Р Е Ш
Е Н И Е
24.07.2020
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
23 юни 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 412 2020
дело № по описа за година.
Постъпила е жалба от К.И.М.,
с ЕГН **********,*** против наказателно постановление № 42-0000265/30.03.2020 г. на Началник РД „АА“ - София, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 34, §3, б. б от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (Регламента) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00лв. на основание чл.93в, ал.11
от ЗАвтПр.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е
неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.02.2020г. контролни
органи от РД „АА“ - София, около
10,50ч., в област Кюстендил на път ІІ-62, километър 32+200, на разклона ТЕЦ
Бобов дол, с посока на движение с. Баббинска река, спрели за проверка жалбоподателя, в
качеството му на водач на товарен
автомобил, марка „ Астра ХД“ 8.84.45, с рег. № РК 3552 ВР, собственост на превозвача с
адрес гр. Перник, ул. 2-ра, бл. 1 извършва обществен превоз на товари (земна маса) със заверено
копие на Лиценз на Общността № *********, валидно до 31.12.2026 г. от с.
Бабинска река установили, че „...водача не е въвел ръчно, автоматично или по друг
начин необходимите данни в дигитален тахограф „Continental
Automotive“ 1381.**********, когато водачът е
бил извън превозното средство и не е бил
в състояние да използва тахографа, видно от разпечатка от 19.02.20202 г. от
дигитална карта на водача № 20000000054136001, валидна до 19.05.2021 г.
За констатираното нарушение на жалбоподателя в негово присъствие е
съставен АУАН бл. № 276319,
подписан от него и връчен му срещу подпис. В АУАН описаното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Към АУАН са приложени заверени копия на разпечатки от
карта на водача.
На 30.03.2020 г. е издадено и
процесното НП от Началник
на РД „АА“ - София, в което нарушението е описано по
идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 34, §3, б. б от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014година и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00лв. на основание чл.93в, ал.11
от ЗАвтПр.
НП връчено на жалбоподателя на 21.04.2020 г. Жалбата срещу него е постъпила
при адм. наказващия орган на 24.05.2020г.
(вероятно е допусната техническа грешка досежно изписването на месеца, тъй като
делото е образувано в РС гр. Дупница на 15.05.2020 г., т.е. преди датата на
входиране на жалбата пред АНО).
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в
срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по
реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и
т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на
твърдяното нарушение, на датата на неговото извършване, на мястото, където е
извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на
доказателствата, които го потвърждават.
Нарушението е описано съвсем лаконично,
като буквално е преписан текстът на санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11
от ЗАвПр.
Не е ясно защо и въз основа на кои
доказателства е прието обстоятелството, че жалбоподателят не е въвел
„необходимите данни“ и как точно (с какво изпълнително деяние) е извършил твърдяното
нарушение, доколкото АНО е фиксирал в НП три вида въвеждания - „ръчно“,
„автоматично“ или „по друг начин“.
Не е ясно защо и въз основа на кои доказателства
актосъставителят и АНО са приели, че в някакъв период от време
(неиндивидуализиран в АУАН и НП), жалбоподателят е бил на работа, респ. че е
извършвал обществен превоз, и че се е намирал извън превозното средство и не е
бил в състояние да използва тахографа.
Не на последно място, от
обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно кои са „необходимите данни“,
които е следвало жалбоподателя да въведе ръчно, автоматично или по друг начин,
а пък не ги е въвел. Твърдяното административно нарушение не може да се извежда
по пътя на тълкуването. Едва в съдебно заседание свидетелят по акта заяви, че водачът
не е въвеждал дейностите в картата на водача, т.е. картата е била без запис, но
отново не е посочен периода.
Приложеният административнонаказателен
състав (чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр) предвижда ангажиране на
административнонаказателна отговорност на
водач, който не е въвел данните относно периодите на “друга работа”, ”време на
разположение”, ”прекъсване” или “дневна
почивка”, когато няма възможност за използва монтирания на превозното средство
тахограф, поради това, че е извън превозното средство.
Както в АУАН, а така също в
обстоятелствената част на обжалваното НП, буквалното описание на изпълнителното
деяние е: за непосочен период от време, водачът не е въвел ръчно, автоматично
или по друг начин необходимите данни в дигиталния тахограф, тъй като е бил
извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа.
Кои са тези „необходими данни“ - не е
посочено при описанието на вмененото административно нарушение. Това е следвало
да се направи от административните органи, тъй като в приложената
административно наказателна разпоредба видовете данни са описани по един начин,
а в Регламент (ЕС) №165/2014 - по друг начин (терминологична разлика).
Посочената като нарушена законна
разпоредба - чл. 34, §3 , б. “б“ от Регламент (ЕС)№165/2014 гласи, че когато в
резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в § 5, б. “б“, подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача,
като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
Всъщност данните, за които говори и
контролният орган, и административнонаказващият орган, по своята същност
представляват „периоди от време“, съответно според трите горепосочени подточки от чл. 34,
§ 5, б. „б“: „друга работа“ (ii), „период на
разположение“ (iii) и „почивки по време на работа
или почивки“ (iv).
Терминологичната разлика, според
горепосочения Регламент и административнонаказателния състав, който е приложен,
прави още по-необходима конкретизацията на данните, които не е въвел водачът и
жалбоподател. Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която
изисква пълно, точно и коректно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, в който смисъл обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Не са
изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на извършване
на нарушението по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид
изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението е
безспорно, че датата и мястото, визирани в тях, са тези, на които нарушението е
установено при спирането на жалбоподателя за проверка, не датата и мястото на
извършване на самото нарушение. Последното се е изразило в бездействие -
неизпълнение на задължението за ръчно въвеждане и запис на дължимата информация
в картата на водача за период, предхождащ датата и часа на проверката, което е
изисквало ясна констатация къде и в кой момент жалбоподателят е следвало да
извърши дължимото действие - да впише в картата си на водач съответния период
по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. При това положение,
означените в АУАН и НП дата и място на извършената проверка - 19.02.2020 г.,
път II-62,
км. 32+200, не са действителните дата и място на извършване на
нарушението, тъй като тогава жалбоподателят е спрян за проверка, тоест бил е в
автомобила, а не извън него, поради което няма как на тази дата и час да
въвежда по какъвто и да е начин „необходимите данни“ в дигиталния
тахограф. Освен нарушаване на императивните изисквания
към съдържанието на акта и постановлението в тази насока, допуснатата неяснота
не дава възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за
разглеждане на делото, както и материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган.
Пропускът да се опише твърдяното
административно нарушение с всичките обективни и субективни признаци
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поначало крие
неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице
(арг. от Решение № 377 от 13.08.1983 г. по н. д. 355/80 г., ВС, ІІ н. о.). АНО
не е констатирал пропуска да се опише в акта нарушението и също е издал
постановлението без да го индивидуализира по посочения от закона начин. Налице
е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателят е неизвестно срещу какво
конкретно следва да гради защитата си. Допуснато е процесуално нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
По този начин е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не би могъл да научи в извършването на какво
именно нарушениe е обвинен, тъй като такова,
конкретно индивидуализирано по дата, място и фактически обстоятелства, липсва и
въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.
На второ място не се доказа, че
са налице материалноправните предпоставки за налагане на административно
наказание на жалбоподателя.
От
събраните по делото доказателствата е видно, че вмененото на жалбоподателя нарушение не се доказа по
безспорен и категоричен начин.
Касае се
за не извършване на обществен превоз на
товари, а за превоз за собствена сметка, което е видно от представената по
делото заповед № 629/19.02.2020 г., приложена на л. 21 от делото.
От изложеното
съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 42-0000265/30.03.2020 г. на Началник РД „АА“ - София, с което на К.И.М., с ЕГН **********,*** за
нарушение за нарушение на чл. 34, §3, б. б от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт (Регламента) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00лв. на основание чл.93в, ал.11
от ЗАвтПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може
да бъде обжалвано пред Административен съд Кюстендил, в 14-ет дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: