Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 260007 14.01.2022
год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На петнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 2364 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба
с вх.№262505 от 02.10.2020 г. от С.С.Ш. от гр.С. чрез процесуален представител – адвокат против ЗК
„Лев инс“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София
за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от травматични увреждания
при ПТП. Ищецът сочи , че като пътник в
лек автомобил „Дачия Логан“ , собственост на Гарден франц“ – Бургас , управлявана
от водача Б.Д. на 23.07.2019 г.*** е
претърпял ПТП – челен удар с лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ
, управляван от Я.С.С. , който
изгубил управлението над
автомобила си блъснал се в движещите се
в ляво от него леки автомобили с рег. № А 9461 НК , А 8690 НН и СВ 9357 КВ.
Водачът Я.С. е нарушил правилата за
движение и е допуснал причиняването на
ПТП. На ищеца са били причинени множество травматични увреждания - лява ръка , ляв крак, охлузвания и кръвонасядания
по тялото и крайниците. Твърди се , че в деня на произшествието на ищеца е направен преглед в УМБАЛ – Бургас,
без да се излагат подробности.
Впоследствие – на 25.07.2019 г. му е бил направена образна диагностика на
магнитно-резонансна томография , а на 26.07.2019 г. е бил прегледан и от
съдебен лекар. След причиняването на
травматичните увреждания ищецът е изпитвал силни болки и затруднено движение в
лява раменна става , левия долен крайник -
в областта на коляното и глезена , болки в дясна подбедрица. Освен
физическите страдания са му били причинени и
други отрицателни явления – тревожност , слабост, дискомфорт ,
продължително безпокойство , притеснения. За автомобила „Шевролет“ , с който е
причинен инцидента се установява наличие на валидно сключена застраховка „ГО“ ,
което обуславя отговорността на застрахователя по тази застраховка – ЗК „Лев
Инс“АД. С молба от 30.07.2019 г. ответника е бил сезиран с молба за изплащане
на обезщетение вкл. е била посочена и
банкова сметка, но такова не е било изплатено. С четири броя допълнителни молби
са били приложени и медицински документи
за състоянието на ищеца, но това е останало безрезултатно. Моли се за осъждането на ответника да заплати на С.Ш. сумата от 100 000 лв. ведно с лихва , начиная
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане ведно
с разноските по делото. Правят се
доказателствени искания – да се назначи СМЕ с поставени към същата въпроси в
девет пункта. Прави се и искане за
назначаване на САТЕ относно механизма и причините за ПТП-то. Моли се за изискване на застрахователната полица от ответника. Моли се за допускане при режим
на довеждане свидетел. Моли се за призоваването на свидетеля С.С.Д. за
установяване на произшествието. Моли се за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с други от РУ на МВР с материали от досъдебното
производство и с медицински документи от УМБАЛ. Моли се за даване на
допълнителна възможност за ангажиране на
доказателства.
В законоустановения срок от ответника –
ЗК „Лев инс“АД е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Застрахователна компания „Лев Инс“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София. На първо място се прави
искане на основание чл.213 от ГПК да се
съединят производствата по делото с това по гр.д.№2265/20 г. на ОС – Бургас с
ищец С.Д. като се излага , че обстоятелствата по двете дела са еднакви. На
следващо място се прави искане за спирне
производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано
е ДП за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, предл.2 и б.“в“ от НК и с
оглед така констатираните престъпни обстоятелства това производство следва да бъде спряно за
правилното решаване на спора по делото. Иска се оспорва като допустим, но неоснователен.На първо място –
липса на безспорни данни за участието на
ищеца С.Ш. в процесното ПТП – същият не е отбелязан като лице на мястото на произшествието.На следващо
място – не е установено и същият да е
бил преглеждан в УМБАЛ Бургас и да е освободен за домашно лечение.
Оспорва се относимостта на извършеното
изследване в Пета гр. Болница – София , както и
на СМЕ , приложена към исковата молба. Сочи се , че яма доказателства за
провеждано лечение и възстановителен
процес. Описаните увреждания са по цялото тяло , а ако се приемат за
достоверни то ищецът не би могъл да се
придвижва самостоятелно. Поради това страната твърди , че С. Ш. не е пострадал при ПТП, че уврежданията му
са привидни и манипулативни и не са
следствие от ПТП. Твърди се , че той не е бил пътник на задна седалка с
поставен обезопасителен колан. Оспорва се на следващо място вината на водача на
„Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ. На първо място се твърди , че той е
навлязъл нв насрещното платно за да избегне ПТП , предизвикано от водачите на
МПС –участници в произшествието , които са предприели маневра изпреварване в
разрез с правилата на чл.42 от ЗДвП и поради това водачът на „Шевролет“-а е предприел спасителна маневра. На следващо място като се
оспорва вината на водача на „Шевролет“-а
се твърди , че водачът на товарния
автомобил – бетоновоз СВ9357 КВ е навлязъл
в насрещното платно , в което се е движил „Шевролет“а , вследствие на
което е настъпил първоначалния удар и на трето място като се оспорва вината се
твърди , че водачът на „Шевролет“-а е направил маневра заради дупка на пътното
платно. Твърди се, че е налице случайно събитие.Оспорва се правото да се търси
обезщетение от застрахователя , тъй като се твърди , че ищецът е получил обезщетение от работодателя
си по реда на чл.200 от КТ , тъй като
инцидента представлява трудова злополука. В случая според застрахователя плащането води до погасяване
на задължението и на останалите длъжници
до размер на платеното. На следващо
място се прави възражение за настъпване
на ПТП-то при условията на съпричиняване: - че вредоносния резултат е настъпил и вследствие на действията и на останалите водачи на МПС-та , участвали
в произшествието като се излагат три
версии – както при оспорването за липса
на вина у водача на „Шевролет“-а: първо – неправомерно изпреварване на водачите
на МПСта с р.№А 6751 НН, А 8690 НН, А 9461 НК , А 3491 МС и предприета
спасителна маневра от водача на „Шевролет“-а , - на второ място – навлизане в
насрещното платно от водача на бетонова – рег.№ СВ 9357 КВ и последвал удар с
„Шевролет“-а, навлизане в насрещната лента от водача на „Шевролет“-а
поради неравност на пътното платно –
дупка и рязка промяна траекторията на
движение. Твърди се , че ищецът
според констативния протокол не е сред потърпевшите лица в
произшествието – че той не е бил в автомобила, че не е получавал медицинска
помощ. Според ответника уврежданията са
настъпили преди и или след процесното ПТП , но не и от самото ПТП.Оспорват се извършените в гр.София изследвания и
експертиза от съдебен лекар. От тези прегледи не могат да се правят изводи за
увреждания при процесното ПТП от 23.07.2019 г. Прави се възражение и за
съпричиняване на вредоносния резултат с предприетото от ищеца на 25.07.2019 г.
пътуване до гр.София. В случай че се установи , че ищецът е пътувал в автомобил , пострадал при
ПТП на 23.07.2019 г. страната прави възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат по седем пункта изложени в ОИМ на стр.8. Прави се отделно възражение за съпричиняване на резултата и поради виновно поведение от страна на водача на МПС „Дачия Логан“ , в
която е пътувал ищеца – Б.Д. – според
въззиваемата страна , той бил употребил алкохол.Твърди се ,че в
автомобила са пътували повече от разрешения брой пътници и поради това са
причинени травми на ищеца. Оспорват се причинените травми като некореспондиращи с механизма на ПТП. Оспорва
се неговото състояние като получено поради несвоевременно оказана медицинска
помощ, тъй като се сочи , че след два
дни състоянието му било „критично“.
По повод възраженията се прави искане за
привличане като трето лице – помагач на УМБАЛ – Бургас поради евентуалната
възможност за предявяване на регресен
иск в случай че бъде уважен главния иск поради медицински пропуски или неправилно
лечение. Прави се искане за привличане
като трето лице и на застрахователни дружества: „Евроинс“АД , при което
е застрахован бетоновоза – Мерцедес с рег.№ СВ 9357 КВ , ЗАД „ДаллБог Живот и
Здраве“ АД, при което е застраховано МПС – Рено с рег.№ А 6751 НН,
застрахователно дружество „Армеец“ АД , при което е застраховано друго МПС ,
участник в ПТП-то – Фолксваген с рег.№ А 8690 НН , застрахователно дружество
„Алианц България“АД , при което е застраховано МПС – марка КИА с рег.№ А 9461 НК , застрахователно дружество
„ДЗИ – Общо застраховане ЕАД , при което е застраховано МПС „Дачия“ с рег.№ А
3491 МС като искането се обосновава с твърдението за нива или съизвършителство
на вредоносното деяние от страна на водачите
на тези МПС-та при процесното ПТП. Претендира се привличането и на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София като трето лице като искането се обосновава с
твърдението за неравности по пътното платно
- дупки , пропадания и е налице съизвършителство при настъпването на
ПТП.
Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен, претендират се
разноските по делото. Оспорва се констативния протокол от ПТП и механизма на
ПТП-то. Моли се като доказателство по делото да не се приобщава разчитането на
извършеното изследване на ищеца от 25.07.2019 г. – ЯМР от д-р М., оспорва се
приложената към исковата молба СМЕ като се твърди ,че изложеното в същата няма
задължителен характер за съда. Прави се искане за представяне на изследването на ЯМР и СМЕ да се представят в
оригинал. Страната се противопоставя на искането за допускане до разпит на
свидетеля С.Д. , който също не е вписан в протокола за ПТП. Страната се
противопоставя и на назначаването на СМЕ , тъй като няма данни за увреждания от
ПТП и т.н. Прави се искане за посочване на свидетеля при режим на довеждане за
установяване на болките и страданията. Ответникът се противопоставя на искането
за приобщаване на писмени доказателства
по делото на документация от ДП , тъй като то не е задължително за гражданския
съд и не е приключило. Оспорва се и като
неоснователно искането за
издаване на ищеца на съдебно
удостоверение за пред УМБАЛ – Бургас , с
което страната да се снабди с медицинска документация от болницата по повод
извършвани на ищеца прегледи.Правят се
искания по доказателствата : - за задължаване на ищеца да представи по делото в
оригинал на писмени доказателства:
изследване на ЯМР – оригинал , диплома
за завършено - основно , средно
образование, протокол за ПТП в оригинал поради неяснотата на представеното
копие , прави се искане за допускане до разпит на свидетел – актосъставителя
мл. авт. Х. Х., Д. Георгиев в качеството си на управител на „Гарден Франц“ООД ,
тъй като автомобила , в който е пътувал ищеца е собственост на това търговско
дружество. Моли се за изискване на свидетелството за собственост – първа част
на л. а. Дачия Логан с рег.№А 3491 МС. Прави се искане за издаване на
удостоверение то съда за пред ТД на НАП и
НОИ – за установяване действащото правоотношение на ищеца към 23.07.2019
г. , както и за евентуално ползвани болнични листи от ищеца, изплащани парични
обезщетения, подадена ли е декларация за трудова злополука от С.Ш. за
23.07.2019 г. Моли се за издаване
на удостоверение от 4-то РУ на МВР по ДП
420/2019 г., от което да е видно въз основа на какви доказателства С.Ш. е заявил че е пострадал от ПТП на 23.07.2019 г.
във връзка с представеното от същия удостоверение от 16.07.2020 г. , в което се
сочи , че Ш. сам е заявил пред МВР че е пострадал от това ПТП. Прави се и особено
искане – в случай че съдът уважи дори и частично предявения иск се прави възражение за
прихващане между направените от
дружеството – ответник в производството по делото разноски и определеното за ищеца обезщетение. Представят
се писмени бележки от процесуалния представител на страната с
вх.№272530/22.12.2021 г. , в които
подробно се оспорва претенцията на
ищеца като се опровергават и приложените доказателства.Моли се за отхвърляне
на предявения иск.
Третото лице - помагач
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София , конституирано по делото с акт на Апелативен съд - Бургас чрез
процесуалния си представител -
юрисконсулт оспорва исковата претенция. сочи се , че не са налице основания
за ангажиране отговорността на страната
като се сочи , че ПТП-то е вследствие изключителната вина на
водача Я.С. и няма никакви данни за
причиняване на вредоносния резултат от пътната инфраструктура, няма
никакви данни за неравности по пътното платно и пр. Страната поддържа
становището си пред съда чрез
процесуалния си представител. По същество се сочи , че няма фактически основания за предявяване на
иска , че ищецът не е получил твърдените
от него травматични увреждания,
претенцията за неимуществени вреди се оспорва изцяло. Сочи се , че се установява
по делото , че състоянието на пътното платно няма отношение към настъпилото ПТП
, респ. – към вредите. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило е становище от третото лице – помагач с вх.№267088 от
19.05.2021 г. от ЗД „Армеец“АД – София. Същият е в застрахователно
правоотношение на основание „ГО“ за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № А
8690 НН. По отношение на водача К. З. се твърди , че е налице случайно събитие.
Сочи се че вината за настъпилото ПТП е
изцяло на Я.С. , шофирал л.а. „Шевролет
Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ. Що се отнася
до претенцията на С.Ш. - същата се
оспорва , тъй като няма никакви доказателства същият да е получил травматични
увреждания вследствие на процесното ПТП – няма медицински прегледи , няма
медицинска документация, отсъстват данни за възстановителен и оздравителен
процес. Дори и да са били установени при някакъв преглед увреждания – то същите
биха могли да бъдат вследствие на други
увреждания. Претенцията от 100 000 лв. е изключително завишена и не
отговаря на принципа на чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване от страна на С.Ш. – непоставяне на предпазен
колан. Твърди се , че С.Ш. е знаел , че
водачът на л.а. „Дачия“ управлява автомобила след употреба на алкохол, но
въпреки това е предприе пътуване.
Сочи се , че евентуално обезщетение следва да бъде намалено.
Привлеченото като трето лице – помагач
„ДЗИ – Общо застраховане“АД представя
писмено становище с вх.№268504 от 28.06.2021 г. Сочи се , че ответната страна няма правен интерес от конституирането на дружеството като трето
лице и моли производството спрямо него
да бъде прекратено. Страната е в застрахователно правоотношение на основание застраховка „ГО“ за л.а. „Дачия“
с рег.№ А 3491 МС. Видно от доказателствата по делото вина за настъпилото ПТП ,
при което са били причинени увреждания на ищеца С.Ш. има изцяло
водачът на л.а. „Шевролет с рег.№ А9344 КТ – Я.С.С.. Няма основания за
регрес срещу „ДЗИ Общо застраховане“. По отношение на главния иск - същият се оспорва като недоказан – въпреки
твърденията няма представен клиничен преглед за
получените при ПТП от С.Ш.
увреждания. Прегледа от съдебен лекар е след три дни, от представените образни
изследвания – ЯМР няма изявени данни за травматични промени. Не става ясно кой го е насочил към тези
изследвания , какви оплаквания е имал и каква е клиничната картина, няма
назначено лечение , няма контролни прегледи. Претенцията от 100 000 лв. се
оспорва като крайно завишена съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД и не отговаря
на обществения критерий за
справедливост.
Депозирано е и становище от ЗАД„Алианц България“ –
гр.София с вх.№262548 от 29.06.2021 г. като трето лице – помагач. Страната е застраховател
по застраховка „ГО“ за лек автомобил
„Киа Спортидж“ с рег.№ А 9461 НК. По делото не са налице данни за ангажиране
отговорността на застравателното
дружество „Алианц България“. За водачът на лекия автомобил „Киа Спортидж“ събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Вина за настъпването на ПТП има водачът на
л.а. – такси – „Шевролет“ – Я.С. , който е изгубил управлението на
автомобила си и е навлязъл в лентата за насрещно движение като е причинил поредица удари с други автомобили.
Оспорва се причинно – следствената
връзка между процесното ПТП и
травматичните увреждания на ищеца. Той не присъства сред лицата –
участници в това ПТП. Няма данни да е бил преглеждан на дата 23.07.2019 г. в
УМБАЛ – Бургас. Първият документ е изследване
– образна диагностика от лечебно заведение – гр.София , а ищецът живее в гр.Ср. В тази насока се поддържат
всички възражения направени от ответника. Оспорват се и самите телесни
увреждания. Прави се възражение и за съпричиняване на резултата вследствие непоставяне на обезопасителен колан от ищеца.
Непостяването на колан е причина за получените травматични увреждания. Оспорва се
и като изключително завишена претенцията от 100 000 лв., неотговаряща на
изискванията на чл.52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен с конкретните обстоятелства и
временастъпването на травмите – 23.07.2019 г. Направено е искане за
изследване и събиране на доказателства относно въпроса – къде е седял в автомобила по време на ПТП-то ищецът Ш..
Постъпило е и становище с
вх.№266924 от 08.05.2021 г. от
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБоггг Живот и Здраве“АД –
София. Страната изцяло се
присъединява към депозирания по делото
отговор на исковата молба като се моли да се допуснат поисканите доказателства
и се заявява , че страната ще се ползва
от тях. Взема се и становище по съществото на спора – прави се искане за
отхвърляне изцяло на предявената претенция поради недоказаност на същата. Същата
се оспорва по размер като прекомерно завишена.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Претендираното обезщетение е изключително завишено съобразно съдебната
практика за подобни случаи. Прави се възражение за прекомерност и на търсеното
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна. С оглед фактическата и правна
същност на спора според страната
следва да се определи минимално възнаграждение.
Конституираната като
трето лице – помагач УМБАЛ – Бургас не взема становище по исковата претенция , не изпраща представител.
Представя се медицинската документация по
приемането на ищеца Ш. като
пациент вследствие на ПТП на 23.07.2019 г.
с вх.№267791 от 08.06.2021 г. – л.283 – л.290 по делото , от която е
видно , че същият е напуснал самоволно
лечебното заведение. Състоянието ме у
преценено че същият е бил
контактен и адекватен. Назначени са му били изследвания – рентгенография
на глезенна става , на череп, на гръден кош и бял дроб , на
раменна става.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
На 23.07.2019 г. ищецът С.Ш. е
пътувал прибирайки се от работата си
като работник в „Г. ф.“ – Бургас по пътя Бургас – Средец – ІІ-79 в посока към гр.Средец, където живее в лек автомобил „Дачия Логан “ с рег. № А
3491 МС като е пътувал на задна седалка. Спори се на кое точно място е пътувал ищецът – самият
той в различни фази на производството
сочи различни места – в средата , или на дясна седалка.
В същото
време в обратна посока към гр.Бургас е пътувал с лек автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ –
такси водачът Я.С.С.. При разминаването
си с товарен автомобил – бетоновоз „Мерцедес с рег.№ СВ 9357 КВ по неизяснени
причини водачът Я.С. е отклонил автомобила си наляво вследствие на
което е последвал страничен сблъсък на
предната лява част на лекия автомобил със задната лява част на бетоновоза. Не се е върнал обратно в платното
си , а е продължил да се удря
последователно в движещите се в насрещното платно – „Рено Еспейс“ , „Фолксваген
Пасат“, „Киа“ и накрая се удря
челно в лекия автомобил „Дачия Логан“ , в която е пътувал ищеца.
Съобразно експертното заключение на в.л.
Гяуров / л.169 по делото/ водачът на
„Дачия“-та е бил поставен в обективна невъзможност да избегне сблъсъка с
„Шевролета“. Реагирал е със спиране и е намалил първоначалната си скорост , но
не е могъл да се отклони и наляво , тъй като там се е намирал
л.а. „Рено Еспейс“. Като причина за произшествието се сочи субективното
поведение на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ – внезапна загуба на нормална физическа кондиция и загуба на
контрола на управлението. След пърноначалния сблъсък с бетоновоза на практика
движението на „Шевролет“-а е било без участието на водача му. В експертното заключение се правят
и хипотетични разсъждения относно
обстоятелството – дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан.Механизма
впоследствие се доизяснява от назначената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза / КСАТМЕ/ . Същата доизяснява , че след челния удар между лекия автомобил „Шевролет“ и л.а. „Дачия“ двата
автомобила са останали почти на място след като са се завъртели на 20-30
градуса: „Шевролетът“ се завъртял
надясно , а „Дачия“-та – наляво. Деформацията в предна част съответства на
скорост 40 км/ч. Скоростта според вещото
лице Едрева на л.а. „Шевролет“ в момента на удара е била 30 км/ч , а
на „Дачия“-та – 40 км/ч. „Дачията е претърпяла дълбока деформация в челна дясна част ,
отворена е и предна дясна въздушна
възглавница.
За водачът на л.а. „Рено Еспейс с рег.№
А 6751 НН С. П. въпросното ПТП е
случайно събитие по смисъла на чл.15 от
НК. Същият не е претърпял увреждания, нанесени са били материални щети
по автомобила. За водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ А 6690 НН К. З. произшествието е също случайно събитие , водачът
не е претърпял увреждания , нанесени са само материални щети по
автомобила. Само материални щети са били
причинени и по л. а. „Киа Спортидж“ с
рег.№ А 9461 НК. Водачът Я.В. не е пострадал. Водачът на „Дачия логан“ с рег.№
А 3491 МС Б.Д. е получил телесни увреждания. Водачът на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ Я.С.
е починал. Починала е по-късно в болницата на 31.07.2019 г. и пътничката в
„Дачия логан“ Г.Т..Изключителна вина за
произшествието има водача на л.а. „Шевролет Нубира“ Я.С. , който е починал.
В приложения по делото към исковата
молба протокол за ПТП от 23.07.2019 г. с пострадали лица ищецът С.Ш. не фигурира. Видно от удостоверение с изх.№ от 16.07.2020 г. , издадено от ІV РУ
на МВР – Бургас по заявление на самия С.Ш. същият е пострадал при ПТП на
23.07.2019 г. около 16 ч. между „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ и лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491 МС.
В насока на твърденията в исковата молба по делото са събрани
показанията на свидетелката М.И. –
пострадала при процесното ПТП като пътничка на задната седалка в л.а. „Дачия
логан“. Тя също е работела в „Г. Ф.“ и
се е прибирала от работа. Свидетелката потвърждава , че на задната седалка на
въпросната дата и време е пътувал и
ищеца С.Ш.. С него тогава са живеели на семейни начала в дома на С. в гр.С..
Сочи , че при пътуването на задната
седалка не са си поставяли предпазните колани: „Никога не сме си слагали колани
отзад“ / л.355 по делото/. И още – „Не съм виждала някой , който седи на задната седалка да си е поставял колан“. Конкретно по отношение на
ищеца: „Не съм го виждала да си е поставял колан“. Потвърждава , че ищеца е получил травми при катастрофата : - „С. пострада от
катастрофата , но не си спомням какво.
Имаше силни болки… мисля че в рамото“.
„Той се оплакваше от много силни болки в
рамото“. „С. сам се придвижваше , не е ползвал патерици“.
Предоставените от УМБАЛ – Бургас
документи потвърждават , че ищеца С.Ш. е
бил транспортиран до болницата и му е
бил направен първоначален преглед в шокова зала в УМБАЛ - Бургас – в тази
насока - е представен лист за преглед на пациент. Отразено е, че лицето е
участник в ПТП като пътник на задна седалка като се сочи , че същият
е контактен и адекватен. Назначени са
консултации с неврохирург и травматолог
, както и извършване на рентгенографии на
лява глезенна става, на череп / отразено , че няма травматични изменения/ , на гръден кош и бял дроб , на раменна става / отразено , че няма
травматични изменения/. В листа за преглед е отразено , че лицето е напуснало
самоволно болницата в 19.49 ч.
На другия ден се установява от
показанията на свид.Ш. – м. на ищеца , че същият заедно с нея са пътували за
София , където е била настанена за лечение
приятелката му М. И., с която е живеел на семейни начала. След 3-4 дни
са наели в болницата ВИП стая, където
била настанена М.. Свид.Ш. се
грижела за М. и за сина си , който през
деня бил при М. в болницата , а вечер се
прибирал в общинско общежитие , където живеели
едни хора от Средец. В София са
били 20 дни. Там – на 25.07.2019 г. е
било извършено изследване – образна диагностика – ЯМР на ищеца, приложено по
делото, а на 26.07.2019 г. му е било издадено и СМУ от съдебен лекар , в които
документи са били описани увреждания.
Свид. Ш. сочи , че след прибирането в
Средец е продължила да се грижи и за двамата – за С. и М.. След 6-7 месеца С.
се опитал да се върне на работа , но след 2-3 дни се отказал. Болничен лист му
бил издаден за един месец , но тъй като не бил здравно осигурен от НОИ му било
казано , че не може да ползва болнични. Свидетелката Ш. твърди , че в София С. приемал обезболяващи , които му били
предписани , самата тя му ги закупила , но
нямал изписана рецепта за това.
По делото на ищеца е била извършена
специализирана съдебно – медицинска експертиза , при която на същия е бил извършен и преглед. Въз основа на приложените по делото всички медицински
документи , представени от ищцовата
страна – ЯМР – изследване , СМУ от 25 и 26.07.2019 г. вещото лице – д-р П. сочи
/ л.139 по делото – СМЕ/ , че
Установените травматични увреждания
са в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с
или върху такива , както и от тяхното
тангенциално действие и по своята морфология и тежест отговарят да са получени
в условията на ПТП. Лечението на
травмата на раменната става е неоперативно – чрез закрито наместване. Травмата
отговаря да е получена при извиване на ръката при ПТП. Срока на възстановяване
на такъв вид травма е в рамките на 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес. Травматичното
увреждане на лява колянна става е най- често при ротация на тялото при фиксиран
крайник и може да се получи при ПТП. Срокът на
възстановяване при такъв вид травми е в рамките на 1.5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. Травматичното увреждане на левия глезен е
при странично огъване и може да се
получи при ПТП. Срокът на възстановяване е в рамките на 35-40 дни. Лечението на
травмите сочи вещото лице е консервативно с обездвижване. Процесните
травми са свързани с болки и страдания и
неудобства при обслужването. Вещото лице сочи , че към момента / 09.02.2021 г.
– датата на прегледа от лекаря – вещо лице/ пострадалият е възстановен напълно.
Движенията в раменната , колянната и глезенната стави е в пълен обем с
остатъчни болки в раменната става при физическо натоварване.
Въз основа на анализа на доказателствата
по делото / показанията на страните, характеристиката и локализацията на уврежданията на ищеца и останалите пътници ,
данните от приложения фотоалбум/ назначената по делото Комплексна съдебно –
автотехническа и медицинска експертиза категорично заключава , че ищецът е пътувал на задната седалка без
поставен предпазен колан. Докато КСАТМЕ
заключава , че се е возел на задна дясна седалка , ищецът твърди , че е бил по средата , а впоследствие след удара
се озовал на задната дясна седалка. В материалите по делото , в частност – приложената медицинска
документация вещите лица заключават , че не се откриват описани телесни
увреждания, кръвонасядания или охлузвания които категорично могат да бъдат
свързани с възпиращото действие на правилно поставен и изправен триточков предпазен колан. При конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП необезопасеното и
нефиксирано с предпазен колан
тяло на ищеца Ш. е било подложено на действието на значителни преносни инерционни сили , които
са довели до тласъкът му основно напред
и леко надясно , последван от рязко завъртане на автомобилното купе наляво преди да спре. Това е довело до получените от него и описани в медицинските
документи телесни увреждания , резултат
от контакт , удар и притискане върху елементи от вътрешното оборудване на
автомобилния салон. При поставен предпазен колан, челния удар на двата автомобила
и завъртането на „Дачия“та наляво тялото на пътника на задна дясна седалка
има възможност за ограничени движения наляво
и надясно , но свободното му движение в
салона на автомобила няма да е възможно
, което би предотвратило контакта му с елементи от вътрешното оборудване ,
станали причина за констатираните
увреждания. Пред съда в.л. д-р Стойков
сочи , че при поставен колан е възможно увреждането на
глезенната става , при положение , че е счупена предната седалка може да се получи и удар в колянната става , но при
достатъчно голямо разстояние между седалките и поставен колан много е вероятно
и увреждането на колянната става да бъде
предотвратено. Вещото лице обаче е категорично , че при поставен колан травмата на
лявата раменна става не би се получила , тъй като тялото в момента на
удара би останало фиксирано към седалката. Позицията на
задната седалка по средата се преценява като значително по-рискова: - тялото в
тази позиция е подложено на инерционни сили , които най-често се уврежда главата на пътника при положение че е без колан. Главата
е възможно да се травмира както при удар в тавана на автомобила , така и в
арматурното табло или дори в предното стъкло на автомобила като уврежданията
като правило са по-тежко изразени и често съпроводени с разкъсно – контузни
рани. В случая уврежданията получени от
пострадалата Г.Т. съответстват да са
получени при такъв механизъм. По левите странични повърхности на предна дясна
седалка се виждат по фотоснимките обилни зацапвания с кръв , а в медицинската
документация по делото , касаещи
състоянието на ищеца не се откриват данни за наличие на разкъсно – контузни
рани по неговото тяло.
Що се отнася до представените от ищцовата
страна медицински документи , изготвени в гр.София дни след ПТП-то – то
съдът намира , че същите следва да бъдат разгледани изключително в съвкупност с останалите доказателства по делото. Следва да се вземе предвид и
становището на в.л. д-р Стойков по
тези изследвания и СМУ. Същият сочи , че в деня на увреждането на
ищеца в УМБАЛ – Бургас – спешно отделение са били назначени рентгенографски изследвания. Те обаче имат
по-малка информативна стойност когато се касае за мекотъканни увреждания.
Фрактурите на кости са видими. В резултат на
извършеното в София на 25.07.2019 г. ядрено-магнитно изследване –
магнитно-резонансна томография , което към момента е с най-висока показателна стойност в
медицината са описани всякакви
мекотъканни увреждания – всички описани
увреждания са такива – мекотъканни. Вещото лице сочи, че не е ясно защо се е наложило
извършване на подобно ядрено-магнитно изследване. Няма предписание от лекар, то
се назначава с със специален протокол от
Здравната каса по предложение на съответния специалист.Вероятно е извършено по желание на ищеца срещу
заплащане. В материалите по делото вещото лице сочи , че няма документация
за назначено лечение на ищеца като
пациент , няма данни за някакво
обездвижване, няма данни за провеждана рехабилитация , за прием на медикаменти. При наличието на такива следва
да има издаден съответен документ от
специалист, а такива няма. Вещото лице дава мнение ,че описаните три увреждания водят до затрудняване на движенията за повече
от 30 дни като е възможно и без да се провежда лечение ставите и уврежданията
да се възстановят. Потвърждава пред съда, че от
характера на уврежданията може да се направи извод че ищецът е пътувал в
автомобила на задна дясна седалка / л.403 – 404 по делото/. Извършеното
ядрено-магнитно изследване потвърждава
получените при ПТП травматични увреждания на ищеца на лява раменна става , ляво
коляно и лява глезенна става. Установяват се и множество мекотъканни увреждания. Вещото лице д-р Стойков сочи ,че
такива увреждания могат да се получат поотделно по всякакъв друг начин , но в
съвкупност – при ПТП.
На следващо място следва да бъде обсъден и приложения към
исковата молба протокол №5103-02-14 от
27.04.2019 г. на ТД на НОИ за резултатите от извършеното разследване на злополука станала на
23.07.2019 г./ датата на протокола очевидно
е сгрешена , тъй като проверката – разследване е въз основа на заповед № 1015-02-182 от
25.07.2019 г. , в която е постановено разследването да започне на 25.07.2019 г. / Проверката е по отношение
на пострадалите лица М.Т.И. / - разпитана като свидетел по делото/, Б.С.Д. /
водача на л.а. „Дачия Логан“/ , С.С.Д. и С.С.Ш. / ищеца по делото/. Същите са
били запознати с извършване на разследването чрез упълномощения от тях адвокат Ортакчиев
/ процесуален представител на ищеца по делото/. Установено е , че ищеца С.Ш. е
работел като общ работник в „С. Г.“ООД – Бургас. Автомобилът , в който са
пътували пострадалите „Дачия Логан“ е бил отдаден под наем на фирмата от „Г. Ф.“ООД
чрез договор за отдаване под наем.С четиримата работници на фирмата пътувала и Г.Т. – служителка в „Г. Ф.“ООД.
Установено е от фактическа страна приетото и по-горе от съда – че л. а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ управляван от Я.С.
навлязъл в лентата на насрещно движение
и блъснал последователно бетоновоз, три леки автомобила и се забил челно в
автомобила „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491
МС , в която са пътували работниците на „Ситамекс Гардънс“ООД. Вследствие на
удара работниците получили различни
травми и със специализирани автомобили
на „Спешна помощ“ са били хоспитализирани.Работниците са получили следните увреждания: М.И. – закрито
счупване на тялото на бедрената кост на
десния крак, Б.Д. – закрито счупване на ямката на тазобедрената става в
дясно и други счупвания на гръдния кош ,
С.Д. – натъртвания и охлузвания без
временна неработоспособност и С.Ш.
– натъртвания и охлузвания без временна неработоспособност.Разгледани от
комисията и приложени са документи във
връзка със злополуката - констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, писмени обяснения на свидетели, медицинска и
друга документация. Приложени са били медицински документи , но такива са били
налични само за М.И. и Б.Д..Призната е трудова злополука по отношение на ищеца
при пътуването му с автомобила при прибиране от работа по пътя към
местоживеенето като е отбелязано , че е
получил натъртвания и охлузвания без временна неработоспособност – т.е. –
нараняванията , получени при тази злополука не са повлияли на
работоспособността му.
При така събраните доказателства и
като констатира противоречията в дадените обяснения от страна на С.Ш.,
свидетелката И., свидетелката Ш. приетите по делото експертизи , приети
доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира , че по делото се установява твърдяното в исковата молба обстоятелство , че ищецът С.Ш.
е пострадал при ПТП на 23.07.2019 г. като пътник в л.а. „Дачия логан“ с рег.№А
3491 МС, седящ на задна седалка. Същият при произшествието е бил без поставен предпазен колан. Вината за
противоправното деяние е изключително на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ с
рег.№ А 9344 КТ. Същият е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното застрахователно дружество ЗК „Лев инс“АД , което ангажира
отговорността на същото. Причинени са му
били конкретно: – затруднено движение и
болка в лява раменна става – посттравматично счупване на вътрешния фиброзен хрущялен пръстен по ръба
на ямката на лопатката тип Банкарт с оформени два костни фрагмента, разкъсване
на горна и средна лопатъчно-раменна връзки, разкъсване на сухожилието на
подлопатковия мускул и дългата глава на двуглавия мускул на мишницата, оток и
изкълчване на главата на лявата раменна кост, оток и кръвонасядане на ляво коляно , оток и
кръвонасядане на ляв глезен , множество
натъртвания и охлузвания, посттравматични възпаления. Видно от специализираната
СМЕ установените
травматични увреждания са в резултат на
действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или
върху такива , както и от тяхното тангенциално действие и по своята
морфология и тежест отговарят да са получени в условията на ПТП. Лечението на травмата на раменната става е
неоперативно – чрез закрито наместване. Травмата отговаря да е получена при
извиване на ръката при ПТП. Срока на възстановяване на такъв вид травма е в рамките на 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес. Травматичното
увреждане на лява колянна става е най- често при ротация на тялото при фиксиран
крайник и може да се получи при ПТП. Срокът на
възстановяване при такъв вид травми е в рамките на 1.5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. Травматичното увреждане на левия глезен е
при странично огъване и може да се
получи при ПТП. Срокът на възстановяване е в рамките на 35-40 дни. Лечението на
травмите сочи вещото лице е консервативно с обездвижване. Процесните
травми са свързани с болки и страдания и
неудобства при обслужването. Вещото лице сочи , че към момента / 09.02.2021 г.
– датата на прегледа от лекаря – вещо лице/ пострадалият е възстановен напълно.
Движенията в раменната , колянната и глезенната стави е в пълен обем с
остатъчни болки в раменната става при физическо натоварване.
Безспорно при така установеното на ищеца
са били причинени болки и страдания , които подлежат на обезвреда съобразно
принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът намира за основателно възражението
на ответната страна за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия ищец на вредоносния
резултат изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан. Събраните по делото доказателства установяват безспорно ,
че ищецът е пътувал в автомобила „Дачия
логан“ при процесното ПТП без поставен предпазен колан – показания на свид.И.,
обяснения по чл.176 от ГПК от страна на самия ищец, приетите по делото
експертизи. Съобразно
заключението на вещото лице обаче , което е категорично , че при поставен колан травмата на
лявата раменна става не би се получила , тъй като тялото в момента на
удара би останало фиксирано към седалката. С оглед на това съдът счита , че при
определяне на обезщетението по отношение на причинените травматични
увреждания на лява раменна става/ изброени подробно по-горе и в исковата молба
в шест пункта съобразно ЯМР изследване/ следва да се приеме 100% съпричиняване на вредоносния резултат , изразяващ се в
непоставяне на предпазния колан от страна на ищеца Ш. и по отношение на тези увреждания исковата претенция следва изцяло да бъде отхвърлена като съдът изобщо
не следва да обсъжда
определяне размер на обезщетение за тези увреждания касаещи лявата
раменна става.
Обезщетения следва да се присъдят за
травматичното увреждане на лява колянна става и на левия глезен, както и
за причинените общо натъртвания и охлузвания , констатирани с ЯМР – изследване,
обяснени от в.л. като увреждания на меките тъкани. Съобразно СМЕ тези травми са
били свързани с болки и страдания ,
неудобства при обслужването.
Обичайния ход на оздравителния процес за колянната става според СМЕ е 1.5
месеца , а за глезена – 35-40 дни, или
възстановяването на ищеца за двете наранявания е продължило месец и
половина , през които е изпитвал болки и страдания. Обезщетение следва да се
определи и за причинените травми по тялото по ЯМР – изследване. В процесния
случай няма никакви доказателства за посещения при специалист – травматолог, за
предписано лечение , за извършена рехабилитация , за прием на медикаменти.
Единствено свид. Ш. – м. на ищеца сочи , че му е купувала
обезболяващи медикаменти от аптека без да са му били предписвани като не
посочва и вида на медикамента. Същата сочи , че сина й е използвал и патерица за придвижване непосредство след
катастрофата , която са взели от съсед. При наличните по делото данни съдът
намира, че въпросните травматични увреждания са сравнително леки, не са
повлияли съществено на начина на живот
на ищеца. Още на другия ден той е
предприел пътуване в столицата, където всеки ден се е придвижвал от болницата до квартирата – общежитие , в която е нощувал
при познати от гр.Средец. Изключая
образната диагностика чрез ЯМР,
ищецът не е посещавал лекар – специалист – травматолог, няма поставена диагноза
от такъв специалист и предписано лечение, което сочи че действително
уврежданията са били леки. Дискомфорта, причинен от болки и неудобства в
процеса на възстановяване според СМЕ е продължил 1.5 месеца. Очевидно е, че
травматичните увреждания са отшумели и без специални грижи и лечение
през оздравителния период. Тази възможност съобщава при депозиране на КСАТМЕ и в.л. д-р Стойков.
Според протокола за трудова злополука
травмите на С.Ш. от ПТП-то са
окачествени като натъртвания и охлузвания, но без временна неработоспособност –
т.е. – надлежната комисия при НОИ е окачествила нараняванията на С.Ш. при
въпросното ПТП като такива , които не са
повлияли на възможността му да полага
труд , което сочи , че същите са били доста леки. Въпреки , че свид.Ш. в показанията си сочи , че на С. му е бил
издаден първоначален болничен лист , то такъв по делото не е представен – не е ясно кой му е издал такъв
болничен лист и за какъв период от време, което оставя твърденията за временна неработоспособност недоказани. При
прегледа от лекар – вещо лице на ищеца от въпросните увреждания не са
констатирани остатъчни явления, болки – т.е. – те са отшумели напълно. Съобразно
чл.52 от ЗЗД и гореизложеното относно
естеството на причинените на С.Ш.
увреждания съдът намира , че за лявата колянна става следва да се присъди
обезщетение в размер на 2000 лв., за левия глезен – също 2000 лв. , а за общите
травматични увреждания / мекотъканни според ЯМР – изследването/ – натъртвания и
охлузвания – 1000 лв. – или общо на ищеца следва да се присъди обезщетение в
размер на 5000 лв. Над този размер исковата претенция до пълния й размер от
100 000 лв. следва да бъде отхвърлена
като недоказана и неоснователна в т.ч. и досежно искането за обезщетение
за травмата на лява раменна става в шестте
пункта на исковата молба поради прието 100% съпричиняване вредоносните резултати от тази травма от
страна на ищеца вследствие непоставяне от негова страна на предпазен
колан при пътуването му по време на
процесното ПТП.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищцовата страна съобразно
изхода на спора по делото се дължат направените от страната разноски. Такива не
се констатират да са направени от ищцовата страна – същата е освободена от
задължение за заплащане на такси и
разноски. Процесуалното представителство е договорено безплатно при условията
на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата / л.313 по делото/. Съгласно чл.7
ал.2 т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения при
претенция в размер на 100 000 лв. , каквато е предявената по делото се
следва възнаграждение за процесуалния
представител – адвокат в размер на 3530 лв. При уважен размер от 5 000 лева, то следващия се размер на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде в размер на 176.50
/сто седемдесет и шест лева и 50 ст./
лева.
Съобразно отхвърлителната част на
решението в полза на ответника - ЗК „Лев инс“АД следва да бъдат също
присъдени направените от страната разноски. Според представения от страната
списък по чл.80 от ГПК такива са направени
за държавна такса по ч.жалба – 15 лв. , съдебни удостоверения – 10 лв. ,
депозити за вещи лица по назначените експертизи – общо 909 лв. – общо в размер
на 2434 лв. На страната следва да бъде присъдена сумата в размер
на 2312.30 / две хиляди триста и
дванадесет лева и 30 ст./ лева
съобразно отхвърлената част от претенцията.
Ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху размера на
присъденото обезщетение и разноски – общо
сумата от 600 лева - 200 лева – държавна такса, както и сумата от 400
лв. – разноски за извършените по делото експертизи.
Мотириван от гореизложеното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София ,
представлявано от изпълнителните директори Павел Димитров и Гълъбин Гълъбов да
заплати на С.С.Ш., ЕГН ********** от
гр.С., ул.“С.“№** сумата в размер
на 5 000 / пет хиляди/ лева , представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие
претърпени болки и страдания от получени
от С.Ш. травми като пътник в л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491 МД при ПТП на 23.07.2019 г. около 15.21 часа причинено от Я.С.С. като
водач на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата като претенцията над уважения размер до претендирания от 100 000
/ сто хиляди/ лева - ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София ,
представлявано от изпълнителните директори Павел Димитров и Гълъбин Гълъбов да
заплати на адвокат Венцислав Ортакчиев сумата
в размер на 176.50 /сто седемдесет и
шест лева и 50 ст./ - представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.Ш. от гр. Средец да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София сумата в
размер на 2312.30 / две хиляди триста и дванадесет лева и 30 ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София ,
представлявано от изпълнителните директори Павел Димитров и Гълъбин Гълъбов да
заплати на Окръжен съд – Бургас сумата в
размер общо на 600 / шестстотин/ лева : - 200 лв. - държавна
такса върху размера на присъденото обезщетение , както и
400 / четиристотин/ лева - разноски.
Решението е постановено
при участието като трети лица – помагачи на страната на ответника ЗК
„Лев инс“АД : - Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София , ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД – София, ЗАД
„Армеец“АД – София , „Алианц България“АД, „ДЗИ Обща застраховане“АД, УМБАЛ – Бургас АД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: