№ 260068 / 7.7.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
07.07.2022 година
град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева в присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2270 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178 ал.1 т.3 във вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А.Е.И. xxx твърди, че в процесния период 01.08.2017г. – 01.08.2020г. работил на длъжност „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” Р. „П.” град М. при ОД на МВР-М.. Заявява, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труд на нощна смяна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.08.2017 год. до настоящия момент са издавани протоколи и графици от началника на Р. М. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Поддържа, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. Твърди, че в двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба № 8121 з - 407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. Съгласно тази наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Твърди, че тази Наредба е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. Твърди, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Поддържа, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за периода 01.08.2017г. до 01.08.2020г. твърди, че е положил общо 2000 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 2286 часа, което води до извънреден труд от 286 часа, който следвало да му бъде платен допълнително. Поддържа, че съобразно заплатата му, средната часова ставка е в размер на 8,00 лева или за 286 часа труд му се дължи сумата от 2288 лева. Предвид изложеното по-горе, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника О.-М. да му заплати, както следва:
1. На основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 1653,69 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2017 година до 01.08.2020 година, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2. На основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 232,11 лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за процесния период. Моли съда да му присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР -М., - град М., бул.”Ал. С.” № 2, представлявана от П. Й. Т. - директор на О. М., е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът заявява, че оспорва същите изцяло по основание и размер, като неоснователни и недоказани. Твърди, че на ищеца не се дължи заплащане на труд извън редовното работно време (извънреден труд), формиран от положен нощен труд приравнен към дневен за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2020 г., респективно не се дължи обезщетение за забавено изплащане на претендираното възнаграждение за положен труд над редовното работно време. Подробни съображения са изложени в отговора на исковата молба. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по делото разноски и възнаграждение за защита и представителство по делото от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер, определен от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на съдебно - икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че ищецът А.Е.И. в процесния период 01.08.2017г. – 01.08.2020г. работил на длъжност „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” Р. „П.” град М. при ОД на МВР-М.. Не се спори, че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици при режим на труд на смени – дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.08.2017 год. до настоящия момент са издавани протоколи от Началник сектор “Пътна П.“ за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Установено е, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице К.И.И. се установява, че общият брой часове положен нощен труд от ищеца за времето от 22,00 часа до 6,00 часа през исковия период са 213 часа. Видно е също така, че при отчитането от работодателя на сумарното време в процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд. Вещото лице е категорично в заключението си, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд към дневен такъв, изчислен с нормативното 50% увеличение на часовата ставка е 1653,69 лева. Видно е от заключението на вещото лице, че преобразуваните часове нощен труд в дневен такъв не са начислени към заплатата на ищеца и не са платени от ответника. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава върху горната сума – в размер на 232,11 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице К.И.И., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Между страните няма спор, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Дефиницията за извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, според която "извънреден" е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, работното време за работещите на 8-12- или 24-часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал.6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 часа.
По разбиране на съда липсата на такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 година, за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за работещите на смени служители на МВР с оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд. Такова разбиране би поставило полицейските служители в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал. 2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на нощния труд спрямо служителите на МВР.
Съдът намира, че при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд.
Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна. Липсата на такава норма представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата извън редовното работно време на държавните служители в МВР. Според прогласения в чл.5 ГПК принцип за законност, съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Ето защо празнотата следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В случая разпоредбите на НСОРЗ следва да се приложат по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР и предвид Конституцията на РБ, която утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Разпоредбата предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа.
Съдът намира, че именно това е смисълът на закона и общия му разум при регламентиране на тези отношения, като в тази насока е налице аналогична нормативна уредба:
В действащата в предходен период от време Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат. Видно е, че в цитираната Наредба е възприет установения в КТ и НСОРЗ подход. В подкрепа на изводите на съда са и разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. За периода от 01.06.2017 г. до края на процесния период, според чл.9а, при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Последното правило е просъществувало само около 7 месеца и е отменено с ПМС 131 от 05.07.2018 година, т.е. заличаването в чл.9г на думите "без превръщане на нощните часове в дневни", считано от 17.07.2018 г. ясно сочи волята на законодателя да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. През целия процесен период е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. С изменението на ЗМВР (ДВ бр. 60 от 2020 г.) е изменена разпоредбата на чл.187 като е приета нова ал.4, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143 за извънреден труд независимо от липсата на изрична правна уредба за определен период от време.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г. (задължителен за българския съд по силата на чл.633 ГПК), а именно, че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В Решението СЕС е посочил, че „ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел”. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на тази категория служители, в т.ч. и ищеца, са предвидени други компенсиращи социални придобивки като например по – ранното пенсиониране. Подобни придобивки са предвидени и за други категории работници и служители и в други както публични, така и частни сектори, но по отношение и на тях на общо основание е приложимо правилото за заплащане на извънреден труд, формиран от преобразуване на нощния в дневен, изчислен с коефициент.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото от заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза. Това възнаграждение възлиза на сумата от 1653,69 лева, в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл.214 ГПК. С оглед допуснатата забава в изплащането на дължимите възнаграждения, в полза на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в изчисления от вещото лице размер.
При очертания изход на спора, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - М. сумата 75,43 лева - държавна такса, 255,60 лева – възнаграждение за вещо лице, а на ищеца следва да заплати направените в производството по делото разноски в размер на 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – М. - град М., бул.”Ал.С.” № 2, представлявана от Б. Й. да заплати на А.Е.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1653,69 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.08.2017г.-01.08.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 232,11 лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.10.2017г. – 19.10.2020 година, както и сумата от 300,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – М. - град М., бул.”Ал.С.” № 2, представлявана от Б. Й. да заплати по сметка на Районен съд – М. 75,43 лева - държавна такса, 255,60 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 5,00 лева – държавна такса, при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :