гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, П-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 3571 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 03.12.2018 г., постановено по ГД № 5713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (CPC), I ГО, 35 с-в е отхвърлен предявеният от С.В.Й., В.С.П., Й.А.Й., С.Т. Й.а, Н.М.А., Н.К.Б., К.М.А., Б.К.В., Д.З.Б. *** иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на имот пл. № 68134.4333.1151 с площ от 323 кв. м., който е придаден към УПИ V, кв. 3 Б, ж. к. „*********Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са осъдени да заплатят разноски на насрещната страна.
Решението на СРС е обжалвано от ищците. Въззивниците поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съд процесуални нарушения. Въззивниците не са съгласни с извода на първата инстанция, че ответникът Столична община е станал собственик на процесния имот след погасяване на дължимите за отчуждаването суми чрез прихващане и издаване на
Акт за частна общинска собственост. В жалбата се твърди, че това е така, тъй като прихва
щането не е надлежно извършено от ответника. Сочи се, че дворищно-регулационният план, касаещ отчуждаването на процесния имот, не е приложен и към настоящия момент. Излагат се съображения, че въззивниците не дължат суми на общината за улична тегоба, но поради допуснати процесуални нарушения от съда тези възражения не са разгледани от него. Ето защо въззивниците отправят искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззивае- мата страна Столична община, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том XXI, дело № 4065/1995 г. по описа на нотариус при Софийски районен съд се установява, че ищците са придобили собствеността върху следния недвижим имот: празно регулирано място, бивша нива с площ 2150 кв. м., находящо се в местността „Садене“ в ж. к. „*******“, съставляващо имот с пл. № 66 от кв. 3 по плана на гр. София, ж. к. „*******“, одобрен със Заповеди № 286/07.07.1982 г. и РД-09-328/02.08.1994 г., при съседи“ П.М.и наследници на М.Р..
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, вписан в Служба по вписванията - София под акт № 177, том LLXXVII, № от вх. per. 39865/21.09.2004 г. ищците са признати за собственици на следните недвижими имоти, придадени им по регулация към собствения им УПИ № IV-66 от кв. ЗБ по плана на гр. София, ж. к. „*******“, а именно: 55 кв. м. част от имот № 249, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“; 776 кв. м. част от имот без планоснимачен номер, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“, собственост на Столична община; 362 кв. м. част от имот № 67, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“; 455 кв. м. част от имот № 64, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“. Придаваемите части са придобити по силата на одобрени със заповеди № 286/07.07.1982 г. и РД-09-50- 627/25.11.1997 г. ЗРП на гр. София, ж. к. „*******“.
Съгласно Протокол № РД-67-155/26.06.2001 г. на Столична община за оценка на части от недвижим имот, придадени и отчуждени по дворищно-регулационен план във вр. с § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ към процесния УПИ № IV-66 е определена стойност на: 455 кв. м. част от имот № 64, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“ в размер на 10665,20 лв.; 362 кв. м. част от имот № 67, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“ в размер на 8485,28 лв.; 776 кв. м. част от имот без планоснимачен номер, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“, собственост на Столична община, в размер на 18189,44 лв.; 55 кв. м. част от имот № 249, от кв. № ЗБ, ж. к. „*******“ в размер на 1289,20 лв. На отчуждената от процесния УПИ № IV-66 част с площ от 323,00 кв. м. е определена стойност в размер на 7571,12 лв. и стойност на част с площ от 324,00 кв. м. от улица „Промишлена“, кв. ЗБ, ж. к. „*******“, собственост на Столична община, отстъпена за улична тегоба съгласно чл. 262, ал. 2 от ППЗТСУ към процесния УПИ № IV-66 в размер на 7594,56 лв. В протокола е уточнено, че сметките по регулация за улица от о. к. 61 д до о. к. 61 е и улична тегоба пред северното лице на процесния УПИ не се уреждат със същия. Протокол № РД-67-155/26.06.2001 г. е съставен във връзка с процедура по оценка на придаваеми и отчуждени по регулация части за гр. София, ж. к. „**********“, инициирана по искане/ заявление вх. № АБ-94-И-32/1812 на ищците.
По делото е представен АЧОС № 3867/25.05.2017 г„ вписан в Служба по вписванията - София под акт № 14, том ХСИ, № от вх. per. 40477/27.06.2017 г., от който се установява, че Поземлен имот с идентификатор 68134.4333.1151 и площ от 339,00 кв. м.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) което настоящият въззивен състав кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Сумата от 7571,12 лв., предвидена за обезщетение за частта от имот с пл. № 66, която се придава към УПИ V-общ., кв. ЗБ, ж. к. „***** - 2“ не е изплащана на ищците по делото. Тази сума е приспадната от дължимата от тяхна страна за придадени по регулация части от имот без пл. № (776 кв. м. част от имот без планоснимачен номер, от кв. № ЗБ, ж. к. „******* - 2“, собственост на Столична община, в размер на 18189,44 лв.) и за улична тегоба към процесния УПИ № IV-66, кв. ЗБ (7594,56 лв.). За да се урегулира последният е било необходимо части от съседни имоти с обща площ от 1648,00 кв. м., да се отчуждят и придадат към процесния имот, а от него да се отчуждят
323,0 кв. м., на стойност 7571,12 лв., като посоченото е подробно описано в цитирания Протокол № РД-67-155/26.06.2001 г. Ищците е следвало да платят сума в общ размер на 25784,00 лв. и да получат 7571,12 лв. След приспадането на втората сума от първата се е получила разлика в размер на 18212,88 лв., която ищците е следвало да внесат. Вещото лице сочи, че уреждането на сметки по регулация е извършено по реда на ЗТСУ. Сумата в размер на 18212,88 лв. е внесена от ищците на два пъти - първо сума в размер на 11318,32 лв. с вносна бележка от 30.07.2004 г., а останалата част от 6894,56 лв. с вносна бележка от 16.09.2004 г. Заключението на вещото лице се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства - цитирания протокол от 26.06.2001 г„ вносни бележки, скици, писма от Столична община и т. н.
От заключението на назначената по делото допълнителна СТЕ се установява следното. Вещото лице потвърждава, че сумата от 7571,12 лв., дължима на ищците за отчуждените от техния имот 323,00 кв. м., е погасена чрез прихващане. Същата не е изплащана реално. В заключението е посочено, че описаната в цитирания Протокол № РД-67-155/26.06.2001 г. улична тегоба касае източната улица - о. к. 22а - 61е, за 324,00 кв. м. на стойност 7594,56 лв.
В хода на въззивното производство е установено, че ищецът Б.К.В. е починал. На мястото на покойния ищец Б.В. на основание чл. 227 от ГПК са конституирани неговите наследници по закон Л.Т.В., Т.Б. В. и М.Б.В..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъщест- вуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка е необходимо в исковата молба да се посочат и обстоятелствата, които обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за собственост.
За основателността на исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК е необходимо по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: че ищецът е станал собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него придобивно основание. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти.
С дворищнорегулационните планове (ДРП), приети при действието на ЗТСУ (отм.), е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: Когато ДРП е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ), прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ) планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик — когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ (отм.) настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР № 1/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за прило-
жен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии (Така Решение № 167 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г., I г. о., ГК).
Настоящият въззивен състав намира, че в случая дворищнорегулационният план е приложен, респективно неговото непосредствено отчуждително действие спрямо процесния имот се е стабилизирало по следните съображения. Не е налице хипотеза на улична тегоба по чл. 262 от ППЗТСУ (отм.). Чл. 262 от ППЗТСУ (отм.) касае правила за обезщетяване при отчуждение за улици, булеварди и площади съгласно чл. 93 от ЗТСУ (отм.). Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба съобразно ширината на улицата всеки собственик заплаща мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот, ако то е собственост на другиго. В производството по оценяване на местата участват като страна и собствениците, за сметка на които е отчуждението. Процесният случай е различен - хипотеза на придаване на части от имоти към съседен имот. Чл. 262 от ППЗТСУ (отм.) цели провеждане на обществено мероприятие, а не упълномеряване на имот. Казусът касае хипотеза на придаване на части от един имот към друг за неговото упълномеряване и уреждане на сметки по регулация. В случая приложима е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), а именно ДРП се счита приложен, тъй като едно от алтернативно посочените законни условия за заемане на придаваемите части от новия собствениците е изпълнено - осъществена процедура по обезщетяване на собственика на отчуждената част. Обезщетяването е станало чрез надлежно извършено прихващане между сумата, която ищците е следвало да платят на Столична община в общ размер на 25784,00 лв., и тази, която те е трябвало да получат от нея - 7571,12 лв. Разликата между посочените суми - сумата в размер на 18212,88 лв., е внесена от ищците в полза на ответника - Столична община. Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, вписан в Служба по вписванията - София под акт № 177, том LLXXVII, № от вх. per. 39865/21.09.2004 г. същият е издаден въз основа на писмо № АБ-94- И-32.100/16.09.2004 г. след определяне на обезщетенията. Дори да се приеме, че ищците не са били уведомени за извършеното прихващане, с писмо № ОС-94-60-51/2/22.03.2012 г. от Столична община е уведомила ответника С.Й. за него. Отделно ищците са уведомени за прихващането и в течение на настоящото производство, като писмо № ОС-94-60- 51/2/22.03.2012 г. от Столична община е приложено към отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Горното обуславя извод за неоснователност на релевирните във въззивната жалба оплаквания.
Доколкото крайните правни изводи на двете инстанции по релевантните за делото въпроси съвпадат, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски във въз- зивното производство има единствено въззиваемият и ответник в производството пред първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер на 100,00 лв. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
100,0 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК по арг. от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като делото касае едно от визираните в последната изключения, а именно решението е по установителен иск за собственост с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 03.12.2018 г., постановено по ГД № 5713 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 35 с-в.
ОСЪЖДА С.В.Й., ЕГН **********, В. С. П.-Р., ЕГН **********, Й.А.Й., ЕГН **********, С.Т.Й., ЕГН **********, Н.М.А., ЕГН **********, Н. К. Б., ЕГН **********, К.М.А., ЕГН **********, Д.З.Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, оф. 1, Л.Т.В., ЕГН **********, Т.Б. В., ЕГН ********** и М.Б.В., ЕГН ********** и тримата с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, район „*******“, бул. „********** сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща разноски, сторени в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.