№ 212
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000007 по описа за 2025 година
Производството е образувано по две въззивни жалби срещу
решение №1330 от 07.10.2024г. по т.д.№1769 от 2022г. на СГС, ТО,VI- 15
състав.
Въззивната жалба на ответника в първата инстанция „АЛБОС“-
ЕООД чрез пълномощника му адв.В. В. е против решението в осъдителната
му част, с която е уважен предявения срещу него иск по чл.93,ал.2 ЗЗД за
сумата от 180 712,80 лева, представляваща задатък, внесен по
Предварителен договор от 04.03.2022г. за покупко-продажба на недвижими
имоти, ведно със законната лихва от 26.09.2022г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.
Твърди, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
съдебното решение.След като съдът е приел, че не е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника и поради това не може да се приложи
чл.93,ал.2 ЗЗД, то няма как „АЛБОС“-ЕООД да бъде осъдено да върне сумата
по исковата претенция на това основание. Твърди, че при прекратяване на
договор по взаимно съгласие нормата на чл.93,ал.2 ЗЗД не е приложима, тъй
като касае случаи на виновно договорно неизпълнение, както правилно съдът
е приел, че не е налице. Затова иска следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Освен това, съдът неправилно квалифицирал изявление на
1
ответника като такова по чл.13 ЗЗД, което довело до погрешни правни
изводи.В тази насока в жалбата са изложени подробни доводи.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
отхвърляне на иска като неоснователен.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „ЛУИС КАРОЛ“-ООД чрез
пълномощника му адв.П. П., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба с молба за потвърждаване на решението
в обжалваната му част.
Против горното решение е постъпила въззивна жалба и от ищеца
в първоинстанционното производство „ЛУИС КАРОЛ“-ООД в частта му, с
която е отхвърлен предявения от дружеството против „АЛБОС“-ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 150 594 лева,
представляваща неустойка по чл.10 от Предварителен договор за покупко-
продажба от 04.03.2022г.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата са
изложени подробни и конкретни доводи за това.Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и уважи предявения иск за неустойка по чл.92
ЗЗД.
Жалбата е депозирана в законния срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „АЛБОС“-
ЕООД чрез адв.Р. Н. и адв.В. В., в който са развити доводи за неоснователност
на жалбата на ищеца. Подробно се анализират доказателства във връзка с
развитите доводи. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в
жалбите във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания,
приема следното:
И двете жалби са процесуално допустими като подадени в срок от
надлежни страни и следва да бъдат разгледани по същество.
СГС е бил сезиран с искова молба на „Луис Карол“ ООД срещу
„Албос“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове както следва:
- с правно основание чл.93,ал.2 от ЗЗД - за сумата 180 712,80 лв. -
задатък, платен по Предварителен договор от 04.03.2022г. за покупко-
продажба на недвижими имоти и
2
- с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 150 594 лв. -
неустойка, дължима съгласно чл.10 от Предварителния договор от
04.03.2022г. за неизпълнение на задължения на ответника да представи
документите по чл.4 от договора и да се яви за сключване на окончателен
договор в срока по чл.9 от договора.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.03.2022г. между „Луис
Карол“-ООД като купувач и „АЛБОС“-ООД като продавач бил сключен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – целият
трети етаж от сграда, включващ 9 бр. самостоятелни обекта /офиси/, подробно
описани в ИМ, при договорена обща продажна цена от 923 972,40 евро с ДДС,
с левова равностойност 1 807 132,80 лв.
На 08.03.2022г. купувачът заплатил по банковата сметка на
продавача капаро/задатък в размер на 10% от продажната цена или 180 712,80
лева.
Съгласно чл.3 от Договора, страните се задължили да подпишат
окончателен договор по нотариален ред в срок не по-късно от 20.05.2022 г.
В чл.4 страните договорили, че продавачът се задължава за своя
сметка в срок до 10 работни дни преди деня на подписване на окончателния
договор да се снабди и да представи в оригинал - Нотариален акт,
удостоверяващ правото на собственост на продавача върху продаваните
недвижими имоти; Удостоверения за данъчни оценки с отбелязване липсата на
непогасени публични задължения; Схеми за имотитеq издадени от АГКК;
Удостоверение по чл. 87 от ДОПК; Удостоверения за вещни тежести за
имотите и други.
В чл.9 от Предварителния договор страните уговорили, че се
задължават да подпишат окончателен договор във формата на нотариален
акт не по-късно от 20.05.2022г., носещи всички необходими за сделката и
изискващи се от закона документи и подготвени за изпълнение на всички
поети задължения, като промяна на договорения срок може да става само по
взаимно споразумение на страните,изразено в писмен вид.
Страните уговорили също, че ако сделката не бъде извършена до
тази дата, то страните се съгласяват да се явят в 10,00 часа на 23.05.2022г.в
кантората на нотариус С. Ф. /с посочен адрес/, подготвени за сключване на
окончателен договор под формата на НА и за изпълбнение на другите
задължения, произтичащи от договора. Изрично е уговорено, че този срок
може да се удължи при забава, причинена от финансови, държавни и
общински институции, независеща от страните, с допълнително
споразумение.
В чл.10 е уговорено, че ако продавачът се откаже от сделката, не
сключи окончателен договор или не изпълни което и да е от задълженията си,
продавачът и неговият управител солидарно дължат на купувача
връщане на получената сума като задатък, както и неустойка, равняваща
се на платения задатък без ДДС, в размер на 150 594 лева, в срок до 3 дни
3
след изтичане срока по чл.9.
До 20.05.2022г. документите не били набавени от продавача и не
били предоставени на купувача.
На 23.05.2022г. в 10.00 ч. упълномощен представител на „Луис
Карол“ ООД се явил в нотариалната кантора на нотариус С. Ф. с оглед
изповядване на сделката и сключването на окончателен договор. До 15.30 ч.
продавачът или негов представител не се явил при нотариуса. Тези
обстоятелства се установяват от представения Протокол per. № 4846 от
23.05.2022 г. на нотариус С. Ф..
Ищецът твърди, че действието на Договора е прекратено по вина
на продавача, предвид неизпълнението на задълженията му да се снабди и
представи в срок необходимите документи за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на договорените недвижими имоти пред
нотариус. С изтичането на срока за сключване на окончателен договор по вина
на продавача, са настъпили условията на чл.10 за връщане на заплатените
задатък от 150 594 лв. и ДДС - 30 118,80 лв. /общо 180 712,80 лева/, както и за
заплащане на договорената неустойка в размер на 150 594 лв.
Ищецът твърди, че с електронно писмо, изпратено му от продавача
„АЛБОС“-ЕООД на 14.06.2022 г., било получено изявление от управителя на
продавача - Б. М., че желае да бъде „информиран за окончателното решение
на купувача по Предварителния договор от 04.03.2022 г. и за начина на
връщане на сумата по чл. 2.1. от същия договор - връщане изцяло с банков
превод или със сключване на споразумение за приспадане на бъдещи
задължения по Договорите за наем“. Твърди, че между страните по
предварителния договор няма сключени договори за наем, касаещи други
имоти, собственост на продавача.
В отговор, управителят на „Луис Карол“ ООД на 27.07.2022г.
изпратил уведомление, че в срок до 23.05.2022г. продавачът не прехвърлил
правото на собственост съгласно поетото задължение по предварителния
договор, поради което счита същия за прекратен по вина на продавача и
моли дължимото по Договора да бъде платено на „Луис Карол“ ООД изцяло с
банков превод в срок най-късно до 01.08.2022 г.
С последващо писмо продавачът оспорил прекратяването на
договора и наличието на основания за връщане на платения задатък и указал
на купувача в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи ден и
час за сключване на окончателен договор.
С уведомление, връчено на продавача на 09.08.2022 г., ищецът „Луис
4
Карол“ ООД заявил, че договорът е прекратен с оглед изтеклия срок за
сключване на окончателен договор и изрично уведомил продавача, че
едностранно разваля Договора по изключителна негова вина, като отново
посочил и банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите суми -
задатък, ДДС върху него и неустойка, като дал тридневен срок за плащането
им.
В договорените срокове, включително и до датата на депозирането
на исковата молба в съда, ответното дружество не е изпълнило задълженията
си по Договора като продавач и неоснователно задържа заплатеният му
задатък, поради което за ищецът възникнал правния интерес да предяви
претенциите си пред съда.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с
възражения, че задълженията му по предварителния договор за представяне
на документите за прехвърляне на собствеността върху процесните
недвижими имоти и за сключване на окончателен договор не са изпълнени
поради обективна невъзможност, произтичаща от забава на АГКК при
издаване на скица и схеми на имотите, независимо, че молбата за издаване на
тези документи е подадена преди сключване на предварителния договор,
както и възражения, че дори да е налице виновно неизпълнение на
задълженията му по договора, правото на ищеца да развали договора не е
надлежно упражнено, тъй като изявление с предоставяне на подходящ срок за
изпълнение на задълженията не е отправяно от ищеца.
Първоинстанционният съд е уважил иска за връщане на
претендирания задатък, като е отхвърлил иска за неустойка. Приел е, че с
оглед събраните доказателства, неизпълнението на задължението на
продавача-ответник да представи нужните за сключване на окончателен
договор доказателства, както и да се яви пред нотариуса на уговорената дата и
час за сключването му, не се дължи на причина, за която той отговаря, т.е. не е
виновно, а се дължи на забава от страна на администрацията, в частност на
АГКК, която е издала нужните скици и схеми едва на 01.07.2022г.
Следователно купувачът не е имал основание да развали договора с
едностранно изявление, вкл. да се откаже от него, тъй като неизпълнението на
другата страна не е виновно, а е била налице обективна невъзможност за
изпълнение..
От друга страна, с оглед разменената между страните
кореспонденция, представена с исковата молба и неоспорана от ответника,
съдът е приел, че съгласие за прекратяване действието на предварителния
договор все пак е постигнато между страните. С писмото от 14.06.2022г.
управителят на ответното дружество е поискал от ищеца да го уведоми за
5
начина, по който да бъде върнат платеният задатък, като предлага
извършване на банков превод или сключване на споразумение за приспадане
на бъдещи задължения на ищеца по договори за наем. Според съда същото
покрива изискванията на чл.13 ЗЗД и представлява предложение от ответника
до ищеца за прекратяване на договора с връщане на внесения задатък. Според
съда, предложението е прието от ищеца, видно от електронно писмо от
27.07.2022г., което съдържа изявление, че счита договора за прекратен и иска
задатъка да му бъде върнат по посочената банкова сметка в срок до
01.08.2022г.
При тези констатации съдът е приел, че описаните насрещни
изявления съгласно чл.13 и 14 ЗЗД имат за последица сключено между
страните съглашение, с което по взаимно съгласие са прекратили
действието на предварителния договор. Като последица от прекратяването
на предварителния договор внесеният по него задатък бил платен на
отпаднало основание и подлежи на връщане съгласно правилата на чл.93 ЗЗД,
но и съгласно общите правила на чл.55 ЗЗД. По тези съображения е уважил
иска по чл.93,ал.2 ЗЗД.
Предявения иск по чл.92 ЗЗД е приет за неоснователен и отхвърлен,
тъй като събраните в производството доказателства не установяват наличието
на обстоятелства, които да предпоставят възникване на договорна отговорност
на ответника за обезщетяване на вреди на ищеца от неизпълнението на
предварителния договор, вкл. вредите, за чието обезщетяване е уговорена
неустойката с клаузата на чл.10 от същия.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд
за частично неправилно в отхвърлителната му част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост.
В решаващите мотиви за уважаване на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД
първоинстанционният съд е обсъждал постигнато между страните
съглашение, с което те по взаимно съгласие са прекратили действието на
предварителния договор, като основание за ангажиране отговорността за
връщане на задатъка.
Такъв извод обаче не може да бъде изведен от коментираните
доказателства. Такива твърдения всъщност не са и заявявани от страна на
ищеца в ИМ.
6
Страните всъщност не спорят по фактите. Между тях не е
спорно, че на уговорените в предварителния договор дата и час – 23.05.2022г.
в 10, 00 часа /крайна уговорена дата за изповядване на сделката покупко-
продажба/, пред посочения нотариус С. Ф. се е явил единствено представител
на купувача. Продавачът не е изпратил свой представител. Не е спорен
фактът, че същият не е изпълнил и задължението си, уговорено в чл.4 – 10 дни
преди сделката да представи нужните документи за сключването на
окончателен договор с нотариален акт, подробно описани в клаузата.
Не е спорно също така, че преди сключването на предварителния
договор, на 28.02.2022г. продавачът-ответник подал пред АГКК заявление за
издаване на скица и схеми на обектите, предмет на предварителния договор,
но в нормативно определения срок от 7 работни дни такива не били издадени.
Същите са издадени едва на 01.07.2022г. Затова в уговорените с
предварителния договор /чл.9/ срокове – не по-късно от 20.05.2022г. или в
краен случай на 23.05.2022г. от 10,00 часа, окончателният договор не е
сключен.
При тези факти, спорен както пред първата, така и пред
настоящата инстанция е въпросът какви са правните последици от
неизпълнението на задължението на ответника-продавач – дължи ли връщане
на получения задатък така, както е уговорено в чл.10 от предварителния
договор и уредено от разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД, както и уговорената
неустойка в размер на задатъка.
И на двата въпроса следва да бъде отговорено положително.
Според разпоредбата на чл.93,ал.2,пр.2 ЗЗД, ако задължението не е
изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при
отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
В Решение №579 от 10.10.2024г. по гр.д.№1698/2023г. на ВКС, III г.о. е
прието, че разпоредбата на чл.93, ал 2 ЗЗД регламентира възможността на страните
при даден задатък да се откажат от договора. Правото на отказ от договора е
субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорните
отношения между страните се прекратяват. Ако страните не са уговорили друго,
неизправната страна следва да понесе неблагоприятните последици при
реализиране на гражданската й отговорност, ако изправната страна е упражнила
правото си на отказ. Правото на отказ от договора съгласно разпоредбата на чл.93,
7
ал.2 от ЗЗД се упражнява чрез едностранно волеизявление, адресирано от
изправната до неизправната страна. Институтът на правото на отказ от договора е
сходен с института на разваляне на договора и в съдебната практика често се
разглеждат едновременно или правото на отказ от договора съгласно чл. 93, ал. 2
от ЗЗД се възприема като един по-опростен от предвидения в чл.87, ал.1 ЗЗД
способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора или като
специфичната хипотеза на разваляне по чл.93, ал.2 ЗЗД. (решение № 60131 от
29.06.2021 г. по гр.д. № 3082 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г.о .; решение № 110 от
29.06. 2017 г. по гр. д. 3868 по описа за 2016 г. на ВКС, III г.о.; решение № 474 от
13.07.2010 г. по гр.д. № 457 по описа за 2009 година на ВКС, IV г.о.; решение №
198 от 17.01.2020 година по гр. дело № 661/2019 на ВКС, III г.о.)
В настоящия случай, в клаузата на чл.10 от предварителния договор
/л.13/ страните изрично са уговорили, че ако продавачът се откаже от
сделката, не сключи окончателен договор или не изпълни което и да е от
задълженията си, продавачът и неговият управител солидарно дължат на
купувача връщане на получената сума като задатък, както и неустойка,
равняваща се на платения задатък без ДДС, в размер на 150 594 лева, в
срок до 3 дни след изтичане срока по чл.9.
Страните не са уговорили причините, поради които, при
неизпълнение на задължението на продавача, същият дължи връщане на
задатъка. С оглед направеното тълкуване на клаузата на чл.10 от
предварителния договор, във връзка с останалите негови разпоредби, се
налага изводът, че независимо от причините за неизпълнение на
задълженията на продавача на уговорената дата да изпрати пред нотариуса
свой представител с необходимите документи за сключване на сделката с НА,
щом същият не изпълни задълженията си, купувачът може да се откаже от
договора и да получи обратно внесения задатък. Това следва и от факта, че с
клаузата на чл.9 страните са уговорили две допълнителни възможности за
промяна на договорения срок за сключване на окончателен договор. Ако
договорът не бъде сключен до 20.05.2022г., промяна на договорения срок
може да стане по взаимно споразумение на страните, изразено в писмен вид.
Уговорено е също, че крайния договорен срок – 23.05.2022г. може да бъде
удължен при забава, причинена от финансови, държавни и общински
институции, независеща от страните, с допълнително споразумение. Тъй
като забавата е на ответника-продавач, несъмнено той е следвало да уведоми
купувача за наличието на обективни причини, поради които не може да
изпълни задълженията си по предварителния договор и да му прехвърли
имота по нотариален ред. Събраните доказателства не установяват такова
уведомяване да е направено. Липсват доказателства да са водени преговори
между страните и да е постигнато споразумение за удължаване срока за
сключване на окончателен договор. А инициативата за това безспорно е
следвало да бъде подета от продавача.
8
В настоящият случай е безспорно обстоятелството, че продавачът не
е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор с купувача по
предварителния договор, тъй като към датата, която страните са определили
като краен срок за изповядване на сделката по нотариален ред, продавачът не е
разполагал с изискуемите по закон /разпоредбата на чл.496 ЗКИР /документи
за сключването на окончателен договор за покупко-продажба с НА – скици и
схеми на описаните в договора обекти.
Същевременно, с писмено изявление /електронно писмо от
27.07.2022г./ на ищеца-купувач до ответника недвусмислено е заявил, че
счита същият за прекратен по вина на продавача и моли дължимото по
Договора да бъде платено на „Луис Карол“ ООД изцяло с банков превод по
посочената банкова сметка, в срок най-късно до 01.08.2022 г. С това
изявление всъщност купувачът се е отказал от договора.
Следователно са изпълнени предпоставките на чл.93, ал.2 ЗЗД за
връщане на дадения задатък – продавачът, който е получил задатъка, не е
изпълнил поетите задължения да сключи окончателен договор, а изправната
страна – купувачът, се е отказал от договора, като е направил това с писмено
изявление до продавача, чието получаване не е оспорено. Между страните не е
спорно, че задатъкът е преведен по сметка на продавача с преводно нареждане
от 08.03.2022г. в размер на 180 712.80 лв. с ДДС, представляващи 10 % от
продажната цена.
Следователно първият обективно съединен иск по чл.93, ал.2 ЗЗД се
явява основателен, до какъвто краен извод, макар и по различни съображения,
е достигнал и първоинстанционният съд. С оглед изложеното, въззивната
жалба на ответника „АЛБОС“-ЕООД е неоснователна и следва да се остави
без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.
Според нормата на чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват.
В случая с клаузата на чл.10 от предварителния договор страните са
уговорили, че при неизпълнение на което и да е от посочените задължения на
продавача, той ще дължи неустойка в размер на получения задатък без ДДС,
който е в размер на 150 594 лева или 10% от продажната цена.
Видно е, че уговорената неустойка в размер на задатъка всъщност е
9
във връзка със законово уредената възможност при отказ от договора на
изправната страна, тя да получи задатъка в двоен размер.
С оглед изложените по-горе съображения за неизпълнение на
задълженията на продавача в уговорения срок да прехвърли по нотариален ред
на купувача собствеността върху обектите, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба, той дължи уговорената неустойка в чл.10 от
договора. На л.4 от ИМ ищецът изрично твърди, че ответникът не е поискал и
между страните не е уговаряно удължаване на срока за сключване на
окончателен договор, независимо от изричните уговорки в тази насока в чл.9.
В тази клауза страните са предвидили, че евентуално забавяне може да има по
обективни причини – забава, причинена от финансови, държавни и общински
институции, независеща от страните.Затова именно е предвидено, че срокът за
сключване на окончателен договор може да бъде удължен с допълнително
споразумение на страните. Видно е, че тази възможност не е използвана.
Липсват твърдения и доказателства в тази насока. Следователно продавачът
като неизправна страна дължи и уговорената в чл.10 неустойка в размер на
задатъка без ДДС, което съответства и на разпоредбата на чл.93,ал.2,изр.2 от
ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на
неустойка в размер на уговорения задатък без ДДС в размер на 150 594 лева
също е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като се
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му от ищеца част.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ЗЗД,
жалбоподателят-ищец „Луис Карол“-ООД има право на разноски за
въззивната инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Претендирана е сумата от 3 011,88 лева – заплатена държавна такса и 14 320
лева - адвокатско възнаграждение, като са представени Договор за правна
защита и съдействие от 11.11.2024г., фактура за тази сума и извлечение от
авизо за постъпила сума от 04.03.2025г. Предвид изхода на делото, ответникът
дължи тези разноски в пълния им размер.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1330 от 07.10.2024г. по т.д.№1769 от 2022г. на
СГС, ТО,VI- 15 състав в частта, с която е отхвърлен иска на „Луис Карол“-
ООД против „АЛБОС“-ЕООД по чл.92 ЗЗД за сумата от 150 594 лева
неустойка, както и в частта, с която дружество е осъдено да заплати на
10
ответника разноски в размер на 11 818,18 лева, вместо което в отменената
част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК-********* да заплати на „Луис
Карол“ ООД, ЕИК- ********* на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 150 594
лева, представляваща неустойка по чл.10 от Предварителен договор за
покупко-продажба от 04.03.2022г., ведно със законната лихва от 26.09.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата 3 011,88 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване
и 14 320 лева - адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на
17 331,88 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част, с която е
уважен предявения от „Луис Карол“-ООД против „АЛБОС“-ЕООД иск по
чл.93,ал.2 ЗЗД за сумата от 180 712,80 лв. с ДДС - задатък, внесен по
Предварителен договор от 04.03.2022г., ведно със законната лихва от
26.09.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11