Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.София, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙЛОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдията ЗАХАРИЕВА ВНЧХД №2107/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
гл.ХХІ от НПК.
С присъда
от 08.03.2019г., постановена по НЧХД №21229/17г. на СРС, НО, 122 състав, подсъдимият П.Т.П., с ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 08.03.2017г., около 16.15ч в гр. София, на
кръговото движение на Сточна гара, повредил противозаконно чужда движима вещ –
лек автомобил марка “Пежо”, модел “207”, с рег. № *******, собственост на Б.И.Б.,
като счупил страничното дясно огледало на автомобила и изритал в предната дясна
врата същия, в резултат на което настъпили повреждания на предното дясно
странично огледало и на лайсната и повърхността на предната дясна врата и
всички щети възлизат на 224 лв, поради
което и на основание чл. 216,ал.4 вр.
ал.1 вр.чл.78а,ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000лв.
Срещу съдебния акт на районния съд е постъпила жалба от защитата на
подсъдимия, с искане за отмяна му като неправилен и незаконосъобразен и
постановяване на нов от въззивната инстанция, с който П. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото с частната тъжба обвинение. В жалбата се
излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и
оценката на доказателствата и съответно формираните фактически и правни изводи.
Оспорва се преценката на съда за достоверност на показанията на свидетелките Р.Т.и
Д.Р., като се твърди, че не са съобразени данните за роднинската връзка на
лицата с частния тъжител по делото и в тази връзка предубедеността и
заинтересоваността им от изхода на процеса. Защитата посочва, че от
съдържанието на показанията на свидетеля Й. не се установява нанасяне на удари
по автомобила на Б. от подсъдимия, чрез които да е осъществено инкриминираното
деяние. Немотивирани са изводите на съда за броя на пътниците в автомобила на Б.,
както и относно достоверността на показанията на свидетелите К. и И.. Според
защитата обвинението не е недоказано по безспорен и категоричен начин.
В разпоредително заседание на 27.05.2019 г. въззивният съдебен състав, по
реда на чл.327 НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.
В открито заседание пред въззивната инстанция защитата
на подсъдимия П. поддържа жалбата срещу присъдата на СРС, като счита, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подзащитния му,
предвид превратното тълкуване на
доказателствата и липсата на мотиви. Отново се посочва, че свидетелят Й. не
възприел действия, извършени от подсъдимия, чрез който се твърди, че е
извършено деянието по чл.216,ал.4 вр. ал.1 от НК. Изложеното в мотивите, че
показанията на посочения свидетел съответстват на показанията на свидетелите Т.
и Р., не отговаря на действителното съдържание на обсъжданите доказателства.
Игнорирането на показанията на свидетелите К. и И. от първата инстанция с
констатация, че същите не са достоверни, е необосновано. Оспорва се извода за
стойността на имуществените вреди, част от състава на престъплението от
обективна страна, като се посочва, че по делото не е извършена експертиза,
която по надлежен ред да установи размера на вредата. Излагайки съображенията
си, защитата пледира за постановяване от въззивната инстанция на оправдателна
присъда
В
дадения ход по същество повереникът на частния тъжител счита за жалбата за
неоснователна, а обжалваната присъда за правилна. Становището на повериника е,
че събраните по делото доказателства установяват, че подсъдимият е извършил
инкриминираното с тъжбата деяние, а именно повредил автомобила на доверителя
му, претендира осъждане на подсъдимия за разноските, направени от него във въззивното производство.
Частният
тъжител Б. се присъединява към становището на повереника си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствен материал, обсъден в мотивите на присъдата подробно и
задълбочено. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи основания да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореизложеното, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
П.Т.П., с ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан.
На 08.03.2017г
около 16.15 часа, в гр. София, частният тъжител Б.Б. управлявал
собствения си лек автомобил “Пежо 206” с ДК № *******по бул. Васил Левски, в
посока кръговото движение на Сточна гара. В автомобила пътували Д.Р., майка на Б.,
като била на предното дясно място до шофьора и сестра му -свидетелката Р.Т.,
която била на задната седалка. Б. навлязъл в кръговото движение с управлявания
от него автомобил, като спрял на червен сигнал на светофарната уредба,
регулираща движението между входовете от ул. Владайска река и ул. ********/
изхода към кв. Орландовци/. Автомобилът на Б. бил в средната лента за
движение, почти успоредно на него, от
дясно се движел управлявания от подсъдимия П. лек автомобил “Алфа Ромео” с ДК № ********изравнявайки се
двата автомобила, между тяхна настъпило леко ПТП, като лекият автомобил “Пежо
206” бил ожулен в предната дясна част. При запитване от Б. какво прави, подсъдимият излязъл от
автомобила си , доближил се до предната дясна част на автомобила на Б., изритал
предната дясна врата, след което замахнал с ръка ударил дясното странично
огледало и го счупил. След извършеното П. се качил на автомобила си и напуснал
местопроизшествието, като излязъл от кръговото движение през изхода на кв.
Орландовци. Действията на подсъдимия били възприети и от св. Й., управляващ лек
автомобил такси, което се движело в момента на ПТП в лявата лента, а след това
спрял в близост и наблюдавал случващото се от 10-15метра.
В
16.21ч Б. сигнализирал на тел 112 за
настъпилото ПТП между неговия и управлявания от подсъдимия автомобили , както и
на представител на застрахователя му.
В
резултат на ПТП по автомобила на пострадалия били констатирани следните увреждания: повреда на повърхността
на предната броня и лайсната върху нея.
Нараняването на повърхността на боята на предната дясна врата и на
лайсната върху нея, както и счупване на страничното дясно огледало настъпили в
резултат на действията на подсъдимия П., след ПТП.
Стойността на вредата на повредите на
автомобила на Б., вследствие на
действията на П. след ПТП, са 224, съгласно приобщената в хода на проведоното
съдебно следствие фактура.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събрания
по делото доказателствен материал, обяснения на подсъдимия , свидетелски
показания на Р.Т., Д.Р. , Й.Й., Д Д. И.,
С. К.,И.И.и и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като в съдебен акт са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато съставът на
въззивния съд изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, е безпредметно преповтарянето.
Настоящият
съдебен състав с оглед изложеното във въззивната жалба и предвид задължението
си да отговори на възраженията, намира следното: Приетата за установена
фактическа обстановка правилно е изградена въз основа на показанията на
свидетелите Р.Т., Д.Р. и Й.Й. и това е така , тъй като същите и според въззивната
инстанция кореспондират помежду си и са в съответствие с приложените по делото
писмени доказателства. Безспорно е, че свидетелките Т. и Р. са в близки
роднински отношение с частния тъжител, това обаче не може да обоснове винаги и
безусловно извод за пристрастност и съответно недобросъвестност на депозираните
от този вид свидетели показания. За да се прецени достоверността на показанията
на свидетелите е необходимо същите да се анализират, както с оглед тяхното
съдържание, така във връзка с останалите доказателства по делото. По своята
същност в коментираните свидетелски показания не се констатира преувеличаване
на случилото се, липсва изразяване на негативна оценка на поведението на
подсъдимия, както и емоционално отношение. Двете свидетелки ясно, категорично и
лаконично излагат възприетото непосредствено от тях. Прави впечатления, че
макар и съответни и без противоречия помежду си, всяка от тях разказва
случилото съгласно своите възприятия и със свои изрази, което допринася за
тяхната обективност. В подкрепа на казаното от свидетелките Т. и Р. е заявеното
и от свидетеля Й., лица незаинтересовано от изхода на делото. Същият е случаен
очевидец, който е управлявал автомобила си успоредно на автомобилите на Б. и П., като се е намирал от
лявата им страна в кръговото движение на Сточна гара, именно поради което и е
бил във възможност да възприеме единствено засичане на автомобила на Б. от
автомобила на подсъдимия, но не и лекото съприкосновение между двата
автомобила. Поводът да спре свидетелят, непосредствено след това, е
преустановяване движението на двамата автомобила / на Б. и П./. Действията на
подсъдимия, ритането на предната дясна врата, както и замахването към дясното
странично огледало, са наблюдавани от
свидетеля, който неприемайки за нормално поведението на П. и създадената от
него ситуация, е изразил съпричастност към частния тъжител като е предоставил
координатите си, в случай, че е необходимо. Твърденията на защитата на подсъдимия,
че свидетелят Й. е таксиметровия шофьор, който са използвали свидетелките Р. и Т.,
за да бъдат закарани до дома им, докато Б. изчаква полиция на
местопроизшествието, е произволно. В депозираните свидетелски показания не се
съдържат подобни данни, тъкмо обратното Р. и Т. заявяват, че са спрели такси, с
което са си тръгнали. В този смисъл е, неоснователно и твърдението, че от
разпита на свидетелят Й. се установява, че е имало само една пътничка в колата
на Б., както и че не е видял удари по автомобила, тъкмо обратното “…Шофьорът на червения автомобил застигна
пежото, засече го, напсува, излезе, изрита капака и страничното огледало.” и
малко след това “…Имаше хора в автомобила майка му, жена му и тя бременна ,
малко дете…”. Обстоятелството, че свидетелят допуска, че огледалото не се е
счупило, както и че е налице неточност в съобщеното относно лицата пътуващи в
автомобила на Б., не дискредитират
показанията му. Логично е, след повече от година свидетелят
Й. да не помни детайли, които не са били от тези, предизвикали реакцията
му да даде координатите си на частния тъжител. В центъра на вниманието на
посочения свидетел е било несъответното поведение на подсъдимия, а не лицата,
пътуващи с Б., нито последиците настъпили от ударите на П. по лекия автомобил
“Пежо”. Достатъчно ясен и категоричен е свидетелят , че подсъдимият е изритал автомобила в предната
му част /калника/ и страничното огледало. Резултатът от удара е установим,
както от показанията на свидетелите Р. и Т., така и от съставения протокол за
ПТП и опис –заключение, съставено от застрахователя на датата на инкриминираното деяние. Изложеното
дава основание на настоящия съдебен състав да приема за правилно решението на
първата инстанция за поставяне в основаната на фактическите си изводи,
именно показанията на свидетелите Т., Р.
и Й., като такива дадени от лица пряко възприели случилото се и възпроизвеждащи
го добросъвестно и обективно, кореспондиращо с писмените доказателства по
делото. Именно гореизложеното относно обективността на тези доказателства
формира извод за недостоверност на показанията на другата група свидетели/ Д. И.,
С. К. иИ.И./ и обясненията на подсъдимия П., чрез които се реализира правото му
на защита посредством изграждане на защитна теза. От съдържанието на разпитите
на тези свидетели се установява, че в лекия автомобил, управляван от Б. е имало
само една жена, твърди се също, че в автомобила на подсъдимия е имало пътник –
свидетеля Д. И., съгласно неговия разпит и този на свидетеля С. К..
Същевременно се констатира, че в разпита на свидетеляИ.И. се съобщава
единствено за пътник в автомобила на Б., не без значение е и обстоятелството,
че последният свидетел твърди, че е видял пострадалия също да си е тръгнал от
местопроизшествието. Тези противоречия между показанията на свидетелите,
несъответствието им си писмените доказателства по делото, включително
съставения на протокол за ПТП в 17.10ч, обективно удостоверяващ пристигането на
полицията и присъствието на Б. отнесени към установеното по делото, че
свидетелите и подсъдимия работят като алпинисти и липсата на данни от другата
група свидетели, че подсъдимият е разговарял с хора, присъстващи на мястото,
както и че е снимал друг автомобил /така както твърди свидетеля К./, са именно
обстоятелствата, въз основа на които и този съдебен състав, намира, че същите
не могат да послужат за формиране на фактически изводи, тъй като не се отличават
с нужната степен на обективност и достоверност. В продължение на изложеното,
въззивният съд намира, че възраженията на защитата за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната присъда, са неоснователни. В мотивите си
първата инстанция се обосновала ясно защо дава вяра на едни и изключва други
доказателства при формиране на фактическите си изводи.
При така направения доказателствения анализ и
изградената върху него фактическа
обстановка, въззивният
съд намира, че правилно е прието
от първатаинстанция е от правна
страна подсъдимият П.Т.П.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал.4 вр ал. 1 от НК, в
каквато насока му е повдигнато обвинение с частната тъжба. Същият на
08.023.2017г. в гр. София около 16. 15ч. на кръговото движение на Сточна гара е
провредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил “Пежо 206” с ДК № *******собственост ан Б.И.Б., като е
счупил страничното дясно огледало и е изритал в предната дясна част вратата на
автомобила , в резултата на което са
настъпили повреждания на предното дясно странично огледало и на лайсната и по повърхността на предната дясна врата,
като щетите са в размер на 224 лв.
Правилно
районният съд е приел , че са налице всички елементи от обективната
страна на престъплението, а именно действията чрез които е осъществено от
повреждането на автомобила, неговия автор и настъпилите щети. Счупеното
странично огледало и повреждането на лайсната и повърхността на боята на
дясната предна врата, е било необходимо да се отстранят, за да се приведе
автомобила в предишния си вид. Отстраняването на тези повреди е на стойност 224
лв, съгласно представена по делото фактура, което е именно и размера на
нанесената имуществена вреда от деянието. Съдът не намира за основателно
възражението, че по делото не е изследван този елемент от обективната страна на
престъплението по чл.216 от НК, тъй като не е назначена съдебно-оценителна
експертиза. Това би се налагало, в случай, че за изясняване на обстоятелства по
делото са необходими специални знания.
Налице е надлежно издадена фактура, обективираща извършения ремонт, ведно с
констатации на застрахователя, съдържащи се в опис на щетите. Видно от съдържанието на фактурата
ясно се установява стойността на отремонтиране на елементите, повредени в
резултат на действията на подсъдимия П., поради което не са били и налице
основания за назначаване на експертиза. Безспорно
с оглед размера на вредата, в резултат на извършеното от подсъдимия и
настъпилите незначителни вреди последици, деянието е с правната квалификация по
привилигирования състав на престъплението по чл.216,ал.4 вр. ал.1 от НК. Верен
е и извода, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, при условията на
пряк умисъл. П. е разбирал постъпките си
и е можел да ги ръководи, съзнавал е
обществената опасност на извършеното и последиците от него, като е искал
настъпването им, а именно увреждане на автомобила на Б..
Законосъобразно първата инстанция е приела, че са налице основанията на
чл.78а,ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с
налагане на административно наказания, тъй като предвидените алтернативно
наказания за престъплението по чл 216,ал.4 вр. ал.1 от НК попадат в б.”а” на
чл.78,ал.1от НК, същият е неосъждан, не освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, както и вредите от престъплението са възстановени от
застрахователя по застраховката “Автокаско” / законът не поставя изискване
вредите да бъдат възстановени от дееца/.
Размерът на наложеното административното наказание “глоба” от 1000лв въззивната
инстанция намира за съответно и целесъобразно по отношение на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав е
на позиция, че искането на повереника за присъждане на направените от частния
тъжител разноски за адвокатско възнаграждение в хода на въззивнато производство,
следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.337 правомощията на въззивната инстанция за изменение на присъдата са изчерпателно,
посочени в разпоредбата на чл. 337 от НПК, като измежду тях не е предвидена
такава възможност. Съответно произнасяне по искането за присъждане на
разноските е правомощия на първата инстанция
по реда на чл.306, ал.1 т.4 от НПК и това е така, тъй като в случай на
произнасяне от настоящият въззивен състав по искане за разноски, направени пред
СГС, страните ще бъдат лишени от
инстанционен контро , който е предвиден по закон.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 08.03.2019г. по НЧХД № 21229/2017г.
по описа на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.