№ 294
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2707 от 29.04.2020г., постановено по гр.д. № 5762/ 2018г.,
на Софийски градски съд, ГО, 25 състав, ответното застрахователно
дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да запла- ти
на основание чл. 432, ал.1 КЗ на:
- Я. Т. Л. сумата от 65 000 лв., представляваща обез- щетение за
неимуществени вреди, и сумата от 1 786, 68 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 01.12. 2016г., ведно
със законната лихва върху всяка сума, считано от 27.03. 2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 65 000 лв. до пълния
предявен размер от 180 000 лв., както и претенцията за изплащане на закон-
на лихва за периода от 08.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;
- К. А. К. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и сумата от 248, 94 лв., представля- ваща обезщетение
за имуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 01.12.2016г., ведно
със законната лихва върху всяка сума, считано от 27. 03. 2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв. до пълния
предявен размер от 80 000 лв., както и претенцията за изплащане на закон- на
лихва за периода от 08.12.2016г. до 26.03.2017г.;
1
- Г. Ж. Г. сумата от 7 200 лв., представляваща обез- щетение за
неимуществени вреди получени вследствие на ПТП от 01.12. 2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2017г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на обез-
щетение за неимуществени вреди над сумата от 7 200 лв. до пълния предя-
вен размер от 50 000 лв., както и претенцията за изплащане на законна лих- ва
за периода от 08.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;
С решението ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П. К., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 2 965, 55 лв., пред- ставляваща
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иско- вете, както и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 4 009, 47 лв. –
държавна такса и сумата от 206, 51 лв. – разноски. С реше- нието всеки от
ищците е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД направените по делото разноски, като Я. Т. Л. –
сумата от 222, 47 лв.; К. А. К. – 241, 02 лв.; Г. Ж. Г. – 301, 03 лв.
С Определение от 09.06.20г., е оставена без уважение молбата на про-
цесуалния представител на ищците по чл.248 ГПК за изменение на реше-
нието в частта на разноските.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителните части, с по-
дробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от процесуалния пред-
ставител на ищците с частна жалба, с подробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срок и срещу подлежащи на об-
жалване съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от настъпило на 01.12.2016г. ПТП, при което ищците са
получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на
превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Граж-
данска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. При определяне размера на претендираните обезще-
тения за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищците, като за
всеки поотделно е отчел вида и характера на претърпените телесни по- вреди,
2
вида на проведеното лечение, продължителността на възстановител- ния
период, необходимостта от чужда помощ, търпените болки и страда- ния,
негативното отражение на случилото се върху психиката им, промяна- та в
начина им на живот, както и социално-икономическите условия и стан- дарта
на живот в страната в годината на инцидента, като е приел, че спра-
ведливото в случая обезщетение за Я. Т. Л. е в размер на 65 000лв.; това за К.
А. К. – сумата от 25 000 лв., а за Г. Ж. Г. – сумата от 12 000 лв. Съдът е приел,
че исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди са
основателни в пълния им предявен размер. Така определеният размер на
обезщетението на ищеца Г. Ж. Г. е намален съобразно приетия размер на съ-
причиняване от негова страна в размер от 40%, поради което му е присъ- дено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 200 лв.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст-
вената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изра-
зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло
в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на
Я. Т. Л. е в размер на 65 000 лв., на за К. А. К. сумата от 25 000 лв., а на Г. Ж.
Г. – су- мата от 7 200 лв., както и в частта, с която са уважени исковете за
присъж- дане на обезщетения имуществени вреди, с оглед на което
основанието на предявените преки искове е надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните
обезщетения, койтно ищците намират за занижен, основателността на въз-
ражението за съпричиняване от страна на Г. Ж. Г. за нас- тъпване на
вредоносния резултат и началния момент за присъждане на лих- вата за
забава.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определените от състава на СГС размери
на обезщетенията са занижени и несъответни на доказаните болки и
страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи.
От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се уста-
новява, че вследствие на процесното ПТП Я. Т. Л. е полу- чил: политравма,
изразяваща се в счупване на 6-ти, 7-ми и 8-ми ребра в дясно по предна
мишнична линия; счупване на черепа в лявата сисовидна област и лявата
слепоочна кост; кръвоизлив в основните цистерни и чет- върто стомахче на
мозъка; счупване на малък пищял в долния му край и счупване на вътрешен
3
глезен на лява подбедрица (двуглезенно счупване); пареза на лицевия нерв в
ляво. По отношение двуглезенното счупване е лекуван оперативно,
извършена е кръвна репозиция с метална остеосинтеза и на двете кости.
Проведено е медикаментозно лечение, а впоследствие ре- хабилитация и
ЛФК. Горепосоченото счупване е довело до трайно затруд- нение движението
на крайника (левия крак) за срок не по-малък от 4-5 ме- сеца при обичаен ход
на възстановителния процес. Представени са бол- нични листи за период от
191 дни. По-продължително е било лечението за болката в главата и парезата
на лицевия нерв (във връзка със счупване на черепа и лявата сисовидна
област и лявата слепоочна кост, както и най-вече кръвоизлив в основните
цистерни и четвърто стомахче на мозъка). С реше- ние на ТЕЛК на
пострадалия е определена 46% т.н.р. за срок от една година, като последици
са посочени цефалгичен синдром и остатъчна пери- ферна пареза на левия
лицев нерв. Описана е самостоятелна походка с невъзможно ходене пети
пръсти.
При извършения личен преглед ищецът се е оплакал от схващане на
буза, врат, гръб при стоене на слънце. Устата му се схващала за 2-3 минути и
се отпускала. Страдал от болки на мястото на счупването при натоварване и
по-слабо интензивни болки при промяна на времето. При продължително
стоене му отичал левия крак. Усещал придърпвания отдясно при дълбоко
вдишване, което според експерта се дължало на плеврални сраствания в тази
област. Установен е вертикален сивкавобелезникав ръбец с размер 18 см. по
външната повърхност на лява подбедрица над глезена, а по вътреш- ния
глезен леко „Г“ – образен – 10 см. Обиколката на левия глезен е била 30,5 см.,
а на десния 29 см.
От същото заключение се установява, че К.А. К. е получил контузия на
корема и гръдния кош, счупване на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то ребра в
дясно; счупване на дясната лопатка и ключица. Пострадалият е лекуван
консервативно – дясната му ръка е била обездви- жена в мека превръзка.
Проведено е и медикаментозно лечение. Счупва- нето на дясната лопатка и
дясната ключица са довели до трайно затрудне- ние движението на крайник
(дясна ръка) за срок не по-малък от 3 месеца при обичаен ход на
възстановителния процес.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца, при който по-
следният се е оплакал от остра болка в ключицата при резки движения. Имал
и болки в местата на счупванията (рамо и гръден кош) при нато- варване на
дясната ръка и при промяна на времето. Имал и ограничен обем на
движенията в дясна раменна става – при отвеждане на ръката в страни и
нагоре – около 20 градуса. Дясната ключица била зараснала с разместване на
фрагментите (странично) в продължение на 4 см. и е изпъкнала напред около
2 см.
Г. Ж. Г. е получил контузия на главата и тялото; счупване на челната
кост (на ниво на челен синус) и горночелюстния синус в дясно; счупване на
4
носа; голяма разкъсно-контузна рана – скалп; контузия на мозъка (КТ
изследването е негативно). Голямата рана на главата е заши- та, останалите
оплаквания са лекувани консервативно.
При извършения личен преглед ищецът е съобщил, че след инцидента
на моменти му се замайвала главата, както и при рязко ставане, което нама-
ляло с времето. След инцидента страдал от силно главоболие 1,5 – 2 месе- ца,
като гаденето преминало за 1 месец. Установен е ръбец с дължина 15 см. със
сивкаво белезникав цвят в окосмената част на главата – от дясно теменно
напречно и напред до лявото слепоочие. Ръбецът е с широчина около 0,2 см.,
като върху него липсва окосмяване. Десният орбитален ръб до носа бил леко
хлътнал спрямо левия. Там е установен вертикален сив- кавобелезникав ръбец
2 см. от основата на носа към челото. Пострадалият се оплаквал, че след
произшествието от време на време му се запушвала лявата ноздра.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е посочило, че непо-
средствено след инцидента пострадалият Я.Л. е имал вътрешно- мозъчни
увреждания и те са били реална опасност за неговия живот. Той е бил с
нарушено съзнание – не е можел да говори, бил е неадекватен и пси-
хомоторно възбуден. Експертът сочи, че парезата на лицевия нерв се харак-
теризира с увисване на устата настрани и променя симетрията на лицето. Към
извършения личен преглед парезата вече е била преминала и липсвала видима
асиметрия, като ищецът можел нормално да движи лицевите си мус кули.
Относно оплакванията на пострадалия за схващане на лицето, изтича- не на
секрет от носа и главоболие, вещото лице не е установило такива дан- ни,
като посочва, че главоболието може да е по-скоро свързано с вътремо-
зъчните увреждания. Разяснено е също, че в медицинската документация
няма данни на ищеца да е ваден зъб, а и дори това да се е случило, то не би
било свързано с процесните травми. Липсват данни за увреждане на пубис-
ната кост. Относно К.К. експертът е установил разместване на костите на
дясната ключица при зарастването й.
Съдът кредитира експертизата изцяло, тъй като е изготвена от екс- перт,
притежаващ необходимите за целта познания, който е извършил за- дълбочен
анализ на предоставената му медицинска документация по дело- то, както и
личен преглед на пострадалите, и е дал изчерпателен отговор на поставените
му въпроси.
По делото са събрани показанията на свидетелката Н. Л. (майка на
Я.Л.), от които се установява, че когато след ин- цидента пристигнали в
болничното заведение, където предоставяли спешна помощ на сина й,
последният бил неадекватен, покрит с кръв, не можел да я познае.
Пострадалият останал в болницата 20 дни, 13 от които бил в спеш- ното
отделение, тъй като имало опасност за живота му. Бил поставен на апа ратно
дишане, като близките му не можели да осъществят контакт с него. На третия
ден му била направена операция на крака и му бил поставен им- плант.
Последният продължавал да е в безсъзнание. След това започнал да се
5
свестява, но все пак не можел да познае близките си. В ортопедията
допуснали свидетелката да се грижи за сина си, тъй като последният не можел
да става и да се обслужва сам. След като бил изписан от болницата вкъщи
продължил да бъде на легло, като за него се грижели родителите му. Ищецът
изпитвал постоянно болки и не можел да спи спокойно. Това про- дължило
около 5 месеца. След това бил преместен на инвалиден стол или на инвалидна
количка, с която започнал да излиза от вкъщи, което про- дължило месец. Не
можел да се храни нормално, тъй като лицето му било изкривено. Започнал да
ходи на рехабилитация, както и на лечение за ли- цето. Наложило се да му
бъде изваден зъб. След около месец започнал да се опитва да се изправя и да
ходи с патерици, с които се придвижвал повече от година. Изпитвал болки в
пубисната кост, която също била счупена. Във връзка с търпените болки
приемал болкоуспокоителни. Имал схващания на лицето, течал му секрет от
носа и получавал главоболие. Изпитвал притес- нение, че заради състоянието
си след катастрофата нямало да може да се ожени. Все още имал нужда от
помощта на родителите си и живеел при тях. Наложило му се да напусне
работа, поради здравословното си състояние.
Настоящият състав споделя изводите на пъровинстанционния съд, че
свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани изцяло, предвид
заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото и това, че в някои
части са в противоречие с останалия доказателствен материал и по-конкрет но
с медицинската експертиза. В тази връзка неоснователно се явява възра-
жението на ищцовата страна, че съдът е ценил само част от доказателствата
по делото, като не е взел предвид свидетелските показания. В първоинстан-
ционното решение подробно са изложени мотивите на съда, с които е до-
стигнал до извода, че част от показанията на свидетелката Л.а са в
противоречие с останалия доказателствен материал, като е отчел останалата
част от тях при определянето на размера на обезщетението по справед-
ливост. Настоящият състав споделя тези мотиви и препраща към тях. За
пълнота следва да се посочи, че по делото липсват данни за наличие на
счупването на пубисната кост на ищеца, както твърди свидетелката, както и
че такова счупване е свързано изобщо с процесното произшествие. Такива
данни липсват и относно твърденията на свидетелката, че вследствие на
получените процесни травми се е наложило на сина й да му бъде изваден зъб.
Освен това последната твърди, че пострадалият е трябвало 5 месеца след
изписването му от болницата да остане на легло, като след това още 1 месец
се е придвижвал в инвалидна количка, а впоследствие още над 1 го- дина с
помощта на патерици. Както първоинстанционният съд е посочил, това
изобщо не съответства на посочения от медицинското лице възстано- вителен
период, нито на броя на дните, които е ползвал за болничен. В тази връзка
следва да се посочи, че в представената по делото епикриза от 16. 02.2017г.,
което е около два месеца и половина след настъпването на инцидента, от
„СБДПЛР-Любимец“ ЕООД, гр. Любимец, Отделение по фи- зикална и
рехабилитационна медицина като изход от лечението е посочено „…обучен в
6
ходене. Походката е подобрена, препоръчано да замени патериците с
канадки“, т.е. много преди посочения от свидетелката период ищецът е
почнал да се придвижва с патерици, които е следвало да замени с канадки /по-
леки патерици/.
От събраните по делото показания на свидетелката М. Л. (майка на К.К.)
се установява, че след инцидента последната видяла сина си в болницата.
Последният бил неадекватен. Не можел да се изправи, болели го ребрата и
ръката. Не се наложила операция, но престоял в болничното заведение една
седмица. Свидетелката останала при него, за да му помага. Когато се прибрал
вкъщи, все още не можел да се изправи и му помагали близките. Ходили на
рехабилитация. След около 6-7 месеца болките отшумели достатъчно, че да
може да се движи сам. Болели го дяс- ната ръка и ребрата. Родителите му
правили масажи и го раздвижвали. Ходил на рехабилитация веднъж за две
седмици за раздвижване на ръката. Понякога все още изпитвал болки в
дясната ръка. Изпитвал притеснение докато управлявал лек автомобил. Преди
катастрофата ищецът живеел при родителите си, като чакал да започне
работа, но заради случилото се не ус- пял за около година и половина.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са непосредст- вени
и не са в противоречие с останалия събран доказателствен материал.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Ж. Ж. (баща на Г.Г.),
от които се установява, че научили за инцидента на следваща сутрин, като не
успели да видят сина си в болничното заведение, тъй като бил интензивното
отделение. Лекарят им казал, че не бил в съзна- ние. Успели да го видят едва
след 4 – 5 дни. Синът му бил на легло, целият превързан, не можел да се
изправя. Една седмица бил в интензивното, след това го преместили в друго
отделение и там изкарал още една седмица. След това бил изписан за
домашно лечение. Докато бил в болницата не мо- жел да става, тъй като
залитал, прилошавало му, замайвал се. Като се при- брал вкъщи вече можел
да става, но се замайвал. Трябвало някой да го при- дружава, което
продължило около 15 дни. Изпитвал болки в главата, раме- ната и челото.
Приемал медикаменти. Ищецът се възстановил и можел да се придвижва сам
след около 2 месеца. Можел да излиза навън. Около 2 ме- сеца при ставане
имал замайване, световъртеж, главоболие и безсъние. След инцидента
пострадалият се чувствал неуверен в себе си. Преди карал кола, като минала
поне година след събитието, преди да започне отново да го прави.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като не са в противо-
речие с останалия събран доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца Я. Т. Л. към
момента на инцидента – 35 години, вида, естеството и теже- стта на
получените травми: политравма - счупване на 6-ти, 7-ми и 8-ми ребра в дясно
по предна мишнична линия; счупване на черепа в лявата си- совидна област и
лявата слепоочна кост; кръвоизлив в основните цистерни и четвърто стомахче
на мозъка; счупване на малък пищял в долния му край и счупване на
7
вътрешен глезен на лява подбедрица (двуглезенно счупване); пареза на
лицевия нерв в ляво, обстоятелството, че е имало действителна опасност за
живота му и че е бил в безсъзнание, изпитваните болки и стра- дания, които
са били с различен интензитет и продължителност по време на
възстановяването, част от които ищецът продължава да търпи спорадично
(главоболия и болки при дълбоко дишане, както и болки в областта на
травмите при силно натоварване); вида на проведеното лечение, което
включва оперативна интервенция с поставяне на имплант и обездвижване на
крайника; продължителността на лечебно-възстановителния процес – 7
месеца, като през първите няколко месеца и особено по време на болничния
престой ищецът е разчитал на чужда помощ и е изпитвал сериозни затруд-
нения, както в предвижването си, така и в храненето и говора си; изпит- вания
дискомфорт, свързан със състоянието му; наличието на видими опе- ративни
белези и остатъчните неразположения; отражението върху психи- ката му,
свързано с проблемите в съня, които имал по време на възстано- вяването си и
притесненията, които изпитвал временно от външния си вид, както и
промяната на нормалния му начин на живот, предвид приетите от практиката
обичайни размери в подобни случаи, социално-икономическите условия на
живот в страната ни към процесния период, намира, че сумата от 90 000 лв.
представлява справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезще- тение.
За да не уважи жалбата в по-голям размер, настоящият състав взе
предвид, че по делото, както беше посочено по-горе, не се установи ищецът
да е получил травма на пубисната кост и да му е бил изваден зъб във връзка с
настъпването на инцидента. Освен това беше установено, че последният се е
възстановил в значително по-кратък период от твърдяното, като няма данни
за настъпили усложнения и ненапълно възстановени травми. Както е посочил
първоинстанционният съд, няма данни общественото или финан совото
положение на ищеца да се е влошило вследствие на наложителната промяна в
работата му.
Поради несъвпадане в крайните изводи, решението следва да се от-
мени в частта, с която предявеният от Я. Т. Л. иск е отхвър- лен за разликата
над 65 000 лв. до 90 000 лв., или за 25 000 лева, като се постанови ново, с
което се присъди посочената разлика.
Съдът съобрази възрастта на К. А. К. – 29 годи ни, вида, естеството и
тежестта на получените травми: контузия на корема и гръдния кош, счупване
на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то ребра в дясно; счупване на дясната лопатка
и ключица, вида на проведеното лечение – кон сервативно и медикаментозно,
като е изписан от болницата след 4 дни пре- стой, продължителността на
възстановителния период – около 3 месеца, изпитваните болки и страдания,
които са били с различен интензитет и са продължили около 6 – 7 месеца;
наличието на ограничен обем на движе- нието на дясната раменна става при
отвеждане на ръката в страни и нагоре – около 20 градуса и разместването в
зарастването на фрагментите на дяс- ната ключица, затрудненията и
дискомфорта, които е изпитвал в еже- дневието си, свързани с лечението на
8
получените травми, както и от това, че за известен период от време е
трябвало да разчита на чужда помощ, отражението на случилото се върху
психиката му, свързани с притесне- нията му да управлява автомобил,
обстоятелството, че ищецът е бил за- труднен за известен период от време да
си намери работа, предвид социал- но-икономическите условия на живот в
страната ни към процесния период на 2016г., намира, че сумата от 45 000 лв.
представлява справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
За да не уважи жалбата на ищеца в по-голям размер, настоящият със-
тав отчете, че на ищеца е проведено консервативно лечение, не е бил под-
ложен на операция. Възстановителният период е бил сравнително кратък,
като не се установява да са настъпили усложнения в здравословното му съ-
стояние. Действително за определен период от време ищецът е изпитвал
затруднения в обслужването си и в изпълнението на ежедневните си зани-
мания, но предвид характера на травмите това не е попречило на предвиж-
ването му. Въпреки, изпитаните стрес и притеснение от инцидента, което е
нормално в такива случаи, последният отново е започнал да управлява лек
автомобил. Следва да се отбележи, че в свидетелските показания на свиде-
телката Л. е посочено, че пострадалият е бил неадекватен, когато го е
посетила в болницата, но такива твърдения отсъстват в исковата молба, ка- то
няма доказателства за това и по делото.
Поради несъвпадане в крайните изводи, решението следва да се от-
мени в частта, с която предявеният от К. А. К. иск е отхвърлен за разликата
над 25 000 лв. до 45 000 лв., или за 20 000 лева, като се постанови ново, с
което се присъди посочената разлика.
Относно ищеца Г. Ж. Г. – 39 години, вида, есте- ството и тежестта на
получените травми: счупване на челната кост (на ниво на челен синус) и
горночелюстния синус в дясно; счупване на носа; голяма разкъсно-контузна
рана – скалп; контузия на мозъка, проведеното лечение, което включва 15
дневен болничен престой, през който е бил на легло и е разчитал изцяло на
чужда помощ, което със сигурност е довело до значи- телен дискомфорт;
разкъсно-контузната рана на главата е зашита, а след това лечението му е
продължило в домашни условия, като още около 15 дни се нуждаел от
придружител, тъй като ставал получавал замайване, световъртеж и
главоболие, като страдал и от безсъние; предвид и изпитания неминуемия
стрес от случилото се, като се е чувствал неуверен в себе си и не искал да
управлява автомобил, отчете и наличието на ръбец с дължина 15 см. в
окосмената част на главата, че десния орбитален ръб до носа е леко хлътнал
спрямо левия, както и наличието на сивкавобелезникав ръбец с размер от 2
см. от основата на носа към челото, предвид приетите от прак- тиката
обичайни размери в подобни случаи, социално-икономическите ус- ловия на
живот в страната ни към процесния период, намира, че сумата от 30 000 лв.
представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
За да не уважи жалбата в по-голям размер, настоящият състав взе
9
предвид, че въпреки получената контузия на мозъка ищецът е бил контак- тен
и адекватен в болничното заведение, като е посочено, че последният е
„обнубилиран“, което означава, че е със замъглено съзнание, което е най-
леката степен на разстройство на съзнанието. Пострадалият е изписан от
болницата с подобрение и прояснено съзнание, като не се е появила отпад-
нала неврологична симптоматика. Възстановителният период е бил сравни-
телно кратък, като въпреки изпитвания сериозен дискомфорт при ставане,
предизвикан от световъртеж и главоболие, последният е можел да се при-
движва сам, като е имал нужда от придружител в продължение на две сед-
мици. Понастоящем пострадалият е напълно възстановен, като липсват данни
за настъпили усложнения в здравословното му състояние вследствие на
процесните травми. Освен това ищецът е започнал да управлява отново
автомобил, като е преодолял притеснението и страха, които е изпитвал за
период от една година. Относно получените белези, действително в иско- вата
молба изобщо не са коментирани, като следва се отбележи по-голе- мият се
намира в окосмената част на главата и е покрит от косата.
По оплакванията относно приетото за основателно от първоинстан-
ционния съд възражение за съпричинаване от страна на Г. Ж. Г., настоящият
състав намира следното:
От заключението на изготвената пред първата съдебна инстанция СМЕ
и от останалия събран по делото доказателствен материал се устано- вява, че
Г. Ж. Г. е пътувал на задната лява седалка на про- цесното превозно средство.
Медицинският експерт е посочил, че липсват данни за наличието на правилно
поставен предпазен колан от страна на ищеца. Вещото лице посочва, че при
наличието на такъв тялото му не би политнало нагоре, напред и надясно и не
би получил същите увреждания. Експертът също е отбелязал, че раната на
скалпа на пострадалия е вслед- ствие на удар в тавана на автомобила, който не
би било възможно да по- лучи при наличието на правилно поставен предпазен
колан. Деформациите при автомобила действително са значителни, като са
предимно в дясната му част, където са пътували останалите ищци. След като
водещите увреждания на Г. са вследствие на получения удар в главата, който
не би могъл да бъде получен при наличието на правилно поставен предпазен
колан, то възражението на ответника за съпричиняване е основателно в
размер 40 %, както го е определил първоинстанционният съд.
При това положение определеният по справедливост размер на обез-
щетението за неимуществени вреди, на което има право Г.Ж. Г., следва да
бъде намалено съгласно приетия процент съпричиняване, на 18 000 лв.
Поради несъвпадане в крайните изводи, решението следва да се от-
мени в частта, с която предявеният от Г. Ж. Г. иск е от- хвърлен за разликата
над 7 200 лв. до 18 000 лв., или за 10 800 лева, като се постанови ново, с което
се присъди посочената разлика.
По оплакването на ищците досежно началния момент на присъдената
лихва за забава, начиная от 27.03.2017г., към която дата ищците са уведо-
10
мили застрахователя и са предявили застрахователните си претенции: Въз-
зивниците считат, че моментът от който се дължи лихвата за забава е
седемдневният срок по чл. 430 КЗ, в който застрахованият делинквент дъл-
жи уведомяване на застрахователя. В случая този срок изтича на 08.12. 2016г.,
от който момент се претендира лихвата за забава. При липса на твър дение,
съответно на доказване, че застрахованият делинквент е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя, лихвата е дължима от
момента на уведомяването от пострадалите, за което няма спор, че е 27.03.
2017г., по съображенията, изложени от първостепенния съд, към които пре-
праща и споделя изцяло. В този случай, задължен за лихвата за забава за
периода от 08.12.2016г. до 26.03.2017г. остава делинквентът.
По отношение на оплакванията в подадената от ищцовата страна частна
жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК: По
същество е основателна, доколкото предмет на делото са субективно и
обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, чийто предмет е при-
съждането на обезщетения за неимуществени вреди, получени вследствие на
ПТП. В случая независимо, че адв. П. К. е представлявала и тримата ищци в
първоинстанционното производство, то всеки от тях е пре- дявил отделен иск.
Налице са отделни договори за предоставяне на без- платна правна защита и
съдействие, съответно за всеки един от ищците. От това следва, че при
присъждане на разноски съдът трябва да съобрази, че всеки отделен ищец има
право да поиска присъждането на такива, съответ- но адвокатският хонорар
следва да бъде определен за всеки от тях поот- делно. Този принцип съдът ще
съобрази при изчисляване на разноските за първоинстанционното
производство, които ще са различни с оглед промя- ната в резултата по
същество, което обосновава оставяне на частната жалба без разглеждане.
При този изход на спора, за първоинстанционното производство от-
ветното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. К. по- отделно
за безплатното процесуално представителство за всеки от ищците, както
следва – за Я. Т. Л. сумата от 2 608.40лв. и ДДС от 521.70лв., или общо
3 130.10лв.; за К. А. К. сумата от 1 656.30лв., с ДДС от 331.30лв., или общо –
1 987.60лв. и за Г. Ж. Г. – сумата от 730.80лв., с ДДС в размер на 146.16лв.,
или общо 876. 96лв. Следователно, допълнително на адв. К. по реда на чл.38
ЗА следва да се присъди възнаграждение в размер на 3 029.11 лв., с ДДС. Об-
жалваното решение следва да се отмени в частта, с която Я.Л. е осъден да
заплати разноски над сумата от 180лв., К.К. – над сумата от 210 лв. и Г.Г. –
над сумата от 270 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СГС допълнително разноски за експертизи в размер на 160 лв.
Относно разноските за въззивното производство, като съобрази раз-
мера на обжалваната част от исковете и уважените с настоящото решение
части, следващото се на адв. К. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за всеки
поотделно е както следва: за Я. Т. Л. сумата от 832. 60лв., с ДДС от 166.50лв.,
или общо 999.10лв.; за К.А. К. сумата от 792.70лв., с ДДС от 158.55лв., или
общо – 951.25 лв. и за Г. Ж. Г. – сумата от 457.70лв. ,с ДДС от 91.50лв., или
11
об- що 549.20лв., което прави общо сумата от 2 499.55лв., с ДДС. Всеки от от-
ветниците следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски от по 150
лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на САС д.т. в
размер на 3 448 лв., съобразно уважените размери на претенции- те с
въззивното решение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2707 от 29.04.2020г., постановено по гр.д. №
5762/2018г., на Софийски градски съд, ГО, 25 състав, в частта, с която са
отхвърлени исковете на Я. Т. Л. за разликата над 65 000 лв. до 90 000 лв.; на
К. А. К. за разликата над 25 000 лв. до 45 000 лв. и на Г. Ж. Г. за разликата над
7 200 лв. до 18 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от
27.03.2017г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 01.12. 2016г., както и в частта, с
която Я. Т. Л. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД разноски над сумата от 180лв.; К. А. К. е осъден да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски над сумата от 210лв. и Г. Ж.
Г. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
разноски над сумата от 270 лв., вме- сто което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК: *********
да заплати на Я. Т. Л., ЕГН: **********, раз- ликата над 65 000 лв. до 90 000
лв., или допълнително 25 000 лв.; на К. А. К., ЕГН: ********** разликата над
25 000 лв. до 45 000 лв., или допълнително сумата от 20 000лв. и на Г.Ж. Г.,
ЕГН: ********** разликата над 7 200 лв. до 18 000лв., или допълни- телно
10 800 лв., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 27. 03.2017г.
до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 01.12.2016г., на основание чл.
432,ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат П. К. – САК допъл- нително
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер
на 3 029.11 лв., с ДДС, и за въззивното производство – в размер на
2 499.55лв., с ДДС; в полза на СГС допълнително разноски за експертизи в
размер на 160 лв., и в полза на САС държавна такса в размер на 3 448 лв.
ОСЪЖДА Я. Т. Л., ЕГН: **********, К. А. К., ЕГН: ********** и Г. Ж.
Г., ЕГН: 77022484 63, да заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата по 150 лв.
всеки от тях – юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
12
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13