№ 140
гр. П., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200142 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Т. М. от село М.К., обл.П. ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 6746877 на ОД МВР-П., с който на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл.182 ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че при
установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на ЕФ и
административно наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител. Постъпило е
писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателя В. М. е санкциониран при условията на чл.188, ал.5 от ЗДП, след като
собственика на лек автомобил „М.“ с рег. № .. е предоставил в ОДМВР П. декларация, в
1
която го е посочил като лице, управлявало автомобила на процесната дата и час, ведно с
копие на СУМПС. Процесното МПС на 27.03.2022 година, в 16, 24 часа, е било засечено в
град П., на улица П. №107 да се движи с превишена скорост от 69 км/ч, при максимално
разрешена в населено място от 50 км/ч., като нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5036815.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120сс9е, което отчело движение със скорост от
72 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 22 км/ч, но от това превишение били извадени 3
км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на нарушителя. Така се формирало превишението на скоростта от
19 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на
20.12.2022 г., а жалбата е подадена до РС П. чрез ОДМВР П. на 21.12.2022 год. чрез
надлежно упълномощен адвокат, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП. Съдът констатира също
така, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
2
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по
никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е
несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. Ето
защо неоснователни са възраженията в жалбата, че при установени с мобилни АТСС
нарушения на скоростта е недопустимо издаване на ЕФ и административно наказателната
отговорност следва да се реализира по общия ред.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189
ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело
е сторено. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-
горе мобилна радарна система ARH CAM S1 120сс9е, мястото на нарушението - град П., ул.
„П.“ №107, както и точното място на разположение на АТСС, доколкото е посочено че
АТСС е насочено към кръгово кръстовище с улица „Ст.Стамболов“.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4, изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните
от техническото средство, изведени на фотоси, приложени по делото. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима
техническа грешка от 3 км./час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са
нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място,
начин и срок на плащане.
Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с №120сс9е,
3
придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на
чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите и отдалечаващите се автомобили /в двете посоки/, процесният автомобил,
видно от фотосите е бил приближаващ се. Установява се въведеното ограничение на
скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата
на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки,
които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно
там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на
неговата предна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че
засечената скорост е именно този автомобил.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за
използване на АТСС /лист 8 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е че
АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „Д” – в двете
посоки.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /л.9 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси
от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател
и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното
физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило
на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и протокол от проверка за техническа изправност – л. 24 и л.25 в делото.
4
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя като лице, посочено от
собственика на засеченото с превишена скорост МПС че е управлявало автомобила на
процесната дата и час, доколкото за превишаване на разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък, т.е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от порядъка на 11 –
20 км/ч., когато нарушението е повторно се налага глоба в двоен размер на посочения в
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно 100 лева.
Нарушението се явява извършено при условията на повторност, доколкото същото е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5036815 /влязъл в сила
на 04.08.2021 год., видно то справка АИС – АНД – л.35 в делото/, с който жалбоподателя е
била наказан с глоба за същото по вид нарушение.
Съдът по силата на служебното си начало намира за необходимо да отбележи, че в
диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя точно от изброените в нормата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност и извършено нарушението. Независимо от
това, не е налице неяснота на коя разпоредба се е позовал АНО, за да наложи санкция в този
размер, по следните съображения: Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. В ал.1 на чл.182 от ЗДвП са
предвидени наказания за превишаване на разрешената скорост в населено място, в ал.2 –
наказания за превишаване на разрешената скорост в извън населено място, а в ал.3 –
наказания за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и опасни товари.
Различните точки в алинеите са в зависимост от конкретното превишаване на скоростта,
като колкото по-голямо е превишаването, толкова по-висок е размер на глобата. С други
думи различието в изброените хипотези е само дали се касае за населено или извън населено
място и конкретното превишаване, дадено като диапазон „от..до“, като съществува отделна
алинея когато водач на МПС е лице, което извършва обществен превоз на пътници и опасни
товари, какъвто не е процесния случай.
След като в обжалвания ЕФ словесно ясно са посочени тези разграничителни
критерии, а именно това, че жалбоподателя управлява МПС /без да е водач на МПС, който
извършва обществен превоз на пътници и опасни товари/ с превишена скорост в населено
място – гр.П. и конкретното превишаване – 19 км./час, то ориентацията за привръзката с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДв.П е ясна на елементарно ниво, при което отговора на въпроса на коя
точно разпоредба се е позовал АНО, за да определи санкция в наложения размер следва от
закона. Размера на глобата е определен правилно, доколкото в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДв.П,
превдиждащ наказание за водач, който управлява МПС в населено място с превишаване от
11 до 20 км./час, какъвто е процесния случай, наказанието е глоба в размер на 50 лева.
Двойния размер за повторно нарушение съгласно чл.182, ал.4 се равнява на 100 лева,
каквото е наложеното на жалбоподателя наказание.
5
По изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - П.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № № 6746877 на ОД на МВР - П., с
който на В. Т. М. от село М.К., обл.П. ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП
във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 100 лв. /сто лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА В. Т. М. с ЕГН: **********, адрес: село М.К., обл.П., улица „Ч.п.“ №14
ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-П., представлявана от директор, с административен адрес гр.П.,
пл. „С.“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6