Административен
съд-Перник, в публично заседание проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретар-протоколист Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело номер 682 по
описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-178 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на Ч.З.Ф.,*** против разпореждане № 4506-40-289 от
30.09.2019г. на директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ. С разпореждането е отказано
изплащането на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл.
3 и чл. 25 от ЗГВРСНР.
В жалбата се сочи, че разпореждането е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Иска се да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по жалбата-Директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците" към НОИ, чрез ст. юрисконсулт Й. С.***, оспорва жалбата. По същество пледира същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като заявлението е подадено извън законоустановения срок, който срок е започнал да тече от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Този срокът е преклузивен и пропускането му води до
погасяване на правото на лицето да получи гарантираното вземане. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник
, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че Ч.Ф. е била в трудовоправни отношения с „***“АД, гр. Б.,
за периода от 26.10.1974г. до 31.10.2017г..
Със съдебно решение № 31/11.07.2018г. по дело № ***/2018г. по описа на Окръжен съд-П. е обявена неплатежноспособността на „***“АД с начална дата 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност, обявен е в несъстоятелност „***“АД и е постановено прекратяване на дейността на дружеството.
Съгласно справка от Търговския регистър, съдебно
решение № 31/11.07.2018г. по дело № ***/2018г. по описа на Окръжен съд-П., е
вписано на 12.07.2018г..
Няма данни работодателят да е изпълнил задължението си
по чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя да информира
работниците и служителите за съдебното решение по чл. 6 от
ЗГВРСНР и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР.
Със Заповед № ЗГ-5-13-00646918 от 27.07.2019г. ръководителят
на ТП-Перник на НОИ на основание чл.
108, ал. 1, т. 1 от КСО във вр. с чл. 21
от ЗГВРСНР е назначил проверка в „***“АД - в несъстоятелност за
установяване на гарантирани вземания, представляващи неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове.
На 16.08.2019г. жалбоподателката е подала
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане.
Извършена е проверка на „***“АД, резултатите от която са обективирани в
констативен
протокол № КГ-5-13-00646942 от 10.09.2019г.. В него е посочено, че работодателят
не е изготвил справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения. В хода на проверката не са представени фирмени и счетоводни
документи, а са представени единствено фишове за заплата. Въз основа на това е
приел, че липсват доказателства за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения. Във връзка с проверката работодателят е
издал приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, а именно справка за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения с изх. № 18/11.08.2019г..
С
разпореждане № 4506-40-289 от
30.09.2019г. директорът на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ е отказал изплащането на гарантирано вземане, поради това, че заявлението е
подадено извън законоустановения срок по
чл. 25 от ЗГВРСНР. Посочил е
също, че не е доказано жалбоподателката да има начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, които да са дължими като гарантирано
вземане.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства,
поради което така възприетата фактическа обстановка се възприе от документите
събрани в хода на административното производство, които се възприемат като годни
доказателства.
От правна страна съдът намери следното:
Жалбата е допустима предвид подаването й в срок от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество жалбата е неоснователна.
Разпореждането е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗГВРСНР. Със заповед № 1016-40-723 от
16.06.2016г. издадена от управителя на НОИ на длъжността Директор на фонд
"ГВРС" е назначена В. Б., която е издала и процесното разпореждане.
Разпореждането
е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Има изложени
фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените
правила. Въз основа на това се приема, че не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Спазен е и материалният закон и целта му.
Условията и редът за изплащане на гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са
регламентирани в Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (ЗГВРСНР).
За да възникне правото на гарантирано вземане, следва
да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от
ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и
служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или
за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и
спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството. Разпоредбата на чл. 6 във връзка с чл. 25 от
закона и чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя е ясна и има предвид съдебното решение
за откриване на производството по несъстоятелност, като в случая това е
решението по чл.
632, ал. 1 от ТЗ, вписано в Търговския регистър на 12.07.2018г.
За да е от категорията на правоимащите лицето, трябва да е или да е било в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, по отношение на който работодател да е открито производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-
декларация по образец, подадена от работника или
служителя до териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от
датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за
обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на друга държава.
Срокът, в който следва да бъде подадено искането за
отпускане на гарантираното вземане е тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 и по
силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на
субективното право, т.е. от датата на вписване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му
води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане. В този
смисъл съдебната практика е непротиворечива и последователна: Решение № 9461
от 19.06.2019г. на ВАС по АД № 14610/2018г.; решение № 17345 от 20.12.2013г. на ВАС по АД № 15538/2011г.; решение №
13172 от 10.10.2013г. на ВАС по АД № 15545/2011г.; решение № 13669 от
21.10.2013г. на ВАС по АД № 15193/2011г.; решение № 13348 от 15.10.2013г. на
ВАС по АД № 282/2012г..
Началото
на срока се свързва единствено с датата на вписване на решението по чл. 6 от
ЗГВРСНР, като датата на информиране на работниците и служителите от българския
работодател е от значение само когато се касае за открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава, какъвто не е
настоящия случай. Следователно от значение е датата на вписване на решението по
чл. 6
от ЗГВРСНР като начален момент на срока за заявяване на вземането. Съгласно
посочената по-горе в съдебна практика се приема, че срокът е преклузивен.
От доказателствата по делото се установява, че
производството по несъстоятелност на „***“АД е открито
с решение № 31/11.07.2018г. по дело № ***/2018г. на Окръжен съд-П.. Същото е
вписано в Търговския регистър на 12.07.2018г. и тримесечният срок по чл. 25
от ЗГВРСНР е изтекъл на 13.10.2018г.
Искането на жалбоподателката за
отпускане на гарантирано вземане е подадено на 16.08.2019г. Следователно същото е подадено след повече от десет месеца след изтичането на преклузивния тримесечен срок, който е изтекъл на 13.10.2018г.. В случая жалбоподателката е пропуснала този срок, поради което няма право да иска изплащане на вземанията, които произтичат от трудовите й права с работодателя, по реда на ЗГВРСНР. Пропускането на срока води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане. В случай, че са налице начислени, но неизплатени парични обезщетения същите остават дължими за работника или служителя и може да се предявят в производството по несъстоятелност. Въз основа на изложеното се приема, че административният орган правилно и законосъобразно е постановил отказ за изплащане на гарантирано вземане, тъй като същото е подадено извън законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Другото посочено от органа основание за отказ не се възприема, тъй като същото води до спиране на производството по чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, а не до отказ. Това обаче не се отразява и не рефлектира върху изводите на административния орган, че искането е просрочено, поради което и постановения акт е материално законосъобразен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че жалбата
е неоснователна. Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при спазване на административно производствените правила и в съответствие с
материално правните разпоредби. Същото не страда от отменителни основания по
чл. 146 от АПК, поради което жалбата ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата има
право на разноски. Участвалият по делото процесуален представител на ответника
юрисконсулт прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, чийто размер е съобразен от съда предвид вида
на делото.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Ч.З.Ф.,*** против разпореждане № 4506-40-289 от
30.09.2019г. на директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите при НОИ.
ОСЪЖДА Ч.З.Ф., с ЕГН **********,*** да заплати на
Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ съдебни
разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.