Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
30.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, 19-ти състав, в публично заседание проведено на осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Илияна Илиева, след
като разгледа докладваното гр.дело
№17081 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.Б."
ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление *** 1срещу Н.А. П**** с ЕГН:********** с адрес *** за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №*****, издадена по ч.гр.д. №**** по описа на ВРС,
48 състав в полза на ищеца сума в общ размер на 334,49лв, от които:
сумата от 73.69лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М****, съгласно фактура №****, с падеж на плащане 29.04.2015г., за отчетен
период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., фактура №****, с падеж на плащане 29.05.2015г., за отчетен
период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., фактура №****, с падеж на плащане 27.06.2015г., за отчетен
период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г.; сумата от 260.80лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М**** г., съгласно фактура №****, с падеж на плащане 23.09.2015г., за отчетен
период от 09.08.2015г. до 08.09.2015г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н.А. Пенчева е образувано ч. гр.д. №****, по описа на PC В****. Заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл.45 ал.7 ГПК, което обусловило интереса от предявяване на настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
Между „А.Б." ЕАД и Н.А. П****
съществувал Договор с индивидуален потребителски номер М****, с който са предоставяни услуги за избран мобилен
номер по предоставена СИМ карта с номер****, избран тарифен план М-Те1 трансфер S, с месечна
абонаментна такса 14,90лв /с ДДС/ за срок от 24 месеца, по силата на изрично
подписано приложение1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 26 от ОУ
заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се
издавала на името на абоната. При сключването на договора ищецът уведомил
абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. В срока на
действието на договора за мобилни услуги били издадени следните фактури:
фактура №****, с падеж на плащане
29.04.2015г., за отчетен период от 09.03.2015г. до 08.04.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 52.34лв.; фактура №****, с падеж на плащане 29.05.2015 г., за отчетен
период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 19.06лв.; фактура №****,
с падеж на плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015г. до
08.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.29 лв.;
фактура №***, с падеж на плащане
23.09.2015 г., за отчетен период от 09.08.2015 г. до 08.09.2015 г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 260.8 лв. Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочените фактури, което обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати (на 23.09.2015г.) едностранно, сключения с абоната договор
и начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Потребителят
отговарял и дължал връщане и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Ответникът подписал договор за мобилни
услуги, ползвал предоставените й мобилни услуги и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не са заплатени в срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди се, че не е
възникнало валидно задължение по договора. Ответницата не е подписвала
договора. Положеният в договора подпис за абоната не бил изпълнен от
ответницата. На посочената дата на сключване на договора - 12.02.2015г. тя не
била на територията на Република България и не можела на разпише договора, тъй
като от 17.12.2014г. до 01.04.2015г. същата била ангажирана по трудов договор и
се намирала на територията на Германия. Подписите и изписването на трите имена
върху представените от мобилния оператор документи - Договор от 12.02.2015г.,
Данни за потребител към договор от 12.02.2015 г., Допълнение към приложение №1
към договор от 12.02.2015г. - 2 документа и Искане за прехвърляне на номер, въз
основа на които ищецът претендира посочените в исковата молба суми не били
изпълнени от Н.А. П****. През месец декември
2014г., непосредствено преди заминаване в чужбина, Н. П**** станала
жертва на престъпление. Неизвестни лица извършили кражба на мобилния й телефон.
Във връзка с извършената кражба било образувано ДП №**** на ВРС и ПП №*** г. на Районна п*** В***.
В архива на телефона била съхранявана снимка на личната й карта, данните, от
която били използвани неправомерно от неизвестно лице, за което било образувано
ДП № **** на ВРС и ПП № *** г. на РП В****. По посоченото ДП №**** на ВРС и ПП № **** г. на РП В**** било установено, че неизвестен извършител
неправомерно използвал личните данни на ответницата и на 12.02.2015 г., в
магазин „Х**** " ЕООД, представител
на „М****" ЕАД, с адрес гр. В****, ул. А**** С***
2, за сключване на процесния Договор за мобилна
услуга и закупуване на мобилен телефонен апарат. В периода от 17.12.2014 г. до
01.04.2015 г. ответницата изобщо не била на територията на РБ****, а ангажирана по трудов договор, на длъжност
„стюардеса", на моторна яхта „Х**** 3. От приложеното към настоящия договор удостоверение
за служба на море, за периода от 01.10.2014 г. до 12.05.2015 г., посочената
моторна яхта „Х*** 3" се намирала в Г****, в гр. Б****, в корабостроителница Ф**** Г****.
Ответницата ежедневно следяла за качественото изпълнение на извършваните
кораборемонтни дейности и не е напускала територията на Г**** в посочения период. Поради това било невъзможно на
12.02.2015г. да е сключила Договор за мобилна услуга в магазин на „Х*** Т***"
ЕООД, в гр. В****. Имало и несъответствие
между положените подписи и текста на Договор от 12.02.15г. и подписите,
положени на приложените към отговора документи, действително положени от
ответницата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е
приобщено ч. гр. д. № **** по описа на ВРС,
48състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумата, предмет на установителния иск, като заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.45 ал.7 ГПК и искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК.
Една от необходимите предпоставки за основателност
на иска е установяването в производството на валидно
възникнала облигационна връзка между страните по сключен договор за мобилни
услуги от 12.02.2015г.
Във връзка с твърдението на ответника, че не е
сключвал процесния договор, е открито производство по
реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността на подписите и ръкописния текст,
положени от Н. П**** върху Договор
далекосъобщителни услуги с номер М**** и допълнение към приложение №1 към договор от
12.02.2015г. Дадени са указания, че тежестта за доказване неистинността
на подписа
и на ръкописния текст в посочените документи пада върху страната, която ги
оспорва, а именно върху ответницата Н.А. П****.
Съгласно заключението на вещото лице Е.А. по
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
което съдът цени като компетентно дадено, подписите и ръкописния текст положени
за „потребителя” в разглеждания договор за мобилни услуги и в приложенията към
него – данни за потребител, Приложение 1, Приложение 3 и искане– не са
изпълнени от Н.А. П****.
Ето защо и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът
приема, че документът е неистински и същият не установява валидно възникнало
облигационно отношение между страните.
Ответницата ангажира и доказателства, че в периода
от 17.12.2014г. до 01.04.2015г. не е била на територията на РБългария,
а е работила по трудов договор, на
длъжност „стюардеса", на моторна яхта „Х**** П****
3. Видно от приложеното удостоверение за служба на море, за периода от
01.10.2014г. до 12.05.2015 г., посочената моторна яхта „Х**** П****
3" се е намирала в Г****,
в гр. Б****, в корабостроителница Ф**** Г***.
Видно от представената ведомост за изплатено възнаграждение
за м. януари, февруари и март, ответницата е била на борда на кораба,
ангажирана по трудовото си правоотношение извън пределите на страната.
Не на последно място видно от материалите на
приобщеното д.п. № **** по описа на Трето
районно управление на МВР Варна, ответницата е подала жалба за кражба на
мобилния й телефон, където била съхранявана снимка на личната й карта, данните,
от която били използвани неправомерно от неизвестно лице за което било
образувано д.п.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения срещу
ответника иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 127 и сл. от делото/ и претендира сумата в общ размер 450лв., както
следва – 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена
правна защита и съдействие по делото и 150лева, платен депозит за вещо лице.
Ето защо съдът приема, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в общ размер на 450 лв. за
исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“
ЕАД, ЕИК: ****със седалище и адрес на
управление *** срещу Н.А. П**** с ЕГН:********** с адрес *** иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №****, издадена по ч.гр.д. №**** по описа на ВРС, 48 състав в полза на ищеца сума в
общ размер на 334,49лв, от които: сумата от 73.69лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор
за далекосъобщителни услуги с номер М****, съгласно фактура №****, с падеж на плащане 29.04.2015г., за отчетен
период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., фактура №****, с падеж на плащане 29.05.2015г., за отчетен
период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., фактура №****, с падеж на плащане 27.06.2015г., за отчетен
период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г.; сумата от 260.80лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М**** г., съгласно фактура №****, с падеж на плащане 23.09.2015г., за отчетен
период от 09.08.2015г. до 08.09.2015г.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: ****със седалище и адрес на управление *** да
заплати Н.А. П**** с ЕГН:**********
от 450лева на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: