Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056
Гр.Оряхово,13.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на шести
април две хиляди деветнадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 445 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
От О.М.Р., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.К.-***, е
предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124 ГПК против
„МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Г.С.Раковски“, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 182.04 лв., представляваща
главница по цедиран Договор за потребителски кредит с поръчителство №
148/05.04.2005 г., сключен между „Ейч Ви
Би Банк Биохим“ АД и ищеца, както и следващите се върху кредита лихви и
разноски, поради погасяване на същите по давност.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил
писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес
от воденето му. Сочи се също, че давността не е изтекла, тъй като е прекъсвана
многократно с признания на вземането съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, както и
че по време на изпълнителния процес е била спряна. Към отговора са приложени и приети писмени доказателства по опис.
Претендират се и направените по делото разноски.
Приложено е копие от изп.д. № 381/2006 г. по описа на ЧСИ
Момчил Нелов.
В откритото съдебно заседание ищецът чрез особения си
представител поддържа предявения иск.
с Молба преди откритото съдебно заседание, ответникът оспорва иска.
Съдът, като анализира и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и се установява от събраните по
делото доказателства, че на 05.04.2005 г. между ищеца и Ейч Ви Би Банк Биохим
АД, Клон Враца, е сключен Договор за потребителски кредит на частни лица с
поръчителство № 148/05.04.2005 г. С цитираният договор, на ищеца е отпуснат
кредит в размер на 7 000 лв. със срок на изплащане 59 равни месечни вноски в
размер на 154.00 лв., дължими на 25-то
число на месеца, от действието на договора, до окончателното погасяване на
кредита и една последна изравняваща вноска. В договора е посочено, че първата
погасителна вноска е на 25.04.2005 г., а последната – на 25.03.2010 г. Крайният
срок на погасяване на кредита е 25.03.2010 г. Уговореният лихвен процент по
договора към момента на сключването му е 11.606% и включва БЛП в размер на
8.606% и надбавка в размер на 3%. В договора е посочено, че ГЛП е образуван от
сбора на Базовия лихвен процент /БВП/ плюс надбавка.
Договора е обезпечен с поръчителството на Миглена Милчева Радкова, Марияна Христова
Горанова и Райничка Славкова Григорова. Съгласно договора за поръчителство от
05.04.2005 г., поръчителите отговарят солидарно с длъжника О.М.Р. за изпълнение
на задълженото по договора за кредит № 148/05.04.2005 г.
Банката е обявила кредита предсрочно за изцяло изискуем и
в полза на същата е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 187/2006 г. по описа
на РС Враца. Въз основа на ИЛ е образувано изпълнително дело № 85/14.04.2006г.
по описа на ДСИ Оряхово, което на осн. чл. 324 от ГПК е прекратено и изпратено
на ЧСИ Момчил Нелов с рег. № 723, с
район на действие Окръжен съд гр. Враца, където е образувано изпълнително дело
№ 20067230400381 по описа на ЧСИ Момчил Нелов. По изпълнителното дело са
извършвани запори на трудови възнаграждения на солидарните длъжници на
кредитополучателя.
Към 30.03.2007 г. задължението
на кредитополучателя е било в общ размер 7 357.21 лв. от които
6 483.43 лв. главница и 873.78 лв. лихва.
С Допълнително
споразумение № 1/30.03.2007 г. към Договор за потребителски кредит с
поръчителство № 148/05.04.2005 г., банката и кредитополучателя се споразумели
издължаването на кредита да се извършва по нов погасителен план, при условията
заложени в споразумението. Страните са се споразумели за 4 месечен гратисен
период за плащане на главницата, считано от 25.04.2007 г., през който ще бъдат
платени законни лихви,плюс текущо начислените лихви за периода на четири равни вноски,
а погасяването да се извършва на 43 месечни вноски в размер на 188.00 лв.
всяка, считано от 25.08.2007 г. и една последна изравнителна вноска на
25.03.2011 г.
Съгласно допълнителното споразумение, страните са
уговорили до 25 юли 2007 г., да се погасят текущо начислените лихви и законната
лихва в размер на 873.78 г., която е дължима към 30.03.2007 г. Съгласно чл.5 от
споразумението, крайният срок на договора е 25.03.2011 г.
На 30.03.2007 г. е сключен и Договор за поръчителство към
договор за потребителски кредит № 148/05.04.2005 г. и допълнително споразумение
№ 1/30.03.2007 г., съгласно който поръчителите се задължили да отговарят
солидарно с длъжника О.Р. за изпълнение на задължението на кредитополучателя по
погасяване на отпуснатия и реструктуриран кредит.
На 15.11.2010 г., е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „УниКредит Булбанк“ АД /частен
правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/, в качеството му на цедент и
„Макроадванс“ АД, в качеството му на цесионер, с който договор банката
прехвърля на ответника вземането си срещу О.М.Р. по цитирания договор за
кредит. Съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, на ищеца О.Р. е връчено уведомление за
цесия, в което е посочен размер на дълга към този момент – 3 182.04 лв.
главница и 904.39 лв. законна лихва към датата на уведомлението – 02.12.2010
г., което е получено лично от ищеца. Във връзка с уведомлението за цесия, на
16.12.2010 г., ищеца Р. е депозирал Заявление до „Макроадванс“ АД, с което е
признал задължението си по основание и размер, като се е задължил да погаси
кредита чрез шест ежемесечни вноски за периода от 18.01.2011 г. до 18.06.2011
г. В посочения от ищеца период за погасяване по сметка на ответника е постъпила
една сума в размер на 50.00 лв. на 30.06.2011 г.
На 30.06.2015 г. е сключено споразумение между ответника
„Макроадванс“ в качеството на кредитор и
ищеца О.Р. в качеството му на длъжник, с което споразумение ищеца отново
признава по основание задължението си и страните са уговорили разсрочено
плащане на задължението както следва: считано от месец юли 2015 г. до
окончателното изплащане на задължението ежемесечни вноски в размер на 150.00
лв. всяка. След подписване на споразумението, са направени няколко погасителни
вноски, след което отново са преустановени от страна на ищеца. Пет месеца след
подписване на споразумението, ищеца О.Р. е подал до „Макроадванс“ молба за
опрощаване на част от задължението / и в частност на начислената законна
лихва/.
На 04.11.2016 г.е сключено ново споразумение след
заявление от страна на ищеца Р. от 01.11.2016 г., с което споразумение ищеца
отново признава по основание и размер задължението си. Страните са се
споразумели за разсрочено плащане на задължението с ежемесечни вноски от по
120.00 лв. всяка, но и това споразумение не е спазено от страна на ищеца.
Същият е заплатил две суми и то в по-малък размер от уговорения. Плащанията
окончателно са преустановени на 02.03.2017 г., когато е последната заплатена от
него сума.
Видно от приложеното по делото изпълнително дело №
381/2006 г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов, същото е образувано на 14.04.2006 г.
по молба на кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД против длъжника О.М.Р. и
солидарните длъжници Миглена Милчева Радкова, Марияна Христова Горанова и
Райничка Славкова Григорова, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №
187/2006 г. на Врачански окръжен съд за сума в размер на 6 483.43 лв. –
главница, договорна лихва в размер на 200.62 лв. и разноски в размер на 133.68
лв. На солидарните длъжниците са наложени запори върху трудовото им
възнаграждение. Изпълнителното дело е
прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с Постановление от 22.05.2019г. на
ЧСИ Момчил Нелов.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният от ищеца срещу
ответника, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим поради наличие
на правен интерес. Съгласно чл. 124, ал.
1 ГПК всеки може да предяви иск,
за да възстанови
правото си, когато
то е нарушено, или за
да установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
Твърденията на
ищеца, изложени в
исковата молба са,
че не дължи
на ответника посочената
сума, тъй като
задължението е погасено
по давност. Под заплахата срещу него отново да бъде образуван
изпълнителен процес, за ищеца съществува интерес да установи, че правото на
принудително изпълнение не съществува, тъй като вземането е погасено по
давност, без да е необходимо да е налице висящо исково производство или
производство по принудително изпълнение. В този смисъл е и задължителната за
съдилищата съдебната практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК –
Определение №513/24.11.2016г. по ч.т.д.№ 1660/2016г., ВКС, І т.о.
Предвид горното
се налага изводът,
че между страните
е налице правен спор за дължимостта
на сумата, който подлежи на
разрешаване от съда,
което обуславя и
правния интерес на
ищецът от предявяване
на иска и същият е допустим.
В конкретния случай, безспорно е между страните че
между Ейч Ви Би Банк Биохим АД и ищецът
е бил сключен Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство №
148/05.04.2005 г., т.е. установява се по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между ищецът и банката. Не се спори между страните и
относно обстоятелството, че банката е изпълнила всичките си задължения,
съгласно договора и е отпуснала уговорения кредит на ищецът, както и че
кредитът е бил изцяло усвоен. Безспорни са и обстоятелствата, че ищецът, в
качеството му на кредитополучател е изпаднал в забава, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем,и банката се е снабдила с ИЛ, въз основа на който било
образувано изпълнително дело, което с Постановление от 22.05.2019г. на ЧСИ
Момчил Нелов е прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Не се спори както и,
че вземането на банката кредитор е било цедирано на ответното дружество на
15.11.2010г. по време на изпълнителното производство, за което ищецът бил
надлежно уведомен. Не се спори между страните че са подписвани споразумения за
разсрочване на дълга на ищеца 16.12.2010 г., по инициатива на ищеца, който е
депозирал заявления до ответника, с които е признал задължението си по
основание и размер, като се е задължил да погаси кредита , като е извършвал и
плащания по сключените споразумения. Не се спори и че последното споразумение е
сключено на 04.11.2016 г. , като
страните са се споразумели за разсрочено плащане на задължението с ежемесечни
вноски от по 120.00 лв. всяка, но и това споразумение не е спазено от страна на
ищеца. Същият е заплатил две суми и то в по-малък размер от уговорения.
Плащанията окончателно са преустановени на 02.03.2017 г., когато е последната
заплатена от него сума.
Спорно се явява
обстоятелството погасено ли е вземането на ответника по давност.
По отношение на въпроса
дали към настоящия момент има или няма дължимост на съществуващото парично
вземане по издадената и влязла в законна сила заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, съдът приема следното:
Погасителната давност е
материалноправен институт, като изтеклата давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен от закона период от време, след изтичането на който се погасява
правото на иск за защита на конкретно субективно материално право.В тези случаи
вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение
– чл.118 от ЗЗД.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с
изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.117 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност. Такива са и вземанията по договор за
банков кредит, за който е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
По делото ответникът е
направил възражение по чл.116 б.“а“ от ЗЗД - за прекъсване на давността с
признание на вземането от длъжника - ищец по делото направено със сключените
допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит с поръчителство №
148/05.04.2005 г., както и подписаните две споразумения по искане на ищеца с
дружеството ответник за разсрочване на задължението и извършените плащания по
тях .
Що се отнася до
възражението на ответника – кредитор за прекъсване на давността с признание на
вземането от длъжника.
В решение на ВКС, ІІ ТО №
100/20.06.2011г по т.д. № 194/2010г, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
е прието, че за да е налице признание на вземането по смисъла на чл. 116
б."а" ЗЗД, трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе си
не означава признаване на последиците от този фактически състав. Признанието на
дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването
на конкретен дълг към кредитора. С други думи, горепосоченото решение дава
отговор на въпроса какво представлява признанието на вземането, за да произведе
действие като новонастъпил факт, предпоставящ прекъсване течението на
давностния срок. В същото не се прави разграничение дали вземането е било съдебно признато или
не, тъй като в първия случай не би намерила приложение разпоредбата на чл. 116, ал.1
б."а" ГПК.
Нормата на чл. 116, ал.1
б. „а" ЗЗД не визира само непризнатите със съдебно решение вземания, т.е.
тези, по отношение на които няма формирана сила на пресъдено нещо. Че това е
така се подкрепя и от разпоредбата на чл. 117 ЗЗД: "От прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност всякога е 5-годишен". Да се мисли
противното би означавало да се даде възможност на недобросъвестни длъжници да
черпят права от собственото си неправомерно поведение.
Въз основа на горното
следва, че в полза на ответника е признато вземането с влязла в заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Следователно, вземането му е станало установено
по размер и основание /ликвидно/ и изискуемо през 2006г. На 14.04.2006г. е било
образувано Изпълнително дело № 85/2006г. по описа на ДСИ Оряхово. От него
момент е започнала да тече нов 5-годишен давностен съгл.чл. 117, ал.2 ЗЗД.
От писмените доказателства представени от ответника се установи, че ищецът
длъжник е правил нееднократни признания на вземането, обещавайки да изпълни -
това се е случило на 30.03.2007 г., 16.12.2010
г., 30.06.2015 г. е сключено
споразумение между ответника „Макроадванс“
в качеството на кредитор и ищеца О.Р. в качеството му на длъжник и на
04.11.2016 г. когато е сключено ново споразумение след заявление от страна на
ищеца Р. от 01.11.2016 г.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че течението на 5-годишния
давностен срок е било прекъсвано няколкократно при условията на чл. 116, ал.1
б."а", като давностния срок към момента от последното прекъсване с
подписването на 04.11.2016 г. споразумение за разсрочено плащане и опрощаване
на лихви, след отправеното до ответника заявление от страна на ищеца Р. от
01.11.2016 г., не е изтекъл, поради което и вземането на ответника против ищеца
не е погасено.
С оглед изложено предявения от ищеца отрицателен установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На осн.чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за тази
инстанция в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.М.Р., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.К.-***, против „МАКРОАДВАНС“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Г.С.Раковски“, отрицателен
установителен иск с правно осн. чл.124 ГПК, за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 3 182.04 лв., представляваща главница по цедиран Договор за потребителски
кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и ищеца, както и
следващите се върху кредита лихви и разноски, поради погасяване на същите по
давност, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: