МОТИВИ
към Присъда № 260014 от
29.10.2020 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 740
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу
подсъдимия Д.Д.С. *** обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 05.12.2019 г., в с. Войводово, общ.
Хасково се заканил с убийство на П.М. ***, в качеството му на длъжностно лице, като
помощник - частен съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ Николета Кавакова, peг.
№ 929 от КЧСИ, с район на действие ОС - Хасково, при изпълнение на службата му
- извършване на въвод във владение на купувач в имот, като му казал „живял съм
60 години, стигат ми толкова, но ти няма да доживееш толкова“ и „ще ти махна главата
от раменете“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от
описаното в него престъпление – П.М.М., е конституирано, след отправено искане
пред РС – Хасково, в качеството му на частен обвинител, а предявеният
граждански иск срещу подсъдимия Д.Д.С. *** с правна квалификация по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, е приет за съвместно
разглеждане от съда в наказателното производство, съответно лицето, посочено
като пострадало е конституирано в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението срещу подс. Д.Д.С. *** във вида, в който е предявено, и
счита, че били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия,
като при анализа на достоверността на доказателствените източници счита, че
следвало да се даде вяра на показанията на свид. П.М. и на приобщените писмени
доказателства, а гласните доказателства, на които се позовава защитата намира
за противоречиви. Представителят на държавното обвинение приема за осъществен
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2,
вр. ал. 1 НК, като предлага съдът да признае подсъдимия за виновен, а при
индивидуализацията на наказанието да се има степента на обществената опасност
на деянието, която била висока и тази на дееца аргументирайки тезата си. От друга
страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства счита, че следвало да се приеме
чистото съдебно минало и нелошите характеристични данни на подсъдимия. Предвид изложеното,
счита че наказанието следвало да се определи при наличието на превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 12 месеца, като били налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и следвало
изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Счита, че така
определеното наказание се явява справедливо, като от естеството да изпълни предвидените
от законодателя в чл. 36 от НК цели. По отношение на гражданския иск счита
същия за основателен, доказан по размер и моли да бъде уважен. Разноските на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а по отношение
на приобщените веществени доказателства, а именно диск, предлага да остане в кориците
на делото.
Частният обвинител и граждански ищец – П.М.М., редовно
призован, се явява лично в съдебното заседание, в което съдебното следствие е
обявено за приключено. Чрез упълномощения по делото повереник – адв. Г.Г. ***
заявява, че поддържа обвинението и предявения граждански иск. Пледира се от
повереника, след анализ на осъществената фактическа обстановка и достоверността
на доказателствените източници, че в настоящия процес бил събран достатъчен по обем
доказателствен материал, който по убедителен и категоричен начин доказал, че фактическата
обстановка била осъществена така, както била изложена от прокурора в обвинителния
акт. Сочи, че представителят на държавното обвинение бил изложил подробни аргументи,
че фактите, установени по делото посредством гласните и писмените доказателства
водят до несъмнения извод за осъществяване от обективна и субективна страна от страна
на подсъдимия на всички елементи от състава на престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на свой ред обстойно аргументира тази теза.
Заявява обаче, несъгласие с предложения от прокурора размер на наказанието,
като приема, че то не би било достатъчно за постигане на превъзпитателната роля
на наказателната репресия спрямо подсъдимия, поради което моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в значително по-голям размер – 2
години и 6 месеца. Отправя искане към съда и за уважаване на гражданския иск в пълен
размер, излагайки подробни съображения във връзка с претърпените неимуществени
вреди, както и за присъждане на направените от частния обвинител и граждански ищец
разноски доказателства, за които се намирали в кориците на делото. При
условията на евентуалност, отправя до съда искане за евентуално за произнасяне с
присъдата и осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК – закана за причиняване на престъпление, свързано с телесната неприкосновеност
на пострадалия, в случай че съдът приеме, че деянието не съставлява такова по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия Д.Д.С. *** – адв. К.К. ***, пледира, че обвинението не било
доказано по несъмнен начин. В тази връзка най – напред подлага на анализ елементите на
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, сочейки,
че за такова престъпление било нужна „обективна годност на заканата да предизвика
основателен страх у лицето, към което е отправена“. Отделно, дори лицето да е възприело
като такава заканата и да е изпитало страх, преценката за съставомерност на деянието
преминавала и през разграничаване на заканата от скарване. Предвид емоционалността
на неговия подзащитен, особено при обстоятелствата в случая – на подсъдимия да
му „вземат имота посред зима“, заплашителните действия можело да се приемат спонтанно,
а заканителните думи да се използват импулсивно. И естествено те носели един емоционален
заряд и изразяват гняв и яд, още повече предвид обществените нагласи на омраза
към частните съдебни изпълнители, но в действителност с тях не се целяло да се предизвика
страх и в този аспект било Решение № 419/12.01.2015 г. Върховния касационен
съд по наказателно дело № 1314/2014 на III-то Наказателно отделение, като
счита, че настоящият случай попадал именно в тази хипотеза. Акцентира и върху анализа на доказателствените
източници и намира гласните доказателства, събрани чрез разпитите на подсъдимия
и част от свидетелите за правдиви, като ги подлага на обстоен анализ от гледна
точка тяхната взаимовръзка и обусловеност, а други изключва, а оттам и
доказаността на обвинението. В
заключение, моли съда да признае подсъдимия за невиновен по отношение на
престъплението, за което е предаден на съд и да бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск - отхвърлен изцяло. При
условията на евентуалност пледира, че дори подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, то предложеното от прокурора наказание се
явявало прекомерно тежко, а гражданският иск, и в този случай следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият Д.Д.С.
*** заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В
хода на съдебното следствие дава обяснения за случая, но не в цялост за
разигралите се събития, поради особеното емоционално състояние, в което изпадна
пред съда, граничещо с нарушение в реда в съдебната зала, обусловило съответна
намеса на председателя на съдебния състав при водене на съдебното заседание, а
в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник. В даденото му
право на последна дума моли да бъде оправдан, като завява, че бил невинен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Д.С. е роден на ***г***, същият е български гражданин, с етническа принадлежност
- турчин, със средно образование, женен, безработен, адрес за призоваване в страната:
село Орлово, област Хасково.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег.
№ 222, издадена от Районен съд – Кърджали на 25.02.2020 г., подсъдимият Д.Д.С. не
е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение. От събраните за подсъдимия
характеристични данни се установява, че за същия няма регистрирани криминални
прояви. Подсъдимият не е извършвал нарушения на обществения ред и не е имал
конфликти със съседите си. Ползва се с добро име. Според попълнената и
подписана от него Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подс. Д.Д.С. притежава ½ идеална част от гарсониера и
½ идеална част от лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган сценик“.
Доходи от трудова или друга правно – регламентирана дейност не получава.
В хода на съдебното следствие бе установено, че към 2019
г., както и към настоящия момент, частният обвинител и граждански ищец П.М.М. изпълнявал
длъжността помощник - частен съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ - Николета Кавакова
с peг. № 929, Район на действие ОС - Хасково от 06.01.2016г., въз основа на сключен
Трудов договор № 1 от 06.01.2016 г., в град София и Договор за овластяване на помощник
- частен съдебен изпълнител от 06.01.2016 г., с който на основание чл. 36, ал.
1 от ЗЧСИ бил овластен от частния съдебен изпълнител с правомощията да извършва
всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител, произтичащи от
законодателството на Република България.
С Молба, вх. № 17029 от 17.05.2020 г. от свид. Н.Д.И.,
брат на подсъдимия Д.Д.С., Росен А. Стефанов и
Метин Ахмед Сеидахмед, всички действащи чрез адв. Йордан Йорданов до ЧСИ Николета Кавакова, бил приложен Изпълнителен
лист от 10.05.2019 г., издаден от Районен съд – Хасково по гр.д. № 450 по описа
на същия съд за 2018г., с който бил изнесен на публична продан недвижим имот - УПИ
IX - 36, кв. 8 по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово,
област Хасково, целият с площ 1200 кв.м. при квоти: 3/8 ид.ч. за Н.Д.И.; 1/8
ид. ч. за Д.Д.С.; 1/4 ид.ч. за Росен А. Стефанов и 1/4 ид. ч. за Метин Ахмед Сеидахмед
заедно с построените в имота сгради – жилищна сграда 86.60 кв.м., лятна кухня с
площ 20 кв.м. и навес с оградни стени 15 кв.м. при квоти: 7/8 за Н.Д. Смаил и
1/8 за Д.Д.С., обитавани към онзи момент от подсъдимия и съпругата му – свид. Н.Б.С.,
както и от Д.Д.С., тяхна дъщеря и внучето им – Нурджан, и на основание
чл. 426 ГПК молителите заявили искане да се образува изпълнително дело. По подадената
молба било образувано Изпълнително дело № 20199290400865 по описа на ЧСИ, рег.
№ 929, с район на действие ОС - Хасково - Николета Кавакова за 2019 г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2019г.,
процесният недвижим имот УПИ IX - 36, кв.8 по действащия кадастрален и регулационен
план на село Войводово, област Хасково с площ от 1200 кв.м., ведно с построените
в него жилищна сграда с площ 86.60 кв.м.; лятна кухня с площ 20 кв.м. и навес с
оградни стени 15 кв.м. бил възложен в изключителна собственост на свид. Н.Д.И.,
след извършената публична продан, за сумата от 19 000 лева. Съобщението за
изготвено постановление за възлагане на недвижим имот по Изпълнително дело №
20199290400865 по описа на ЧСИ, рег. № 929, с район на действие ОС - Хасково - Николета
Кавакова за 2019г. било връчено на подсъдимия Д.Д.С. на дата 08.10.2019 г. при
условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК.
С Молба, вх. № 39424 от 15.11.2019г., подадена от свид. Н.Д.И.
*** действие ОС – Хасково било поискано предаване на владението на недвижимия имот
по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, област Хасково,
заедно с постройките в него, описан в Постановление за възлагане на недвижим
имот с изх. № 45293 от 07.10.2019 г., вписано Службата по вписванията на
04.11.2019 г. под № 122, том ХХ, рег. № 6504, както и да бъдат събрани
направените за въвода разноски. С молбата било поискано и да бъде насрочена дата
за въвод във владение.
