РЕШЕНИЕ
№ 5
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Девня, 04.02.2014 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при
протоколист Н.И., като разгледа
докладваното НАХД № 519/2013 г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ж.-М-68”ЕООД против Наказателно постановление № В-0026974/04.10.2013 г.,
издадено от Директора на РД към ГД”Контрол на пазара” при К. з. п., с което за
нарушение на чл. 20 ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, на основание чл. 200 от същия закон на
жалбоподателя е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление в срок, като моли за неговата отмяна предвид
невъзможността да заплати наложената му имуществена санкция.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя
и собственик на дружеството, който поддържа жалбата, а по същество заявява, че не оспорва
фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, но не е в състояние да плати
наложената му санкция, поради което моли за нейната отмяна.
Аминистративно
наказващия орган – РД при ГД”К. п.”
при КЗП – В., редовно призовани не изпращат представител
и не ангажират становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител
и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2013
г. свид. Ц.И.Х. – ст. инспектор при КЗП – РД В., заедно със
своя колежка по сигнал на жители на с. Изгрев извършили проверка в хранителен
магазин, находящ се в с. И., обл. В., стопанисван
от жалбоподателя. В момента се проверката е констатирано, че на някои стоки липсвала
означена цена, а на други имало поставена цена, без означение дали същата е за
брой или килограм. Контролните органи намерили, че по този начин търговеца е
допуснал нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗЗП, поради което му съставили АУАН,
който му бил връчен и подписан от него без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения 3 дневен срок, поради което административно – наказващия орган
издал наказателното постановление, предмет на настоящата въззивна проверка.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на свид. Х.,
които не се оспорват от жалбоподателката и се подкрепят от приобщеното писмено
доказателство – констативен протокол № К-0164089/23.08.20013 г., съставен в
присъствието на продавач в проверявания обект.
Съдът,
предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно
допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане
като допустима.
Относно
компетентността на административно наказващия орган:
Обжалбаното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл. 233 ал. 2 от ЗЗП, надлежно упълномощен с това
правомощие съгласно Заповед на Председателя на КЗП.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е опорочило административно-наказателното производство. То се
състои в липса на конкретно, ясно и точно описание на извършеното нарушение,
както в АУАН, така и в обжалваното НП и съставлява нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Както актосъставителя,
така и АНО са
се задоволили вместо изложение на
фактическите обстоятелства по извършване на нарушението просто да цитират
нарушената правна норма, при което не става ясно какви са установените
фактически обстоятелства при проверката и как точно се съотнасят същите към
посочената като нарушена правна норма. По този начин е нарушено правото на
защита на наказаното лице да разбере какво именно е извършеното от него
нарушение, за което е санкциониран - дали, че не е обозначил едновременно и
продажната цена и цената за единица мярка, или едно от двете. От изложеното в
двата акта следва да се заключи, че по отношение на визираните в него плодове и
зеленчуци не е била посочена цена за единица мярка, докато за посочените яйца
цена не е имало изобщо. Подобен извод обаче се извлича чрез тълкуване на даденото
описание на нарушението, което е недопустимо. Посочване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението са сред задължителните реквизити на АУАН и НП,
поради което те следва да бъдат изрично визирани, а не да се извличат от
неговото съдържание. При това положение, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН относно индивидуализацията на административното нарушение, доколкото в
него административно – наказващия орган не е посочил конкретните действия,
респективно бездействия на нарушителя. Това е довело до несответствие и
неяснота между твърдяното нарушение, описано словестно в АУАН и НП и посочената
като съответстваща му като нарушена разпоредба, което препядства възможността
да се разбере за какво точно е наложено наказание на жалбоподателя и правилно
ли е определено същото, доколкото липсата на цена изобщо и липсата на
едновременно посочване на продажна цена и цена за единица мярка съставляват
състави на различни административни нарушения. В този смисъл и съдът приема, че
правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като липсата на
индивидуализация на нарушението води до невъзможност той да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана административно – наказателната й отговорност
и да организира адекватно защитата си по него. Допуснатото процесуално
нарушение е дотолкова съществено, че е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Относно материално - правната законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Въпреки посочените формални
основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, съдът
счита, че при определяне вида и размера на административното наказание,
което следва да се наложи на нарушителя АНО не се е съобразил с характера и
тежестта на нарушението и неправилно е преценил, че в случая не са налице
основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място неправилен и
необоснован е извода на АНО за липсата на смекчаващи отговорността на
нарушителя обстоятелства. Като такива е следвало да бъде отчетен факта, че се
касае за първо нарушение, както и че то не е дотолкова тежко, че да обосновава
ангажирането на адм.наказателна отговорност на жалбоподателя. А това е така,
защото вредните последици от нарушението за потребителите /доколкото въобще има такива/ са
незначителни, тъй като всички стоки, с изключение на една са имали цени, които
според съда са
недвусмислени, тъй като предвид вида на стоките ясно става за потребителя, че
посочената цена е цена за килограм. Тук не е без значение и отношението
на нарушителя към извършеното нарушение, чието поведение в цялото
административно – наказателно производство сочи, че изразява искрено съжаление
за допуснатото нарушение. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието
на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Преценката за "маловажност" на нарушението е на АНО, но
тя подлежи
на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния
закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП. Вярно е, че с действията си жалбоподателят формално е нарушил
законовите разпоредби на ЗЗП, но обществената опасност на допуснатото от него
нарушение е явно незначителна и АНО е следвало да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба административният орган може
да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е
сторил това, АНО е постановил един незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени от съда.
По изложените съображения съдът
приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение
на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено изцяло от
съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № В-0026974/04.10.2013 г.,
издадено от Директора на РД към ГД”К. п.”
при К. з. п., с което на
„Ж.-М-68”ЕООД за
нарушение на чл. 20 ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, на основание чл. 200 от същия закон е наложено
наказание “Имуществена санкция” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :