РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1219 по описа
на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявен е от Д.Г.С., ЕГН **********,*** против Д.Н.Б., ЕГН ********** и Ф.Н.Б., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: *** конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на дворно място,
с площ от 232 кв.м., съставляващо имот пл. № 8262, в кв. 284, по действащия към
2014 г. план на град Велинград, при граници и съседи: имот 774, имот 776, имот
775 и имот 8261.
Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор от 01.08.2014 г.
ответниците са се задължили да му прехвърлят процесния недвижим имот, в срок до
10.09.2014 г. срещу сумата от 5000 лв., която била изплатена изцяло при
подписването му. Поддържа, че всички условия за сключването на окончателен
договор били налице, но ответниците отказват да изповядат сделката пред
нотариус, поради което претендира обявяване на договора за окончателен по
съдебен ред.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответниците Д.Н.Б. и Ф.Н.Б..
Съдът,
като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД страната по предварителен договор, спрямо която другата страна е
поела задължението да сключи окончателен договор, може да иска от съда да обяви
предварителния договор за окончателен, като по този начин се замести
волеизявлението на ответника по сключването на окончателния договор. За
основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се изискват кумулативно следните предпоставки: 1) съществуването
на обвързващ страните предварителен договор, с който ответната страна е поела
задължението да сключи окончателен договор, сключен в съответна форма; 2)
притезанието на ищеца за сключване на окончателен договор да е изискуемо към
датата на приключването на устните състезания пред съда; 3) при поето
задължение за сключване на окончателен договор с вещно-транслативен ефект,
ответникът следва да е собственик на вещта към датата на приключването на
устните състезания пред съда и да са налице останалите предпоставки за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред (чл. 363 ГПК).
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответниците Д.Н.Б., и Ф.Н.Б.
е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността
за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и
обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за
което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
На следващо място от представените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск. Представеният договор от 01.08.2014 г., е
сключен в писмена форма за действителност и съдържа клаузи относно същественото
съдържание на проектирания окончателен договор за продажба – индивидуализиран е
обект на правото на собственост, който се прехвърля срещу насрещно задължение
за заплащане на парична сума (цена), платена в брой при подписването му. Установи
се безспорно, че процесния недвижим имот към датата на постановяване на
решението е собственост на ответниците – продавачи по предварителния договор.
Ето защо съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Велинград на основание чл.87 ЗННД вр. чл.8 от Тарифа за
нотариалните такси нотариална такса в размер на 95,50 лв., както и такса за
вписване на възбрана върху имота до изплащане на разноските по прехвърлянето в
размер 15 лева съгласно т.37 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На основание чл.364, ал.1 ГПК във връзка
с чл.37, ал.1 и 2 и чл.35, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Велинград, изд. на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ
на Общински съвет гр.Велинград, ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Община Велинград местен данък за придобиване на имущество по
възмезден начин в размер 97,03 лв. (2,5 % върху данъчната оценка-3881,30 лв.)
На основание чл.364, ал.2 ГПК указва на ищеца, че препис от решението ще бъде издаден, само след
представяне от негова страна на документи, удостоверяващи заплащане към съда на
разноските по прехвърлянето, както и на дължимите към Община Велинград данъци
по чл.10 и сл ЗМДТ (данък върху недвижимите имоти) и чл.44 и сл ЗМДТ (данък при
придобиване на имущество по възмезден начин).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него
разноски, но доколкото не се претендират съдът не следва да се произнася.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 01.08.2014 г. между Д.Н.Б., ЕГН ********** и Ф.Н.Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, в качеството на продавачи, от една страна, и Д.Г.С., ЕГН **********,***, от друга
страна, като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот – дворно място, с площ от 232
кв.м., съставляващо имот пл. № 8262, в кв. 284, по дейстащия към 2014 г. план
на град Велинград, при граници и съседи: ПИ № 774- от запад, ПИ № 776- от север,
ПИ № 775- от изток и ПИ № 8261- от юг, срещу цена 5 000 лв., която е
изплатена изцяло при сключването му.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Велинград, нотариална такса в
размер 95,50 лв. (деветдесет и пет лева и 50 ст.) и такса за
вписване на възбрана в размер 15 лв. (петнадесет лева), а по сметка
на Община Велинград – местен данък за придобиване на имущество по
възмезден начин в размер 97,03 лв. (деветдесет и седем лева и 0,3 ст.)
НАЛАГА на
основание чл.364, ал. 1 ГПК възбрана върху описания по-горе недвижим имот до
изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето в полза на РС Велинград и
Община Велинград.
ДА СЕ ВПИШЕ на
основание чл.364, ал. 1 ГПК служебно възбрана върху описания по-горе недвижим
имот за сумите присъдени в полза на Районен съд - Велинград.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.115, ал. 2 от ЗС на
Д.Г.С., ЕГН **********,***,
шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение в имотния регистър, в
противен случай ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
вписването на исковата молба губи своето действие.
НАРЕЖДА
на основание
чл. 364, ал.
2 ГПК на страните да не се издава препис от решението, докато по
делото не бъдат представени доказателства за плащане на присъдените местен
данък и държавна такса, както и до представяне по делото на декларация по чл. 364, ал.
2 ГПК, че ищецът няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на Служба по вписванията препис от решението за вписване на възбрана върху
имота.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА