Р
Е Ш Е Н И Е
№192
гр.Горна Оряховица, 22.05.2013г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2404 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК, поради разстройство на брака, с искане от ответника за произнасяне относно вината, и съединени с него небрачни искове по чл.322 ал.2 изр.2 от СК – иск по чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода спрямо двете малолетни деца, субективно съединени искове по чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка на децата занапред, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска, иск по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената след развода.
Ищцата Т.И.Д. от гр.***** излага твърдения в ИМ, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 30.09.2000г., първи поред за двамата, от който имат две малолетни деца Б. и И. Твърди, че след раждането на първото им дете брачните им отношения се изострили – не могат да водят нормален диалог, ежедневието им е съпроводено със семейни скандали. Твърди, че ответникът постоянно я обижда, че е подала сигнал в Център „Мария”, че живеят в едно жилище, придобито по време на брака и че от около две седмици, считано към момента на подаване на ИМ, съпругът й не й позволява да контактува със сина им Б. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака им с развод, без произнасяне по вината, като с брачния иск съединява и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца, определяне режим на лични отношения между бащата и малолетните деца, субективно съединени искове по чл.143 ал.2 от СК за издръжка занапред на всяко едно от децата в размер на по 100 лв. месечно, считано от датата на предявяване на ИМ, ведно със законната лихва при просрочие, иск за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*************, и иск за възстановяване на предбрачното й фамилно име „М.”. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК поддържа предявените искове.
Ответникът Б.И.Д. от гр.******* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на брачния иск за развод. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.В.К. от ВТАК изменя становището си по основателността на брачния иск, като счита, че е налице твърдяното дълбоко и непоправимо брачно разстройство по вина на ищцата, като сезира съда с искане за произнасяне по вината за твърдяното брачно разстройство с искане съдът да приеме, че вина за брачното разстройство носи ищцата. Оспорва наведените от ищцата в ИМ фактически основания за твърдяното дълбоко и непоправимо брачно разстройство, като навежда в писмения отговор и в съдебно заседание нови такива, а именно, че разстройството на брака е следствие виновното поведение на ищцата, предизвикала скандали, нетърпима семейна обстановка, указвано физическо и психическо насилие от нейна страна върху децата. Оспорва съединените с брачния иск - иск по чл.59 от СК и иск по чл. 56 от СК, като моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо двете деца, както и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, както с оглед интереса на децата, така и с оглед наличието на жилищна нужда, при задоволена такава на ищцата.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 30.09.2000г., от който имат родени две малолетни деца – Б., роден на ***г., на 12г., и И., родена на ***г., на 4г. към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Установи се, че семейното жилище на страните, находящо се в *********, е придобито по време на брака от Б.И.Д. –в режим на СИО с ищцата, по силата на правна сделка – договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт №****, том ****, рег.№****, н.д.№*****. по описа на К.Б. – Нотариус с район на действие ГОРС.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че отношенията между съпрузите били нормални до есента на 2012г., когато скандалите помежду им станали ежедневие. В този смисъл са свид. показания на М.Т., според които съпрузите се карат постоянно, има ежедневни скандали помежду им в присъствие на децата, ищцата повишава тон на ответника, че два месеца преди Нова година 2013г. страните не са в добри отношения – постоянно се чуват скандали. Свид. Р.Г. – брат на ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, сочи, че ищцата вдига скандали и без причина бие децата, че брат му се дразни, че ищцата си пише в чата с мъже. Свид. В.Ц., установява, че ответникът обижда ищцата, псува я, ”казва и, че на една баба задните части са по-хубави от нейното лице”. Същата свидетелка В.Ц. сочи, че през лятото на 2012г. са били заедно на балкан и между съпрузите е имало скандали, че ответникът ревнува семейството си от другите хора, че според нея причината за развода е – ревност и незачитане на личното пространство от ответника спрямо ищцата, без последната да му е давала поводи за ревност. Свид.В.Ц. разказва за случай, при който детето И. и казало: „тати замери мама с чехъл и я заплю”. Свид. П.Д. не знае много за брачните отношения на страните, но свидетелства за случай, при който ответникът обиждал ищцата и дъщеря си И. за загубени джапанки. Свид. Ч. – колега на ответника, разпитан в производството по чл.323 от ГПК установи, че Б. му споделил, че с ищцата са нервни и се карат постоянно, нямат разбирателство. Свид. Н.М., майка на ищцата, разпитана в производството по чл.323 от ГПК, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК установи, че проблемите между страните са от м.07.2012г., че на 10.11.2012г. зет и се изнесъл в другата стая, че ревнува дъщеря и, като и е казал, че е грозна, че пречи на нея самата да вижда внука си Б.
Безспорно по делото се установи, че преди разрива в отношенията между съпрузите и двамата са се грижили всеотдайно за децата. Установи се, че след пораждане на конфликтите между тях, ищцата изгонила ответника в кухнята на студено, но, поради желание на Б. да спи с баща си, двамата се установили в детската стая, а ищцата, заедно с дъщеря им И., съответно в хола, по който начин разделно съпрузите обитавали семейното им жилище, разделяйки себе и и децата по пол, до м.март 2013г., когато ищцата, заедно с И. напуснали семейното жилище и се установили при родителите на Т. в гр.*******, които живеят в близост до семейното жилище на страните. Установи се, че разделяйки се по посочения начин, след пораждане конфликтите между съпрузите, ищцата живее заедно с дъщеря си И. и се грижи за нея, респ. ответникът живее със сина си Б. и се грижи за него. Установи се за случий се инцидент през м.11.2012г., при който ищцата и майка и в присъствие на децата дърпали компютъра на Б., за който случай Б. в обясненията си по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето в присъствие на соц. работник Б. сочи: „Не искам при баба, страх ме е от баба, гледаше ме като змей ококорена, дърпаше ми компютъра”.
В обясненията си по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето малолетният Б. заяви, че желае да остане да живее при баща си, при когото се чувства спокоен, че майка му „като идва в моята стая вика на тати, на мене, даже влезе веднъж с крак, ритна вратата”, че майка му „преди ме биеше с ръце крака, по гърба, шамари имаше понякога”, че майка му иска да се разделят с баща му, а път той самия не иска, и че ако родителите му не се разделят, ще си говори с майка си.
От писменото заключение на ВЛ Б. по допуснатата съдебно –психологична експертиза /СПсЕ/ се установи, че между Б. и баща му има изградена силна емоционална връзка, детето му има доверие, чувства се защитено от него, приема го за най-важния член на семейството, има го за авторитет, силно привързано е към бащата и иска да живее и занапред с него. Видно от СПсЕ, към момента емоционалната връзка между Б. и майката е нарушена, като преди влошаването на отношенията между родителите те са имали нормални взаимоотношения майка – дете, като привързаността към майката намалява с изострянето на отношенията между страните и нежеланието на Б. за среща с майката е свързано с това, че според детето, тя е причината за развода. Видно от СПсЕ, между двете деца има взаимна емоционална привързаност, респ. между майката и И. има силна емоционална привързаност. Видно от СПсЕ, към момента емоционалната връзка между И. и баща и е нестабилна, като нормалните взаимоотношения баща – дете помежду им, съществували по влошаване отношенията между съпрузите, и привързаността между тях е нарушена, тъй като И. е преживявала отношенията в семейството от гледна точка на майката, че „се сърди на тате, защото мама плаче”.
И двамата съпрузи нямат друго жилище, освен семейното такова, което е в режим на СИО.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че сключеният между страните брак е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, като, съобразно искането на ответника и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът дължи и произнасяне относно вината за настъпилото брачно разстройство. Безспорно по делото се установи, че страните са имали проблеми от м.07.2012г. /свид.Н.М./, като чувствително влошаване на отношенията им е настъпило два месеца преди Нова година 2013г. /свид.М.Т./, от когато ежедневието им е съпроводено от постоянни скандали, неразбирателство, вкл. и в присъствие на децата, като, според свид.Г., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, „Т. вдига скандали”, „Т. му повишава тон” /свид. М.Т./, а свид.Ч. установи, че ответникът му споделил, че с ищцата са нервни и се карат постоянно, нямат разбирателство. Свид.П.Д. установява случай, при който Б. обиждал Т. и дъщеря си И. за загубени джапанки. Наведеното от ищцата в ИМ основание за брачно разстройство, че Д. постоянно я обижда се установява от свид. показания на Н.М., преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, доколкото е майка на ищцата, според които ответникът е казал на жена си, че е грозна, които показания съдът кредитира, тъй като се подкрепят и от свид. показания на В.Ц., според които Б. обижда ищцата, псува я, казва и, че „на една баба задните части са по-хубави от нейното лице”. В този смисъл в хода на процеса са доказани наведените от ищцата основания за дълбоко и непоправимо брачно разстройство. С оглед събраните гласни доказателства – свид. показания на В.Ц., Н.М., съдът приема, че причина за дълбокото и непоправимо брачно разстройство между страните, освен изложените по-горе причини, е и факта, че ответникът е проявявал неоснователна ревност спрямо ищцата, без да е имало повод за това, и незачитане на личното и пространство. Друга причина, довела до брачното разстройство, е и установеният от свид.Г. факт, че ответникът се дразни, че ищцата напоследък си пише в чата с трети лица вечер до 24г., при неустановеност, че това нейно поведение пречи да изпълнява съпружеските си задължения.Изложените по-горе причини и ескалирането на отношенията след инцидента на 25.11.2012г. с дърпане от ищцата и майка и на компютъра на Б., са довели до отчуждение между съпрузите, като е настъпила раздяла помежду им и децата по пол – първоначално разделно обитаване на семейното жилище в отделни стаи от една страна от ищцата и дъщеря и И., от друга страна – от ответника и сина му Б., и нарушаване емоционалната връзка между майката и сина и Б., вследствие на това, че детето смята, че майката иска да се раздели с баща му, а, считано от м.03.2013г., и цялостна фактическа раздяла между страните, свързана с напускане на семейното жилище от ищцата, която, заедно с И., се установява в жилището на родителите си в гр.****. Така установените факти от живота на съпрузите обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и съобразно искането на ответника, съдът следва да се произнесе по вината за разстройството на брака.
Съдът, съобразно установените по делото факти, счита, че вина за настъпилото брачно разстройство имат и двамата съпрузи, доколкото с поведението си са съзнавали, че разрушават брачната общност. От една страна, вина има жената, инициирала постоянни скандали между страните, повишавала тон на съпруга си, и която, въпреки първоначалното желание на последния за запазване на брака, не е положила необходимите усилия за преодоляване на противоречията помежду им в името на семейството и децата. Не е правно и морално укоримо поведението на ищцата и желанието и за общуване в социалната - интернет мрежа вечер, при положение, че това не и пречи да изпълнява съпружеските си задължения. Не е доказано в хода на процеса, че ищцата си пише в чата с други мъже като форма на брачна духовна изневяра, за да бъде това повод за ревност у мъжа и да му дава основание да се „дразни”, така че, това поведение на ответника безспорно се квалифицира като брачно укоримо, изразено в незачитане на личното пространство на жената. Вината за брачното разстройство, която носи мъжа, се свежда освен до ограничаване личната сфера на жената, чрез дразненето му от общуването и в интернет мрежата, и в прояви на неоснователна ревност спрямо съпругата му и семейството му, в самото му участие, макар и в инициирани от ищцата, скандали, както и в недопустимото му поведение, изразено в отправяне на обиди към съпругата му, свеждащи се до обидни квалификации относно външността и. Факта, че и двамата съпрузи са допускали, скандалите да се случват и пред децата, също е тяхно виновно поведение.
Предвид горното, съдът следва да обяви, че вина за брачното разстройство имат жената и мъжа.
С брачния иск ищцата е предявила и иск по чл.59 от СК за предоставяне на родителските права след развода спрямо двете родени от брака ненавършили пълнолетие деца Б. и И. Съдът е сезиран с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца и от ответника по делото. При преценка кому от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо жената, съдът изхожда изцяло от интереса на децата, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/.
До влошаване отношенията между съпрузите и разделянето им и това на децата по пол, и двамата са се грижили еднакво добре за децата си, разпределяйки си задълженията, както и била налице изградена емоционална връзка между всеки един от родителите и всяко едно от децата. След влошаване отношенията между съпрузите, видно от СПсЕ, емоционалната връзка между Б. и майката е нарушена, макар и от това, че тя иска да се раздели с бащата, който е мотивът на детето да не и говори: „Ако не се разделят, ще си говоря с нея”. Въпреки възрастта на детето Б. и факта, че по природа майката е по-пригодният родител, с оглед установеното фактическо положение между страните, че от влошаване на отношенията между тях за Б. се грижи бащата, между двамата има изградена силна емоционална връзка, детето му има доверие, чувства се защитено от него, приема го за най-важния член на семейството, силно привързано е към него и с оглед изричното желание на самото дете Б. да живее и занапред с баща си, и при нарушена на този етап емоционална връзка между майката и детето, съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо Б. на бащата, тъй като водещ е интереса на детето, и всяко друго положение, различно от фактическото такова, би причинило психически дискомфорт на детето.
По отношение на малолетната И. съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо нея след развода на майката, предвид силната емоционална привързаност между двете, факта, че за И. майката е най-важния член на семейството, детето се чувства спокойно в нейно присъствие /СпсЕ/, предвид пола и ниската възраст на И., която изисква на този етап полагане на майчини грижи за детето, при все, че майката по природа е по пригодният родител, тя полага за И. преките грижи по отглеждането и възпитанието и, и самото дете търси постоянно контакт с майка си, и при нестабилна към момента емоционална връзка между И. и бащата /СПсЕ/. И относно И. интереса на детето по изложените по-горе обстоятелства диктува на този етап при решаване на въпроса за упражняване на родителските права спрямо нея юридическото положение да бъде приведено в съответствие с фактическото такова. В процесният случай изложените по-горе важни причини /нарушена към момента емоционална връзка между майката и Б. и изричното желание на детето Б. да живее с баща си, респ. нестабилна към момента емоционална връзка между бащата и И. и ниската и възраст, изискваща по-адекватна майчина грижа/ налагат разделянето на двете деца, въпреки взаимната емоционална привързаност между децата /СПсЕ/, което разделяне е фактически допуснато и наложено от самите родители.
При този изход по иска по чл.59 от СК съдът следва да определи подходящ обичаен режим на лични отношения между майката и Б., респ. между бащата и И., съобразно чл.59 ал.3 от СК и трайната съдебна практика, както следва: 1/право на майката да вижда детето си Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, 30 дни през лятото, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през първото полугодие на съответната година, както и по един ден след личните празници на детето; 2/ право на бащата да вижда детето си И. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, 30 дни през лятото, когато майката не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през второто полугодие на съответната година, както и по един ден след личните празници на детето.
Така определеният режим на лични отношения позволява взаимно общуване на двете деца при всеки един от родителите, съобразно съдебно определеният му режим, и е в сила от датата на влизане в законна сила на съдебното решение.
С брачния иск ищцата е съединила и иск по чл.56 ал.1 от СК за предоставяне на семейното жилище, находящо се в гр.********, след развода, с каквото искане съдът е сезиран и от ответника. С оглед влошените и нетърпими отношения между съпрузите, което се обосновава с факта, че ищцата е напусната семейното жилище, последното не може да се ползва поотделно от тях, поради което и на основание чл.56 ал.1 от СК, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Разбира се водещ е и интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище на страните е придобито по време на брака в режим на СИО. И двамата съпрузи са поискали предоставяне ползването му след развода, като и двамата не притежават друго жилище. Жилищната нужда обаче на ищцата и малолетната И. е задоволена, доколкото през м.03.2013г. са се нанесли и живеят в жилището на родителите и в гр.*****. При тази ситуация жилищната нужда на ответника не е задоволена, тъй като същият не притежава друго жилище и няма къде да живее, при все, че заедно с Б. обитават и живеят в семейното жилище, поради което, и съобразно чл.56 ал.1 и ал.5 от СК, с оглед жилищната нужда на ответника и след като взема предвид интереса на детето Б., съдът счита, че следва да предостави ползването на семейното жилище след развода на ответника, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, тъй като до тогава важи привременната мярка, като отхвърли иска на ищцата по чл.56 ал.1 от СК, по който начин охранява интереса на Б. и привежда юридическото положение в съответствие с фактическото такова. Съдът, съобразно чл.56 ал.5 от СК, прецени, че вината е на двамата съпрузи, както и други обстоятелства, а именно, че семейното жилище е било преди собственост на ищцата и сестра и, но приоритет при решаване на въпроса на предоставяне ползването му е охрана интереса на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Б., което живее с родителя, който има жилищна нужда.
С брачния иск ищцата, в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете И., е предявила и иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на И. в размер на 100лв. месечно, считано от датата на предявяване на ИМ, платима до 28-мо число на текущия месец, ведно със законната лихва при просрочие. Родителските права спрямо И. съдът предоставя на майката, поради което издръжката на детето следва да се възложи в тежест на бащата.На основание чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На основание чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като възможността на дължащия издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията му. И. е на 4г. и 5м. към момента на приключване на устните състезания и безспорно се нуждае от средства за издръжка. При преценка на възможността да ответника да престира такава, съдът съобрази, че същият е в активна трудоспособна възраст, притежава ½ ид.част от семейното жилище, още едно ненавършило пълнолетие дете Б., за което се грижи и на което дължи издръжка по закон, получава постоянни доходи от труд в размер на БТВ от 450лв. месечно. При тези факти, съобразно чл.142 ал.1 от СК, съобразявайки нуждите на И. и възможностите на дължащия издръжка, съдът счита, че следва да присъди на И. месечна издръжка в размер на 90лв., платима до 28-мо число на текущия месец, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, доколкото дотогава е в сила привременната издръжка, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие, като отхвърли иска за издръжка по чл.143 ал.2 от СК за разликата от 10лв. до пълният предявен размер от по 100лв., като неоснователен и недоказан.
Доколкото предоставя упражняването на родителските права спрямо детето Б. на бащата, в тежест на майката следва да бъде възложено плащането на издръжка за детето. Б. е на 12г. и почти 2м. към момента на приключване на устните състезания, ученик, и безспорно има нужда от средства за издръжка. При преценка на възможността да майката да престира такава, съдът съобрази, че същата е в активна трудоспособна възраст, притежава ½ ид.част от семейното жилище, още едно ненавършило пълнолетие дете И., за което се грижи и на което дължи издръжка по закон, получава постоянни доходи от труд в размер на средно месечно БТВ от 484,29лв. При тези факти, съобразно чл.142 ал.1 от СК, съобразявайки нуждите на Б., които, с оглед възрастта му и факта, че е ученик, са многократно по-големи от тези на по-малката И., и възможностите на дължащата издръжка, съдът счита, че следва да присъди на Б. месечна издръжка в размер на 120лв., платима до 28-мо число на текущия месец, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, доколкото дотогава е в сила привременната издръжка, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие. В случая, доколкото осъдена да дава издръжка на Б. е майката, съдът не е обвързан от максималния размер на претендираната издръжка за Б. ИМ.
Съдът не допуска предварително изпълнение на съдебното решение в частта на издръжката по реда на чл.242 ал.1 от ГПК, доколкото до влизане в сила на съдебното решение, е в сила привременната издръжка на децата.
С брачния иск ищцата е съединила и иск по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното и име преди този брак „М.”, който следва да бъде уважен.
Доколкото съдът приема, че вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи, на основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.2 от ГПК, разноските остават в тежест на всяка страна така, както са направени, и претенциите на страните за присъждане на разноски следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” определя окончателна ДТ по допускане на развода в размер на 50лв., която, съобразно чл.329 ал.1 изр.2 пр.2 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двамата виновни съпрузи по равно, т.е. всяка от тях от по 25лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ищцата, осъдена да заплаща издръжка на Б., следва да бъде възложена дължимата ДТ върху определената му издръжка, в размер на 172,80лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъден да заплаща издръжка на И., следва да бъде възложена дължимата ДТ върху определената и издръжка, в размер на 129,60лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №169/30.09.2000г. на Община Горна
Оряховица, между Т.И.Д. ***, с ЕГН **********,
и Б.И.Д. ***, с ЕГН **********, по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.
На основание
чл.49 ал.3 от СК ОБЯВЯВА, че вина за
дълбокото и непоправимо брачно разстройство имат ЖЕНАТА и МЪЖА.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Б.Б.Д., роден на ***г., с ЕГН **********, да бъде при бащата Б.И.Д. ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете И.Б.Д., родена на ***г., с ЕГН **********, да бъде при майката Т.И.Д., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И.Б.Д., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката Т.И.Д. ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б.И.Д. *** с ЕГН **********, и малолетното му дете И.Б.Д., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на бащата да вижда детето си И. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, 30 дни през лятото, когато майката не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през второто полугодие на съответната година, както и по един ден след личните празници на детето.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Б.Б.Д., роден на ***г., с ЕГН **********, на бащата Б.И.Д. ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Т.И.Д. ***, с ЕГН **********, и малолетното и дете Б.Б.Д., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на майката да вижда детето си Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, 30 дни през лятото, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през първото полугодие на съответната година, както и по един ден след личните празници на детето.
ОСЪЖДА Т.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА малолетното си дете Б.Б.Д., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.И.Д. *** с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, платима до 28-мо число на текущия месец, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА малолетното си дете И.Б.Д., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.И.Д. ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, платима до 28-мо число на текущия месец, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Д., в качеството и на майка и законен представител на малолетното и дете И.Б.Д., против Б.И.Д. иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата от 10лв. до пълния предявен размер от 100лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*******, на Б.И.Д., считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Д. против Б.И.Д. иск с правно основание чл.56 ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.******, след развода, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.И.Д. за присъждане на съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б.И.Д. за присъждане на съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Т.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.И.Д. ***, с ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС държавна такса върху определената издръжка за детето Б. в размер на 172,80 лв. / сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.И.Д. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС държавна такса върху определената издръжка за детето И. в размер на 129,60 лв. /сто двадесет и девет лева и шейсет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………