РЕШЕНИЕ № 260004
гр. Пазарджик, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислав Илиев при участието
на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Борислав Илиев Търговско
дело № 145 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 237 от ГПК.
Предявени са евентуални искове с правно основание чл. 74 от ТЗ на Т. Г. Т., гражданин на Република Гърция, чрез адв. М. В., срещу „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, за отмяна на решения на проведеното на 16.09.2020 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, а именно: по т. 1 от дневния ред – за приемане на отчета за управление на СД за 2018 г.; по т. 2 – за одобряване на заверен от регистриран одитор ГФО за 2019 г.; по т. 3 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2019 г.; по т. 4 – за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО на дружеството за 2020 г. ,по т.5-за взимане на решение за покриване на загуби от минали години с печалба от минали години.по твърдения за пороци в процедурни правила за свикване и провеждане на ОС в посочената последователност на релевираните пороци: 1/ за нарушаване на процедурата по свикване поради липса на покана, отправена до ищеца – чл. 223, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 14, ал. 3 от устава на дружеството – главен иск; 2/ за нарушаване на процедурата по свикване поради липса на реквизити на поканата за свикване – чл. 223, ал. 4 от ТЗ – евентуален иск; 3/ за нарушаване на процедурата по свикване поради неспазен срок от обявяване /връчване/ на поканата до провеждане на ОС по чл. 223, ал. 5 от ТЗ – евентуален иск и пр.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез изпълнителния директор Е. Г., е депозирал отговор на исковата молба, с който признава иска за основателен, като се позовава на влязлото в сила решение № 50128 от 1 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2718/2021 г., І т. о., с което е оставено в сила Решение № 260096/07.04.2021 г. по в. т. д. № 601/2020г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната от „Димана“ АД част, с която след частична отмяна на Решение №193/27.12.2019г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОС – Пазарджик, е признато за установено, че Т. Т. е акционер в ответното „Димана“ АД в периода от 01.10.2010 г. до 27.07.2012 г., респ. не е губил това качество до постановяване на решението от ПАС – 07.04.2021 г. Същият притежава 5342 броя поименни акции от капитала на дружеството, като предвид липсата на покана за свикване на ОС, обявена в ТРРЮЛНЦ, се признава, че главният иск е основателен.
С молба вх. №26063/07.03.2025 г. ищецът Т.Т. ,чрез адв. В.. е поискал постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация съответства на твърденията на ищеца. Исковете са подадени на 02.10.2020 г., в преклузивния 14-дневен срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, след извършена справка на 30.09.2020г. от ищеца Т.Т. по партидата на „Димана“АД в ТР.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ТЗ.
От правна страна: Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В случая, след направеното от ответника признание на иска, ищецът изрично е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, т. е. да уважи исковете. Признанието на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е било направено – чл. 237, ал. 4 от ГПК. Решението при признание на иска не се мотивира по същество, като в мотивите му само се посочва, че то се основава на признанието на ответника – чл. 237, ал. 2 от ГПК. Не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК процесуални пречки за постановяване на решение при признание на иска, а именно: да е признато право, което противоречи на закона и на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. 2 С оглед изложеното, предявеният главен иск следва да се уважи.
Съгласно приетото в т. 15 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането му, като не постановява изричен диспозитив затова.
По разноските: Ищецът е поискал разноски за производството в размер на платената държавна такса от 80 лева, такса за спиране на регистърното производство по т. д. № 155/2022 г. на ОС – Пазарджик в размер на 25 лева и 1 250 лева – адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски за проведеното охранително производство по чл. 536 от ГПК не следва да се уважава, с оглед специалното правило на чл. 541 от ГПК, регламентиращо, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Видно от анекс към договора за правна защита и съдействие, адвокатското възнаграждение от 1 250 лева е изплатено изцяло в брой при сключването на договора, поради което искането е основателно. В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за държавна такса от 80 лв. и платено адвокатско възнаграждение от 1 250 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решенията на проведеното на 16.09.2020 г. общо събрание на акционерите в „ДИМАНА“ АД, а именно: по т. 1 от дневния ред – за приемане на отчета за управление на СД за 2018 г.; по т. 2 – за одобряване на ГФО за 2019 г.; по т. 3 – за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2019 г.; по т. 4 – за избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2020 г., ,по т.5-за вземане на решение за покриване на загуби от минали години с печалба от минали години ,поради нарушена процедура за свикване на събранието, изразяваща се в липса на покана, за свикване на ОС обявена Търговския регистър ,изпратена до акционера Т. Г.Т. – чл. 223, ал. 3 от ТЗ вр. чл. 14, ал. 3 от устава на дружеството и на основание чл. 74 от ТЗ .
ОСЪЖДА „ДИМАНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Батак, пл. „Раковски“ № 1, да заплати на Т.Г.Т., роден на ***г., гражданин на Република Гърция., сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса за производството и 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 3
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.