М. Д. М. не дължи на /ФИРМА/, сумите по издадения на
23.11.2016г. по ч.гр.д. № 42819/2016г. по описа на СРС, 77
състав срещу него изпълнителен лист, както следва: сумата
от 402,09 лв., представляваща главница по Договор №
**********11032012-24336967 от 13.03.2013г. за електронни
съобщителни услуги и 325,00 лева, разноски по делото, и за
събирането на които суми е образувано изп.д. №
2016***0405210 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 100,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
11
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12