№ 2165
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110104995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „***, Варна Тауърс Г, срещу В. ИВ. Н., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 352,73
лв., представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 705,45 лв. за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 24.01.2020 г. до
23.06.2020 г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***,
находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. ***, за която сума са издадени
фактури в периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 13,94 лв.,
представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 27,87 лв.,
начислено върху просрочената главница за периода от 21.04.2020 г. до
30.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 14776/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата молба и уточнителните такива ищецът твърди, че
ответницата притежава ½ идеални части от правото на собственост върху
процесния обект на потребление и е негов клиент по договор за продажба на
електрическа енергия за същия обект. Излага, че отношенията на страните са
регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
1
предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради
което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура и дължи обезщетение за забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от
24.01.2020 г. до 23.06.2020 г. в обекта е потребена реално електроенергия на
стойност 705,45 лв., за която сума са издадени фактури в периода 13.03.2020
г. – 15.07.2020 г. Твърди, че същата не е заплатена в уговорения срок, поради
което върху просрочената сума е начислена и лихва за забава в размер на
27,87 лв. за периода от 21.04.2020 г. до 30.10.2020 г. Счита, че ответницата е
задължена за заплащането на ½ част от посочените суми, съобразно квотата й
в съсобствеността на обекта, или за главница от 352,73 лв. и лихва от 13,94
лв. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на единия длъжник
(настояща ответница) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Признава, че на 09.07.2021
г. ответницата е заплатила дължимите суми за главница и лихви – предмет на
установителните искове, но не е погасила задължението за разноски по
заповедта за изпълнение.
Претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Аргументира дължимостта
им с обстоятелството, че вземанията са погасени чрез плащане, извършено в
хода на процеса.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба. След този срок подава становище, с което поддържа, че
няма задължения към ищцовото дружество, тъй като е заплатила всички
дължими суми по издадените от него фактури.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. Процесуалният представител на ищеца юрк. Нина Иванова
предварително депозира писмена молба, с която моли за отхвърляне на
исковете поради погасяване на вземанията в хода на процеса и присъждане на
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС). Последните се установяват от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 14776/2020 г. на ВРС, според които по подадено на
17.11.2020 г. заявление от „Енерго-Про Продажби” АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В. ИВ.
Н. и Д.И.Д. за процесните суми, платими от всеки от длъжниците при
условията на разделност, като заповедта е връчена на първия длъжник (сега
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове срещу него
са предявени в указания на заявителя (ищец) едномесечен срок по чл. 415,
ал.4 ГПК.
Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо
2
съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение вземания за
главница за незаплатена консумирана електроенергия по издадени от
„Енерго-Про Продажби“ АД фактури, както и начислена лихва за забава
върху просрочената главница. Следователно основателността на претенциите
е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
процесния обект на потребление, 2.) реално доставяне и потребление в
посочения отчетен период на начисленото с процесните фактури количество
ел. енергия и неговото отчитане по предвидения ред в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”
АД, 3.) настъпила изискуемост на задължението за заплащане на цената на
потребената ел.енергия, както и 4.) неизпълнението му. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.
Безспорно по делото е, а се установява и от приобщената справка от
Служба по вписванията – гр. Варна, че от 2019 г. ответницата е собственик на
½ ид.ч. от процесния обект на потребление - ателие, находящо се в гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул. ***, за което при ищеца е разкрита партида с клиентски
№ *** и абонатен № ***. Следователно между страните е налице валидно
възникнало облигационно отношение по повод доставката на електроенергия
за обекта.
Не е спорно също, а се доказва и от представените от ищеца писмени
доказателствени средства (извлечение за фактури и плащания за клиентски №
*** и справка за потреблението на същия клиент), че за отчетния период от
24.01.2020 г. до 23.06.2020 г. потреблението на ел. енергия в обекта е
отчитано по предвидения ред в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД, както и че реално
доставените количества, формирани като разлика между показанията на
измервателния уред при стар и нов отчет, са остойностени с издадените от
ищеца в периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. 5 бр. фактури в общ размер на
705,45 лв.
Безспорно е също, че изискуемостта на вземанията по фактурите е
настъпила, че дължимата главница по тях не е заплатена преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 17.11.2020 г. и на исковата молба на 07.04.2021
г., както и че за периода от 21.04.2020 г. до 30.10.2020 г. дължимата лихва за
забава възлиза на обща стойност 27,87 лв.
Няма спор, че след завеждане на исковия процес - на 09.07.2021 г.
ответницата е заплатила дължимите от нея суми за ½ част от главницата по
издадените фактури и начислените лихви за забава. Това обстоятелство се
потвърждава и от представените от ответницата фискални бонове от
посочената дата. Плащането в хода на процеса представлява факт, който е от
значение за съдебно предявените притезателни права на ищеца, поради което
и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при решаване
3
на правния спор. Съобразявайки това плащане, съдът приема, че процесните
вземания са погасени чрез реално изпълнение, поради което предявените
осъдителни искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Въпреки изхода на делото, доколкото искът се явява неоснователен
поради извършено плащане в хода на процеса, съдът намира, че ответницата е
дала повод за завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в нейна
тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в исковия
процес в общ размер на 175 лв., от които 75 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75 лв., платими по равно от длъжниците,
тоест по 37,50 лв. от всеки от тях. За същата сума от 37,50 лв. следва да бъде
осъдена ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл в цялост дължимата държавна
такса за предявените искове в общ размер на 87,50 лв., формирана като
разлика между сбора от дължимите държавни такси по двата иска (100 лв.) и
½ част от заплатената в заповедното производство държавна такса (12,50 лв.),
възложена в тежест на единия длъжник, срещу който са предявени исковете.
По делото е заплатена държавна такса от 75 лв., като разликата от 12,50 лв. не
е събрана от съда до настоящия момент. Този пропуск следва да бъде
отстранен по реда на чл. 77 ГПК, като ищецът бъде осъден да доплати
дължимата сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, Варна Тауърс Г,
срещу В. ИВ. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 352,73 лв., представляваща 1/2 част от главница в
общ размер на 705,45 лв. за стойността на незаплатена електроенергия за
периода от 24.01.2020 г. до 23.06.2020 г. за обект на потребление с клиентски
№ *** и абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. ***,
за която сума са издадени фактури в периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 13,94 лв., представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ
4
размер на 27,87 лв., начислено върху просрочената главница за периода от
21.04.2020 г. до 30.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14776/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,
поради извършено плащане на посочените суми в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. ИВ. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, Варна Тауърс Г, сумата от 175 лв.
за сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА В. ИВ. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, Варна Тауърс Г, сумата от 37,50
лв. за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, Варна Тауърс Г, да заплати по
сметка на Районен съд-Варна сумата от 12,50 лв. за държавна такса по
предявените искове, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5