РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 02.05.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№9145 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-София против И.Т.Т., в която се
твърди, че между страните на 20.11.2013г., като има и още двама солидарни
длъжници, е сключен договор за потребителски к.П.к. се, че сумата по кредита е 750лв.,
а договора е за срок от 24месеца. Посочва се, че размер на вноската е 42лв.,
при ГПР-68,03лв., ГЛП-53,03лв., лихвен процент на ден-0,15 и общо задължение 1512лв.Твърди
се, че тъй като ищецът е небанкова институция, не е задължително предсрочната
изискуемост да се обявява, а настъпва
автоматично, при просрочие на една месечна вноска с тридесет дни.Твърди се, че
е заплатена сума 551лв.Твърди се, че се дължи и неустойка в размер на 241,72лв., за неизпълнение на поети
задължения. Твърди се, че неразделна част от Договора са ОУ, които са подписани
от ответника. Твърди се, че е предявен настоящия иск, тъй като ответникът е
подал възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№6197/20167.
на ПлРС.Претендират се и разноски.
Ответникът е оспорила предявените
искове, като са развити подробни съображение в писмения отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№6197/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №3998/16.08.2017г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 971,92лв. –
главница; 241,72лв., неустойка 1470 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.08.20167. до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от №5005315795820.11.2013г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си.
С оглед на спорните въпроси за дължимост на
претендираните суми, съдът приема следното:
От
приложените доказателства и от
изявленията на страните, не е спорно, че сключен между страните договор за
потребителски к.П.к. на 20.11.2013г., като има и още двама солидарни
длъжници.Сумата по кредита е 750лв., а договора е за срок от 24месеца, при
ГПР-68,03лв., ГЛП-53,03лв., лихвен процент на ден-0,15 и общо задължение
1512лв.
Тъй като ищецът е небанкова институция, то не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата
настъпва автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от
договора и подписани от ответника.
Твърди се, че не е заплатена дължима
в размер на 971,92лв., в която се включва и възнаградителната лихва.В тази
връзка следва да се отбележи, че макар и да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, то съдът, съгласно практиката
на ВКС, има правомощие служебно да констатира това.Нищожността на отделните клаузи
не влече нищожност на целия договор.Стойността на възнаградителната лихва
следва да се съизмерява, както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен.Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга.Съдържащата
се в раздел 6 от договора, информация
относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща и не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена.На следващо място, съдът приема,
че противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване
на договора не е имало законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, това става едва с редакцията на чл.19, ал.4 от ЗПК/23.07.2014г./,
където е посочено, че не следва да надвишава петкратния размер на законовата
лихва.Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически
по-слаба и съгласно практиката, е бил
ограничен размера до три пъти законовата
лихва.Към датата на сключване на договора, законовата лихва е била 10,02%/основния
лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е над 50,10% , който
процент е по-нисък от уговорения в договора.Нищожната клауза не може да се
замести от и такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и
същност, а и такова правомощие на съда е
предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по отношение на
потребителя не е търговска сделка.В тази връзка се дължи само чистата стойност
на кредита в размер на 750лв.Тъй като се твърди, че заплатена сума в размер 551лв., то след приспадане на същата, се
дължи 199лв. главница.При това положение следва да се уважи за сумата 199лв.
главница и отхвърли като неоснователен иска
до размер на претендираната 971,92лв.
Относно неустойката съдът приема, че съгласно разпоредбата
на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Следователно основна предпоставка за изплащането на неустойка е
наличието на виновно неизпълнение на задължение по възникналото облигационно
отношение. В конкретния случай е безспорно, че ответника е нарушил
клауза от сключения договор за наем и не е изпълнила по своя вина основното
си задължение -за връщане на
кредита.Съобразно отпуснатия кредит, срокът на договора , неизпълнението и т.н.,
съдът приема, че размера не е прекомерно висок и следва да се присъди.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 27,24лв.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер 63,55лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответникът И.Т.Т., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ
на кредитора “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в
размер на 199лв. главница и неустойка в размер на 241,72лв.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 15.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед №3998/16.08.2017г. по
ч. гр.д.№6197/2017г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до размер на до размер
на претендирата главница в размер на 971,92лв., като НЕСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК И.Т.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата общо 63,55лв., представляваща
деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 27,24лв.-
разноски по ч.гр.д.№6197/2017г. по описа на ПлРС
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :