№ 3433
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201101 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № СО-Т-Д-21-01-153 от 08.07.2021 на заместник
кмет на Столична община, на Д. Д. К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за
нарушение на чл.23 от същата Наредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за липса на компетентност на актосъставителя, нарушаване на изискванията за
участие на свидетели в процедурата по съставяне на акта, доколкото не е я ясно качеството
на свидетеля, а и той е само един. На следващо място се прави възражение за недоказаност
на нарушението, в частност извършването на търговия от страна на жалбоподателя, както и
се изтъква, и че не е установено дали деянието е извършено от него в лично качество като
физическо лице или като служител на дружество, с което има сключен трудов договор-
"Спасия инвест" ЕООД, като се изтъква, че ако е налице нарушение, то именно посоченото
ЮЛ следва да е субект на отговорността. В допълнение се изтъква, че посочените дефицити
на доказателствената дейност са се отразили и на съдържанието на наказателното
постановление, с което пък е ограничено правото му на защита, а в условията на
евентуалност се излагат и аргументи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат ЕЛ., който поддържа искането за отмяна, като акцентира върху обстоятелството,
че неправилно е определен субекта на отговорността и е наложено наказание на
физическото лице Д.К., като въобще не е изследван въпроса кой е извършил нарушението,
не е установено на кого е регистриран касовия апарат. Развиват се подробни съображения
относно качеството "търговец", което следва да има субекта на отговорността, включително
свързани с легалната дефиниция на понятието "търговец" съдържаща се в Наредбата, която
1
препраща към ЗЗП, като се анализира и понятието използвано в контекста на
законодателството на ЕС в областта на защита на потребителите, като се налага извода, че
физическо лице, изпълняващо функции касиер или продавач, какъвто се явява
жалбоподателя не може да бъде считан за търговец.Претендира за присъждане на разноски-
възнаграждение, заплатено за един адвокат.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Т., която моли за потвърждаване на НП. На първо място изтъква, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на търговска
дейност на открито от страна на жалбоподателя, без издадено разрешение от кмета на
района, както и, че въпросите относно свидетелите, поставени в жалбата са напълно
неотносими към конкретното нарушение, доколкото и актосъставителя и свидетелите по
акта са очевидци на същото. На следващо място подробно се аргументира, че
жалбоподателят К. има качеството на търговец по смисъла на §3, т.3 от Наредбата, и че
обстоятелството, че същият е имал сключен трудов договор е неотносимо, като това не го
освобождава от задължението да изпълнява нормативните изисквания при продажба на
открито, като намира, че отговорността на ЮЛ- работодател е въпрос, който излиза извън
предмета на производството, а аргументите от потребителското право са неотносими към
материята, уредена от Наредбата. В заключение се сочи, че нарушението не може да се
определи като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, предвид мястото на извършване на
нарушението, множеството граждани, обстоятелството, че съоръженията за търговия
използват газови бутилки, които създават завишена опасност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя Д. Д. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Пазарджик, ул."Антим II", №
10, ет.8, ап.40.
На 02.04.2021г., около 11.45 часа свидетелите С.В. и Н.Г., инспектори към Столичен
инспекторат извършили проверка на територията на парк"Борисова градина" за лица,
осъществяващи търговия на открито. При обход на парковото пространство, на пешеходна
алея, разположена в близост до езерото "Ариана", те установили жалбоподателя Д.К., който
предлагал за продажба варена и печена царевица, чипс, печени кестени и минерална вода,
както и детски играчки, от преместваеми съоръжения заемащи около 3 кв.м площ. Цените
били обявявани устно на клиентите, като по време на проверката, свидетелите наблюдавали
извършване на продажби. В хода на проверката той не представил разрешение за ползване
на място, издадено от съответния районен кмет. Видно от приложената справка от Столична
община, район Средец, през 2021г. на Д. Д. К. не е издавано разрешение за търговия на
открито, а съгласно показанията на свидетелите посоченото място, на което бил заварен
жалбоподателя не е определено като точка за търговия от общинската администрация.
За периода 07.01.2021г.-19.04.2021г., жалбоподателят Д.К. имал сключен трудов
договор с търговско дружество „Спасия инвест“ ЕООД, за длъжност „продавач-консултант“.
Във връзка с установената продажба, на място бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 21-01-153/02.04.2021г. от страна на свидетеля С.В., с който
срещу Д. Д. К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
02.04.2021г., около 11.45 часа, в гр.София, в парк "Борисова градина", в близост до езерото
"Ариана", извършва търговия на открито, без разрешение за ползване на мястото, издадено
от кмета на района, квалифицирано като нарушения на чл.23 на Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен му за запознаване и
подпис, като същият саморъчно вписал като възражение обстоятелството, че е работник във
фирма и актът следва да се прехвърли на нея.
2
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № СО-Т-Д-21-01-153 от 08.07.2021 на заместник кмет на Столична община, на Д. Д.
К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на осн.
чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата Наредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С.В. и Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 21-01-153/02.04.2021 година;
наказателно постановление (НП) № СО-Т-Д-21-01-153 от 08.07.2021 година, Заповед СО-
РД09-2540/12.12.2014г. на кмета на Столична община, Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г.
на кмета на Столична община за компетентност на административно-наказващия орган,
Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община, Длъжностна
характеристика за длъжността старши инспектор към Столичен инспектор на СО, справка от
Столична община, район Средац, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 КТ изх. № 22388213010282/08.01.2021г., и изх. № 22388213163907/19.04.2021г.,
Справка за трудови договори на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите В. и Г.,
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни,
както едни на други, така и на приобщените по делото писмени доказателства. Същите по
несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като
показанията им съдържат сведения за време, място и обстоятелства по извършване на
проверката и установените при това факти. Наред с това показанията на свидетелите не са
изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят, както от приложената по делото
справка от администрацията на район Средец, така и от приобщените по делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Последните съдът възприема в цялост като логични,
последователни съответни, като същите не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в своята съвкупност. С оглед липсата на противоречия между
доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява
допустима, а разгледана по същество- основателна в искането за отмяна.
Административно-наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 21-10-
153/02.04.2021 година, който е съставен от старши инспектор при Столичен инспекторат
към Столична община, в съответствие с чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.2 и ал.3 Наредбата и
Заповед № СО- РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община. Видно от цитираните
разпоредби, актовете за установяване на административни нарушения по наредбата се
съставят от служителите с контролни правомощия, към които съгласно изричната
разпоредба на чл.34, ал.3 Наредбата и нарочното овластяване извършено на основание чл.34,
ал.2 Наредбата се числят и служителите на Столичен инспекторат, какъвто е и свидетелят
В., заемащ длъжност старши инспектор. Наказателното постановление също е издадено от
надлежно овластен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 Наредбата и Заповед
№ РД-09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община, с която издалия наказателното
постановление заместник кмет е изрично оправомощен да упражнява правомощията на
наказващ орган. С оглед на това възраженията в жалбата за липса на компетентност на
органите издали АУАН и НП, се явяват несъстоятелни.
3
При издаването на АУАН не са допуснати нарушения на чл.34, ал.1 ЗАНН, като актът
е съставен веднага след установяване на нарушенията, при спазване на правилата за участие
на нарушителя и свидетели, предявяване и връчване на същия. Видно от разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта, последният е очевидец на нарушението, т.е. актът е
съставен в условията на чл.40, ал.1 ЗАНН, в присъствието на свидетел на извършване и
установяване на нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН,
респективно не се налага изрично посочване на качеството на свидетеля, противно на
изложеното в жалбата. Следва и изрично да се отбележи, че съгласно константната практика
на съда, то участието на само един свидетел макар и формално да съставлява пропуск, не се
определя като процесуално нарушение от категорията на съществените. На следващо място
по форма и съдържание АУАН напълно покрива изискванията на чл.42 ЗАНН, като не се
констатират каквито и да е съществени процесуални нарушения, свързани с неговото
съставяне.
Наказателното постановление също отговаря на процесуалните изискванията
поставени към неговата форма и съдържание в чл.57, ал.1 ЗАНН, съставено е в рамките на
срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като при издаването му не се констатират процесуални
нарушения, обуславящи отмяната му. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, то следва да се изтъкне, че същите по същество не се
отнасят до даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, а касаят възражението относно субекта на отговорността.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Д.К. е наложено
наказание за извършено нарушение на чл. 23 Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община, а именно- извършване на
търговия на открито без разрешение издадено от кмета на съответния столичен район. По
делото безспорно се установява, а и не се спори от страните, че на 02.04.2021 година, около
11.45 часа, в гр. София, в парк "Борсова градина" жалбоподателя е продавал на дребно
варена и печена царевица, чипс, печени кестени вода, играчки, от количка заемаща площ
около 3 кв.м., като факта на предлагане на продажба и сключване на сделки е категорично
установен от събраните гласни доказателства, независимо, че самите инспектори не са
извършили покупка.
Предвид на това обективно е осъществявана търговия на открито по смисъла на чл.19
от Наредбата- „търговия на дребно върху терени общинска собственост – паркове“, като
съгласно чл.23 Наредбата търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място, каквото без съмнение не е издавано на жалбоподателя К.. Посоченото
разрешение съгласно чл.24, ал.1 Наредбата(в редакцията към датата на нарушението) се
издава въз основа на заявление на търговец, като видно от съдържанието на същото,
нормативната уредба предвижда търговията да се осъществява както от самия търговец, така
и от друго лице от негово име(чл.24, ал.2, второ тире), посочено в заявлението, и в двата
случая обаче отговорност за допуснатите при търговията нарушения без съмнение се носи от
търговеца.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, че в настоящият случай е
налице именно посочената хипотеза на извършване на търговията чрез друго лице, като от
една страна още при съставянето на АУАН, жалбоподателят К. саморъчно е отразил в
същия, че е работник във "фирмата", която осъществява търговията, а от друга видно от
справката за трудовата му заетост, както и от представените справки от НАП, същият за
периода 07.01.2021г.-19.04.2021г. т.е. и към датата на нарушението е бил служител на
търговско дружество "Спасия Инвест" ЕООД, на длъжност "продавач консултант", като той
е извършвал фактическите действия по продажба на стоките, но за сметка на своя
работодател. Направеното възражение относно субекта на отговорността е игнорирано от
контролните органи, като нито към момента на проверката, нито по-късно е направено
4
каквото и да е за проверка на същото- не е изискана разпечатка от фискално устройство, в
случай, че съоръжението е разполагало с такова, не е проверено наличието на трудово
правоотношение на жалбоподателя К. и т.н. При това макар несъмнено да е се установява
извършване на търговия на открито без разрешение за ползване на място издадено от кмета
на района, то не може по категоричен начин да се приеме, че извършител на това
нарушение, респективно субект на административно-наказателната отговорност е именно
жалбоподателя Д.К., а не дружеството, с което се намира в трудово правоотношение
"Спасия Инвест" ООД.
Не могат да бъдат споделени доводите на наказващия орган, че обстоятелството дали
е ангажирана и отговорността на дружеството е ирелевантно за настоящото производство и
административно-наказателната отговорност на двата субекта е независима една от друга,
тъй като се касае за едно единствено нарушение и налагането на административна санкция
на две различни лица за едно деяние противоречи на житейската и правна логика. Легалната
дефиниция на понятието търговец дадена в §3, т.3 от ДР Наредбата, чрез препращане към
§13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите не може да замести неяснотата относно
субекта на нарушението. От една страна нито нарушената, нито санкционната разпоредба
използват понятието "търговец", а от друга прочита на текстовете от наредбата, където
същото е употребено ясно показват, че се отнасят именно до въвеждане на задължения,
адресирани към субекта, който организира дейността(чл.4, чл. 5, чл.9) или пък такива
свързани именно с гарантиране на потребителските права(чл.10-чл.17 и други). Предвид на
това от даденото определение само по себе си не може да се изведе основание за ангажиране
санкционна отговорност на жалбоподателя К., доколкото не се установи по безспорен и
несъмнен начин, че същият е осъществявал търговията от свое име и за своя сметка, а
административно-наказателната отговорност, за чието реализиране се прилагат правилата на
наказателния процес, не може и не следва да почива на предположения. С оглед на
изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено, предвид неточното
определяне субекта на нарушението.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна помощ от 19.01.2022г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, което равно на минималното такова, предвидено в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не се нуждае от
допълнително обсъждане. Предвид на изложеното, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 300 лева, като същите следва да възложат на Столична
община, към чиято администрация се числи наказващия орган.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СО-Т-Д-21-01-153 от 08.07.2021 на
заместник кмет на Столична община, на Д. Д. К., с ЕГН ********** е наложено наказание
глоба в размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за
нарушение на чл.23 от същата Наредба.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на Д. Д. К., с ЕГН ********** сумата от
300/триста/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6