Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260474 Година 23.12.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и първи октомври Година 2020
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1595 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, чл. 48 и чл.
86 ЗЗД.
Непълнолетният
ищец Д.Н.Н., действащ със съгласието на своята майка Н.Д.Н.,
твърди в исковата си и уточняващата я молба, че на 06.03.2019 г. в С., в
близост до -, непълнолетният ответник му нанесъл три удара с юмрук в областта
на лицето. Била му причинена лека телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на носните кости, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, като деянието било извършено по хулигански подбуди, а извършителят,
макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното, и могъл
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр с чл. 130, ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1 т. 4 НК. По случая било образувано д.п. № 1959зм301/2019 г. на Първо РУ
С. и след приключило разследване, РП С. внесла за разглеждане обвинителен акт срещу непълнолетния
ответник в РС С. (пр.пр. № 1266/2019 г. на РП С.).
Съдебното производство по нохд № 2721/2019 г. на СтРС приключило с присъда, с която ответникът бил признат
за виновен и му било наложено съответното наказание. Присъдата влязла в сила на
23.01.2020 г. Извършването на деликта от ответника,
вината и противоправността на деянието му, били
установени с нея. Съгласно чл. 300 ГПК тя била задължителна за гражданския съд,
който разглеждал гражданските последици от деянието, относно извършването му, неговата
противоправност и виновността на дееца. Причинените
му от ответника травматични увреждания, непосредствено след деянието, наложили
оперативна интервенция на ищеца в - на - С.. Там бил два дни и изписан след
закритото наместване на счупените му носни кости. След ударите претърпял
ужасяващо силни болки. Боляла го главата. Това продължило достатъчно дълго
време, наред с другите неприятния преживявания - дни наред носел памучни
тампони, не можел да усеща мирис, неприятните подмятания на познати и
съученици. Търпял пълен дискомфорт продължително
време. Преживял всичко това, заради пълното незачитане на човешкото достойнство
на другия, от един млад човек. Преживял го без да бил сторил нещо укоримо и това го тормозело още повече. Ограничил по тази
причина за дълъг период и контактите си. Не излизал от дома си, освен в
неотложни случаи. Натоварил психически с това състояние себе си и своите
близки. Времето все още не можело да изтрие от съзнанието му преживения кошмар.
Съгласно закона, всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно бил
причинил другиму. С деянието си ответникът му причинил неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него физически и психически болки и страдания, за
които следвало да му заплати 4000 лева. Искането е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на непълнолетния ищец,
действащ със съгласието на своята майка, сумата от 4000 лева за обезщетение на
причинените му от престъплението неимуществени вреди, и законна лихва върху
тази сума от 06.03.2019 г. до изплащането й, както и разноските по настоящото и
наказателното производство, по което бил конституиран като гр.ищец, но поради
процедура после било отменено това му конституиране.
Ответниците, непълнолетният И.М.П.
и неговата майка Д.Г.З., упражняваща родителските права върху него, оспорват
предявените искове, които молят съда да отхвърли и им присъди сторените по
делото разноски, а ако ги уважи, да разсрочи на основание чл. 241 ГПК
изпълнението им с оглед имотното им състояние, с възражения и доводи, изложени
подробно от пълномощника им в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена писмена защита.
Дирекция „Социално подпомагане“, редовно призована,
представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и
интересите на непълнолетните ищец и ответник в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
С влязлата в сила на 08.02.2020 г. присъда № 8/23.01.2020
г. по приложеното нохд № 2721 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд, непълнолетният ответник е признат за виновен в
това, че на 06.03.2019 г., в гр. С., е причинил на непълнолетния ищец лека
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на носни кости, причинило
разстройство на здравето му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, и макар и непълнолетен, е разбирал
свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, за което, на основание чл. 78а, ал. 1, във
вр. с ал. 6 НК, е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „обществено порицание“, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата от директора на учебното заведение, в
което учи, в присъствието на неговите съученици (л.
14). Тази
присъда е задължителна за настоящия състав на съда относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на ответника за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза (ЗСМЕ), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че в пряка
причинна връзка от извършеното от непълнолетния ответник горепосочено
престъпление, ищецът е получил закрито счупване на носните кости, за
оперативното лечение на които, изразяващо се в наместването им, е престоял 18
часа в - на - в С., като при това му оперативно лечение е била използвана и
местна анестезия, последвал е домашно-амбулаторен режим на проследяване от
личния му лекар, като в пряка причинна връзка от тези си телесни увреждания и
лечението им, е претърпял силни болки и страдания с продължителност три
седмици, като към настоящия момент са налице и остатъчни явления от телесното
му увреждане от престъплението, изразяващи се в леко изкривяване на носната му пирамида
на ляво, придружено с леко стеснение на левия му носов ход (т.
1-3 ЗМСЕ, л. 45). От отговорите на вещото лице в съдебно заседание се
установява още, че това му стеснение и незначителното, но все пак забележимо,
външно изкривяване на пирамидата на носа му, водещо и до вътрешното му
стеснение, ще остане до края на живота му (л.
58).
Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото
свидетели Н.(сестра
на непълнолетния ищец) и Г. (негов
приятел),
които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и
не противоречат на останалите доказателства по делото, с изключение на частта
от показанията на свидетелката Н., в които установява пред съда, че болките на
ищеца били много силни през първата седмица и половина след престъплението (защото
в тази им част показанията й противоречат на т. 3 ЗСМЕ, според което,
претърпените от ищеца болки и страдания са били силни по скалата: леки, умерени,
силни, много силни, изключителни - л. 45), както
и че след инцидента ищецът изпитвал страх да излиза, който продължавал и до
сега (защото
в тази им част показанията й противоречат на признанията на самия ищец пред
изготвилите доклада социални работници, пред които той е признал, че не се е
страхувал тогава и не споделя да е имал някакво силно емоционално преживяване
–л. 50),
които в тази им част съдът не кредитира (чл.
172 ГПК). От
кредитираната част на показанията на свидетелите се установява още, че първите
три седмици след престъплението е следвало да се сменят периодично тампоните в
носа на ищеца, като същият се чувствал доста дискомфортно,
защото не можел и да спи, да се храни и да диша нормално през носа, заради
самото му счупване, подуване и възпаление, като загубил и обоняние, а макар и
да можел да се храни, не усещал вкус, като от стреса загубил и апетит;
постоянно приемал болкоуспокояващи, които му били предписани, като на моменти и
сега продължавали болките му и имал затруднения в дишането от стеснението на
левия му носов ход, при хрема или настинка; изпитвал в началото и огромен срам и
стрес от случилото се (св. Н.и Г.);
станал обект и на подигравки от съученици, приятели и познати, заради тампоните
и подуването на носа му след престъплението (св.
Г.). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери,
че предявените искове за обезвреда са доказани напълно
в своето основание (чл. 45 и чл. 48, във вр. с чл. 51-53 ЗЗД). С влязлата в сила присъда непълнолетният ответник е признат за виновен в
това, че на посочената дата и място, виновно (при пряк умисъл), е причинили на непълнолетния
ищец лека телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на носните му
кости, причинило му разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, а макар и непълнолетен,
ответникът е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Това му виновно деяние съставлява престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 63,
ал. 1, т. 4 НК. Установено е по делото още, че в пряка причинна връзка от това
престъпление, телесните му увреждания по същото и лечението им, ищецът е
претърпял горепосочените, силни по интензитет, болки и страдания, които са
отшумели за около три седмици след престъплението, но към настоящия момент са
налице и остатъчни явления от телесното му увреждане при същото, изразяващи се
в леко изкривяване на носната му пирамида на ляво, придружено с леко стеснение
на левия му носов ход, които ще останат до края на живота му, освен ако не
извърши по свое желание коригираща операция, освен което е изпитал от това
престъпление и стрес и срам, и станал обект на подигравки сред съученици,
приятели и познати. А тези му болки и страдания несъмнено представляват неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника престъпление.
Поради това за обезвреда им ответниците
отговарят солидарно пред ищеца (чл. 53 ЗЗД). Вярно е, че и към момента на
извършване на това престъпление, и към настоящия момент, ответникът е
непълнолетен. Но също така е вярно, че след като с влязлата в сила присъда е
признат за наказателноотговорен и виновен в
извършването му, следва да отговаря и за обезвреда на
причинените от същото на пострадалия непълнолетен ищец неимуществени вреди (така
и Р 19-1996–III н.о.). А ответницата, като негова майка, на която с одобрената
от съда съдебна спогодба по гр.д. № 1070 по описа за 2014 г. на Старозагорския
районен съд, са предоставени за упражняване родителските права върху него, и,
страните не спорят, че той живее при нея, отговаря солидарно с него за
обезщетяване на пострадалия непълнолетен ищец, на лично основание по чл. 48,
ал. 1 ЗЗД, защото не е упражнила достатъчно ефикасен контрол върху поведението
на този си непълнолетен син (чл. 48 и 53 ЗЗД, и Р 19-1996–III
н.о.). Ето
защо, съдът намери, че предявените в субективно съединение искове за обезвреда срещу ответниците, са
доказани напълно в своето основание (чл. 45 и чл. 48, във вр. с чл. 53 ЗЗД).
По отношение на техния размер, съдът взе предвид, че претърпените
от непълнолетния ищец болки и страдания са били силни по интензитет. Те са
предизвикани от телесното му увреждане, което по характер, макар и леко, му е
причинило разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК (чл.
130, ал. 1 НК). Следва
да се отчете тук и обстоятелството, че то му е причинено по хулигански подбуди (р. II от ППВС № 4/1968 г.). Освен това, претърпените
в пряка причинна връзка от същото, негови силни болки и страдания, посочени
по-горе, са отшумявали за период от около три седмици, през който той е
продължавал да ги търпи, като все още, поради стеснението на левия му носов ход
от престъплението, има затруднения при дишането при настинка или хрема (св.
Н.). Следва
да се отчете тук и обстоятелството, че към настоящия момент са налице и
остатъчни явления от телесното му увреждане при престъплението, изразяващи се в
леко изкривяване на носната му пирамида на ляво, придружено с посоченото леко
стеснение на левия му носов ход, които ще останат до края на живота му, освен
ако не извърши по свое желание коригираща операция, видно от отговорите на
вещото лице (р. II от ППВС № 4/1968 г.). Ръководен от тези установени по
делото обективни обстоятелства, и като взе предвид непълнолетната възраст на
ищеца към момента на увреждането му, при която е бил принуден да изтърпи, макар
и за около три седмици, тези силни болки и страдания, включително и посочените
от свидетелите срам, стрес и подигравки, съдът намери, че въпреки
неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответниците,
справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е именно сумата
от 4000 лева. По делото няма доказателства, непълнолетният ищец да е допринесъл
за това си увреждане, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради това дължимото му
се за обезвредата им обезщетение от 4000 лева от ответниците, не следва да бъде намалявано. Поради това до
този размер предявените срещу тях в субективно съединение искове за обезвреда, следва да бъдат уважени, като основателни (чл.
45 и 48, във вр. с чл. 53 ЗЗД).
При основателността им, основателен се явява и предявеният
от ищеца акцесорен иск за заплащане от ответниците на
обезщетение за забавено изпълнение на това им парично задължение, да го обезщетят
за претърпените от него неимуществени вреди с тази сума. Според нормата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД ответниците са изпаднали в забава да му
платят солидарно същата сума от 4000 лева от деня на увреждането му на
06.03.2019 г. и без покана. При това положение, същите му дължат и законна
лихва за забава в плащането й, от деня на забавата си на 06.03.2019 г., до
изплащането й.
Непълнолетният ищец е освободен от задължението заплащането
на държавна такса и разноски за настоящото производство (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК). Поради това следваща се за същото държавна такса от 160 лева и 350 лева разноски
по делото, представляващи заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото
лице, следва да се възложат в тежест на ответниците
(чл. 78, ал. 6 ГПК). В тежест на ответниците следва
да се възложат и сторените от непълнолетния ищец, действащ със съгласието на
своята майка, разноски по настоящото дело, изчерпващи се с платеното адвокатско
възнаграждение от 370 лева на представляващият го по делото адвокат (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Искането на последния обаче, да му бъдели присъдени и сторените разноски по
приложеното нохд № 2721/2019 г. на Старозагорския
районен съд, представляващи заплатеното за защитата му по същото адвокатско
възнаграждение от 370 лева, по което те не му били присъдени, тъй като било
отменено конституирането му като граждански ищец и частен обвинител, е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли, защото е недопустимо да се
присъждат по настоящото дело разноски, сторени по друго дело (Р 576-1989–II
г.о. и Опр. 290-2010-I т.о.), с изключение на сторените
такива от страните в заповедното и в обезпечителното производство (т.
12 ТР 4-2014-ОСГТК и т. 5 ТР 6/2012 ОСГТК),
каквито не са сторените от непълнолетния ищец разноски за адвокатско
възнаграждение по приложеното нохд № 2721/2019 г. на
Старозагорския районен съд (чл. 78, ал. 1 ГПК).
При този изход на настоящото дело, ответниците нямат
право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Съгласно
ТР 129-1966-ОСГК, съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по
искането на същите в отговора за разсрочване на изпълнението на настоящото
решение съгласно чл. 241 ГПК. Това си искане те са основали на посоченото в
отговора им обстоятелство, че доходите и материалното и финансовото им
състояние, не им позволявали да платят наведнъж присъденото обезщетение. За
доказването му обаче, не са представили и декларации за семейно и материално
положение, в които под страх от наказателна отговорност да декларират пред
съда, какви доходи получават и имущество притежават. А не би могло да се приеме
за несъмнено установено по делото, че същите не разполагат с имущество да
изпълнят решението, само от представените от тях в тази насока писмени
доказателства с отговора им, защото от същите се установява несъмнено само, че
непълнолетният ответник е бил записан за ученик в 9в клас през учебната
2019/2020 г. в **“ С., а ответницата, като негова майка, на която са
предоставени за упражняване родителските права върху него със спогодбата по
гр.д. № 1070/2014 г. на СтРС, е получила за периода
от октомври 2019 г. до юни 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер
от 6300 лева, като през 2007 г., е получила с бащата на ищеца – М.П. П., като
солидарен неин съдлъжник, ипотечен кредит от
16 400 евро, който следва да връщат на месечни анюитетни
вноски по 120.40 евро, с краен срок за погасяването му 15.02.2028 г., и нищо
повече (л.
25-34).
Няма представени обаче и доказателства, от които да се установява, че ответниците не притежават имоти и МПС, нито че нямат
банкови сметки, а ответницата - и други доходи от свободни професии, наеми,
рента или хонорари, а от представения в нохд № 2721/2019
г. на Старозагорския районен съд социален доклад е видно, че е работила до 2019
г. в чужбина, а от тази й работа не е представила по делото декларация, че не е
получила/спестила и средства (л. 42 нохд № 2721/2019
г. на СтРС). Поради това съдът не може да приеме за
несъмнено установено по делото, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на настоящото решение, защото то, според същия
законов текст, може да се разсрочи само по социално-етични съображения, ако
действително ответниците не могат, с оглед имотното
си състояние, да го изпълнят, а несъмнени доказателства за това не са представени
и липсват по делото (ТР 129-1966-ОСГК). Поради това искането им за разсрочване
на изпълнението на настоящото решение, следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно (чл. 241 ГПК и ТР 129-1966-ОСГК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА непълнолетния И.М.П., с ЕГН **********,
с адрес *** и неговата майка Д.Г.З., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят
солидарно на непълнолетния Д.Н.Н., с ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка Н.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес ***,
по банкова сметка ***:
***, сумата от 4000 лева за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от извършено на 06.03.2019
г. в гр. С. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр.
с чл. 130, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 т. 4 НК, и законна лихва върху тази сума от
06.03.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 370 лева за разноски по
настоящото дело, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на непълнолетния Д.Н.Н., действащ със съгласието на своята майка Н.Д.Н., за
осъждането на непълнолетния И.М.П. и неговата майка Д.Г.З., да му
заплатят и сумата от 370 лева за сторени по н.о.х.д. № 2721 по описа за 2019 г.
на Старозагорския районен съд разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА непълнолетния И.М.П. с п.с. и неговата майка Д.Г.З.
с п.с., да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата от 160 лева за дължимата се за производството държавна
такса и сумата от 350 лева за дължими се за производството разноски за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането непълнолетния И.М.П. с п.с. и неговата майка Д.Г.З.
с п.с., за разсрочване на изпълнението на настоящото решение с оглед имотното им
състояние.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: