Определение по дело №7834/2017 на Софийски градски съд

 

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. София, 18.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І -16 състав, в закрито заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7834 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „У.Б.“ АД срещу Ч.Н.Д. и Н.С.Г. иск с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване по отношение на банката, че ответниците нямат вземане в размер на 127 377,02 лв., представляващо част от общия размер на вземането за главница, в размер на 221 024,66 лв. по издаден обратен изпълнителен лист по гр.д. № 11844/2012 г, на СГС I-1 състав или евентуално представляващо и част от законната лихва по същия обратен изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по гр.д. №10630/2012 г. на СРС, 69 състав, „У.Б.“ АД е провело принудително изпълнение срещу ответницата Н.Г., като по образуваното изпълнително дело №457/2012 г. на ЧСИ М.К.е проведена публична продан на недвижим имот и извършено частично погасяване на присъденото вземане, произтичащо от Договор за кредит №1421 от 24.09.2007 г.. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. №11844/2012 г. на СГС, 1-1 състав, установителният иск на банката по чл.422 ГПК за вземането по заповедта за изпълнение е отхвърлено и на 22.05.2017 г. в полза на Н. Г. е издаден обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното дело срещу нея суми. Поддържа, че вземането по обратния изпълнителен лист е било цедирано на процесуалния представител на ответницата – адв. Ч.Д., като последният е образувал изпълнително дело.

Ищецът твърди, че за част от вземането по обратния изпълнителен лист, в размер на 127 377,02 лв. е извършил прихващане със свои ликвидни и изискуеми вземания срещу цедента Н.Г. по Договор за кредит № 1139 от 21.07.2006 г., установени със решение от 14.05.2014 г. по гр.д.№184/2013 г. на СГС, 1-20 състав, поради което е поискал да бъде установено, че спрямо ответниците не дължи тази сума.

С допълнителната исковата молба „У.Б.“ АД е направило искане за изменение на предявения отрицателен установителен иск в осъдителен иск за солидарното осъждане на двамата ответници за сумата 127 377,02 лв., обосновано с обстоятелството, че в хода на настоящото исково производство, ответникът Ч.Н.Д. е провел принудително изпълнение спрямо банката, по и.д. 266/2017 г., по описа на ЧСИ В.Л.и сумите по горепосочения обратен изпълнителен лист са събрани, а изпълнителното производство е прекратено. Предвид това счита, че не е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, а сумите са събрани от ЧСИ на отпаднало основание.

В настоящото производство ответникът Н.С.Г. е предявила срещу „У.Б.“ АД насрещен осъдителен иск за сумата от 25 500 лв., частичен от 199 651,56 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ от банката имуществени вреди, изразяващи се в продажбата на недвижим имот по изпълнително дело, за вземане, по което установителният иск на банката по чл. 422 ГПК е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. №11844/2012 на СГС. Твърди се, че вредата се изразява в разликата между продажната цена и стойността, която имотът би имал, ако към момента бе собственост на Н.С..

Съгласно чл. 211, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, а според ал. 2 предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск, като при преценка на съда, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

В настоящия случай предметът на първоначално предявения иск и на насрещния иск са различни. Отделно от това, исковата молба по насрещния иск е нередовна – в нея се твърди, че е продаден апартамент 7-8, находящ се в гр. София, ул. „*****по и.д. №20127880400457 на ЧСИ М.К., а в последвалата уточнителна молба вх. № 32948/12.03.2019 г. е заявено, че е продаден различен имот (находящ се в гр. София, ул. „*****), по друго изпълнително дело №20127880400513 на ЧСИ М.К., като е посочена и различна актуална цена на двата недвижими имота. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че са налице предпоставките по чл. 211, ал. 2, изр. 2 от ГПК и производството на насрещния иск не следва да се приема за разглеждане в настоящото производство, а по него следва да се образува отделно дело. Предвид изложеното в мотивната част на т. 7в от ТР № 1/09.12.2013 г.т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС оставянето без уважение на искането за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск не подлежи на обжалване.

По отношение на първоначално предявения от „У.Б.“ АД срещу Ч.Н.Д. и Н.С.Г., иск по чл. 439 ГПК, съдът намира за недопустимо искането на ищеца за изменението му и преминаване към осъдителен иск. Аргумент за това е нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК, забраняваща едновременното изменение на основанието и петитума. В случая основанието на отрицателния установителен иск се очертава от фактически твърдения за несъществуване на вземане за процесната сума в полза на ответниците поради погасяването му чрез извънсъдебно прихващане, а по осъдителния иск - възникнало в полза на банката вземане, поради проведено срещу нея незаконосъобразно принудително изпълнение от ответника Ч.Д., довело до неоснователно обогатяване. Петитумът също е различен, доколкото по осъдителния иск се иска осъждане на ответниците, а с отрицателния установителен иск се отрича вземането на ответниците. Цитираната от ищеца практика по чл. 290 ГПК на ВКС не е относима към настоящия случай, тъй като въпросът, до който е допуснато касационното обжалване и съдът се е произнесъл, е различен. Не се касае единствено за изменение на търсената защита, доколкото, както се посочи, при изменението на иска се въвеждат и нови факти.

При безспорния факт (установим и от приложеното на л. 75 по делото удостоверение от ЧСИ В. Любенова), че към момента изпълнителното производство, образувано за събиране на отричаното от банката притезателно право, вече е прекратено, а вземането на ответниците – погасено, съдът намира, че за ищеца е отпаднал правния му интерес от търсената защита (както и самия той заявява в допълнителната искова молба). По изложените вече съображения, в настоящото производство е недопустимо преминаване от отрицателен установителен иск в осъдителен, поради което и исковата молба, предявена от „У.Б.“ АД следва да бъде върната, а делото прекратено.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане по гр. д. № 7834/2017 г. на СРС I-16 с-в предявения от Н.С.Г. срещу „У.Б.“ АД  насрещен иск вх. №143881/05.11.2018 г.

ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на Председателя на СГС за образуване на отделно производство насрещен иск, ведно с приложените доказателства (л. 114- л. 141), молба – уточнение вх. №32948/12.03.2019 г., ведно с приложените към нея доказателства, включително за платена държавна такса (л. 146 – л. 151), както и подадения от „У.Б.“ АД,  в три екземпляра, отговор по насрещен иск вх. № 66189/21.05.2019 г.

ВРЪЩА искова молба вх. №83443/21.06.2017 г. по предявен от „У.Б.“ АД срещу Ч.Н.Д. и Н.С.Г. иск с правно основание чл. 439 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7834/2017 г. на СРС I-16 с-в.

Определението подлежи на обжалване в частта, с която е върната исковата молба по предявения от „У.Б.“ АД иск по чл. 439 ГПК, а в останалата част определението е необжалваемо.

СЪДИЯ: