№ 22122
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110119338 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Б. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, **, за установяване на вземания в следните
размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 2130,13 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до
30.04.2023 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, **, аб. № **, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 06.06.2024 г. до окончателното й погасяване, 316,85 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., 14,59 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.06.2024
г. до окончателното й погасяване, и 3,29 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.05.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 34429/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на стойност 2130,13 лв. и
1
е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.4.2023
г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 14,59 лв. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите
фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на 316,85 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., и обезщетение за забава в размер
на 3,29 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г.
до 27.05.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2024 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът Б. Т. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения за
липса на договорна връзка по повод доставката на топлинна енергия. Оспорва се
имотът да е топлоснабден, позовавайки са не молба, подадена от Т.М., в която било
посочено, че няма да се ползва топлинна енергия в имота. Оспорва и доставеното
количество топлинна енергия. Сочи, че голяма част от приложените към исковата
молба документи касаят имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“, **, за който
възразява да е идентичен с имота, за който се претендира цената за доставена
топлинна енергия. Оспорва се и задължението за дялово разпределение, както и
претенцията за лихва, твърдейки, че не е уговорен падеж, а същевременно липсва
покана. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност за част от
претендираните суми. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ** I, рег. № **, дело № 38 от 10.03.2010 г., въз основа на който Т. Т.а М. и
ответникът Б. Т. Т. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ
Апартамент № 98, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, ****, при равни квоти.
На 15.03.2010 г. съсобственик Т. Т.а М. е подала молба до ищцовото дружество
за откриване на партида на негово име за топлоснабдяването на процесния имот, като
е декларирал, че имотът се ползва от 4 члена на домакинството – аб. № **.
Представен е Договор от 25.09.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 512, вх. Г и третото лице - помагач
„Далсия“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД за
извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 20.04.2002 г., както и
Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактура № **/31.07.2022 г., издадена
след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 1943,71 лв.,
съобщение към фактура № **********/31.07.2023 г., издадена след годишното
изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 2335,15 лв., извлечение от сметка, в
2
която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г. и общите фактури, както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и протоколи за неосигурен
достъп за отчет на отоплителните уреди.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „Далсия“ ООД с предишни фирмени
наименования „Бруната“ ООД и „Бруната България“ ООД. Посочено е, че през исковия
период в процесния имот според ФДР няма монтирани отоплителни тела (радиатори).
Сумите за отопление на имот се формират от стойността на топлинната енергия,
отделена от щранг - лира в банята без ИРРО (индивидуален разпределител на
разходите за отопление), за която на абоната се начислява служебна топлинна енергия
по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая
отопляемата кубатура е 106 куб.м. В периода без осигурен достъп за отчет на абоната е
начислявана топлинна енергия за битова гореща вода служебно на “брой лица“ с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, а според ФДР потребителите са
били 4. За процесния период абонатът не е осигурил достъп, за което са изготвени
протоколи от дата 21.05.2022 г. и 20.05.2023 г. Според експерта общите топломери в
абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. Вещото лице е
изчислило стойността на ТЕ, отделена от щранг-лира, който резултат съвпада с
отразеното в изравнителните сметки на ФДР. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 4278,96 лева. Вещото лице е заключило, че
сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща
нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
3
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** I, рег. №
**, дело № 38 от 10.03.2010 г.), може да се обоснове извод, че ответникът, като
собственик с ½ ид.ч. на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна
енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна
енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за
задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на
притежаваните права. Съдът не споделя доводите на ответника, че имотът, описан в
приложения по делото нотариален акт не е идентичен с описания в исковата молба,
доколкото има пълно съвпадение между квартала, номера на блока, входа, етажа и
номера на апартамента. Същевременно съдът намира, че обстоятелството, че
заявление за откриване на партида за отопление на имота е подал другият
съсобственик не изключва наличието на облигационна връзка с ответника, като
собственик. Последното би имало значение единствено в хипотезата на съществуваща
гола собственост при учредено вещно право на ползване на трето лице, за да се
определи с което от двете лица – собственика или вещния ползвател е възникнала
облигация.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
4
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„Далсия“ ООД, за което се установи, че е било с предишно фирмено наименование
"Бруната България“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както
писмени (съобщения към фактури и счетоводна справка), така и от неоспореното от
страните заключение на приетата Съдебно-техническа експертиза беше доказано, че за
процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност
4278,96 лв., като ответникът отговаря до размера на притежаваните права, а именно за
сумата от 2139,48 лв. Ответникът не твърди, за това и не сочи доказателства, че е
заплатил така дължимата сума. Следователно предявеният иск за доставена топлинна
енергия, който е в размер по-малък от установения по делото, се явява доказан в пълен
размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 06.06.2024 г. и всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 06.06.2021 г. се явяват погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното най-старото вземането за доставена топлинна енергия за
м. април 2021 г. е станало изискуемо на 14.06.2021 г. и давността за същото към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била
изтекла. Следователно възражението за изтекла погасителна давност на ответника се
5
явява неоснователно.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Ищецът претендира обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., което изчислено служебно от съда
по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 317,38 лв. Ищецът претендира обезщетение за
забава в по-малък размер, поради което предявения иск се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото
писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните
собственици в процесната сграда, същите са избрали „Далсия“ ООД с предишно
фирмено наименование „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение в сградата и съответно са сключили договор с това дружество да тази
услуга. От представеното по делото извлечение се установи, че за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. дължимата сума за предоставена услуга дялово
разпределение е в размер на 29,17 лв., за които ответникът отговаря до притежавания
дял в съсобствеността, или за сумата от 14,59 лв. Ответникът не твърди и не сочи,
доказателства същата да е заплатена, поради което предявеният иск за дялово
разпределение се явява изцяло основателен, поради което следва да бъдат уважен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски по отношения на
този длъжник, предвид разделната отговорност в размер 49,29 лева - заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство
разноски, а именно сумата от 74,19 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
6
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 49,30 лв. държавна
такса, 500 лв. платен депозит за особен представител на ответника, 400 лева платен
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част
на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 1047,90 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Л.“, ** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 2130,13 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2023 г. за
имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, **, аб. № **, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
06.06.2024 г. до окончателното й погасяване, 316,85 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
27.05.2024 г. и 14,59 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.06.2024 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 34429/2024 г. по описа
на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на вземане в
размер на 3,29 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.05.2024 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2024 г. по
ч.гр.д.№ 34429/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, ****, ап. 9 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 74,19 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1047,90
лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7