В тази връзка, на 19.11.2019г., частният обвинител и
граждански ищец П.М., в качеството му на помощник - частен съдебен изпълнител, заедно
с призовкаря в кантората на ЧСИ, рег. № 929 с район на действие ОС – Хасково - свид.
Г.Т.Г. ***, за да връчат на съделителя и длъжник по изпълнителното дело в
лицето на подсъдимия Д.Д.С. съобщение за насрочен за 05.12.2019 г. въвод във владение.
Когато пристигнали в 15:00 часа, в имота заварили подсъдимия Д.С.. Там била и
свид. Н.С., негова съпруга. След пристигането си, частният обвинител и гр.ищец П.М.
се представил и обяснил, че носел призовка, която следвало да им бъде връчена и
касаела насрочен за 05.12.2019г. въвод във владение. Чувайки това, подс. Д.С. започнал
да крещи срещу него, наричайки го боклук,
мафиот, измамник, казал му да изчезва, както и: „да не съм те видял повече, всеки
ден идваш да ме тормозиш, искаш да ми вземеш имота“. И повторил няколко пъти „да
ти еба майката, боклук, изчезвай от тука“. Псувайки и крещейки, подсъдимият на няколко
пъти тръгвал заплашително към частния обвинител и граждански ищец, което
наложило свид. Г.Г., да застава помежду им, за да предотврати евентуален физически
контакт. Свидетелят Н.С. също отправяла нецензурни думи спрямо П.М. и твърдяла, че той бил корумпиран. Освен обиди
и псувни, подс. Д.С. отправил към частния обвинител и гр. ищец П.М. и заплахи като
му казал да не е посмял да идва повече тук, понеже знае къде работи и щял да отиде
да се разправя с него, като през цялото време свид. Г.Г. усещал как подсъдимият
и свид. Н.С. „гледали през него“, фокусирани в помощник – частния съдебен
изпълнител в опит физически „да се докопат“ до него. Тези думи и опитът за физическа
саморазправа подтикнали П.М. да подаде сигнал на „Спешен телефон“ 112. На място
пристигнали полицейските служители - свид. М.Д. и свид. Р.Т., които възприели продължаващото
агресивно поведение от подс. Джвджет С.. Въпреки присъствието на органите на реда,
последният така и не преустановил поведението си и отказал да получи призовката
за насрочения на 05.12.2019г. въвод във владение и тя била оформена като връчена
в хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, а през това време съпругата му заснела
част от случващото се с камерата на мобилния си телефон.
След така разигралите се събития, частният обвинител и
граждански ищец П.М. изпитал притеснения за здравето и живота си и чрез ЧСИ рег.
№ 929 с район на действие ОС - Хасково на основание чл. 431, ал.2 ГПК поискал от
Началника на РУ на МВР - Хасково да осигури присъствието на полицейски служители
за съдействие при извършване на въвод във владение насрочен за 05.12.2019г. от
11:30 часа в село Войводово, област Хасково. Искането било заведено с вх. №
197000-13220 от 18.11.2019 г. на РУ на МВР - Хасково. За оказване на
необходимото съдействие били определени свидетелите К.Д. и Д.И.Ш. и двамата на
длъжност към онзи момент „младши инспектор“ в РУ на МВР - Хасково.
На инкриминираната дата - 05.12.2019 г., в 11.30 часа частният
обвинител и граждански ищец П.М., заедно с купувача свид. Неждет Д.И., служител
от кантората на ЧСИ, рег. № 929 с район на действие ОС – Хасково – свид. Г.К.А.
и полицейските служители К.Д. и Д.И.Ш. *** край поземлен имот - УПИ IX - 36, кв.8
по действащия кадастрален и регулационен план на село Войводово, област Хасково.
В имота се намирали подсъдимият Джевждет С., заедно с неговото семейство - свид.
Н.С., внучето им - Нурджан и свид. Д.Д.С., тяхна дъщеря.
Въпреки, че бил вече познато лице за обитателите на процесния имот, от предходни посещения
и контакти, в това число познат и за подсъдимия, а така също добре известен бил
и конкретният повод за новото посещение,
частният обвинител и гр. ищец П.М. отново се легитимирал, като помощник частен
- съдебен изпълнител и обяснил, че предстояло да извърши въвод във владение и това
следвало той да стори при изпълнение на службата си по така образуваното изпълнително
дело. В този момент, подсъдимият Д.С. и свид. Н.С. се разкрещели, че всички били
мафиоти, корумпирани измамници и нямало да напуснат имота, дори и армията да дойдела.
Подсъдимият Д.С. видимо бил превъзбуден, държал се агресивно. В даден момент
бил взел на раменете си внучето, в следващ - обикалял нервно без да спира из целия
двор на имота. Казал, че не го интересувало, че П.М. бил помощник частен - съдебен
изпълнител, знаел къде работел и щял да се разправя с него. Изричайки това, крещейки
и гледайки към частния обвинител и гр. ищец П.М., въпреки че последният го
призовал да на реагира остро, му заявил без да прекъсва интонацията и да
отклонява поглед от него и следното: „Живял съм 60 години, стигат ми толкова, но
ти няма да доживееш толкова“. Веднага след това казал „Ще ти махна главата от раменете“.
Закани подсъдимият изрекъл и по отношение на свид. Н.И., негов брат, което също
направило силно впечатление на частния обвинител и граждански ищец П.М. и той
попитал свид. И. няма ли да реагира, изразявайки пред него своето собствено
възмущение и притеснение от случващото се, при това в присъствие на органите на
МВР. Свидетели на тези слова станали полицейските служители – свидетелите Д.И.Ш.
и К.Д.Д., както и свидетелите Г.А. и Н.И.. В създалата се ситуация, свид. Д.Д.С.,
помолила чичо си Н.И. да отсрочи въвода и по негово искане, отправено до свид. П.М.
той бил отложен за друга дата, а именно 18.12.2019 г., за което били уведомени всички
заинтересовани страни.
В резултат на отправените 19.11.2019 г. и 05.12.2019 г, закани
и заплахи П.М.М. се почувствал застрашен за живота и здравето си, като изпитал
притеснение от последиците и за неговите деца, тъй като емоционалното състояние
на подс. Д.С. било такова, че той можел да осъществи заканите си. Това мотивирало
и пострадалия да потърси съдействие от дежурен прокурор в Районна прокуратура -
Хасково още на 05.12.2019 г. веднага след възприемане на заканителните изрази,
отправени по него адрес от подсъдимия. След този случай, станал по – мнителен
при изпълнение на служебните си задължения, като започнал да проучва по –
обстойно поведението на длъжниците по дела и в по – чести случаи да търси за
съдействие органите на МВР при извършване на изпълнителни действия.
На 18.12.2019 г., в 11.30 часа частният обвинител и
граждански ищец П.М.М., заедно с колегата си свид. Г.К.А. и свидетелите Д.
Илчева Ш. и К.Д.Д. отишли до имота на подс. Д.С. ***. И този път той, заедно
със съпругата си – свид. Н.С. категорично отказали да осигурят достъп до имота,
като отправяли спрямо тях нецензурни думи, обиди и подигравки. Напрежението в
даден момент ескалирало, подсъдимият отново бил с малолетното си внуче, което
провокирали свид. Н.И. да поиска да бъдат сезирани органите на ДСП –Хасково,
Отдел Закрила на детето. Наложило се бъде ползван ключар за отваряне на вратата,
а след като пристигнали допълнително полицейски сили, свид. Н.С. се наложило да
бъде задържана, с оглед поведението й, а след успокояване на обстановката
въводът във владение бил осъществен.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, от приетите като писмени доказателства документи, както
и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на
свидетели и очни ставки, както и дадените в хода на съдебното следствие обяснения
от страна на подсъдимия.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като
е призован от съда, подсъдимият Д.Д.С. се явил в изпълнение на задължението си за
това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на повдигнатото
срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление и с това се е възползвал от
правото си на лично участие по делото в съдебна фаза, като даде обяснения по случая,
в които да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за събитията
на процесната дата. Необходимо е същевременно да се има предвид, че освен средство
за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на
разследването доказателствен материал. Такива гласни доказателства в хода на съдебното
следствие бяха събрани и при анализа на тяхната достоверност, следва да се има предвид,
че обясненията на подсъдимия се възприемат от съда с доверие в частта относно обстоятелствата,
свързани с факта на знанието му за образуваното съдебно дело, а впоследствие, и
изпълнително дело, касаещи процесния недвижим имот в с. Войводово, обл. Хасково,
който бил обитаван от него и семейството му, за изнасянето на публична продан
на имота, за обявяването на купувач и възлагането му в собственост на свид. Н.И.,
негов брат, както и за силно влошените им лични отношения, за факта на
познанството му с частния обвинител и граждански ищец П.М.М., във връзка със
служебното качество на последния и за присъствието му на инкриминираната дата
на разигралите се събития, а отчасти и за конкретни моменти от тях, свързани с
поведението на участниците в тези събития. За тази група факти, що се отнася до
процеса на събирането на основни доказателства в наказателния процес, каквито са
гласните, с решаващо значение при дирене и установяване на обективната истина, са
събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни такива, при това
преки, макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат установяването
й. В тези връзка, в рамките на очертаната хронология на разигралите се събития,
настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното най – напред от страна на свид.
П.М.М., който има качеството на пострадал, а така също е конституиран в съответното
процесуално качество, а важно при преценка на евентуалната негова заинтерисованост
от изхода на делото, е да се отбележи, че същият, макар да прояви процесуална активност
да заяви искане за конституиране в качеството на страна – частен обвинител или граждански
ищец, излага подробно и обективно фактите и обстоятелствата, за които има преки
и непосредствени впечатления. С изключение на определени детайли и то такива,
непроменящи и невлияещи на фактическите изводи, същият има ясен спомен за разигралите
се събития и съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта относно датата,
мястото, начина и причината да се озове на посоченото време и място в град Хасково,
във връзка с изпълнение на законовите правомощия и заеманата длъжност. Така също
и относно кръга от лица, присъствали на място, както и за последващите разиграли
се събития в отделните им етапи, част от които включени в предмета на доказване,
а именно за вербалната агресия на датите, на които е посещавал имота в с.
Войводово, обл. Хасково, обитаван от подсъдимия и за опитите да се предизвика физическото
стълкновение, доколкото разполага с ясен спомен, за неговото собствено поведение
в тази ситуация съответно за лицето, осъществило инкриминираните действия и за кръга
от присъстващи. Както бе вече отбелязано, пострадалият П.М.М. от една страна е сред
няколкото очевидци на случая, като участник в инкриминирания инцидент и има ясен
спомен за детайли от него, които възпроизвежда в конкретика в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. При това не само за част от фактите, а в
пълнота за всички обстоятелства, въпреки особеното емоционално състояние, в което
вероятно се е намирал и самият той по време на разигралите се събития. В тази част
– относно обстоятелствата, осъществени по време на инцидента в контекста на неговото
собствено поведение и това на подсъдимия, показанията на пострадалия са безпротиворечиви
– и вътрешно, и по отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда
с доверие, каквито са показанията на свидетелите Г.Т.Г., заемащ длъжността
„призовкар“ в кантората на ЧСИ, рег. № 929 с район на действие ОС – Хасково и пристигналите
на място служители на РУ на МВР – Хасково – Р.Т.Т. и М.Х.Д. за събитията на
дата 19.11.2019 г., дадени в хода на съдебното следствие. Така също и на досъдебното
производство с разпитите им съответно пред орган на досъдебното производство, приобщени
по съответния ред, за да бъде компенсирана липсата на ясен спомен у последните
двама при разпита им пред съда, без значение причините за това. Тези причини не
подлежат на проверка в настоящото производство по друг начин освен откъм достоверност
в дължимия анализ на кои доказателства съдът дава вяра при обосноваване на фактическите
си изводи и защо, но най – логично е те да са свързани с изминалия период от време.
Действително, самото качество на пострадал, с което разполага свид. П.М.М., както
вече бе отбелязано, предполага извод за възможна негова заинтерисованост от изхода
на делото, но въпреки процесуално - изразената воля за конституиране пред първоинстанционния
съд като страна в процеса, след като е запознат с правата и задълженията му съответно
по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които
може да не дава показания и му е разяснена и отговорността за лъжесвидетелстване
по чл. 290, ал. 1 от НК, той е обещал да говори истината. Неговите показания съдът
приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма, всъщност решаваща степен за кръга
от факти относно поведението на страните, като отделните изключения и несъответствие,
свързани с липсата на възприятия за кръга присъстващи лица и то на дата,
предхождаща инкриминирания инцидент се отнася не толкова до противоречие в показанията,
колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период
от време и на специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане
на отделни детайли, които са преодолени със съответните способи от страна на съда.
В тази връзка, оставайки на анализа на достоверността на показанията на пострадалия,
следва да се има предвид, че действително същите намират опора относно твърдените
факти за естеството на отправените обидни и подигравателни и конкретно заплашителни
изрази и тяхното съдържание на дата 05.12.2019 г. Същите са и логически обосновани
в аспекта на субекта на това деяние и адресата на тези заканителни изрази,
предвид заявеното и в останалите кредитирани с доверие гласни доказателства, при
анализа на тяхната достоверност, прерогатив на съда, а именно в лицето на
свидетелите Д.И.Ш., К.Д.Д., Г.К.А. и отчасти Н.Д.И.. По отношение на последния,
изложеното от него в съдебно заседание за възприятията му относно чутото за
отправените „най – тежко думи“ и че такива в крайна сметка не са чути от този
свидетел, не може да бъде споделено, като показанията му в тази част обективно са
отречени в преценката на настоящия съдебен състав откъм достоверност, доколкото
поведението на този свидетел показа вътрешно противоречие и логическа
непоследователност в твърденията му, обясними с качеството и родствената връзка,
която имат с подсъдимия – двамата са братя, въпреки влошените им лични
отношения. Поради това, посоченото относно липсата на възприятия за отправени
закани с убийство от подсъдимия към пострадалия, заявена от брата на първия в
лицето на свид. Неждет И., а така също и твърденията на свид. Н.С., съпруга на
подсъдимия в същата насока, целящи изводи, изключващи обективното проявление на
подобен факт в действителността, остават необосновани и лишени от необходимата
логическа безпротиворечивост, поради което в тази им част не са кредитирани от
съда. Отделно, обясненията на подсъдимия в тази им част, в която сам заявява,
че разправията и вербалната насоченост на изразите била по отношение на неговия
брат, не се подкрепят от показанията именно на последния, като разкриват и
непреодолими вътрешни противоречия с показанията на свид. Н.С., което изключва възможността
тази група гласни доказателства да бъде кредитирана с необходимото доверие при
градене на фактическите изводи у съда и то конкретно за фактите, включени в
предмета на изследване. Това, преценено с изложеното в показанията на пострадалия
само би могло да консолидира извода на съда за достоверност на изложеното от него
в съответната част - както за датата и мястото, така също най – вече за съдържанието на отправените
изрази и за техния адресат, по които два въпроса всъщност следва да бъде преодоляно
и основното противоречие в доказателствата, с оглед възражението от страна на защитата
на подсъдимия и от самия подсъдим, че си „нямал работа“ с частния съдебен
изпълнител П.М., а със своя брат. В тази връзка, особено показателно е изложеното
в разпитите на част от останалите свидетели, безпристрастни по спора – полицейските
служители Д.И.Ш. и К.Д.Д. относно лицата, участващи в инцидента, тяхното състояние
и поведение, като особено показанията им за последната група факти, изключват твърденията
в обясненията на подсъдимия, че не бил заплашвал пострадалия, а само своя брат.
Тези твърдения на подсъдимия са лишени от необходимата логическа последователност
и вътрешна безпротиворечивост, поради което се приемат единствено като негова защитна
версия, опровергана от анализа на доказателствения материал. В тази връзка, необходимо
е да бъде изрично отбелязано, че показанията на друг свидетел – очевидец в
лицето на съпругата на подсъдимия – Н.С. са насочени единствено към обслужване на
защитната теза на подсъдимия, не само поради характера на отношенията й с него,
но и поради личния й интерес като обитаваща процесния недвижим имот, по
отношение на който се е извършвал въвод във владение. Особено значим фактор в преценката
на степента на достоверност в изложеното от нея е този, свързан със степента на
емоционално въздействие, предвид състоянието й при пристигане на органите на МВР,
влияещо без никакво съмнение на способността й обективно да възприема и най – вече
коректно да изложи възприятията си за случилото се, без да бъдат пречупени
показанията й през призмата на нейния личен интерес и този на съпруга й, имащ
качеството подсъдим в процеса. Поради тези доводи, за фактите, установяващи обективните
признаци от състава на инкриминираното деяние, нейните показания не се кредитират
с доверие. Определяща за изводите на съда при анализа на достоверността на обособените
противоречиви, но само донякъде гласни доказателства, е преценката на същите в тяхната
взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато бе
очертана от съда при описание на фактическа обстановка, включително и по въпроса
за авторството на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, който
съдът ще разисква на съответното място по - долу по същество. Основно в случая е,
че за фактите от значение по делото, са налице гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на изброените свидетели, в това число и на пострадалия, които са обосновани
и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм достоверност
и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, които само консолидират
извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни доказателствени източници,
изложен по - горе.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият
Д.Д.С. *** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият
е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде
осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с
които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление и конкретно с
убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който се преследва деянието,
а именно като престъпление от общ характер. Освен това, необходимо е също заканата
с убийство да е насочена или към самия адресат, или някой от неговите ближни, съобразно
кръга от лица, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо място, достатъчно за съставомерност
на деянието е заканата да е била годна да възбуди основателен страх у пострадалия,
че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено, а не
непременно да е възбудила такъв страх. Защитата в хода на съдебните прения
насочва вниманието на съда, че в хипотеза, в която приеме деянието за доказано, да има предвид,
че свид. П.М.М. не бил изпитал страх, тъй като не бил ползвал медикаменти, а и
заемал длъжност – помощник – частен съдебен изпълнител, която предполагала
„омраза“ от страна на определени кръгове и членове в обществото, поради които
обстоятелства липсвал съставомерният признак „би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му”. Тези съображения категорично не следва да бъдат
споделени, тъй като субективните възприятия на адресата на заканата са
ирелевантни. От значение е естеството на заканата, за да се прецени дали същата
обективно би могла да възбуди основателен страх. При тази преценка се вземат
предвид начинът на отправяне на заканата, обстановката, при която е отправена,
психичното състояние на дееца. Не е необходимо обаче пострадалият от
престъплението действително да се е уплашил за живота си. Наказателният закон
изисква само възможност, видно от изричното словосъчетание, употребено в текста
на чл. 144, ал. 1, а именно – „би могло”. В този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989
г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК на ВС. Несъмнено вербалните закани с най-тежкото
престъпление против личността – убийството, доколкото е заявено от подсъдимия,
че самият той бил на 60 години и бил живял достатъчно, а пострадалият нямало да
доживее толкова, обстоятелствата при които са изречени сочат на извод за
личност, която дава израз на особеното емоционално състояние, в което е
изпаднала на човек, който няма какво повече да губи, че загубата на имота е
нещо, което би го подтикнало да търси сметка на всеки, който пряко или непряко
е свързан с тази „загуба“ без значение дали е на законова основа, в изпълнение
на закона и постановени при спазването му съдебни решения. Дори и да са
предприети на законова основа, всякакви действия, насочени към обитавания от подсъдимия
и неговото семейство недвижим имот, формират у него силна неприязън и желание у
него да въздейства по отношение на лицата, предприели тези действия с всякакви
способи, дори да са престъпни, стига да са годни да формират у тях негативно
психическо въздействие. Затова тези изрази са не просто проява на безсилие и
емоционалност, те целят да предизвикат отрицателно въздействие по отношение на
адресата на заканата, страх. Затова, дори по съдържание да са подбрани
спонтанно, те са плод на трайно насадени отрицателни оценъчни нагласи по
отношение на личността на всички участници в процеса по въвод във владение и
конкретно на ръководещия го субект – помощник – частния съдебен изпълнител,
поради което заканата за причиняване на
увреждания, несъвместими с живота – обезглавяване, съчетана с конкретиката в
случая е в най-висока степен вероятно да породи основателен страх, а тезата на
защитата за наличие на хипотеза като тази, разгледана в цитираното от него
решение на Върховния касационен съд не почива на идентичност или поне близост
на осъществената фактическа обстановка, най – малко поради повтаряемост във
времето на поведението на подсъдимия, макар обвинението да е за такова на само
една от датите.
При установената по делото фактическа обстановка, описана
по-горе, не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от
обективна страна е предприетото поведение с конкретни действия и изрази от
страна на подсъдимия Д.Д.С. ***. Те разкриват достатъчно за обосноваване на
несъмнен извод за наличие на ясна представа в съзнанието на пострадалия П.М.М.,
че подсъдимият може да изпълни тази своя закана. Частният обвинител и
граждански ищец П.М. е възприел себе си като адресат на заканата, която по
своята същност е не за друго, а именно за убийство, в какъвто
смисъл дори буквалното възприемане на изразите на подсъдимия в аспекта на изражението
на погледа, нервността и превъзбудените действия на същия, не сочат на различен
извод, а тъкмо напротив - изразен е и начинът, по който подсъдимият въздейства
психически на пострадалия от гледна точка визирания механизъм на убийството, с
което го заплашва – обезглавяване, ефектът от които вербални действия е засилван
от установената артикулация и цялостно поведение. Поставяният основен въпрос
годна ли е тази закана с убийство да предизвика страх у пострадалия, че
престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено, с което да се даде и отговор доказано ли е
наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК бе до голяма
даден по – горе.
В обобщение,
отговорът на поставените въпроси относно характера на деянието и неговата
съставомерност е положителен. За неговото достигане от решаващо значение са не
просто съдържанието на изречените от подсъдимия думи по адрес на пострадалия П.М.М.,
а фактът, че същият се е намирал в особена житейска ситуация, в която
чувствайки безизходица е дал ясен израз на склонността си да предприема крайни
мерки, като човек, който няма какво да губи. Това е всъщност решаващо да се
достигне до извода, че за свид. П.М. е възникнало достатъчно основание да
изпита страх от отправената по негов адрес закана с убийство от страна на
подсъдимия и опасение, че престъплението ще бъде осъществено ако не в момента,
то в следващ, предвид ясните изявления на подсъдимия, че го знае къде работи и
ще го намери да се разправят. Последното впрочем е ясен израз и на съзнанието,
формирано у подсъдимия за качеството, в което е действал при разигралите
събития пострадалият П.М.М. – помощник – частен съдебен изпълнител в кантората
на ЧСИ, рег. № 929, с район на действие ОС – Хасково и обосноваване обективно и
субективно и квалификацията по чл. 144, ал. 2 от НК като дадена обосновано и в
съответствие с материалния закон. От обективна страна за такава квалификация е необходимо лицето
спрямо, което е насочена заканата да има качеството длъжностно лице, а на второ
място отправената закана да бъде при изпълнение на службата му. В чл. 93, ал.1,
буква „а“ от Наказателния кодекс е посочено, че длъжностно лице е това на което
е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба
в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение,
а в буква „б“ е посочено - ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление
на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник - нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител. В случая
липсва съмнение за заеманата длъжност на пострадалия, а именно помощник - частен
съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ - Николета Кавакова с peг. № 929, Район на
действие ОС - Хасково от 06.01.2016г., въз основа на сключен Трудов договор № 1
от 06.01.2016 г., в град София и Договор за овластяване на помощник - частен съдебен
изпълнител от 06.01.2016 г., с който на основание чл. 36, ал. 1 от ЗЧСИ бил овластен
от частния съдебен изпълнител с правомощията да извършва всички действия от компетентността
на частния съдебен изпълнител, произтичащи от законодателството на Република България.
Така също и за факта, че същият на инкриминираната дата е действал при и по
повод длъжността си и в изпълнение на службата му при извършване на
изпълнителни действия по въвеждане във въвод във владение на купувача на
изнесения на публична продан имот, обитаван от подсъдимия и семейството му.
От анализа на доказателствените източници по делото се
установиха всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Не буди
съмнение и въпросът за авторството на деянието. Установена по безспорен и
категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия в извършване на
престъплението, като неговите и тези на защитата му възражения по този въпрос
са изцяло несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен
начин.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с
действията си ще предизвика негативно психологическо въздействие у пострадалия П.М.,
при това в съответното му качество на длъжностно лице при и по повод службата
му, и страх от възможно осъществяване в действителност на заплахата с
престъпление, дори подбудите на дееца да са били продиктувани от яда и
безсилието пред необходимостта да напусне имота, който обитавал от години, то
това е следвало на законово основание и поради това действията му не могат да
намерят съответната законова легитимация. Подсъдимият е и целял този резултат,
поради което и субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
2, вр. ал. 1 НК е доказана. Както бе посочено, подбудите са ирелевантни, след
като не само не се доказа предшестващо противоправно деяние на пострадалия
спрямо подсъдимия или други лица, които да обоснове житейски, деянието
осъществено спрямо него, но и не са отправени твърдения в тази насока въобще,
които да изключват от обективна страна противоправността на деянието,
осъществено от подс. Д.Д.С. или умисъла за извършването му.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия Д.Д.С. за
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
извършено спрямо П.М.М., след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид степента
на обществената му опасност и тази на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто име, с
което се ползва в квартала, липсата на данни за връзки с криминално проявени
лица и макар да не се признава за виновен, той дава обяснения пред съда, като
цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено по – скоро като
положително, с изключение на отделни прояви на неспазване на реда на съдебното
заседание, които не са с характер и от естество да променят горния извод. В
никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността
на подсъдимия – същият е на възраст от
60 години, семеен и се грижи и за съпругата си, има внуче, което е малолетно
дете. Като отегчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат интерпретирани
част от останалите вербални прояви на подсъдимия – отправени обиди и подигравки
към пострадалия, демонстриращи снизходително и пренебрежително отношение към
него, тези към полицейски служители, показващи и демонстративно отношение към
установения правов ред, поради което при преценката поотделно
и в съвкупност на гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва да се наложи по вид наказание
„лишаване от свобода”. Очертаните
факти, макар и да не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, обосновават превес на първата група
обстоятелства, поради
което предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода”
за подсъдимия Д.Д.С. следва да бъде
определено
при условията на чл. 54 от
НК, доколкото няма специален минимум, но за срок от 9
месеца – малко над общия минимум и значително под средния. Изпълнението на
същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, доколкото се установи
едновременното наличие на предпоставките за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на
наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, като едновременно с това му осигури и възможност да се
грижи за поминъка на семейството си, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
По отношение на предявения граждански иск:
Предявеният от П.М. *** против подс. Д.Д.С. *** граждански
иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство,
за сумата в размер на 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
от деянието имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият,
с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно,
съдът намира, че е доказан по основание. С оглед установените факти по делото и
като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване
на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е привлечен
към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна
връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира,
че следва да бъде дадена защита на увреденото лице – П.М., респ. за да бъде ангажирана
деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради виновно неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския
ищец против подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе посочено. Същият
по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 1500.00 лева. Преценката на съда, основана на обективната
категория справедливост, обхваща обсъждане, първо, на вида на увреждането, причинено
на пострадалото лице от негативното въздействие на деянието върху психиката му,
а на следващо място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия,
както и възможните, но най – вече установени последици след това – за неговото психическо
състояние. Такива доказателства за причинено психическо страдание са установени
в хода на наказателното производство, но размерът на обезщетението бе определен
въз основа единствено на настъпилите вредни последици, с неимуществен характер,
явяващи се пряка и непосредствена последица от престъпното деяние. Не съществува
пречка обезвреда за евентуално допълнително настъпили неимуществени вреди,
свързани с мнителност на пострадалия към личността на длъжници по други
изпълнителни дела да бъде дирена пред гражданския съд в производство по реда на
ГПК с напомняне и за естеството на заеманата от частния обвинител и граждански
ищец длъжност и необходимостта от значителна психическа устойчивост, явяваще се
определяща за професионалната годност да бъдат вършени служебните задължения за
тази служба в съответствие със законовите изисквания. При анализа на основателността
и доказаността на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, не без значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието
и на осъществения престъпен състав, е поведението и на пострадалия. В конкретната
хипотеза не е установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си,
предшестващи или осъществени по време на инкриминирания инцидент, би могло да се
приеме, че пострадалият е допринесъл по някакъв начин за осъществяване на съставомерния
резултат. Последното съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери своето отражение при преценка
деликтната отговорност на подсъдимия в допълнително намаляване на обезщетението
за причинени на пострадалия П. Мначев М. неимуществени
вреди, доколкото същият е действал при осъществяване на деянието от подсъдимия изцяло
и съобразно разписаното в закона и в рамките на обема на предоставените му
правомощия с необходимата грижа да не бъде засяган неоправдано чужд интерес при
извършване на изпълнителното действие по въвод във владнеие. Изложеното мотивира
и преценката за размера, в който гражданският иск да бъде уважен, а именно 1500.00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 05.12.2019
г. За разликата до пълния предявен размер от 10 000.00 лева, претенцията се
явява недоказана по размер и поради това бе отхвърлена в тази част, като тук
вече своята роля изигра възприетото поведение на пострадалия спрямо отправената
закана /той все пак е извършил няколкото посещения в имота, включително и
такова след отправянето и/ и макар противоправният й характер да не е изключен
от гледна точка естеството й да възбуди основателен страх, то негативното
психологическо въздействия спрямо пострадалия не е бил с такъв интензитет, че
да предизвика неимуществени вреди в степен по - голяма от приетата от съда при
материалното им възмездяване.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият Д.Д.С. *** бе признат
за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден
да заплати на П.М.М. сумата в размер на 900.00 лв., представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото повереник. Освен
това, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата
в размер на 68.89 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на
вещо лице по назначена в хода на досъдебното производство експертиза, а по
сметка на РС – Хасково - сумата от 60.00 лева – държавна такса съобразно
уважения размер на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
както и 5.00 лв. – ДТ за всеки случай на издаване на изпълнителен лист по
делото за вземания за ДТ и разноски в полза на ОД на МВР – Хасково и по сметка
на РС – Хасково.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: