Р Е Ш Е Н И Е
№296
гр. Велико Търново, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на шести ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря Д.С., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 28 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х.Ю.Б. ***, чрез
представителя си ***Д. от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0260-000071/28.12.2022 година на Началника на РУ –
Елена при ОДМВР – Велико Търново, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца.
Оплакванията са, че заповедта е процесуално
и материално правно незаконосъобразна, доколкото липсват убедителни
доказателства за резултата от дадените от жалбоподателя кръвни
проби.Аргументира, че при вземането на кръвната му проба от полицейските
служители е посочил на същите, че е употребявал медицински препарат, който е
отговорен за показания на техническото средство резултат. Счита, че липсват
предпоставките за прилагането спрямо него на принудителната мярка и моли за
отмяната и. Претендира разноски.
Ответникът, Началникът на Районно
управление – елена при ОДМВР –В.Търново, не заема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество, а по
същество е неоснователна.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 03.01.2023 година на жалбоподателя, като от датата
на подаването и чрез ответника се установява, че тя е подадена на 9.01.2023
година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е активно
легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е посочен като адресат на
неблагоприятните и последици.
По същество жалбата е неоснователна. Според
доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се
установява следната обстановка:
Видно от представения АУАН, серия GА, №723349 на 28.12.2022
година ответникът в присъствието на И.И./като свидетел/, съставил акта срещу
жалбоподателя за това, че на същата дата в 09,30 часа на пътя Нова Загора –
Баня – Твърдица – Елена /на път 3-662,километър 67 + 680 на територията на
Община Елена/ жалбоподателят е изпробван за употреба на алкохол с Дрегер Алко
Тест №***, като уреда отчита 0,64 промила. Посочено е, че водачът не приема
показанията на техническото средство, като му е издаден талон с номер 124713 и
са му връчени седем стикери, като след това във ФСМП - Елена е дал кръв пред ответника и
посоченият по-горе свидетел.
Както се установява от преписката,
действително е издаден талон за изследване №124713 от същата дата,като той е
връчен на жалбоподателя в 09.39 часа.
Съставен е протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози. Същият е подписан от жалбоподателя като
изследвано лице, както и от извършилия изследването.
Жалбоподателят е дал кръвна проба във
ФСМП – Елена в рамките на предписаното му време, като видно от протокол
№27/2023 година от 6.01.2023 година, извършена е експертиза по реда на НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /Наредба №1 за лаконичност/. изследването е
извършено по газохроматографски метод, като са съобразени талона за изследване,
посочен по-горе, протокола за приемане и предаване на документи и биологични
проби и декларация за доброволно предаване на кръвни проби. Изследването е
извършено на една от двете проби, взети във ФСМП – елена, като резултатът от
него е наличие на алкохол в кръвта от 0,60 промила.
По искане на жалбоподателя, съдът
допусна и изслуша заключение по допусната химическа експертиза. ВЛ е посочило,
че в препарата „Деанксит 0,5 мг“, за който се твърди, че е причинил показанията
за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя и при проверката с Дрегер
Алко Тест и при
аналали за на кръвната проба, не се съдържа етилов алкохол, като приемът му в
каквато и да е дозировка не води до постъпване или образуване на етилов алкохол
в човешкия организъм и не може да бъде причина за наличието на такъв алкохол в
кръвта и не може да доведе до положителен резултат при тестване с Дрегер или
при газохроматографско изследване на кръвта. Посочено е, че при метаболизма на
съдържащите се в този препарат фармакологично активни и помощни вещества не се образува етилов
алкохол, поради което приемът му не може да окаже влияние върху наличието и
концентрацията на етанол в кръвта на човек, който е приел етилов алкохол под
формата на напитки или друг продукт. Най – сетне експертът сочи и, че каквото и
количество от този продукт да приеме човек, това няма да доведе до промяна в
концентрацията на съдържащият се в кръвта му етилов алкохол.
Видно от АНД №20/2023 година по описа
на Еленският районен съд, настоящият жалбоподател е обжалвал
законосъобразността на наказателно постановление № 22-0260-000407/19.01.2023 година на
настоящият ответник, което е издадено въз основа на АУАН, въз основа на който е
издадена и заповедта за прилагане на ПАМ ,която е предмет на настоящото дело. С
тожва решение съдът е потвърдил наказателното постановление в частта му, с
която е прието, че е налице състава на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено
наказание глоба от 500 лв., както и наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 6 месеца. На съда и на страните е известно, че това решение,
като необжалвано, е влязло в сила.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“.
Според представената заповед № 366з-2605/28.06.20221
г. на директора на ОДМВР – Велико Търново, оправомощени да прилагат ПАМ по
чл.171, т.1 буква „б“ от ЗДвП са Началниците на РУ при ОДМВР – В.Търново за
територията, обслужвана от съответното управление при дирекцията. Ръководител
на службата по контрол в рамките на ОДМВР – Велико Търново е директорът на тази
дирекция, а той от своя страна валидно е делегирал правомощие за прилагане на
ПАМ като процесната на органа, издал оспорената заповед. При това е налице и
териториална компетентност на издателя на заповедта с оглед отразеното в
протокола за вземането на пробата място на извършването на това процесуално
действие.издаването и е обусловено от заповед №8121з-1632/2.12.2021 година на
Министъра на Вътрешните работи.
Спазена е формата на заповедта за
прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране
означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на
административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените
от прилагащия мярката обстоятелства. Следва да се констатира и, че в
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.б
от ЗДвП, която е посочена от административния орган като основание за
разпоредените със заповедта последици „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Нормата очертава няколко хипотези,
всяка една от които при проявлението си води до временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС. В конкретният случай твърдените в
обстоятелствената част на оспорената заповед обстоятелства водят до извода, че
се претендира управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5
промила.
Както се установява от съдържанието на
тази разпоредба, при наличието на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от закона установените
стойности са определящи, когато не е налице отказ да бъдат дадени биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Обратно, когато е налице такъв отказ, мярката се прилага без да е
необходимо медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или
тест.
Според приложимата към момента на
издаването на ПАМ редакция на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който
се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и
от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
При тази уредба следва извода, че
процесуалните правила, които са приложими към установяването на факта на
употреба на алкохол или
наркотични вещества, са разписаните в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всички
съществени административно-производствени правила, разписани в този нормативен
акт, са спазени.
Според чл.3,
ал.2 от Наредбата „При съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.“, а разпоредбата на чл.3а, т.2
гласи, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
лицето не приема показанията на техническото средство или теста“.
Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържат в
приложение 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата.
В процесният
случай жалбоподателя е избрал да бъде изследван чрез медицинско и химическо
изследване, при което следва да се констатира, че той не е приел показанията на
техническото средство, с което е изследван. При това положение с оглед на
разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата, показанията на техническото средство,
с което първоначално е изследван жалбоподателят, не следва да се приемат за
окончателни.
Видно обаче от
протокола за проведеното по реда на чл.19-22от Наредбата изследване на кръвта на жалбоподателя, в една
от пробите е налице алкохол от 0,6 промила, като няма спор, че кръвта му е взета
при спазване на разпоредбите на чл.12-16 от Наредбата.
Следователно,
при провеждането на процедурата по установяване на количеството алкохол в
кръвта на жалбоподателя, всички съществени процесуални правила, гарантиращи
достоверност и обективност на резултатите от изследването на кръвта на
жалбоподателя за установяване на количеството алкохол в нея, са спазени. Следва
да се констатира, че в хода на съдебното дирене, проведено по АНД №20/2023 г.по
описа на ЕРС, тази юрисдикция е изслушала заключение на повторна съдебно
химикотоксилогична експертиза, като е изследвана втората кръвна проба на
жалбоподателя и трите ВЛ са посочили, че в нея е налице алкохол в концентрация
от 0,58 промила.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.“.
В случая
правилно е приложена сочената в тази разпоредба принудителна мярка, доколкото е
установено несъмнено, че жалбоподателят, в
качеството си на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на
алкохол в кръвта, която е поне 0,58 промила, като тя е установена именно чрез
изследване на кръвна проба.
Неоснователна
е най – сетне претенцията на жалбоподателя, че причина за установеното и чрез
издишване и чрез изследване на кръвна проба количество в кръвта се дължи на
приеман от него лечебен препарат, като в това отношение съдът кредитира изцяло
изслушаната по делото химическа експертиза.
Жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Разноски за ответника несе присъждат,
тъй като не са претендирани.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Ю.Б. ***, ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0260-000071/28.12.2022 година на Началника на Районно управление – Елена
при ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :