Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101/14.03.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Мария Ницова
Момчил
Таралански
при
секретаря А.А. и с участието на прокурора Галя А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 33 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 23.12.2016 г. по АНД № 1919/2016
г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-000649/24.11.2016
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана. Със същото е
наложена имуществена санкция на „Д*** С*** ” ЕООД, с ЕИК * , в качеството му на
работодател, в размер на 1 500 лева.
Жалбоподателите Дирекция „Инспекция
по труда” – Монтана обжалват
решението на съда и молят същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди
наказателното постановление, като навеждат доводи за неправилност на решението
поради нарушаване на закона.
Ответниците по касационната жалба „Д*** С*** ” ЕООД, чрез
представляващия ги адвокат в съдебно заседание и в писмена отговор по жалбата,
оспорват жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното съдебно решение,
като навеждат доводи за множество допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на фазата на производството пред наказващия орган, които опорочавали
производството по налагане на наказание и обосновавали разбирането за
незаконосъобразност на санкционния акт, който правилно бил отменен с обжалвания
съдебен акт.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което
правилно и мотивирано е прието, че са допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаване на незаконосъобразния поради това санкционен акт.
Касационната жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) – Монтана е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно,
при което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на
Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 18.10.2016 г. на
място и по документи на 24.10.2016 г. служители на ДИТ – Монтана извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на охрана – МБАЛ Монтана, обект на „Д*** С*** “ ЕООД. В хода на
проверката било установено, че дружеството, в качеството си на работодател,
видно от Заповед № 3/01.01.2016 г., издадена на основание чл.142, ал.2 от КТ,
едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работното време с период
на отчитане 3 (три) месечен, считано от 01.01.2016 г., не е изготвило и
утвърдило поименни графици за работа за периода, за който е установил сумирано
изчисляване, а именно от октомври до декември 2016 г. включително. За установеното
неспазване на чл.9а от НРВПО във връзка с чл.142, ал.2 от КТ бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12-000649/24.10.2016 г.
На 27.10.2016 г. в ДИТ – Монтана постъпили писмени възражения от управителя на
дружеството, с което били оспорени фактическите констатации в акта. Въз основа
на съставения АУАН, наказващият орган - Директорът на ДИТ – Монтана извел правни
изводи, че „Д*** С*** “ ЕООД, в качеството си на работодател, са нарушили
разпоредбите на чл.9а от НРВПО във връзка с чл.142, ал.2 от КТ, санкционирайки
ги на основание чл.414, ал.1 от КТ. Съдът е приел за установено също така, че в
хода на съдебното следствие се установило, че преди да бъде съставен АУАН е бил
представен поименен график за м.10.2016 г., изискан преди това от
проверяващите, ведно с тези за периода м.05. – м.10.2016 г., като графиците за
м.11 и м.12.2016 г. били налице, но не са били поискани от представителите на ДИТ
– Монтана преди съставянето на АУАН. Прието е от въззивния съд, че страните не спорили
по обстоятелството, че преди съставянето на АУАН, бил представен графика за
м.10.2016 г., а графиците за м.11. и м.12.2016 г. са били налични, но не са
били изискани и не е била предоставена възможност на управителя или
упълномощено от него лице да ги представи.
От правна страна съдът, анализирайки събраните
доказателства – писмени и гласни, извел правни изводи, че наказващият орган е
приложил неправилно закона. Разпоредбите на чл.9а от НРВПО във връзка с чл.142,
ал.2 от КТ не изисквали съхраняване на съставени поименни графици в обекта на
проверка. В нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН било издадено процесното НП, без да било
доказано по несъмнен начин нарушението по чл.9а от НРВПО във връзка с чл.142,
ал.2 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение е допуснато нарушение на закона – наведеното с жалбата
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Съставът на Районен съд – Монтана, макар да е събрал
всички допустими, относими и необходими доказателства, чрез регламентираните от
процесуалния закон доказателствени средства и да е установил правилно фактите, при
анализа на събраните по делото доказателства, е стигнал до неправилни изводи за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, респективно за недоказаност
на елементите от състава на административното нарушение по чл.414 във връзка с
чл.142, ал.2 от КТ и във връзка с чл.9а от НРВПО. Касационната инстанция изцяло
не възприема развитите от въззивния съд мотиви. Естеството на изпълнителното
деяние и вида на нарушението – липса на график за разпределение на работното
време в дружеството при извършването на проверката не може да бъде санирано
чрез представяне на график (и то само за един от месеците) на по-късен етап,
доколкото нормата на чл.9а от НРВПО изисква едновременно с установяването на
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди
поименните графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване. Именно това съществено обстоятелство за едновременност на
заповедта за сумирано изчисляване на работното време и за утвърждаване на
графиците не е осъществено. Възраженията във въззивната жалба са неоснователни
и не се подкрепят нито от доказателствата, нито от нормалната логика – след
като се извършва проверка и въз основа на същата и то преди съставянето на акта,
е съставен протокол № 12125/24.10.2016 г. – официален документ, който е получен
от представител на дружеството (така и на л.13 по АНД № 1919/2016 г. на МРС),
не може да се поддържа, че дружеството чрез упълномощения му представител, не е
знаело, че следва да представи на контролните органи (служителите на ДИТ –
Монтана) утвърдените графици за месеците октомври-декември (за които се
поддържа да са били налице). Следва да се отбележи и същественото вътрешно
противоречие в защитната позиция на санкционираното юридическо лице – от една
страна, че към момента на проверката имало утвърдени графици, а от друга
страна, че графиците не следвало да се намират в обекта на проверката. Тази
защитна позиция, обаче, по разбиране на касационната инстанция, не е съобразена
с изричната правна норма на 403а, ал.1 от КТ, която изисква наличието в обекта,
където се полага наемен труд, на разположение на контролните органи екземпляр
от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите,
изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани
с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за
полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време
За пълнота на изложението касационната инстанция
следва да отбележи, че въпреки, че представляващия ДИТ – Монтана юрисконсулт не
се е възползвал от процесуалното си право да оспори автентичността
(истинността) на представените в съдебното заседание от 15.12.2016 г. (л.27-29 по
АНД № 1919/2016 г. на МРС и л.37 – „относно представените… писмени такива, не
възразявам да бъдат приети.“) писмени доказателства, а същите като частни
документи, не се ползват с материална доказателствена сила, присъща на
официалния документ, в конкретния случай това процесуално опущение на страната,
не може да влече неблагоприятни процесуални последици за ДИТ – Монтана. Това е
така поради наличието на изричната правна норма, цитирана по-горе, на чл.403а,
ал.1 от КТ.
Поради изложеното съдът намира, че по делото се
установиха елементите от състава на административното нарушение по чл.142, ал.2
във връзка с чл.403а, ал.1 и чл.414, ал.1 от КТ във връзка с чл.9а от НРВПО,
като правилно е индивидуализиран и субекта на административно-наказателна
отговорност. Като е отменил законосъобразното наказателно постановление,
въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а наказателното постановление бъде потвърдено. С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 23.12.2016
г. по АНД № 1919/2016 г. на Районен съд – Монтана, като НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 12-000649/24.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Д*** С*** ” ЕООД,
с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
– гр. Монтана, ул. „В*** Л*** “ № 34, в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: