РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501874 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 4063/15.09.2023г. на РС-Карнобат,предявена от „Йеттел България
ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг,чрез адв. Людмил Г. Георгиев
- САК, със служебен адрес: гр. София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3 Съдебен
адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр. София 1000, ул. Бачо Киро №5, вх. А, ет. 4, an.
14, чрез адв. Людмил Георгев, против Решение № 199 от 24.08.2023 година, постановено по
гр. дело гр. дело № 797/2023г. по описа на РС-Карнобат , с което е отхвърлен иска на
въззивника-ищец за приемане за установено спрямо ответника Ф. Ф., че дължи на
дружеството сумата от общо 332,88 лв., формирана по пера, по стойност и периоди
,описани в обжалваното решение, както и законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, като се моли отменяната му и постановяване на ново такова, с което исковете
бъдат уважени.Излага съображения по всеки един от исковете,като твърди,че
телекомуникационните услуги са безспорно доставени, като неправилно съдът вменил в
задължение на ищеца доказване на отрицателен факт, каквото било незаплащане на
претендирана от ищеца сума . Въззивникът излага доводи и относно отхвърлената от
районния съд претенция за неустойка,като излага съображения за основанието , на което са
са прекратени договорите за мобилни услуги –по чл. 19 буква б,т. в от Общите условия,
приложими към тях. Районният съд достигнал до грешно заключение, че в конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл. 87 ЗЗД,но анализът на редакцията на чл. 19 б,
съотнесен към съдържанието на чл.19 в, безусловно сочел, че в първата хипотеза не се
1
изисква едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. По
тази причина намира, че процесиите договори за Мобилни услуги били прекратени на
4.6.2020 година, в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от
писмено предизвестие. В следствие на това в полза на Йеттел България ЕАД възникнало
право на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги.Намира,
че в осчетоводена и представена по делото фактура бил посочен пълният размер на
претендираната неустойка,тази фактура не била оспорена по надлежен ред от ответната
страна, приета е по делото и следвало да се ползва с пълна доказателствена тежест за
фактите и обстоятелствата посочени в нея.Освен това по отношение размера на неустойката
съдът не приложил правилно нормата на индивидуалните договори, в които същата е
уредена. Поради предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от
26.12.2019 година с предпочетен номер 359896829514 по вина на ответника, претендираната
неустойка е в размер на 42,48 лева, представляваща три стандартни месечни такси.
Стандартната месечна такса по договора е в размер на 16,99 лева, която сума, умножена по 3
възлизала на 50,97 лева. Видно било, че размерът на неустойката дори е по-нисък от
максимално предвидения уговорен между страните в индивидуалните договори. Същото се
отнася и за устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi, за което са претендирай и 95,13 лева.
Съгласно клаузата на т. 7 от договора, размерът на отстъпката от стандартната цена е 130
лева, т.е. и в този случай претендираната неустойка е значително по ниска от максимално
претендираната.Идентична била и ситуацията по отношение на договор за мобилни услуги
от 26.12.2019 година с предпочетен номер 359899828731. По отношение исковете за
установяване съществуване на вземанията за неустойка намира, че съдът неправилно
приложил клаузата на чл. 143 ЗЗП,за което развива подробни съображения за аргументиране
на доводите си, че клаузите за неустойки не са нищожни, не противоречат на добрите нрави
и не надхвърлят обезщетителната си функция.По отношение на частта от неустойките,
представляващи разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и
преференциалната цена при сключване на договора,отново са изложени доводи за това, че и
в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована
вероятност за това.Намира, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно
прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги поради вина на потребителя, той
възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за
устройството.Изтъква, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с
потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,ІІ т. о./.Изтъква съображения за понятието „индивидуално
уговорена клауза”, която се извежда от тълкуването на закона в съответствие с практиката
на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по Директива 93/13/ на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори; сочи практика
на ВКС ( Решение № 98 от 25.07.2017 г. ТК I во отделение ВКС, постановено по т.д.
535/2016 г.), изтъква аргументи и доводи в подкрепа на тезата си за липса на нарушения на
чл.146 ЗЗП в процесните договори за телекомуникационни услуги.Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на съдебно решение, с което исковите
претенции бъдат уважени изцяло; моли присъждане на разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. К. С., назначен за
особен представител на Ф. Е. Ф., в който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Твърди, че ищцовата страна не доказала нито по основание, нито по
размер, че се дължи претендираната неустойка, за което моля да оставите в сила
първоинстанционното решение.Развити са съображения по отношение възражението за
приложената от съда клауза на чл.143 от ЗЗП по повод вземането за неустойка.Намира ,че с
2
уговорката за заплащане на неустойка в размер на оставащите до изтичане на договора
стандартни месечни абонаменти, ищецът поставя ответника в неравностойно
положение.Освен това по никакъв начин потребителя не може да влияе на съдържанието на
договора, както и че липсва уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния
оператор при неговото виновно поведение. Това била типична форма на неравноправност
по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП да бъде заплатено необосновано високо обезщетение от
неизпълнението на потребителя. Такива отношения накърнявали добрите нрави;моли
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Правното основание на обективно съединените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1
ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Производството по делото е образувано пред РС-Карнобат по искова молба на
„Йеттел България“ ЕАД срещу Ф. Е. Ф., за приемане за установено, че ответникът му дължи
общата сума от 332, 88 лв, включваща следните суми: 1.сумата от 57,66 лв.,представляваща
незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление за мобилни услуги
по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер
359896829514 и за титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за периода от
05.01.2020 г. до 04.03.2020 г.; 2.сумата от 84,96 лева неустойки за предсрочно
прекратяване на услугите по същите два договори за мобилни услуги,неустойката изчислена
в размер на по 3 стандартни месечни такси за всеки от горепосочените договори за мобилни
услуги; 3.неустойка в размер на сумата от общо 190, 26 лв. за 2 броя мобилни устройства
Huawei Telenor 4 G MiFi,неустойката изчислена като разликата между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключен договор за лизинг/договор
за закупуване на устройство при сключването на абонаментен план,ведно със законната
лихва върху общо претендираната сума,считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в РС-Карнобат до окончателното й изплащане. В
нарочно становище до съда процесуалният представител на ищеца заявява, че договорите са
прекратени без предизвестие съгласно чл.75 във връзка с чл.19б от Общите условия.Моли
присъждане на разноските по делото.Представя доказателства, изискано и приложено е
заповедното производство между страните, развило се по реда на чл.410 ГПК,от което се
установява , че на основание Заповед № 209/05.04.2022г. по ч.гр.д.№ 337/2022г. по описа на
РС-Карнобат длъжникът следва да заплати на „Йеттел България“ЕАД претендираните в
настоящето производство суми, както и 25 лева д.т. и разноски за адв. възнаграждение 360
лева.
В срока по чл.131 ГПК назначеният от съда особен представител на ответника Ф. -
адвокат Събев, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва представените по делото
фактури, които намира,че като частни свидетелстващи документи,издадени от ищеца, не
установяват как са формирани посочените в тях суми. Намира, че претендираните суми били
заплатени от ответника. Заявява, че по отношение договора за мобилни услуги с
предпочетен номер 359896829514, по който се претендират парични суми с исковата молба,
липсвали данни изпратеното уведомление за предсрочно прекратяване на договора да е
достигнало до ответника.Оспорва възникването на облигационна връзка между страните;
заявява становище за нищожност на клаузата за неустойка по всеки един от
договорите;заявява несъответствие между правата и задълженията по договорите за всяка от
страните по тях, което водело до извод за неравноправност на тези клаузи.
Районният съд е приел, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения,но е отхвърлил исковете както следва: за сумата от 57,66
лв.,представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление
за мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр
на мобилен номер 359899828731 и за титуляр на мобилен номер 359896829514,дължими за
3
периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г. поради това, че ищецът не е установил
неплащането от ответника на претендираното задължения; по отношение сумата от 84,96
лева неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по същите два договори за
мобилни услуги,неустойката изчислена в размер на по 3 стандартни месечни такси за всеки
от горепосочените договори и за неустойка в размер на сумата от общо 190,26 лв. за 2
броя мобилни устройства Huawei Telenor 4 G MiFi,неустойката изчислена като разликата
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключен договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключването на абонаментен план,
поради неустановяване от ищеца на правомерно предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги;съдът е изложил и съображения за наличие на неравноправни клаузи в
договорите досежно претендираните неустойки.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съд я възприема. Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира,че
от представените по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е
възникнала облигационна връзка, по силата на която въззивния ищец "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД в качеството си на доставчик и оператор на далекосъобщителни услуги
се е задължило да предоставя такива на въззиваемия ответник Ф. по процесните договори
за мобилни услуги, сключени на 26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер 359899828731
и за титуляр на мобилен номер 359896829514 съгласно конкретен абонаментен план, а
ответникът в качеството си на ползвател на услугата е поел задължение да заплаща цената
за потреблението й. Освен това със сключването на всеки от договорите ответникът закупил
и устройството Huawei Telenor 4 G MiFi .При това положение е установено, че между
страните са налице облигационни отношения, породени от два договора за предоставяне на
мобилни услуги с предоставяне на сочените в тях мобилни устройства.
Предоставянето на СИМ-картите на въззиваемия ответник Ф. , както и на
посочените в договора мобилни апарати /което обстоятелства се удостоверява с
подписването на договорите от въззиваемия ответник Ф.в/ установява, че въззивният ищец
е изпълнил задължението си до осигури на въззиваемия ответник достъп до мобилната си
мрежа за да ползва договорените мобилни услуги,както и че потребителя Ф. е получил
сочените в договорите мобилни устройства.По делото не се твърди и не се установява от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ да
не е предоставяло услугите, за които били подписани въпросните договори с въззивния
ответник.При това положение и на основание чл. 71 от Общите условия, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и срокове за плащане,посочени
в т.27 от Общите условия-плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Съгласно чл. 31 от приложените от въззивния ищец Общи условия, няма данни за
постъпили оспорвания на фактурите досежно тяхната стойност от въззивния ответник в
рекламационно производство пред мобилния оператор, както и възражения относно
доставянето на услугата, поради което БОС намира, че от събраните доказателства се
установява, че въззивния ищец „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ е доставило за ползване на потребителя
далекосъобщителната услуга съгласно сключените договори, което води до ангажиране
отговорността на въззиваемия ответник за заплащане на стойността й.Следователно,
ответникът е длъжен да заплати на ищцовото дружество сумата от 57,66
лв.,представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление
за мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр
на мобилен номер 359896829514 и за титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за
периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г.
Неоснователни са твърденията на особения представител на ответника Ф.,заявени
в писмените му отговори по исковата молба и по въззивната жалба: че фактът на
неплащането на задължението следвало да бъде доказано от ищцовата страна, което
4
становище е възприел и районния съд в обжалваното решение.
Тежестта за установяване на извършено плащане като положителен факт се носи
от лицето, задължено да заплати определената сума пари, тъй като от доказване на този
положителен факт следват положителни правни последици за страната/съгласно чл.154,ал.1
ГПК/. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт: липса на плащане по
договора, който като отрицателен факт не подлежи на доказване от същата страна , а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника-т.е. ответната страна не
установява да е заплатила на ищцовото дружество претендираното задължение от 57,66
лева,поради което така предявеният иск по чл.79,ал.1 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен. Относно възраженията на въззиваемия ответник срещу представените от ищеца и
неподписани от ответника Ф. фактури ,заявени в писмения отговор по исковата молба и в
писмения отговор по въззивната жалба, следва да се отбележи , че за тях в чл. 114 ЗДДС,
ЗСч и др. закони не е предвиден като задължителен реквизит подпис на страните.Съдът
констатира, че фактурите съдържат подробни данни за общото потребление за съответния
номер, респективно- за стойността на тези услуги. Затова се дължи плащане от ответника за
ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът
за плащане.Следва да се отбележи, че е без значение дали абонатът–ответник е ползвал или
не предоставената мобилна услуга,защото, подписвайки договор за предоставянето й, той се
е съгласил да заплаща месечна абонаментна такса за това. Тук не е необходимо доказване на
реално предоставяне на мобилната услуга, тъй като става дума за такса за предоставяне на
достъп до електронната наземна съобщителна мрежа на ищеца, след което на ответника е
била предоставена възможност използването на тази мрежа- факт, който не се оспорва
практически дали наистина се е възползвал от тази услуга, или не, е без правно значение
относно дължимостта на ежемесечната такса за предоставената услуга.По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за сумата от 57,66 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление за
мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр на
мобилен номер 359896829514 и за титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за
периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г., е основателен и следва да бъде уважен. Решението
на първоинстанционния съд, постановено в обратния смисъл, е неправилно и в тази му част
следва да бъде отменено и постановено ново, с което този иск бъде уважен.
По исковете за неустойки съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечните клаузи в процесните договори за
мобилни услуги,и двата сключени на 26.12.2019г. за мобилен номер 359896829514 и за
мобилен номер 359899828731. В тях е уговорено, че в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в т. ч. и приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ-карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/. неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер не може да надвишава трикратния размер на стандарните месечни
абонаменти такси; б/. в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в договора или друг документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от
него при предоставянето му, която претенция също следва да бъде квалифицирана като
претенция за неустойка, поради санкционния й характер, уговорен като обезщетение на
ищеца за договорно неизпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно изложените в
5
исковата молба твърдения, въззивният съд, намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от районния съд, който след изследване на релевантните за спора
обстоятелства, в т. ч. и след тълкуване на договорните неустоечни клаузи е достигнал до
правилни изводи за неоснователност на претенциите за неустойка, предмет на въззивно
обжалване, които се споделят от настоящата инстанция. Във въззивното производство не са
ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
На първо място,неоснователно е твърдението на въззивника в жалбата му: че
районният съд посочил и възприел факта, че договорите могат и са прекратени едностранно
от ищеца на основание Общите условия заради неизпълнението от страна на ответника по
тях. Видно от мотивната част на решението по исковете за неустойка, първоинстанционният
съд е възпроизвел съответните разпоредби от Общите условия,уреждащи прекратяването на
договорите за мобилни услуги,но е изложил правилни мотиви за това, че в случая
договорите не са прекратени правомерно.Въззивният съд намира за правилно и при
съобразяване критериите на нормата на чл. 20 от ЗЗД извършеното от районния съд
тълкуване на волята на страните в договорните неустоечни клаузи. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от
ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. В случая се твърди неизпълнение на задължението на
потребителя, което според въззивникът е основание за прекратяване на договора. Съобразно
разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, кредиторът може да развали договора, когато длъжникът по
него не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря. Следователно,
нарушението на задълженията на длъжника е основание за разваляне на договора, но при
всички случаи за едностранното прекратяване на договора е необходимо волеизявление от
изправната страна, което да е достигнало до неизправната такава. Този извод не се променя
от посочената във въззивната жалба норма на чл.19б, буква „в“, според която „Теленор има
право…. едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсроочен, в случай,
че потребителят не е заплатил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуален договор,съответно тези Общи условия“ .Цитираната от въззивника в жалбата
норма противоречи на записаното в индивидуалните договори, според които
прекратяването може да се извърши по всяко време от действието му „…. с едномесечно
писмено предизвестие“, с оглед на което съдът намира за приложимо в случая
индивидуално договореното между страните .
От горното се следва, че договорната връзка между страните не е била предсрочно
прекратена,каквито са твърденията на въззивния ищец,поради което вземанията за
претендираните неустойки не са възникнали и правилно установителните искове за
дължимостта им са отхвърлени от районния съд като неоснователни.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба на основание чл. 78,ал.1
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски както следва:в
размер на заплатена по сметка на БОС д.т. от 25 лева за уважения иск и разноски пред БОС
за особения процесуален представител в размер на 100 лева;разноските ,извършени пред
районния съд в размер на 50 лева заплатена д.т., за адвокатско възнаграждение-100 лева и за
заплатено възнаграждение за назначения на ответника особен представител-100 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 199 от 24.08.2023 година, постановено по гр. дело гр. дело
№ 797/2023г. по описа на РС-Карнобат в частта, с която е отхвърлен иска на „Йеттел
България“ЕАД с ЕИК: ********* за приемане за установено против Ф. Е. Ф. с ЕГН
**********, че му дължи сумата от сумата от 57,66 лв.,представляваща незаплатени месечни
6
абонаментни и еднократни такси и за потребление за мобилни услуги по два договора за
мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер 359896829514 и за
титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020
г., която сума представлява част от вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение №
209/05.04.2022г. по ч.гр.д.№ 337/2022г. по описа на РС-Карнобат,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
Приема за установено по иска на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК: *********
против Ф. Е. Ф. с ЕГН ********** с адрес: ***,община-Карнобат, Бургаска област, че
ответникът Ф. Е. Ф. дължи на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 57,66
лв.,представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление
за мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр
на мобилен номер 359896829514 и за титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за
периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г., която сума представлява част от вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 209/05.04.2022г. по ч.гр.д.№ 337/2022г. по описа на РС-
Карнобат,ведно със законната лихва върху сумата от 57,66 лева, считано от 01.03.2022г. -
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
й изплащане.
Осъжда Ф. Е. Ф. с ЕГН ********** с адрес: ***,община-Карнобат, Бургаска
област, да заплати на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК: *********, съдебно-деловодни
разноски в размер на 375 лева/ триста седемдесет и пет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 199 от 24.08.2023 година, постановено по гр. дело
гр. дело № 797/2023г. по описа на РС-Карнобат в останалата част, с която са отхвърлени
исковете на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК: ********* за приемане за установено против Ф.
Е. Ф. с ЕГН ********** с адрес: ***,община-Карнобат, Бургаска област, че ответникът Ф.
Е. Ф. дължи на „Йеттел България“ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 84,96 лева неустойки
за предсрочно прекратяване на услугите по два договора за мобилни услуги,сключени на
26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер 359896829514 и за титуляр на мобилен номер
359899828731,неустойката изчислена в размер на по 3 стандартни месечни такси за всеки от
горепосочените договори за мобилни услуги и за сумата от общо 190, 26 лв.
,представляваща неустойка за 2 броя мобилни устройства Huawei Telenor 4 G
MiFi,неустойката изчислена като разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключен договор за лизинг / договор за закупуване на устройство
при сключването на абонаментен план,ведно със законната лихва върху общо
претендираната главница,считано от 01.03.2022г.- датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7