Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.12.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 13.10.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 285 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
и сл. от ЗЗД.
Ищцата посочва,
че на 20.08.2016 год. около 01.00 ч., при
управление на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Аксор”
с peг.
№ ***с прикачено към него полуремарке м. „К.” с peг. № ***, при навлизане от земен път на първокласен път І-6,
километър 344 в землището на общ. Н., обл.С.З., С.А.Т.,
ЕГН **********, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП: чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени щети”; чл.49 от ЗДвП - „Водач на ППС, което навлиза от земен път на път с
настилка е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци
”, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К.- б.ж. на гр.К..
Товарният автомобил „Мерцедес”, модел „Аксор” с peг. № ***е имал
при ответника валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” съгласно
полица № BG /33/116001787136, която била сключена на 28.06.2016г.
с период на валидност от 06.07.2016 год. до 05.07.2017 год.
По случая било образувано наказателно
производство срещу водача на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Аксор” с peг. № **, С.А.Т.,
ЕГН **********, като пред ОС-С.З. е внесен обвинителен акт и е на производство
НОХД 204/2018г., като същото към момента все още не е приключило с влязъл в
законна сила съдебен акт.
Пострадалият Г.Н.К.бил на 56 години,
здрав и жизнен. Живеел заедно със семейството си и ищцата в едно домакинство в
гр.К..
ПоС.но били заедно до смъртта му. Живеели в едно
домакинство в гр.К., където загиналият се грижел за нея до смъртта си. Между
тях била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Ищцата
сочи, че изживява тежко загубата на своя син Г.Н.К..
С неговата смърт тя безвъзвратно била
лишена от подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или
трудни моменти. Загубата му се отразила изключително тежко на здравословното и
емоционално й съС.ие.
Чувства, че загубила смисъла на живота си.
От така неочакваната смърт на
наследодателя си, ищцата изживява и ще изживява до края на живота си
изключително големи душевни болки и страдания. Изгубила своя любящ, грижовен, внимателен и изключително трудолюбив и
порядъчен човек. Неговата загуба й се отразила и отразява изключително тежко.
Разболяла се от „Диабет”. Стресът, който изживяла от нелепата му смърт не би
могъл да се опише с думи.
Юридическият факт, от който произтича
вземането за заплащане на обезщетението е настъпилата смърт у наследодателя на ищцата
в резултат на ПТП-то от 20.08.2016г.
Твърди, че ответното дружество до момента
на завеждане на настоящата искова молба не я е обезщетило финансово за
преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на
наследодателя й, загинал в следствие на ПТП-то от 20.08.2016г., като с Писмо
изх. № 001/2111/21.09.2018г. окончателно отказал признаването на претенцията й
по образуваната пред тях преписка по Щета № 30018000603 с мотив липса на влязъл
в законна сила съдебен акт, установяващ вината на застрахованото при тях лице,
макар в КЗ такова изискване да не съществува.
Ищцата моли съда да постанови решение, с
което:
Да осъди ЗАД „А.И.”АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Д.К.К.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Д.Н.
- ЛАК, ЕГН **********, съд. адрес: ***, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на сина й Г.Н.К.- б.ж. на
гр. К., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
- 25.08.2018г. до окончателното й изплащане, а след уточнението в допълнителната искова молба, считано от 16.07.2018г.
до окончателното й изплащане, а след уточнението в съдебно заседание след
доклада на съда, считано от 09.07.2018г. до окончателното изплащане.
Моли съда, да осъди ответника „ЗАД „А.И.”АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.***, на основание чл.38, ал.2
от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 ЗА да й заплати полагащият
се адвокатски хонорар.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер.
Не оспорва
застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/33/116001787136.
Оспорва твърденията,
изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното
пътнотранспортно произшествие, както и твърдението, че произшествието е
настъпило по вина на водача на товарен автомобил марка "Мерцедес”, модел “Аксор", peг. № ***, С.А.Т..
Твърди, че ПТП не е настъпило при посочения от ищеца механизъм.
Сочи, че видно от
представения с исковата молба обвинителен акт по ДП № 983/2016 г. по описа на
РУ- Казанлък, пр.пр. № 2705/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - С.З., пострадалият Г.Н.К.като водач на лек автомобил
марка „Рено“ не е предприел аварийно спиране за избягване на сблъсък с
намиращия се на пътното платно товарен автомобил. Също така, в обвинителния акт
е посочено, че при започване на маневрата за навлизане на пътното платно от
страна на водача на товарния автомобил, лекият автомобил не е бил видим за
него. При това положение, водачът на товарния автомобил - С.А.Т., не е имал
задължение да съобразява поведението си с този автомобил, тъй като не го е
виждал. Поради това, счита, че същият не е извършил нарушение на посочената в
обвинителния акт разпоредба на чл. 49 от ЗДвП, регламентираща
задължение за пропускане на движещите се по асфалтовия път автомобил, тъй като
той не го е виждал. Лекият автомобил е отстоял на разС.ие повече от 400 метра (съгласно обвинителния акт) при
започване на маневрата от водача С.А.Т. за навлизане на асфалтовия път. Също
така, ответникът счита, че следва да се има предвид, че мястото на удара между
двете МПС-та е по средата на пътното платно, което говори, че маневрата,
извършвана от товарния автомобил вече е била в доста напреднала фаза и водачът
на лекия автомобил е бил длъжен да се съобрази с нея. Вместо това, пострадалият
Г.Н.К.дори не предприема аварийно спиране, вследствие на което настъпва удар
между двете МПС-та. На следващо място, посоченото в обвинителния акт, че
свидетелят Ивелин Косев е бил на пътното платно и е подавал сигнали ръчно на
движещите се МПС-та с цел да намалят скоростта си на движение или да спрат.
Този факт, заедно с непредприемането на аварийно спиране от страна на
пострадалия, навеждат на извода, че водачът на лекия автомобил не е забелязал и
не е съобразил, случващото се на пътното платно. При това положение основна
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек
автомобил „Рено“ - Г.Н.К., поради което липсва основание за ангажиране
отговорността на ЗАД „А.И.“ АД като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно
товарен автомобил марка “Мерцедес", модел “Аксор",
peг. № ***.
В условията на
евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
Г.Н.К., който с описаното по - горе поведение като водач на лек автомобил марка
„Рено“, peг. № ***, е допринесъл в изключителна
степен за настъпване на произшествието, както и за настъпилите от него вреди.
Счита, че приносът на пострадалия Г.Н.К.за настъпване на процесното ПТП
надвишава 90% и в този размер следва да се определи и степента на неговото
съпричиняване, съответно исковете следва да бъдат отхвърлени в над 90% от
техните размери.
На следващо място,
прави второ възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Г.Н.К.,
изразяващо се в неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан по
време на настъпване на произшествието. Твърди, че Г.Н.К.е бил без поставен
предпазен колан, което е довело до нанасянето на по-тежки по вид и характер увреждания
на здравето му, несъвместими с живота, в сравнение с това, ако е бил с поставен
колан.
Оспорва вида,
тежестта и размера на твърдените като причинени на ищцата неимуществени вреди,
както и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици за здравословното съС.ие на ищцата. Твърди, че не
съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези
вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. А
чл. 52 от ЗЗД прогласява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. При непозволеното увреждане, вредата не се
предполага, а подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението,
в конкретния случай ищцата.
Неоснователността на
главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва.
Отделно от това възразява относно и оспорва началния момент на претендираната
от ищеца лихва - 25.08.2018 г. Счита, че не е ясно посоченият начален момент
как е определен, поради което моли исковата молба в тази част да бъде оставена
без движение.
Съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на
обезщетението от изтичането на срока по чл. 496, ап. 1 от КЗ - 15 работни дни
от представяне на изисканите по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства. Съгласно т.
2 на същата алинея, застрахователят дължи законна лихва от изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато са изискани и не са представени
доказателства по реда на чл. 106 от КЗ.
В настоящия случай,
с писмо изх. № 001/1480 от 09.07.2018 г., от ищцата е изискан съдебен акт,
който да установява виновното и противоправно поведение на застрахованото в
дружеството лице, тъй като от представените с уведомлението за претенция
документи такова поведение не се установява. При липса на виновно и
противоправно поведение на застрахованото лице, не възниква и отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Ето защо, счита, че ищцата не е представила всички необходими
документи, доказващи основанието и размера на претенцията й, поради което за
застрахователя не е изтекъл предвидения в КЗ срок от 15 работни дни и съответно
не е изпаднал в забава. Посочва, че разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е
специална по отношение на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Оспорва размера на
адвокатския хонорар, в случай че същият надвишава минималните такива,
определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Моли в полза на ЗАД
,А.И.“ да се присъдят направените по производството съдебно-деловодни разноски,
включително адвокатски хонорар.
С допълнителната
искова молба, ищцата оспорва направените от ответника възражения, относно
основанието и размера на исковите претенции.
Посочва, че относно направеното оспорване
вината на водача С.А.Т., към настоящия момент пред ОС – С.З. срещу същия има
производство НОХД 204/2018г.
Възразява срещу наличието на твърдяно
съпричиняване.
Възразява и срещу твърденията за
прекомерност на търсеното обезщетение по размер. Счита, че исковите й претенции
са съобразени с характера и размера на претърпените от нея неимуществени вреди.
Сочи, че ноторно известен факт е, че размерът на
покрие на полицата по застраховка „ГО“ се определя нормативно, като към момента
на настъпване на злополуката, при която пострадалите са били повече от две
лица, застрахователната сума по нея е била в размер на 10 000 000
лв., т.е. десетки пъти над търсената сума.
Ищцата твърди, че размерът на търсеното
от нея обезщетение е съобразен със задължителната практика по чл. 290 от ГПК на
ВКС, свързана с принципа за справедливост при присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по аналогични случаи, която посочва.
Твърди, че е неоснователно възражението
за недължимост на законна лихва и че същото е
направено в противоречие на закона. Посочва, че видно и от становището на
ответника, същият е изискал от ищцата да представи несъществуващи към момента
документи, а именно влязъл в сила съдебен акт по воденото срещу виновния водач С.А.Т.а
наказателно производство.
Излага аргументи, че на съгласно чл.396,
ал.3 от КЗ, ответникът е длъжен да се произнесе по основателността на
заведената пред него претенция, ако му е предоставен констативен протокол за
ПТП, за какъвто той не отрича, че му е бил предоставен при завеждане на
претенцията на 25.06.2018г., т.е. срокът за ответника е изтекъл на 16.07.2018г.
Не възразява срещу направеното особено
искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на
висящото наказателно производство срещу С.А.Т..
Поддържа исковете така, както са
предявени. Възразява срещу направеното искане от юрисконсулта на ответника за
присъждане на адвокатски хонорар, като недопустимо.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всички оспорвания,
възражения, твърдения и искания, изложени в отговора на исковата молба. Посочва,
че именно поради обстоятелството, че към настоящия момент образуваното НОХД №
204 от 2018 г. по описа на ОС-С.З. е висящо и няма влязъл в сила съдебен акт
относно вината на водача С.А.Т., то счита, че оспорването на вината и механизма
на процесното ПТП са основателни и ги поддържа изцяло. В тази връзка поддържа и
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия Г.Н.К.,
Поддържа оспорването
на размера на предявения иск, както и вида, тежестта и размера на твърдените
като претърпени от ищцата неимуществени вреди. Сочи, че тези вреди и съответно
размера на обезщетението се доказват и конкретизират във всеки отделен случай,
като посочените в КЗ лимити представляват горна граница на отговорността на
застрахователите, приета от нормативните документи на ЕС. Ноторно
известен факт е, че България като държава - членка на ЕС е на последно място по
стандарт на живот, заплати и т.н., поради което застрахователните обезщетения в
конкретните случаи не могат да се аргументират единствено с приетите от ЕС
нормативни лимити, а трябва да се отчитат конкретните икономически условия и
условия на живот през призмата на принципа за справедливост.
Поддържа оспорването
на претенцията за законна лихва, както и на началната дата, от която същата се
претендира, която вече е 16.07.2018 г.
Съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на
обезщетението от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 15 работни дни
от представяне на изисканите по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства. Съгласно т.
2 на същата алинея, застрахователят дължи законна лихва от изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато са изискани и не са представени
доказателства по реда на чл. 106 от КЗ.
Както е посочено в
отговора на исковата молба, в настоящия случай, с писмо изх. № 001/1480 от
09.07.2018 г., от ищцата е изискан съдебен акт, който да установява виновното и
противоправно поведение на застрахованото в дружеството лице, тъй като от
представените с уведомлението за претенция документи такова поведение не се
установява. Съответният документ е необходим за установяване основанието за заплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като касае вината на застрахования в ЗАД „А.И.“
АД водач. При липса на виновно и противоправно поведение на застрахованото
лице, не възниква и отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо, счита, че ищцата не е
представила всички необходими документи, доказващи основанието и размера на
претенцията й, поради което за застрахователя не е изтекъл предвидения в КЗ срок
от 15 работни дни и съответно не е изпаднал в забава. Въпросът за вината
продължава да е спорен, поради което и НОХД 204/2018 г. на ОС С.З., се гледа по
общия ред, което потвърждава обстоятелството, че ищцата не е представила всички
необходими документи за установяване на основанието и размера на претенцията й.
В условията на
евентуалност, следва да се приеме като най-ранна дата, от която се дължи лихва
върху застрахователното обезщетение, изтичане на тримесечния срок за
произнасяне от страна на застрахователя или датата на неговото произнасяне -
21.09.2018 г. (писмо изх. № 001/2111 от 21.09.2018 г.), съгласно чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ.
Поддържа оспорването
на размера на адвокатския хонорар, в случай че същият надвишава минималните
такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Моли в полза на ЗАД „А.И.“
АД да се присъдят направените по производството съдебно - деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение или
адвокатски хонорар, в случай че бъде упълномощен такъв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 20.08.2016 г. около 01.00 часа на първокласен път І-6,
километър 344 в землището на община Н., област С.З. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Аксор” с peг. № ***с прикачено
към него полуремарке м. „К.” с peг.
№ ***, управляван от С.А.Т. и лек автомобил марка "Рено", рег. № ***,
управляван от Г.Н.К..
Към момента на ПТП за товарния автомобил
„Мерцедес”, модел „Аксор” с peг. № **, управляван от водача С.А.Т. е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, съгласно
полица № BG /33/116001787136, която е сключена на 28.06.2016г. с
период на валидност от 06.07.2016 год. до 05.07.2017 год.
С присъда № 50/17.12.2019г.,
постановена по НОХД № 204/2018г. по описа на Окръжен съд С.З. водачът С.А.Т. е признат
за виновен в това, че около 01.00 часа на 20.08.2016 г. при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил – влекач марка
„Мерцедес Аксор“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке м.“К.“ с рег. №
Р 0152 ЕЕ при навлизане на първокласен път I-6 , километър 344 в землището на общ.Н., обл.С.З. е нарушил правилата по Закона за движение по
пътищата: чл.49 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, което
навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне движещите се по
пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К.от гр.К., а на М.Х. К. ***
многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в
контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото
черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит,
травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност са причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя
ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за
повече от 30 дни, както и загуба на слезка, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите,
поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“г“ във вр.
с чл.343, ал.3, б.“б“, предл.първо във вр. с ал.1 във вр. с ал.4 във вр. чл.342,ал.1 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи при
първоначален „общ“ режим, като е признат за невинен и оправдан по
първоначалното обвинение чл. 343, ал.4, вр. чл. 343,
ал.3, б.“б“ , във вр. с чл. 343, ал.1, във вр. чл. 342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1
т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени щети“. Със
същата присъда на основание чл.343г от НК
във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК водачът С.А.Т. и лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С решение № 260045/16.11.2020г., постановено по ВНОХД
№ 127/2020г. по описа на Апелативен съд П. присъдата е изменена в наказателно –
осъдителната й част, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК водачът Т. е
освободен от изтърпяване на наложеното му наказание от 2 години и 6 месеца
“лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
С решение № 52/09.06.2021г., постановено по н.д. №
159/2021г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ НО, е оставено в сила решение №
260045/16.11.2020г., постановено по ВНОХД № 127/2020г. по описа на Апелативен
съд П..
От заключението на комплексна автотехническа и съдебно
– медицинска експертиза
се установява следното:
Мястото на удара се намира на ПП 1-6. км. 344, извън
населено място, в лентата за движение на лекия автомобил Рено 19 с рег. № РВ
6304 ВН и е на около 54.20 м западно и на около 0.40 м северно от ориентира 01.
Скоростта на движение на л.а. "Рено" 19
преди сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е около 89.00 км/ч.
Скоростта на движение на т.а. "Мерцедес" Аксор с полуремарке "К."
преди сблъсъка/удара е около 13.00 км/ч.
Скоростта на движение на т.а. "Мерцедес" Аксор с полуремарке "К."
в момента на сблъсъка/удара е около 8.00-10.00 км/ч.
Опасната зона на движение на лек автомобил "Рено
19 е 88.73 м.
Видимостта пред водача на л.а. "Рено" при
движение нощем на къси светлини, на участъка от пътя е по дължина на пътното
платно 50 - 60 метра, а по широчина на пътното платно е 8-10 метра.
Видимостта пред водача на л.а. "Рено" при
движение нощем на дълги светлини, на участъка от пътя е по дължина на пътното
платно около 150 метра, а по широчина на пътното платно е 20- 30 метра.
Видимостта пред водача на т.а. "Мерцедес"
при движение нощем, към мястото от където се е приближавал л.а.
"Рено" на къси или дълги светлини, е над 217.40 м.
Лекият автомобил "Рено" е попадал в
полезрението на водача на т.а. "Мерцедес", поради това, че видимостта
в посоката откъдето се е приближавал л.а. "Рено" е около - 400.00 м.
При това разС.ие водачът на
т.а. "Мерцедес" е имал техническата възможност да възприеме
приближаващия отляво л.а. "Рено", тъй като последният е преминал през
завоя и е бил разположен на правия пътен участък, с включени светлини. В този
случай, технически правилно би било водача на т.а. "Мерцедес" да спре
непосредствено преди да навлезе на платното за движение, да пропусне лек
автомобил "Рено" да премине и едва след това да осъществи маневрата -
завой наляво.
Водачът на товарен автомобил "Мерцедес",
модел "Аксор". рег. № ***е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.
При управление на лек автомобил "Рено" с
включени къси светлини, водачът е нямал техническа възможност да спре
автомобила в зоната на осветеността на фаровете му.
При управление на лек автомобил "Рено" с
включени дълги светлини, водачът е имал техническа възможност да спре
автомобила в зоната на осветеността на фаровете му.
Опасната зона за спиране е около 89.00 м. и е по-малка
от далечината на осветеност и видимост.
Водачът на товарния автомобил марка
"Мерцедес", модел "Аксор". рег. №
**- С. Т., е имал възможност да забележи приближаващият се лек автомобил, към момента
на започване на извършваната от него маневра от разС.ие около 217.40 м.
Максималната скорост на движение на лек автомобил
"Рено", рег. № ***, при която удар между двата автомобила не би
настъпил, при адекватни действия от страна на водача е не по-висока от 59.90
км./ч.
Максималната скорост на движение на лек автомобил
"Рено“, рег. № ***. при която удар между двата автомобила не би настъпил,
при адекватни действия от страна на водача е не по-висока от 68.10 км./ч.
РазС.ието на лек автомобил
"Рено" с рег. № *** от мястото на удара, когато за водача му е
възникнала опасността е около 217.40 м.
При движение на л.а. "Рено" на дълги
светлини, при видимост пред него осв. 150.00 м. скорост
на движение от 89.00 км/ч. и опасна зона 88.73 м, ако водачът на автомобила
беше задействал своевременно спирачната система, сблъсък нямаше на настъпи.
При движение на л.а. "Рено" на къси
светлини, при видимост пред него осв - 50.00/60.00
м.. скорост на движение 89.00 км/ч. и опасна зона 88.73 м.. когато водачът е
възприел опасността и при задействане на спирачната система, сблъсък щеше да
настъпи.
При движение на л.а. "Рено" на къси светлини
и ако водачът е предприел аварийно спиране, скоростта в момента на удара при
осветеност около 50.00 м. щеше да е около 29.10 км/ч., а при осветеност около
60.00 м. щеше да е около 20.90 км/ч.
Ако не бе настъпил удар между двете превозни средства,
нямаше да са налице травматични увреждания, но при настъпил удар с по-малка
скорост, уврежданията по автомобила който е управлявал Г.К. биха били не
толкова големи и нанесените травматични увреждания вероятно щяха да са по леки
по вид и характер.
Няма данни в делото, както в огледния
протокол, така също и от приложения фотоалбум, които да говорят дали водача на
лекия автомобил Г.К. по време на произшествието е бил с поставен обезопасителен
колан. Снимковият материал от самото произшествие, е след като на пострадалите
в произшествието е била оказвана помощ. Установените от снимковия материал
тежки деформации по автомобила, не изключват възможността тежките травматични
увреждания несъвместими с живота, да се получат при пострадалият с правилно
поставен обезопасителен колан.
Триточковите предпазни колани са най-ефективни и
предпазват водача и пасажерите при челен, челно - ексцентричен и челно-кос
сблъсък.
Не може да се даде точен отговор до каква сумарна
скорост при челен удар е ефективен предпазния колан.
Триточковият обезопасителен колан действа по един и
същи начин върху човешкото тяло, независимо от това дали при самия сблъсък
сумарна скорост е 90.00 км/ч., равна на 90 км/ч. или по-голяма.
Свидетелят Х.Н.Б., която е дъщеря на ищцата посочва,
че преди пет години, на 19.08.2016г., на връщане от морето, брат й и снаха й претърпели
ПТП, в което брат й загинал. Посочва, че майка й /ищцата/ е живеела в един
апартамент с брат й Г.Н.К., който се грижел за нея, включително я подпомагал
финансово. Майка й приела много тежко смъртта му, не била преодоляла мъката,
все още не можела да повярва, че „детето й го няма“ и „пет години по-късно седи
и го чака“.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 20.08.2016 г., по силата на което „ЗАД „А.И.”АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Аксор”
с peг.
№ ***с прикачено към него полуремарке м. „К.” с peг. № ***, трети лица,
се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна
полица № BG /33/116001787136,
която била сключена на 28.06.2016г. с период на валидност от 06.07.2016 г. до
05.07.2017 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „А.И.”АД, който факт не се оспорва от ответника и
се потвърждава от представените писмени доказателства в тази насока, поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По
делото е безспорно установено, че смъртта на Г.Н.К.се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Аксор” с peг. № ***с прикачено към него полуремарке
м. „К.” с peг.
№ ***, С.А.Т.,
което е установено с влязла в сила присъда № 50/17.12.2019г., постановена по
НОХД № 204/2018г. по описа на Окръжен съд С.З., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношенията между майката и сина й, с който са имали изключително близки отношения и са
живеели в едно домакинство. Безвъзвратната загуба е налице и към
настоящия момент и тя все още не е преодоляна, което категорично се установява
от свидетелските показания. Между майката и сина, привързаността е била
силна и взаимна, съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за
връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които
неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в
поведенческите му реакции. Внезапната смърт на Георги, лишила завинаги майка му
от неговата обич и морална и материална опора. При нормално развитие на
отношенията дете-родител, така създадената връзка не само не отслабва, но е
логично да се задълбочава, защото с напредване на възрастта отношенията се
обръщат и децата са тези, които полагат грижи от всякакво естество за своите
родители. Внезапното прекъсване на така изградените отношения на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да
създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство и семейни отношения. Внезапната смърт на
сина е лишила завинаги майка му от неговата обич и морална и материална опора.
Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия
удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен
еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на
родителя е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии
съдът определя размера на дължимото на ищцата обезщетението в размер на 100 000 лв.
По възражението за съпричиняване
Ответното дружество твърди, че
водачът на автомобил марка
"Рено", рег. № *** не е спрял при възникналата опасност и че е бил без поставен предпазен
колан по време на настъпване на произшествието.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В
настоящия случай при настъпилото ПТП е установено, че преди сблъсъка лек
автомобил „Рено“ няма налични спирачни следи, като скоростта на лекия автомобил
непосредствено преди удара е 89 км/ч., с каквато се е движил и преди това.
Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
възприеме навлезлия в платното за движение товарен автомобил при движение на
дълги светлини на фаровете на разС.ие около 150 метра. Поради това съдът приема, че пострадалият
Г.Н.К.не е предприел действия при възникналата опасност за движението да намали
скоростта или да спре /в нарушение на задължението по чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта или да спре при възникване опасност за движението/.
Поради това съдът намира, че с поведението си пострадалият също е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП.
На следващо място, при преценка на
обстоятелствата, които могат да послужат като основание за намаляване на
застрахователното обезщетение следва да бъде обсъдено дали по делото се
установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
По делото няма категорични доказателства, че
пострадалият Г.Н.К.е бил с поставен предпазен колан.
В настоящия случай вещото лице посочва, че
установените от снимковия материал тежки деформации по автомобила, не изключват възможността тежките
травматични увреждания на Г.Н.К.несъвместими с живота, да се
получат и при правилно поставен обезопасителен колан. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установява,
че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Поради това съдът
намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от Г.Н.К./неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП/ и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено
с 20 % или до размер от 80 000 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 09.07.2018г.
– датата на завеждане на претенцията пред застрахователя. По делото обаче ищцата
не е представила доказателства, от които да е видно на коя точно дата е
предявена претенцията пред застрахователя. Установено по категоричен начин е единствено,
че на 21.09.2018г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение по изложени в приложеното по делото писмо, поради което
претендираната лихва за забава следва да бъде присъдена от датата 21.09.2018г.
до окончателното изплащане на обезщетението
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ЗАД „А.И.”АД следва да заплати на Д.К.К. сумата от 80 000
лв. представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на сина й Г.Н.К.- б.ж. на
гр. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018г. до
окончателното й изплащане, като над сумата за главница от 80 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и за периода от 09.07.2018г.
до 20.09.2018г. за лихва за забава, исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание
за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 530 лв.
С оглед изхода на
делото ЗАД „А.И.”АД следва да заплати на адв. Д.Д.Н. дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 2 824 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 1 436 лв., както следва: възнаграждение
за комплексната автотехническа и медицинска експертиза в размер на 1 136 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно
чл. 25 , ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С
оглед изхода на делото Д.К.К. следва да заплати на ЗАД
„А.И.”АД направените по делото разноски 287,20 лв. съразмерно отхвърлената
част.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „А.И.”АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 3 200 лв. за държавна такса, както
и сумата от 160 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.И.”АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Д.К.К.,
ЕГН ********** ***, с настоящ адрес:***, представлявана по делото от адв. Д.Д.Н. - ЛАК, съд. адрес:***,
сумата от 80 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на сина й Г.Н.К.- б.ж. на
гр. К., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.09.2018г.
до окончателното й изплащане, като над сумата за главница от 80 000
лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и за периода
от 09.07.2018г. до 20.09.2018г. за лихва за забава ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
Присъдените
суми може да бъдат заплатени по банкова сметка *** *** Д.К.К..
ОСЪЖДА
ЗАД „А.И.”АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на адв.
Д.Д.Н. с адрес: *** дължимото адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 2 824 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Д.К.К., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес:***,
представлявана по делото от адв. Д.Д.Н. - ЛАК, съд. адрес:*** да заплати на ЗАД „А.И.”АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** направените по делото разноски в размер на 287,20 лв. съразмерно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.И.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 3 200
лв. за държавна такса, както и сумата от 160 лв., представляваща
възнаграждение за вещи лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :