Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………..04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 243 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 85012/21.12.2019г. на Н. С.В., ЕГН **********,представляван от адв. П.Т.
–ВАК срещу Решение № 5018/06.12.2018г.
по гр.д. № 7165/2018г. на ВРС, 12 св., с което съда Е ОТХВЪРЛИЛ предявените
от въззивника срещу „Агенция за
сигурност Скорпио“, ЕИК *********, адрес: град София, район Витоша, ул. „Пирин“
№ 50, ет.7, искове:
-
с правна квалификация чл. 220 КТ,
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1260 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за прекратено на
12.01.2017 г. със заповед от същата дата трудово правоотношение, последното
възникнало на основание сключен между страните трудов договор на 15.07.2016 г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
- с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 36,82 лева, представляваща дължимо обезщетение
за забава, изчислено върху сумата от 1260 лева за периода 01.02.2018 г. до
16.05.2018 г.
- с правна
квалификация чл. 224 КТ, с който се иска ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от сумата от 180 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 9 дни
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
- с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД, с който се иска ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 24,60 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху сумата от 180 лева за периода 01.02.2018
г. до 16.05.2018 г.
Считайки обжалваното решение за
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете
да бъдат уважени. Излагат се доводи, че от събраните по делото
доказателства е установено, че работника не е изразявал валидна воля трудовото
му правоотношение с работодателя да бъде прекратено по взаимно съгласие. Достигайки
до различен извод, районния съд неправилно е отхвърлил предявените претенции
за обезщетения по чл. 220 от КТ и чл.240 от КТ , както и акцесорните такива за
заплащане на лихви.
Отправено е искане решението да бъде
отменено, а предявените исковете уважени
изцяло.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, моли решението да бъде
отменено, а исковите претенции уважени изцяло. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва,
като се излагат аргументи , че обжалваното решение е законосъобразно , правилно
и мотивирано. Отправено е искане същото да бъде потвърдено.Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
проц. си представител с писмена молба , поддържа отговора на въззивната жалба и
претендира присъждане на разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по искове на Н.С.В., ЕГН **********,
срещу „Агенция за сигурност Скорпио“, ЕИК *********, адрес: град София, район
Витоша, ул. „Пирин“ № 50, ет.7 с искане да се осъди ответника да му
заплати/след изменение на исковете и направен частичен отказ /на :
-сумата от 1260 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за прекратено на
12.01.2017 г. със заповед от същата дата трудово правоотношение, последното
възникнало на основание сключен между страните трудов договор на 15.07.2016 г.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
220 от КТ.
-сумата от 36,82 лева /след
направен частичен отказ на основание чл. 233 ГПК/, представляваща дължимо
обезщетение за забава, изчислено върху сумата от 1260 лева за периода
01.02.2018 г. до 16.05.2018 г.,на основание чл.86 от ЗЗД.
-сумата от 180 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016
г. в размер на 9 дни ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението на основание чл.224 от КТ.
-сумата от 24,60 лева /след
допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимо обезщетение
за забава, изчислено върху сумата от 180 лева за периода 01.02.2018 г. до
16.05.2018 г.,на основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищеца твърди, че на
15.07.2016г. е сключил с ответника безсрочен трудов договор, от която дата и
постъпил на работа, на длъжността - „охранител за охранителни дейности“. Договореното
е възнаграждение в размер на 420 лева за 2016 г. и 460 лева за 2017 г., както и
20 дни платен годишен отпуск. Предвиден е и еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на трудовия договор – 3 месеца. Твърди, че
трудовото правоотношение между тях е прекратено със Заповед, издадена от
ответника на основание чл. 325, т.1 КТ, с която всъщност той/ищецът/му е отправил предложение за прекратяване на
договора, което в законоустановения срок не е прието от работника. На
12.01.2017 г. е прекратено едностранно трудовото правоотношение. Твърди, че
срокът на предизвестието тече от 12.01.2017г.
и т.к. не е спазен, му се дължи обезщетение за неспазен срок на
предизвестието в размер на 1260 лева, формирано на база брутното трудово
възнаграждение за месец декември 2016
г., което е в размер на 420 лева. Твърди, че за 2016 г. не е използвал 9 дни
полагащ му се платен годишен отпуск, поради което претендира и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 180 лева. Посочва, че ответникът е
забава относно изплащането на претендираните обезщетения, поради което има
искане и за заплащане на обезщетение за забава. С допълнителна писмена молба
същия е навел възражения за недействителност на допълнителното споразумение с
аргумент , че за същото не е изпратено уведомление до НАП, поради което то не е
произвело своето действие. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по
основание и размер. Твърди, че действително между страните е сключен трудов
договор, но същият не е безсрочен такъв, а е налице договорена клауза за
изпитване в полза на работодателят. 6 месечният срок изтича на 16.01.2017 г. На
16.01.2017 г. е подписано допълнително споразумение към сключения трудов
договор, с което страните уговарят промяна на работното време от 8 часа на 4
часа както и на основното месечно възнаграждение в размер на 210 лева. Оспорва
твърденията за недействителност на допълнително споразумение, като излага
аргументи, че за същото не се дължи отделно уведомяване на НАП.Твърди, че на
11.01.2017 г. е депозирана молба от страна на работника, с която е изразил
желание да бъде освободен от заеманата длъжност. Във връзка с депозираната
молба, в срок е издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 12.01.2017 г. – в срока за
изпитване. Твърди, че основанието за прекратяване на трудовия договор не е
предизвестие. Оспорва твърдението на ищеца, че предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение на работодателя не е прието от него, доколкото
последния подава молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва
иска за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. за
9 работни дни, като твърди , че същото му е изплатено.Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните в настоящото
производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на сключен Трудов договор № 8051 от 15.07.2016г.
съгласно който въззивникът е заемал длъжността „охранител за охранителни
дейности“.Същия е с уговорен в полза на работодателя срок за изпитание 6
месеца, считано от 16.07.2016г. На същата дата – 15.07.2016г.е подписано и
допълнително споразумение към него, с
което работното време е четири часа, а уговореното трудово възнаграждение – 210
лева месечно.
Трудовия договор, допълнителното
споразумение към него, както и справката за приетото уведомление по чл.62 ал.5
от КТ са връчени на въззивника срещу подпис, което не се оспорва.
Във въззивната жалба ищеца не поддържа
аргументите си за недействителност на допълнителното споразумение. Настоящия
съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока.
Спорен пред настоящата инстанция е
въпросът за характера на отправената от
ищеца към неговия работодател молба с рег. № 064/11.01.2017г. и дали тя изразява едностраннта воля на същия
да му бъде прекратено трудовото правоотношение или представлява предложение за
евентуално прекратяване, т.е. изпълнен ли е съставът на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ.
Решаването на този въпрос е определящо за дължимостта на претендираното
обезщетение за неспазено предизвестие,съответно за основателността на
предявения иска с правно основание чл.220 от КТ.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд , че факта, че трудовият договор е сключен със срок за
изпитване, не препятства възможността трудовото правоотношение да бъде
прекратено по взаимно съгласие на страните. Правилно и обосновано съдът е приел
,че от писменото изявление на ищеца става ясно, че желае прекратяване и то дори
считано от определена от работодателя дата и в тази връзка твърденията му, че не е налице воля за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие са неоснователни. Следва да се има предвид,
че предложението следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за
прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния
текст от закона – достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено.
На л. 63 от дело е приложено копие на
цитираната молба, с която ищецът е отправил до ответника молба да бъде
освободен от заеманата от него длъжност
„Агенция за сигурност Скорпио“ ООД, считано от определена от ответника
дата. Изразил е уверение, че молбата ще бъде удовлетворена.
Видно от Заповед № 065/12.01.2017г.
–л.64 от дело, ответникът, позовавайки се на чл.325 т.1 от КТ е прекратил трудовия договор с ищеца,считано
от 12.01.2017г. и му е определил
обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 9 дни. Заповедта е получена
от ищеца на 16.01.2017г.
Следва да се има предвид , че ищецът
–въззивник не оспорва подписа си под нито едно от приетите по делото писмени
доказателства.
Възражението
му, че между страните не е налице постигане на съгласие относно прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, т.к. работодателя не е отправил до него
предложение за конкретна дата преди да издаде Заповед от 12.01.2017г. е неоснователно.
Прекратяването
на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 1 КТ по
взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов
договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка
от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно,
в писмена форма. Безспорно, необходимо е волеизявленията на двете страни за
прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на
датата, от която договорът се счита прекратен. При несъвпадане волята на страните относно датата
на прекратяване на договора,между тях липсва взаимно съгласие. Предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от
страните - от работника или служителя и или от работодателя. Другата страна
трябва да вземе отношение по направеното предложение и да уведоми предложителя
в седмодневен срок.Ако
това не бъде направено се смята, че предложението не е прието.
Относно формата на уведомлението по
чл. 325, ал.1 т.1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното й
предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, както и
относно датата, от която договорът следва да се счита прекратен, практиката на
ВКС , която настоящия съдебен състав изцяло споделя /така в Решение
№86/22.07.2015 по дело №5957/2014 на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 265 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1383/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 406 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 537/2012 г., III г. о., ГК, и др. и др. /е категорична, че съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или
служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия
договор,какъвто е настоящия случай. Цитираното от виззивника Решение №
224/2016г. по гр.дело № 2123/2016г. по описа на ВКС , IV гр.о. не противоречи на
посочената по - горе практика т.к. същото е постановено при различен фактически състав, а именно отправено от
работодателя предложение за прекратяване обективирано в самата заповед по
чл.325 т.1 от КТ.При положение, че предложението е отправено от служителя с
писмена молба от 11.01.2017г., разгледана и с изразено от работодателя писмено
съгласие,обективирано в Заповед № 065/12.01.2017г. извод за незаконосъобразно
прекратяване при предпоставките на чл. 325, т. 1 КТ не може да бъде направен.Това
е така дори и заповедта да не беше връчена на работника в седмодневния срок
,какъвто настоящия случай не е т.к. ищеца я е получил на 16.01.2017г.,т.к.
посочения в закона срок е свързан с правото да се заяви приемане на
предложението, а не със съобщаване на последиците от факта, че прекратяването
на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило. Поради това срокът е
спазен, когато работодателят е приел веднага предложението чрез изразена в
писмен вид воля за това и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство
известно на другата страна.
В първоинстанционното производство
ищецът е оспорил на датата на входирането на молбата за прекратяване на
трудовото му правоотношение при работодателя.Пред настоящата инстанция въззивникът не поддържа тези доводи.
При изложените съображения, настоящият
съдебен състав приема, че трудовото правоотношение на Н.В. с ответното дружество е прекратено законосъобразно, по тяхно взаимно
съгласие, считано от 12.01.2017г. Исковата претенция с правна квалификация чл.
220 КТ е неоснователна и правилно и законосъобразно първоинстанционния съд я е
отхвърлил.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
С въззивната
жалба ищецът е направил искане решението в тази част да бъде отмеН.и исковата му претенция да бъде уважена , без да е изложил аргументи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт.
По делото
няма спор, че ищеца има право
на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни,
което е видно от Заповед № 065/12.01.2017 г., където същото е посочено.
С оглед изводите на съда за
действителността на сключеното допълнително споразумение към трудовия договор №
8051/15.07.2016 г.,размера на договореното в него трудово възнаграждение от 210 лв. , както и приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по приетата ССчЕ, което съда кредитира се
установява, че дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 9 дни е в размер на 98.57 лева.Същото е начислено с ведомостта от м. 01.2017 г. и е
изплатено.
Въззивната жалба и в тази част е
неоснователна , а решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по главните
искове, неоснователни се явяват и акцесорните такива за заплащане на лихви за просрочие и законна такава
върху главниците, считано от дата на подаване на исковата молба в съда , до
окончателното им изплащане.
По изложените съображения ВОС счита,
че обжалваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в
жалбата, следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят
разноски в размер на 300.00 лева, за процесуално представителство от
юрисконсулт , на основание чл.78 ал.3 вр. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
5018/06.12.2018г. по гр.д. № 7165/2018г. на ВРС, 12 св..
ОСЪЖДА
Нено
С.В., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за сигурност
скорпио“, ЕИК *********, адрес: град София, район Витоша, ул. „Пирин“ № 50,
ет.7 сумата от 300.00/триста/ лева,
представляваща юристконсулско възнаграждение ,на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.