№ 11984
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110104827 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗАД „ИЩЕЦ“
АД срещу ЗД „ОТВЕТНИК“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за сумата от 509,93 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско А” на МПС по щета
№0306-21-727-502068, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.01.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 24.11.2021 г. в гр. София на бул.
„Цариградско шосе“ срещу блок 10 водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №№
поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост не успява да спре и удря в
задната част спрелия в колоната лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №№ като му нанася
щети, за които при ищеца е била налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско
А“ на МПС , обективира в застрахователна полица №BG/01/121000441140 със срок на
действие от 08.02.2021 г. до 07.02.2022 г. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП
№1824423/24.11.2021 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета
№0306-21-727-502068е извършен оглед и опис на щетите, като за обезщетяване на
причинениете вреди на застрахованото лице е изплатена сумата 2835,83 лева. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№№ е имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG/02/121001096461г.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 2835,83 лева и
15.00 лева – ликвидационни разходи за обработка на щетата, но ответникът е одобрил и
заплатил само част от претендираната сума, а именно 2340,90 лева като дължима останала
разлика в размер на 509,93 лв. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага твърдения за неоснователност
на предявения иск с доводи, че извънсъдебно изплатеното по регресната претенция на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2340,90 лева е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието., Посочва, че определеното и
изплатено обезщетение в полза на ищеца е съобразено с периода на експлоатация на лекия
автомобил към датата на ПТП-то – 9 години и същото не е било в гаранция. Счита
1
претенцията за завишена. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
заплатена сума в размер на 2340,90 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички
факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за
доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ЗАД „ИЩЕЦ“ АД имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
Според приетите по делото заключение на съдебно автотехническата експертиза и
допълнително заключение към нея стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №№, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 7752,89 лева, а на база средни пазарни цени с коефициент К=0,5 към датата
на ПТП е 4768,14 лева. Съдът счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да
заплати необходимата за възстановяване на автомобила стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, изчислена по средни пазарни цени, тъй като
съгласно чл. 4 от Методиката по Наредба №24 от 2006 г. стойността изчислена по
методиката се прилага като минимална долна граница в случаите когато не са представени
надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за
случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. При това положение
ответникът може да бъде задължен за сумата 7752,89 лева, посочена от експерта, от която
вече са заплатени 2340,90 лева. Претендираната от ищеца сума 509,93 лева е в по- малък
размер от установената разлика между вече заплатеното от ответника по заведената
претенция и стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според
експерта, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява неоснователно. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.01.2023 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
2
780,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 250,00 лева за депозит за вещо лице и
480,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ОТВЕТНИК“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на ЗАД „ИЩЕЦ“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 509,93 лева, представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
А” на МПС по щета №0306-21-727-502068, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 30.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 780,00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3