№ 492
гр. Бургас, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200545 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „Б.” ЕООД с ЕИК: ***, с посочен
адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Л.Д., срещу Наказателно
постановление № 664920-F673458/16.11.2022 г. , издадено от Д.Д. – Началник Отдел „ОД“ в
ГД „ФК“ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата са изложени подробни възражения касателно допуснати от
административнонаказващия орган същественни процесуални нарушения в производството
по издаване на АУАН и НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател. На първо място се посочва, че АУАН е бил връчен на лице без
представителна власт. Изтъква се, че е допуснато противоречие, доколкото едновременно се
твърди, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, а в последствие се посочва, че той
е надлежно връчен на пълномощник, които, според жалбоподателя, са взаимоизключващи се
твърдения. Твърди се, че в НП неправилно е вписано лице, което не е управляващ и
представляващ дружеството. В жалбата се застъпва още и че въпреки описаните общо 85
бележки от ПОС терминал, е била дадена само една правна квалификация по чл. 25, ал. 1, т.
1 Наредбата, което било съществен порок. Оспорва се твърдението, че за установените
бележки от ПОС терминал не е издаден фискален бон. Акцентира се, че плащанията са
приети от ПОС терминалните устройства, предоставени за обекта на жалбоподателя, а
постъпленията са получени в обявени пред НАП банкови сметки. Изтъква се, че приходите
от продажби, в това число от безналични плащания с карта, коректно и стриктно са обявени
1
пред НАП и за същите са платени нужните данъци, с което дружеството не е ощетило
фиска.
Пред настоящата съдебна инстанция дружеството-жалбоподател, надлежно
призовано, се представлява от пълномощник – адв. Н. С. – БАК, който заявява, че поддържа
жалбата, преповтаря доводите в нея, въз основа на които намира, че НП следва да бъде
отменено, и отново моли за отмяната му. Не претендира разноски.
В предоставения му срок, представя писмени бележки, в които наред с вече
развитите доводи за процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН, за първи
път и то в противоречие с посоченото в жалбата, заявява, че не е доказано, че плащането с
ПОС терминал е постъпило в сметката на дружеството-жалбоподател. Отново за първи път
се заявява, че не жалбоподателят е приел плащанията по ПОС терминалните бележки, а това
е било дружеството „К.“ ЕООД, което, по силата на договор между двете дружества, е
ползвало ПОС терминалното устройство на жалбоподателя, поради което и „Б.” ЕООД се
явява платежен посредник на безналично касово плащане. В тази връзка се застъпва, че ако
някой следва да понесе отговорност за неиздаването на фискални бележки, то това трябва да
е именно „К.“ ЕООД. Допълва се, че начинът на въвеждане и отразяване на плащанията,
преминали през ПОС терминала, във ФУ на „К.“ ЕООД не е под контрола на „Б.” ЕООД,
както и че от запознаването с контролната лента (КЛЕН) на „К.“ ЕООД се установява, че
плащанията са били регистрирани в тяхното ФУ, макар в различен час и с посочването, че
плащането е „в брой“, което обаче следва да се квалифицира като нарушение по чл. 26, ал. 1,
т. 8 Наредбата. На последно място се посочва, че ако все пак за плащането през ПОС
терминал следва да бъде ангажирана отговорността на „Б.” ЕООД, то това следва да е за
нарушение на чл. 29 от Наредбата, регламентираща регистрирането на продажбите като
комисионер от лице, което е приело плащането, но не е извършило продажбата.
За ТД на НАП Бургас се явява юрисконсулт С., надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата. Излага аргументи защо счита, че нарушението е безспорно установено и
доказано, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление. В
депозираните от нея писмени бележки развива доводите си за правилност на санкционния
акт, като оборва възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
производствените правила. Застъпва, че законът е приложен правилно, поради което и
жалбата срещу НП е неоснователна. Претендира разноски.
След възобновяване на съдебното следствие и провеждане на съдебно заседание с
приобщаване на нови писмени доказателства, в хода на повторните съдебни прения и
депозираните писмени бележки и двете страни поддържат процесуалните си позииции, като
преповтарят становищата си по делото.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата срещу него е постъпила при АНО
на 20.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално ДОПУСТИМА.
2
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 04.08.2022 г. екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала и св. А. С. – старши
инспектор по приходите, извършил проверка на два намиращи се непосредствено един до
друг търговски обекта. Първият проверяван обект бил бар и ресторант „С.“, находящ се в гр.
С., къмпинг „К.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било
установено, че в обекта са инсталирани и въведени в експлоатация два броя ПОС
терминални устройства на Банка „ДСК“, както и три броя фискални устройства.
Проверяващите установили и несъответствия с данъчното законодателство, поради което и
бил съставен протокол за проверка серия АА № 0056161, с който представител на
дружеството бил поканен на 15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАП-Бургас за съставяне и
връчване на АУАН.
Втората проверка била проведена на обект „чадър и шезлонги“, разположен на плажа
пред бар и ресторант „С.“, стопанисван от „К.“ ЕООД, в хода на която били установени 85
броя бележки от ПОС терминално устройство. Работещият в обекта И.Е.М. дал сведение,
като заявил, че когато клиент иска да заплати за чадър и шезлонг с карта – плащането се
извършва чрез ПОС терминалното устройство на бар и ресторант „С.“. За проверката бил
съставен протокол за проверка серия АА № 0094313 и процесните 85 бележки били иззети.
Ето защо служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че ПОС
терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант „С.“,
стопанисвано от „Б.” ЕООД, поради което и с протокол № 1307854/10.08.2022 г. тези
бележки били приобщени към протокола от проверката на „Б.” ЕООД (протокол за проверка
серия АА № 0056161).
Съгласно представен в хода на съдебно следствие договор, сключен на 01.05.2022г.
„Б.“ ЕООД като наемодател предоставяло на „К.“ ЕООД като наемател да ползва временно
и възмездно неговия ПОС терминал.
За установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките на
същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант „С.“, в хода
на която било установено, че нито една от 85-те бележки от ПОС терминално устройство не
били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН липсвали записи за това). Било
установено също, че във ФУ на „Б.” ЕООД няма отделен департамент
„доверител/довереник“ с „К.“ ЕООД, където евентуално да се регистрират приети техни
плащания. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094317, с който
управител или упълномощено лице било изрично поканено на 15.08.2022 г. и 16.08.2022 г. в
09.00 часа в ТД на НАП – Бургас за съставяне на 85 броя АУАН. Бил посочен и телефон за
връзка с призоваващия инспектор по приходите.
На посочените две дати представител на дружеството-жалбоподател не се явил в ТД
на НАП, като по време на проведен на 15.08.2022 г. телефонен разговор между св. С. и А.Г.
3
(представител на дружеството), последният помолил за отсрочка и заявил, че ще се яви на
22.08.2022 г. На посочената дата лицето отново не се явило, като обяснило, че е заето. При
това положение св. С. се опитала да се свърже с управителя на „Б.” ЕООД към този момент,
като била договорена нова отсрочка – 26.08.2022 г. На посочената нова дата представител
отново не се явил. При това положение св. С. съставила протокол серия АА № 1307858, в
който описала всички действия по призоваване и неявяване на лицето, и пристъпила към
съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. По
описания ред на 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН касателно процесните бележки
от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт, сред които и процесния с бланков №
F673458/27.08.2022 г. била описана отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и
час на генериране и сума на плащането. Всяко едно отделно нарушение било
квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В конкретния случай АУАН е съставен за това, че на 13.07.2022г. в 10:05 часа е
прието плащане с карта на стойност 26,00 лева и е издадена бележка през ПОС терминал с
№ 3332, като приетото плащане с карта през ПОС терминал за посочената дата и час в
обекта, не е регистрирано чрез издаване на фискален касов бон, с което „Б.“ ООД с ЕИК
***, е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ, и не е
изпълнило задълженията си съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС. Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в
експлоатация фискално устройство от одобрен тип. Съгласно КЛЕН на „К.“ ЕООД за датата
и часа на издадената ПОС терминална бележка не се установява да е издаден фискален бон с
отразено плащане с „чек“ или „ с карта“.
Рано сутринта, при започване работа на НАП, на 02.09.2022г., било входирано
уведомителното писмо в НАП София с декларация с нотариална заверка от 31.08.2022г. от
Х.Х. за оттегляне на пълномощното на А.Г., въпреки, че на дружеството-жалбоподател било
известно, че проверката се извършва от инспектори по приходите в гр. Бургас, и на всички
бланки предоставени и връчени на дружество „Б.“ ЕООД бил изписан адрес в ****, телефон
служебен, мобилен на инспекторите по приходите. В уведомителното писмо не били
посочени никакви други данни.
Видно от представената декларация, А.Г. е бил уведомен едва на 03.09.2022 г. за
оттегленото пълномощие в негова полза. Ето защо на 02.09.2022 г. Г. се обадил на
актосъставителя и пожелал да се яви в ТД на НАП Бургас, за да получи съставените актове.
При явяването си последният се легитимирал с нотариално заверено пълномощно от
22.08.2022 г. като представител на „Б.” ЕООД, поради което и св. С. му връчила срещу
подпис всички актове, сред които и процесния. Възражения не били направени. В срока по
чл. 44 ЗАНН също не били депозирани.
4
Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на
брой), в които било пресъздадено съдържанието на съответния акт. АНО не съзрял пороци
при провеждане на производството, а също счел, че с действията си търговецът е
осъществил 85 отделни нарушения, всяко едно с правна квалификация по чл. 25, ал.1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил 85 отделни „Имуществени санкции” в размер на от по 500
лева. Сред тези Наказателни постановления е и процесното, а именно Наказателно
постановление № 664920-F673458/16.11.2022 г., издадено от Д.Д. – Началник Отдел „ОД“ в
ГД „ФК“ на НАП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания
на разпитания свидетел С., доколкото ги намира за логични, последователни и
кореспондиращи с наличните писмени доказателства, чиято доказателствена сила не е
оборена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Отдел
„ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, както и писмените доказателства относно трудовата
характеристика на актосъставителя. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Районен съд-Бургас в настоящия си съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на дружеството-жалбоподател за опорочена процедура, свързана със
съставянето на акта в отсъствие на негов представител. Контролните органи са поканили
представител на търговеца да се яви в ТД на НАП – Бургас на точно определени дати за
съставяне на актове. Това се установява от съдържанието на протокол за проверка серия АА
№ 0094317. Този протокол е подписан от представител на дружеството, поради което и
няма спор, че отправената покана за явяване е била възприета. Законът в чл. 40, ал. 2 ЗАНН
борави с термина „покана“ – т.е. достатъчно е съответният орган да извести нарушителя (да
5
го покани), че следва да се яви за съставяне на акт, без това да е обвързано със специална,
изрично регламентирана процедура (писмена призовка, реквизити на тази призовка, ред за
връчване и т.н.). Достатъчно е до жалбоподателя да е достигнало волеизявлението на органа,
че го кани да се яви на точно определено място и час за съставяне на акта, което в случая
безспорно е сторено, за да се приеме, че редът на чл. 40, ал. 2 ЗАНН е спазен. На така
отправената покана не се е отзовал нито законният представител, нито упълномощено лице.
От цялата доказателствена съвкупност явства, че органите на приходната агенция са
действали добросъвестно и проявявайки разбиране, няколкократно са отлагали датата за
явяване (след проведени телефонни разговори с управителя и пълномощника на посочените
телефонни номера (съставили са протокол серия АА № 1307858 за тези действия), въпреки
че не са имали задължение да го правят. И макар датите да са били определени,
съобразявайки се с възможностите за явяване на представител на дружеството-
жалбоподател, на нито една от уговорените дати не се явил негов представител. С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че правилно и законосъобразно св.С. е съставила АУАН в
отсъствие на представител на санкционираното лице, спазвайки процедурата, уредена в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
БРС не споделя и възраженията за нарушения при връчване на АУАН. За да бъде
АУАН законно предявен по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, същият следва да се връчи на
законния представител на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. В
случая съдът счита, че това правило не е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице,
легитимиращо се въз основа на нотариално заверено пълномощно рег. № 4295/22.08.2022 г.
от законния представител на „Б.“ ООД. Представеното пълномощно с нотариална заверка от
22.08.2022 г. на нотариус Г.С. с рег. № *** на НК и район на действие района на РС-Бургас
инкорпорира учредяването в тесен смисъл на конкретни представителни права за
дружеството и управителя му Х.Х. за упълномощеното лице А.Г., като в обема на мандата
на пълномощника е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 ЗАНН – за получаване и
приемане на наказателно постановления, протоколи и актове за нарушения, касаещи
дейността на дружеството жалбоподател.
Особеното в случая е, че към момента на връчване на АУАН на пълномощника,
реално пълномощното е било оттеглено по силата на нотариално заверена декларация за
оттегляне на пълномощното от 31.08.2022 г. от Х.А.Х., управител на жалбоподателя, но този
факт сам по себе си не изключва редовността на връчване на АУАН, доколкото по делото се
установи, че пълномощникът А.Г. е бил уведомен на 03.09.2022 г., т.е. след датата на
връчване на АУАН, че вече не разполага с представителна власт, поради което за съда Г. на
02.09.2022 г. е действал добросъвестно в рамките на представените му пълномощия и е
представлявал надлежно дружеството-жалбоподател. Практика в този смисъл е
инкорпорирана в следните съдебни актове - Решение № 39 от 25.03.2022 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10035/2022 г. и Решение № 258 от 11.01.2021 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10269/2020 г. АНО е трето добросъвестно лице и на него,
съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗД оттеглянето на пълномощното не може да се противопостави,
6
защото няма данни да е вписано в Информационната система на Нотариалната камара,
съгласно чл. 9а, т. 2 от наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори, която се счита за публично достъпна.
Извод в обратна насока не може да бъде направен и с оглед представеното от
дружеството-жалбоподател уведомително писмо с вх. №26-б-536/02.09.2022 г. до ЦУ на
НАП, ГД „Фискален контрол“, касаещо оттеглянето на пълномощията на А.Г., която дата
02.09.2022 г. съвпада с инкорпорираната към АУАН разписка за връчване на препис от акта
на пълномощника с прекратен към тази дата мандат А.Г.. Декларацията за оттегляне на
пълномощното е годно писмено доказателство, материализираща волеизявление за
оттегляне по см. на чл. 41, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , но водещото в случая е доказаността на
получаването на оттеглянето от упълномощеното лице А.Г. на 03.09.2022 г. Освен това,
неясно защо уведомително писмо вх. №26-б-536, с което представител на санкционираното
юридическо лице е уведомил АНО за липсата на представителна власт в полза на Г., е било
входирано в гр.София и то без посочване на допълнителни детайли, като във връзка с какви
действия спрямо ЮЛ се представя например. Съдът може да направи единствено извод, че
това е опит да се заобиколи закона и да се избегнат евентуално бъдещи неблагоприятни
последици от постановяване на неблагоприятни за дружеството ангажиращи
адмнистративнонаказателната му отговорност актове. Ето защо съдът намира, че не е
доказано твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение, опорочаващо
процедурата по чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
От материалите по делото се установява, че търговецът има подход за често сменяне
на управителите (включително и в хода на настоящето производство). Поради което и не
представлява по своето естество съществен порок неправилното посочване в НП на името
на управителя на дружеството, след като без съмнение е за кое търговско дружество става
въпрос. Не се касае за нарушаване на правото на защита, защото субект на
административнонаказатена отговорност е именно търговското дружество, което е било
запознато и с НП.
По съществото на правния спор съдебният състав намира следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко
7
плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.
От всичко изложено до тук е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
В случая безспорно се установява, че през ПОС терминалното устройство на
дружеството е прието плащане на парична сума, индивидуализирана по дата, час и стойност
в АУАН и НП и доказваща се от приложената бележка от ПОС терминал. Съдът не споделя
възраженията, развити в писмената зашита, че не се доказва сумата реално да е постъпвала
по сметката на дружеството-жалбоподател. Тъкмо напротив – видно от съдържанието на
самата жалба – управителят ясно и недвусмислено заявява, че всички плащания от ПОС са
постъпили по сметката на дружеството и в последствие данъците за тях са били платени.
Липсват и такива доказателства, които да сочат, че паричните суми са били прехвърлени по
сметка на „К.“ ЕООД. Това, в комбинация с обстоятелството, че не са ангажирани никакви
доказателства за сторно операции и т.н., води до еднозначния извод, че реално плащането
чрез ПОС е било прието от дружеството, респективно в този момент то е следвало да
„фискализира“ това плащане посредством издаването на фискална касова бележка, но не го
е сторило, което пък се доказва от липсата на такъв запис в КЛЕН на ФУ на обекта.
Отговорността на търговеца е обективна, поради което е без значение кое лице от
персонала е допуснало нарушение и не е издало фискален бон.
По отношение на въведените възражения с представения от дружеството
жалбоподател Договор за наем от 01.05.2022 г. на електронно ПОС терминално устройство
между наемодателя „Б.“ ЕООД и наемателя „К.“ ЕООД, следва да се посочи следното. На
първо място такова възражение се навежда едва в съдебните прения. Доводи в насока, че
реално се касае за продажби на „К.“ ЕООД, не са направени нито в хода на проверката, нито
с жалбата, което буди недоумение, ако това е действителното фактическо положение. Още
по-странно е защо в жалбата към съда управителят на жалбоподателя е заявил, че всички
плащания чрез ПОС са постъпили в сметката на жалбоподателя и за тях са били заплатени
данъците от „Б.“ ЕООД, ако в действителност се касае за приходи на друго дружество. На
следващо място, договорът за наем е от 01.05.2022 г., а реално ПОС терминални устройства,
са били въведени в експлоатация в бар и ресторант „С.“ по-късно - на 13.06.2022 г. и
22.07.2022 г., т.е. договорът е бил сключен преди реално наемодателят да е разполагал с
устройства, които да отдаде под наем, като в тази насока са и обясненията на лицето
Маджаров. Следва да се отбележи и че обстоятелството, че двете дружества имали сключен
Договор за наем от 01.05.2022 г. на електронно ПОС терминално устройство, следва да се
посочи, че този договор е частен документ, който е бил съставен между „Б.“ ЕООД и „К.“
8
ЕООД и той няма достоверна дата и не обвързва съда.
На следващо и по-съществено място – в конкретния случай не се доказва, че реално
плащането, което касае процесната бележка от ПОС устройство, е плащане към „К.“ ЕООД,
а не към „Б.“ ЕООД, който в крайна сметка е ползвател на ПОС устройството и по чиято
сметка е постъпила сумата. Няма доказателства впоследствие „Б.“ ЕООД да е
заплатило/възстановило на „К.“ ЕООД сумата по плащането (след удържане на 10%), така
както е уговорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 10 от Договора за наем, което евентуално да
свидетелства, че действително плащането е касаело „К.“ ЕООД. Няма и доказателства
жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 7 от Договора – да осчетоводява по
сметка на наемателя всички наредени в негова полза плащания. При това положение съдът
няма как да приеме, че процесното плащане не е към жалбоподателя, а е такова към „К.“
ЕООД в изпълнение на договора за наем, доколкото няма нито едно доказателство в
подкрепа на това лансирано в хода на съдебното производство възражение. Следва да се има
предвид и че дори да се възприеме тезата на жалбоподателя - съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата ; „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги“. По смисъла на чл. 29, ал. 1 от Наредбата: „когато
лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или
събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва: 1.
чрез ФУ на доверителя, или 2. чрез ФУ на лицето по чл. 3“. Следователно, единият от
начините за регистриране на продажби, ако се възприеме тезата на жалбоподателя - е по
общия ред, когато се използва ФУ на устройство на доверителя, което, както се установи, е
било налично и работещо в търговския обект на „К.“ ЕООД на 04.08.2022 г. /ПИП
№00943113/04.08.2022 г., но от анализа и съпоставката на изведените КЛЕН от ФУ на двете
дружества не е установена доказателствена корелация и идентичност между плащанията по
процесните 85 бр. бележки от ПОС-терминал, инсталирано в ТО на „Б.“ ЕООД и
фискализирането им чрез монтирано и въведено в експлоатация ФУ на „К.“ ЕООД. Опитът
на адв. С. да обвърже плащането с налични записи в устройството, не се възприема от съда,
доколкото се вижда, че се касае за съвсем други часове и ясно е отбелязано, че става дума за
плащане „в брой“ – т.е. няма никаква връзка с получените плащания с ПОС. Другият от
начините по чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата е да се използва ФУ на лицето по чл. 3, като ФУ
се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в
отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя /
чл. 29, ал. 3 от Наредбата/. В случая фискалното устройство на „Б.“ ЕООД не е било
програмирано с отделен департамент с името на доверителя „К.“ ЕООД – т.е. и този начин
не е бил спазен. Само при безспорното установяване наличието на предпоставките по чл. 29,
9
ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредбата, т. е. ако е доказано по безусловен и несъмнен
начин, че наличните в „Б.“ ЕООД три бр. фискални устройства са програмирани така, че
продажбите на доверителя „К.“ ЕООД да се регистрират в отделен департамент, би могло да
се говори за несъставомерност на осъществилите се факти под нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредбата / Решение № 6095 от 24.10.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 8642/2018, г.
Решение № 15616 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2013 г., I о.,и др./ С оглед
всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е
безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като
„маловажен случай”. Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се
обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института
на маловажния случай. Отделно от това конкретният случай не се отличава с нищо от
останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
В случая нормата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на
юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Предвид липсата на данни за
предходни нарушения - правилно санкцията е била определена в минимален размер, под
който съдът не може да слезе.
На последно място, следва да се посочи, че настоящият състав счита, че в конкретния
случай съвсем правилно контролните органи са съставили 85 АУАН и са издали 85 НП.
Неиздаването на фискална бележка за всяко едно плащане е самостоятелно нарушение, за
което следва да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно НП, съобразно чл. 18
ЗАНН, поради което и в случая законът е приложен правилно. С оглед всичко казано по-
горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран,
поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая предвид потвърждаване на НП
право на разноски има само наказващият орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева, които следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
наказващият орган – в случая това е Национална агенция по приходите, със седалище гр.
София.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 664920-F673458/16.11.2022 г.,
издадено от Д.Д. – Началник Отдел „ОД“ в ГД „ФК“ на НАП, с което за нарушение на чл.
118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „Б.” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП-София сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11