Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 07.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 13509 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение
от 28.03.2018год, постановено по гр.дело № 53906/ 2017г., по описа на СРС, 76 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.И.У. и И.Т.У., обективно съединени искове ,
както следва: 1/ с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ - за разликата над уважения общ размер
от 640,12лв. – до пълния предявен общ размер
от 1 393,52лв., претендирана от ответниците по равно /по 1/2/ като
неиздължена цена на топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.04.2016г.,
доставена за ап.№ 68, находящ се в
гр.София, общ.С., ж.к.*********, като неоснователни и частично погасени по
давност - за периода м.05.-м.06.2014г.
и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над уважения
общ размер от 80,00лв.- до пълния предявен общ размер от 177,68лв. ,
претендиран от ответниците по равно /по 1/2/ като мораторна лихва за периода
08.08.2014г.- 31.05.2017г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилно от първата инстанция е прието, че искът за главницата е
неоснователен за част от исковия период, доколкото не е правилно изчислена
топлинната енергия /ТЕ/ за БГВ. В тази
връзка моли настоящата инстанция да кредитира заключение на комплексната
експертиза по вариант първи. Поддържа, неправилност на изводите на съда, с
които е мотивирана недължимостта на част от вземанията за главниците, като
погасени по давност. Твърди, че съгласно
чл.33, ал.2 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/, вземането за
цената на доставената ТЕ става изискуемо след издаване на общата фактура за потребеното количество ТЕ за целия
отоплителен сезон, определено по изравнителна сметка. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата въззивникът –ищец мотивира искането си за отмяна на решението
на първата инстанция в обжалваната част и уважаване на предявените срещу
ответниците искове в пълните им заявени
размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни , И.Т.У. и Т.И.У. оспорват жалбата
като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на решението на първата
инстанция в атакуваните от ищеца части по съображения, подробно развити в
депозираните от тях писмени отговори на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Претендират заплащане на разноските, направени от тях във въззивното
производство.
Третото
лице- помагач на ищеца „Н.“ ЕАД– не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е прието, че
вземането на ищеца за главница- стойност на ТЕ за исковия период възлиза на сумата от
722,13лв.- по вариант ІІ на заключението на комплексната експертиза. Настоящият
съдебен състав намира, че доказаното по делото реално доставено количество ТЕ
за исковия период е на стойността , посочена във вариант І на заключението на
комплексната експертиза- от 1 358,45лв.
Представените по делото доказателства /протокола на л.63 от
първоинстанционното дело/ се установява, че от ответниците не е бил осигурен
достъп за отчитане на уредите за индивидуално разпределение и индивидуалните
водомери за отоплителен сезон м.05.2015г.- м.04.2016г. Като последица от това,
съдът приема, че по отношение на ТЕ, доставена за БГВ приложение следва да намери правилото на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-344/2007г. за
топлоснабдяването. Действително, от доказателствата по делото не се установява
броят на обитателите /потребители през този период от време, но от неоспореното
заключение на комплексната експертиза се установява, че съгласно зачетените от
експерта данни от третото лице-помагач, въз основа на които от вещото лице е
определена стойността на ТЕ по вариант І,
за целия отоплителен сезон за имота на ответниците е начислена ТЕ за БГВ
от 60 куб.м. /т.е.- средно по 5 куб.м. на месец/, което количество е
приблизително равно на минималното нормативно установеното за
1 човек – от 140 литра на
обитател за едно денонощие , а за целия месец – равняващо се на 4.2 куб.м. Ето защо, съдът намира, че исковите претенции
за главниците следва да бъдат уважени по размера, посочен във вариант І на
комплексната експертиза- от 1 358,45лв., той като именно това е стойността
на доказаното реално доставено
количество ТЕ за имота на ответиците за исковия период. Към тази стойност
следва да се прибави стойността на услугата за дялово разпределение от
34,64лв., или общо вземанията на ищеца за главниците – стойност на ТЕ и дялово
разпределение възлизат на сумата от 1 393,09лв. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно с обжалваното решение от
първата инстанция е прието, че в рамките на дължимата цена за реално
доставеното количество ТЕ за целия исков период,вземанията на ищеца за цената
на ТЕ за м.05.2014г. и м.06.2014г. – в размер на 116,64лв. са погасени по
давност и като последица от това- исковите претенции за главниците се явяват основателни
до размера на сумата от 1 276,45лв., а за разликата над тази сума- до
пълния предявен размер от 1 393,52лв.- следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че
вземането на „Т.С.” ЕАД представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на
което се прилага тригодишен давностен срок, като това е и разрешението на
задължителната съдебна практика- ТР № 3/
18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/,
давността тече от деня на падежа. Изискуемостта на стойността на доставената ТЕ
по приложимите към исковия период ОУ от
2014г. е установена на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2. С посочените
договорни клаузи е регламентиран падежът
за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият
съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г.
са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време , които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г.
/в сила от 12.03.2014г./, съдът приема,
че липсва договорен падеж и за
изискуемостта им е необходима покана, поради което, съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, давността е
започнала да тече от датата на възникване на задължението. Датата на
възникване на задължението е първият
ден, след изтичане на месеца, в който е извършена доставката на ТЕ. За
вземането за главницата – цена на ТЕ за
м.05.2014г., 3 годишната давност е започнала да тече на 01.06.2014г. и е
изтекла на 01.06.2017г.- преди датата на предявяване на исковата молба на 04.08.2017г.,
като към последния момент съответно е изтекла давността и за вземанията за
главницата за месец 06.2014г. Неоснователно е възражението на ищеца, че
вземанията за главниците за частта от исковия период м.05.2014г. – м.06.2014г.
са станали изискуеми считано от датата на издаване на общата фактура.
Фактурирането на стойността на реално доставеното количество ТЕ след
приключване на отоплителния сезон, на база на данните по издадените
изравнителни сметки , не установява нов падеж на периодичните задължения за
плащане на стойността на доставената ТЕ /по прогнозен дял или на равни месечни
вноски – чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като
задълженията са станали изискуеми, съответно- възникнали в предходен момент, с
оглед гореизложените мотиви. Тези
фактури имат правно значение за възникване и съответно – настъпване изискуемост
само вземането на ищеца за конкретни
суми, подлежащи на доплащане от
ответника- потребител на ТЕ в резултат на изравняването и издадената
изравнителна сметка за съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът
не твърди и по делото не се установява фактурите, на които се позовава ищецът
/непредставени по делото/, да касаят конкретни суми за доплащане от
потребителя, съгласно издадените изравнителни сметки. Предвид изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на
ищеца, че изискуемостта на претендираните по настоящото дело суми е настъпила
от датата на издаване на горепосочените фактури.
Поради частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
исковите претенции за главниците са отхвърлени за разликата над уважения размер
от 640,12лв.- до дължимия размер от 1 276,45лв. и вместо него- постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени за тази разлика. В останалата
атакувана част, с която исковете за главниците са отхвърлени за разликата над
дължимата сума от 1 276,45лв.- до пълния предявен размер от
1 393,52лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът намира
,че обжалваното решение в частта, с която исковите претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, следва да бъде потвърдено по други мотиви, различни от
приети от първата инстанция: Настоящият съдебен състав приема, че
ответниците не са изпаднали в забава за
плащане за главницата- стойност на ТЕ, поради нищожност на клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от приложимите за исковия период от време ОУ от 2014г. / в сила от
12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи е
регламентиран падежът за изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и
чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от
Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи
до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези
на потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.05.2014г.-
м.04.2016г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Вземането
на ищеца за стойността на услугата за дялово разпределение няма договорен падеж
и при липсата доказана отправена от ищеца покана за плакане- съдът приема, че
ответниците не са изпаднали в забава. С оглед гореизложените мотиви, съдът
приема, че ответниците не дължат на ищеца претендираните мораторни лихви, но
доколкото в конкретния случай съдът е сезиран само с жалба от ищеца и при
спазване на забраната по чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК, намира ,че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частта на отхвърлените претенции по
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
При горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца има право на разноски за първата инстанция
съразмерно с уважената част от исковете от 647,49лв. /държ.такса, депозит за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, поради което допълнително му се
дължат разноски в размер на 547,49лв. над присъдените с обжалваното решение
разноски от 100,00лв.
За
въззивното производство ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от жалбата му от 112,15лв. / за държ.такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат правото на разноски за първата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но искане за присъждане
на такива от тях не са направени, поради което и не им се следват. За
въззивното производство на ответниците се дължат разноски съразмерно с
отхвърлената част от жалбата на ищеца от по 75,69лв.- на всеки за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно заявеното от въззивника-ищец
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното от въззиваемите-ответници
адвокатско възнаграждение е в рамките на минималния размер от 300,00лв. по
Наредба № 1/2004г.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 28.03.2018год, постановено по гр.дело № 53906/ 2017г., по описа на СРС, 76 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.И.У. и И.Т.У., искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за разликата над уважения общ размер от 640,12лв.
– до общия размер на сумата от 1 276,45лв., дължима от ответниците по
равно /по 1/2/ като неиздължена цена на топлинна енергия за периода м.07.2014г.-
м.04.2016г., доставена за ап.№ 68,
находящ се в гр.София, общ.С., ж.к.*********, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.И.У. и И.Т.У. да
заплатят по равно /по ½ / на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - разликата над общата сума от 640,12лв. – до общия размер на сумата от
1 276,45лв., представляваща неиздължена цена на топлинна енергия за
периода м.07.2014г.- м.04.2016г., доставена за
ап.№ 68, находящ се в гр.София, общ.С., ж.к.*********, както и сумата от
547,49лв.- допълнително дължими разноски по делото за първата инстанция и
сумата от 112,15лв.- разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.2018год, постановено по гр.дело № 53906/ 2017г., по описа на СРС, 76 състав в останалата обжалвана част, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.И.У. и И.Т.У., обективно съединени
искове , както следва: 1/ с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ - за разликата над общия
размер на сумата от 1 276,45лв.- до
пълния предявен общ размер от
1 393,52лв., претендирана от ответниците по равно /по 1/2/ като
неиздължена цена на топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.06.2016г.,
доставена за ап.№ 68, находящ се в
гр.София, общ.С., ж.к.*********, като погасени по давност и 2/ с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за
разликата над уважения общ размер от 80,00лв.- до пълния предявен общ размер от
177,68лв. , претендиран от ответниците по равно /по 1/2/ като мораторна лихва
за периода 08.08.2014г.- 31.05.2017г., както
и в частта за разноските.
В останалата
част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
/о.м./ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
07.02.2020 г. по гр.д.№ 13509/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова