№ 3123
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110200095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...“ ООД, ЕИК ... срещу наказателно
постановление № НП – 309/25.11.2021 г. издадено от Заместник председател
на ДАМТН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че на 05.08.2021
г., не е уведомило писмено ползвателя и е допуснало експлоатацията с
констатирана неизправност по чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА на асансьор,
монтиран в жилищен блок, намиращ се в гр. София и в качеството на
дружество, поддържащо асансьора е извършило нарушение на чл. 7а, т. 1 от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
поради което се претендира неговата отмяна. Твърди се, че при съставяне на
АУАН са нарушение разпоредбите на 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН. Излага се собствена фактическа обстановка, като се сочи, че
задължение на ползвателя е да заплаща регулярно предплатената СИМ карта
поставена в аларменото устройство в асансьора, като жалбоподателят не може
да установи кога е спряна картата. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
адв. Д. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
На 01.04.2020 г. дружеството "..." ООД, сключило договор за абонаментно
сервизно обслужване и ремонт на пътнически и товаро-пътнически асансьори
с ЕС на жилищен блок, находящ се адрес гр. София, ...“.
На 05.08.2021 г. служители на ДАМТН, сред които и свидетеля Н.Б.,
извършили проверка на асансьор с рег. № 917 АС 2782, монтиран в жилищен
блок № ..., гр. София, ж.к. .... Проверката била извършена като внезапен
технически преглед, във връзка със заведена при АНО жалба. Проверяващите
констатирали, че аварийното, алармено устройство за двустранна връзка на
асансьора не функционира. Конкретното аварийно алармено устройство
функционирало с предплатена СИМ карта. В случай, че ваучерът по СИМ
карта се изчерпел аларменото устройство преставало да функционира, като
фирмата-жалбоподател, отговорна за поддръжката на асансьора не
получавала информация чрез SMS относно обстоятелството активна ли е или
не тази СИМ карта/съответно функционира ли аларменото устаройство.
Проверяващите преценили, че асансьорът, представляващ съоражение с
повишена опасност по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите
изисквания към продуктите, приемал и изпълнявал заявки и превозвал хора,
въпреки неизправното /неработещо/ аварийно алармено устройство за
двустранна връзка.
За установеното нарушение свидетелят Б. съставил АУАН № АУАН-
263/18.08.2021 г. в присъствието на двама свидетели и управителя на
жалбоподателя, който посочил, че има възражения. В законоустановения срок
постъпили и възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което е
наложеното настоящото административно наказание.
Така изложената фактическа обстановка възприе въз основа на следните
доказателствени източници: показанията на свидетелите Н.Б. и Г.Ф.; договор
между ЕС на жилищен блок № ..., гр. София, ж.к. ...; ревизионен акт; заповед
№ А-405/19.07.2021 г.; заповед № Н-80/25.06.2020 г.; заповед № Н-
527/01.12.2015 г.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите са
участвали при извършване на проверката на процесния асансьор на 05.08.2021
г. и излагат пред съда своите впечатления обективно и безпристрастно.
Показанията на свидетелите взаимно се допълват и позволяват на съда да
възприеме релевантната фактическа обстановка. От показанията на свидетеля
Ф. се установява, че аварийно аларменото устройство функционира чрез
предплатена СИМ карта, която при изчерпване на заредената сума не
уведомява дружеството поддържащо асансьорната уредба за посоченото
обстоятелство. Отделно от показанията на свидетеля се установява, че при
такива карти независимо дали има наличност или не по тях, след изтичане на
тримесечен срок, същите престават да функционират. Изложеното се
подкрепя и от изложеното от проверяващия Б., който излага, че действително
2
картата на процесния асансьор е била на ваучер. В същото време свидетелят
не може да отговори дали устройството изпраща информация на поддържаща
го фирма дали СИМ картата е активна или не.
Съдът кредити в цялост приобщените писмени доказателства по реда на
чл. 283 от НПК, доколкото същите са допустими, необходими и относими
към установяване на релевантната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Неоснователно е оплакването за нарушение на
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, доколкото видно от АУАН същият е
подписан от управителя на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, т. 1 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори - лицата, които поддържат
асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не
допускат експлоатацията на асансьорите, когато асансьорите престанат да
съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна
експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1. В
конкретния случай, по безспорен начин се установява, че е констатирана
неизправност, визирана в чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА - нефункциониращо
устройство за двустранна разговорна връзка, между кабината на асансьора и
лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора. Съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА „Ползвателите на асансьори, които
нямат аварийно алармено устройство, трябва да осигурят асансьорът да има
аварийно алармено устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС ЕN 81-80: 2003,
което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора
3
съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5.
Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че за да предприемат
предписаното в разпоредбата на чл. 7а, т. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА
активно поведение се изисква знание у лицата осъществяващи сервизно
обслужване на асансьор за настъпилата или възникнала неизправност. Едва
при наличието на такова знание, възникват задълженията им да уведомят
писмено ползвателите, да оказват помощ при авария, да спрат асансьора, в
това число да не допускат експлоатацията му.
В конкретния случай действително е констатирана посочената в чл. 10,
ал. 1, т. 17 от НБЕТНА неизправност, но както беше посочено по-горе не се
доказа предплатената СИМ карта, чрез която е функционирало аварийно
аларменото устройство да е изпращало информация на поддържаща го фирма
дали СИМ картата е активна или не, съответно дали устройството е
функционирало или не.
При така изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
По разноските:
Във връзка с направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото
по делото са налице доказателства – договор за правна защита и съдействие, в
който е направено отбелязване, че възнаграждението е заплатено,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. С оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че претендираните от
жалбоподателя разноски за заплатен адвокатски хонорар не са в прекомерен
размер, с оглед на което намира за неоснователно възражението на
въззиваемата страна, обективирано в становище вх. № 40534/02.03.2022 г.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП – 309/25.11.2021 г. издадено
от Заместник председател на ДАМТН, с което на „...“ ООД, ЕИК ..., на
основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева, за това че на 05.08.2021 г., не е уведомило писмено
ползвателя и е допуснало експлоатацията с констатирана неизправност по чл.
10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА на асансьор, монтиран в жилищен блок, намиращ
се в гр. София, ж.к. ... и в качеството на дружество, поддържащо асансьора е
извършило нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори.
ОСЪЖДА Държавна Агенция За Метрологичен и Технически Надзор
/ДАМТН/ да заплати на „...“ ООД, ЕИК ... разноски в размер на 450
/четиристотин и петдесет лева/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. София, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5