РЕШЕНИЕ
№84 дата 22 януари 2019 год. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ- ти състав,
в публично заседание
на 14 януари 2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 1735 по
описа за 2018 год.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215,
ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ.
Предмет
на оспорване е Заповед № 1692/21.06.2018г. на заместник-кмета на Община Бургас, с която, на основание чл.57а,
ал.3, във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, е разпоредено А.Т.К. *** да премахне преместваем
обект, описан като „Магазин Баба Яга” (под № 1 в
работната окомерна схема), находящ се на
административен адрес в гр.Бургас, ул.“Богориди“ №
18.
Жалбоподателката А.К. оспорва издадената заповед като
възразява, че за преместваемия обект е имало издадено
разрешение за поставянето му, съгласувано с НИПК, но поради продължилия ремонт
на улица „Богориди“ не е подавала документи за
продължаване действието на издаденото разрешително. Счита, че не са били налице
предпоставките за премахване на обекта, поради което се иска отмяна на
издадената заповед. В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът
– кмет на Община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на жалбата, като посочва, че издаденото предходно разрешение за
поставяне на процесния обект е с изтекъл срок, а нова
разрешение не е издадено.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Административното
производство е образувано със съставяне на констативен акт № П-10/02.05.2018г.
от служители на Община Бургас за извършена проверка на 23.04.2018г. на преместваем обект, представляващ магазин „Баба Яга“, разположен на ул.“Богориди“,
гр.Бургас, в имот частна собственост. Описан е с приблизителна площ от 8кв.м.,
с размери 2,00м/4,00м, средна височина от 3,50м, изпълнен от смесена
конструкция – дърво и метал, със стъклена витрина, над която е монтирана тента,
поставен върху бетонова основа, електроснабден.
Посочено е, че обектът е собственост на жалбоподателката
К., като за него няма издадено актуално разрешение за поставянето му.
Отбелязано е също, че обектът попада в обхвата на групова недвижима културна
ценност – „Ансамбъл улица Богориди“ и неговата
проектна документация подлежи на съгласуване с Министерството на културата по
реда на ЗКН. Проверката е била извършена в присъствието на жалбоподателката
и против съставения констативен акт не са постъпили възражения.
При
тези фактически данни, с оглед конструкцията и предназначението,
административният орган е приел, че се касае за преместваем
обект, поставен в частен имот, без разрешение за поставяне и без одобрена схема
след съгласуване при условията и по реда на ЗКН. Допълнително е посочил, че
обектът не е бил разположен съгласно предходно съгласувания проект. На тези
фактически основания и чл.57, ал.1, т.1 от ЗУТ издал процесната
Заповед № 1692/21.06.2018г. за премахване на обекта.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно нормата на
чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти
могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти
и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Процесният обект безспорно представлява преместваем
такъв, тъй като фактическите констатации по административната преписка сочат,
че е изпълнен от дърво и метал, прикрепен към бетонова основа и в него се
извършват търговски дейности по смисъла на горната правна норма. Фактическите
констатации, касаещи изпълнението на обекта по същество не се оспорват от жалбоподателката, поради което не е налице спор относно
квалифицирането на обекта като преместваем такъв.
Също така, безспорно е, че за обекта е било издадено разрешение за поставянето
му № СЦ зона-001099/29.12.2014г., но то е ограничено с краен срок на действието му до 31.12.2017г., видно от
отбелязването върху него. Конкретните причини, поради които не са извършени последващи действия за снабдяване с ново разрешение, са без
правно значение. Релеватният факт е обективната липса
на разрешение за поставяне на обекта към момента на издаване на заповедта.
Административният орган се е позовал на
хипотезата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗУТ, макар че прецизната такава е по
т.6 на правната норма, но предвид факта, че обективно, разрешение за поставяне
липсва, то и при двете хипотези е налице основание за издаване на заповед за
премахване на основание чл.57а, ал.3 от с.з.
Възражението на
страната, че веднага след приключване на ремонта на улица „Богориди“
е подала заявление за ново разрешение, което е било препратено за съгласуване с
НИПК, по което очаква отговор, не променя горните фактически констатации
относно липса на разрешение за поставяне към момента на издаване на заповедта.
Възражението по т.2 от жалбата, с позоваване на срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН е неотносимо към настоящото производство.
Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2
от АПК Бургаският административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.К.
*** против Заповед № 1692/21.06.2018г. на заместник-кмета на Община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: