№ 5351
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110148027 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу „Ю.Б.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит № PLUS-1836****,
оторизационен код a47takay, сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на на
клаузата на чл. 2 от Договор за потребителски кредит № PLUS-1836****, предвиждаща
заплащане на застрахователна вноска за застраховка „Защита на плащанията“ и на такса
ангажимент, както и клаузата, според която ГПР е в размер на 33,27 %.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2021 г. ищецът е сключил Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-1836****, оторизационен код a47takay с
„Б.П.П.Ф.С.А., к.Б.” /КЧТ/, действащ на територията на България от името на принципала -
„Б.П.П.Ф.С.А.” - П., чийто правоприемник към момента на депозиране на исковата молба е
ответното дружество - „Ю.Б.” АД. По силата на сключения договор дружеството е поело
задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 6000 лева, а ищецът се е
задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и другите такси и разходи.
Ищецът излага твърдения, че условията по договора за кредит са следните: 6000 лева – общ
размер на кредита, ГПР - 33,27 %; лихвен процент на кредита - 26,89 %; без уговорен
лихвен процент на ден; застрахователна премия - 1707,84,00 лева, брой месечни погасителни
вноски – 48, размер на месечната погасителната вноска - 240,93 лева, обща сума, дължима
по кредита – 11 564,64 лева. Твърди, че не е получил пълния размер на отпуснатия заем, тъй
като ответникът е удържал такса „ангажимент“ в размер на 210 лева и на ищеца е
предоставена сумата то 5790 лева. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. Излага съображения, че шрифтът на договора е по-малък от по-малък от 12,
което се отнася и за Общите условия към него, както и на застраховката, като на ищеца не е
представяна застрахователна полица/договор, но въпреки това от него ежемесечно се
изискват плащания за застрахователни премии. Твърди, че посоченият в договора ГПР от
1
33,27% не отговаря на действителния ГПР, тъй като не съдържа всички разходи по кредита,
а именно разходите за застрахователна премия, както и допълнителната „такса ангажимент“.
Поддържа, че е посочен лихвен процент от 26,89 %, но не е обяснено как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР. Прави заключение, че след
като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието
на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а когато не е посочен лихвен
процент на ден е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага и съображения за нищожност на клаузата
за сключване на задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като същата не е
индивидуално уговорена, а е включена в чл. 2 от Общите условия, според която
застрахователната премия се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, поради което
същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди,
че само застрахователната премия възлиза на 1707,84 лева, което е още около 30 %
оскъпяване на заема, а застрахователят е едностранно определен от Б.П. и който
застраховател - К., е част от групата П.. Ищецът излага съображения и за недействителност
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса „ангажимент“ поради това, че няма никаква
яснота какви точно услуги се предоставят при нейното заплащане, и същата по същество
представлява възнаградителна лихва по договора. Поддържа, че от представената таблица с
наименование „погасителен план“ може да се направи извод, че застрахователната премия,
както и такса „ангажимент“ се олихвяват, което води до анатоцизъм, предвид
обстоятелството, че същите по същество представляват възнаградителна лихва по договора.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който развива аргументи за недопустимост и неосноватеност на предявените искове. Твърди,
че на 27.02.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
„Б.П.П.Ф.С.А., к.Б.“ КЧТ и „Е.М.“ ЕООД вземанията от ищеца О. Ч. Н., произтичащ от
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-1836**** от 15.01.2021 г. са
прехвърлени на клон на „Е.М.“ ЕООД, поради което към датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.08.2024 г. „Ю.Б.” АД, не е кредитор по Договор № PLUS-1836**** от
15.01.2021 г. и съответно предявените искове са недопустими. Оспорва твърденията, че
договорът за потребителски кредит не е съставен с шрифт 12, както и че застрахователният
сертификат и Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“, представляват
приложения към Договора за кредит. Оспорва твърдението, че в договора не е посочено кои
точно разходи формират ГПР от 33,27 %, както и че същият не съдържа всички разходи,
който водят до оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс. Излага съображения, че в чл. 2
от Договор № PLUS-1836**** от 15.01.2021 г. е предвидено, че същият се сключва при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, поради което не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се
погасяват с погасителната вноска. Поддържа, че не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7, изречение четвърто ясно е посочено, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за
състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящи плащания. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена,
когато в заемното съглашение са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид
допускания, и така посочените компоненти се съдържат в Договор № PLUS-1836**** от
15.01.2021 г. Твърди, че не е налице основание за включване на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията" в ГПР по процесния кредит, тъй като същата е
сключена по избор на ищеца и не е била условие за отпускане на кредита или усвояването
му при предложените параметри, т.е. не е налице основанието по § 1, т. 1 от ЗПК. Поддържа,
че задължението за кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или
референтен лихвен процент се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и касае кредити,
2
договорени при променлив лихвен процент. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и в чл. 2 от процесния
договор ясно е посочено, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, като в чл.
11, изречение седмо от Договор № PLUS-1836****/15.01.2021 г. е посочено, че лихвеният
процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По
отношение на аргументите за нищожност на клаузата за сключване на застраховка „Защита
на плащанията", излага съображения, че в случая не е налице задължение за включване на
застрахователната премия в ГПР по договора, тъй като застраховката „Защита на
плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и
сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при
определени параметри, а обстоятелството, че „Б.П.П.Ф.С.А. к.Б.“ КЧТ и застрахователни
дружества „К.“ са били от една финансова група не обосновава недействителност на
процесния договор за кредит. Твърди, че в чл. 5.6. от Общите условия по застраховката е
предвидена възможност за застрахованото лице едностранно да прекрати застраховката без
каквито и да било последици по кредитното правоотношение, а в договора за заем или
Общите условия по застраховката не са налице клаузи, предвиждащи изменения в условията
по кредита, предсрочна изискуемост на заема или начисляване на допълнителни такси, в
случай, че застраховката бъде прекратена. Относно твърденията за нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ поддържа, че целта на процесната такса е да
покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга,
свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне
на кредит, а именно – за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Оспорва
твърденията на ищеца, че такса „ангажимент“ и застрахователната премия по същество
представляват възнаградителна лихва по договора, и поддържа, че поради това не е налице
анатоцизъм.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Ответника се представлява от юрк. Т., който оспорва исковата молба и моли съда да
отхвърли иска. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 15.01.2021 г. ищеца е сключил Договор за потребителски кредит № PLUS-
1836**** с „Б.П.П.Ф.С.А. к.Б.“ КЧТ, за сумата от 6000 лв., като кредитополучателя се
задължил да върне заемната сума на 48 бр. месечни вноски в размер на 240,93 лв., съгласно
погасителен план. Размера на лихвата по заема е фиксиран на 26,89 %, а годишния процент
на разходите е фиксиран на 33,27 %. Отделно е предвидена застрахователна премия в размер
на 1707,84 лв. и такса ангажимент 210 лв.
На 27.07.2022г. ответника е сключил с “Е.М.” ЕООД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с който е прехвърлил вземанията по процесния договор на трето
лице.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП.
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е
недействителен на заявените правни основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
3
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че при сключването на договора не са били спазени разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Съгласно чл. 11, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа "условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването", а съгласно чл. 11, т. 12 ЗПК – "погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит".
От съдържащата се в договора информация не става ясно какво точно се включва в
размера на месечната вноска от 240,93 лв., а именно какви части от главницата, лихвата и
други такси/разноски се погасяват с нея. Нито от договора, нито от приложените общи
условия към него, не може да се установи, че е изпълнено задължението на кредитора да
информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска е
предназначена за погасяване на главницата, каква част – за погасяване на задължението за
лихва и каква част – за погасяването на други разходи или такси. Дори и да се приеме, че за
кредитополучателя е изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не
освобождава кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК,
да информира кредитополучателя за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от отделните компоненти ще бъде платена с всяка месечна
вноска. В частта на договора, озаглавена "Параметри и условия", е посочено, че общата
дължима сума по договора, изчислената към момента на сключването му, възлиза на
11564,64 лева, като е уговорен размер на месечна вноска от 240,93 лв. В чл. 2 от договора е
посочено, че уговорената сума като "застрахователна премия" е разделена на равен брой
вноски и е част от всяка погасителна вноска и кредитополучателя заплаща такса ангажимент
при усвояване на кредита, като сумата се удържа и от общия размер на кредита. В чл. 3 от
договора е закрепено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба за кредитора. Посоченото вземане не е
конкретизирано по вид или размер, но от уговореното става ясно, че същото съставлява част
от ежемесечните погасителни вноски.
В погасителния план към договора са посочени само падежните дати, размера на
отделните вноски и оставащата главница, като не съдържа погасителен план, съдържащ
последователността на разпределение между различните неизплатени суми, разбивка на
всяка вноска, показваща погасяване на главница, лихва и допълнителни разходи, съответно
каква част от кредита остава непогасена след всяка вноска, като не става ясно каква част от
задълженията се погасява с всяко направено плащане, предвид посоченото в чл. 3 от
договора. Въпреки константния характер на лихвата и изчисляемия размер на припадащата
се част за погасяване на сумата като "застрахователна премия", липсата на горепосочената
яснота в уговорките би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на
задълженията си, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключеният Договор за потребителски кредит № PLUS-
1836**** от 15.01.2021 г. между „Б.П.П.Ф.С.А. к.Б.“ КЧТ и О. Ч. Н., е недействителен, тъй
като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер от 80 лв.
4
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Б., сумата от 400,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи с оглед направеното от ответната
страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 22 ЗПК, Договор за потребителски кредит №
PLUS-1836****/15.01.2021 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 80,00 лева
(осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б. от РАК,
ЕГН **********, сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща направени по
делото разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца О. Ч. Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5