№ 1123
гр. Велико Търново, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110103895 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу Окръжен съд –
Велико Търново, с която се претендира осъждането на ответника за сумата от 4
000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и
решаване извън разумния срок на гр.д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Велико
Търново, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на производство пред Окръжен съд – Велико Търново е
било гр.д. № 254/2024 година, като при разглеждането на делото не е спазена
гаранцията пo чл. 6, § 1 от EKЗПЧOC за разглеждане на същото в разумен срок.
Сочи, че в резултат от продължителността на производството е претърпял и
продължава да търпи душевни болки, страдания и дискомфорт.
Ответникът оспорва допустимостта, редовността и основателността на
претенцията, излагайки конкретни аргументи в тази насока.
В проведеното открито заседание страните не изпращат представители и не
заемат допълнителни становища.
Представителят на Районна прокуратура – Велико Търново изразява
становище за неоснователност на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2б от ЗОДОВ.
За основателността на иска ищецът следваше да установи, че е понесъл
твърдените от него неимуществени вреди, а именно – да установи поведение на
1
ответника, което е довело до продължителност на производството по соченото от
него дело, надхвърляща рамките на обичайно необходимото и представляващо
нарушение на правилото на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняването на
претендираните неимуществени вреди и техния размер, както и наличието на
причинна връзка между претърпените вреди и поведението на ответника.
Искът е допустим, доколкото ищецът е представил доказателства за
изпълнение на процедурата по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
В случая от представения на електронен носител препис от гр. д. № 254/2024 г.
на Окръжен съд – Велико Търново се установява, че делото е образувано на
19.3.2024 г., че исковата молба по същото на два пъти е оставяна без движение,
като в крайна сметка същата е върната с определение от 10.5.2024 г., влязло в сила
на 23.5.2024 г. Посоченият период от по-малко от два месеца в никакъв случай не
може да се определи като неразумен, още по-малко да доведе до сочените от ищеца
неимуществени вреди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т., ЕГН ********** срещу Окръжен съд – Велико
Търново, с който се претендира осъждането на ответника за сумата от 4 000.00 лева
– обезщетение за неимуществени вреди поради разглеждане и решаване извън
разумния срок на гр.д. № 254/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
обезщетението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2