Р Е Ш
Е Н И Е №
946
гр. Пловдив,15.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна
Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 1000 по описа на ПдОС за 2019г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба вх.№ 8300/04.02.19г.на ПдРС,подадена
от „Ирримекс“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив,допълнена с жалба вх.№
8859/06.02.19г. против решение № 4373/14.12.18г.на ПдРС,2-ри гр.с.,постановено
по в.гр.д.№ 4337/18г.,с което е отхвърлен предявеният от „Ирримекс“ЕООД против Г.И.К.,ЕГН-********** иск за признаване
на установено в отношенията между страните,че Г.К. дължи на „Ирримекс“ ЕООД,
сумата от 19328,50лв.,дължима по запис на заповед от 12.07.2017г.,с
падеж: 31.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение– 03.01.2018г.до окончателното погасяване, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 592 от 17.01.2018г. и изпълнителен лист от 17.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 115/2018г.по описа на ПдРС,2-ри бр.състав и е осъдено ищцовото
дружество да заплати на Г.И.К. сумата от
700лв.разноски по делото.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано по изложените във въззивната жалба,писмена защита и
съдебно заседание съображения.Моли съда да го отмени изцяло и да постанови
друго,с което да уважи иска.Претендира
направените съд.разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият Г.И.К.
чрез пълномощника си адв.К.А. счита жалбата за неоснователна по
изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски.
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното отхвърлително
с прямо нея решение.Тя е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Предявен е пред ПдРС
иск с правна квалификация чл.422,вр.чл.415 от ГПК във вр.с чл.535 и сл.от ТЗ от
„Ирримекс“ЕООД против Г.И.К.. Ищецът
твърди,че на 12.07.17г.Г.К.
издал запис на заповед,с който се задължил да му заплати сумата от 19328,50лв.Ценната
книга била издадена с освобождаваща клауза „без протест“,с падеж на 31.12.17г. Твърди се, че записът на заповед бил редовен от
външна страна и съдържал всички изискуеми реквизити.
Въпреки многократното приканване от
страна на ищеца ответникът не изпълнил поетото менителнично задължение,поради
което ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,по
което била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 115/2018г.по описа на ПдРС,но длъжникът подал възражение,което
наложило предявяването на настоящия иск.
Ответникът е оспорил представения от ищеца Запис на
заповед,като твърди, че същият не съдържа необходимите по закон
реквизити,поради което е нищожен. Оспорил е авторството на ценната книга,както
и датата на издаването ѝ,освен това твърди,че в нея са налице поправки и
невярно е посочен ЕГН на ответника.Твърди се също,че ответникът не е подписвал
процесния Запис на заповед,нито има задължения към ищеца.Посочва,че с ищцовото
дружество е имал договорни отношения през 2015г.във връзка с покупка на
материали за капково напояване на стойност 16148 лева,за които били издадени
две фактури на името на трето лице и сумите изцяло били заплатени от ответника.
В първото съдебно заседание предвид въведената
от ответника с писмения му отговор кауза по договор за покупко-продажба на
материали за напояване,ищецът е оспорил същата и въвел друга кауза,като
твърди,че записът на заповед обезпечава различно от твърдяното от ответника
каузално правоотношение,а именно-договор за паричен заем,сключен между страните
на 12.05.17г.
По делото са представени фактури с доставчик
ищцовото дружество и получател „Доминус“ЕООД,за които се твърди,че сумите по тях за заплатени от ответника във
връзка с договор за покупко-продажба на материали за напояване,договорът за
паричен заем от 12.05.17г.,пр.преписка № 7402/18г.на РП-Пловдив.Във връзка с
оспорването на договора за заем досежно датата на сключването му и подписа за
заемател и оспорването на записа на заповед досежно авторството му е изготвена
и приета неоспорена СГрЕ с в.л. С.С..От заключението на вещото лице е видно,че
ръкописният текст и подписът в записа на заповед,както и подписът в договора за паричен заем от 12.05.17г.са
изпълнени от Г.К.,като в записа на заповед няма добавен текст от друго
лице.Относно датата на издаване в процесния ЗЗ вещото лице не може с
категоричност да посочи дали цифрите в датата са „12.05.2017г.“или „12.07.2017г.“,като
в съдебно заседание обяснява,че
причината за това е,че ответникът изписва цифрата пет и цифрата седем по
сходен начин и може да се приеме цифрата както да е петица,така и да е седмица.
Доколкото вземането на ищеца произтича от запис на
заповед,районният съд е преценил валидността на абстрактната сделка предвид
абсолютните възражения,които ответникът е противопоставил на ищеца,основани на
формата и съдържанието на менителничния ефект с конкретни твърдения,че в записа
на заповед липсват основни елементи,изискуеми съгл.чл.535 от ТЗ,включително
невъзможността да се установи точната дата на издаване.Стигнал е до извода,че
след като датата на издаване на ценната книга не може да бъде установена с
точност и категоричност,то материалноправното възражение на ответника за
недействителност на менителничният ефект поради липса на дата на издаване на
документа към момента на подписването му е основателен.Т.е. съдът е приел,че лисва
дата на издаване на документа,който елемент е задължителен за формата на
менителничния ефект и липсата му има за последица нищожността на сделката.Районният съд е приел,че при
издаването на процесния ЗЗ е липсвало валидно задължение за плащане на
посочената в записа на заповед сума поради липсата на реквизит,който води до
недействителност на ефекта.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи на първостепенния съд.В тази връзка следва да се
отбележи,че е налице и задължителна практика на ВКС по реда на чл.274,ал.3 от ГПК,а
именно-определение № 309/28.04.10г.по ч.т.д.№ 28/10г.на ВКС.Съгласно тази практика действително датата на издаване
на ЗЗ е един от задължителните
реквизити,които трябва да съдържа менителничния ефект,но установяването на
последващо извършване датиране или антидатиране (към което може да се причисли
и настоящият случай,при който не е
определена с категоричност точната дата на издаване),е правно ирелевантно
за действителността му,достатъчно е посочената дата да е възможна.В случая
датата може да е както 12.05.17г.,така и 12.07.17г.,като всяка от двете дати е
възможна и предхожда падежа.В светлината на горното това,че е неясно дали в
датата на издаване на записа на заповед е изписана цифрата 5 или цифрата 7,не
се отразява на валидността на документа,тъй като дата на издаване има и е без
значение дали е 12.05.17г.или 12.07.17г.,тъй като и двете дати са преди падежа
на поетия за плащане дълг.Падежът е настъпил и плащане не е извършено.
При това положение не може да се приеме изводът на
районния съд,че липсата на този реквизит го превръща в документ,
който не е запис на заповед.Настоящата инстанция
намира,че в процесния ЗЗ са налице всички реквизити,предвидени в чл.535 от ТЗ,той
съдържа наименованието запис на заповед както в заглавието,така и в текста на
документа,съдържа също безусловно обещание да се плати сумата от 19328,50лв.,падеж–31.12.17г.,място
на плащане и място на издаване–гр.Пловдив,името на лицето,на което следва да се
плати,дата на издаване и подпис на издателя,поради което представлява формално
редовен менителничен ефект.Правилно РС е приел,че дали са изписани трите или
само двете имена на издателя и дали неговото ЕГН е вярно записано,е без
значение,тъй като такова изискване в закона няма.
И ответникът,и ищецът са въвели твърдения
за наличието на каузално правоотношение,което записът на заповед
обезпечава.Съгл.т.17 от Тълкувателно решение
№ 4/14г.по т.д.№ 4/13г.на ОСГТК на ВКС,ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга,като
сочат различни каузални правоотношения,по повод или връзка с които е издаден
записът на заповед,съдът следва да обсъди и този въпрос в мотивите на решението
си.
В случая ответникът твърди,че страните са имали договорни
отношения от 2015г.,като К. е закупувал като земеделски производител от
ищцовото дружество материали/елементи за
капково напояване на зем.земи.В края на м.02.17г.страните се договорили К. да
закупи от ищеца оборудване за капково напояване на стойност 16148лв.В началото
на април той получил оборудването,а заплатил
същото на два пъти (с три фактури,две от които от 06.04.17г.и една
от 27.10.17г.),но чрез фирмата на негов
приятел „Доминус“ЕООД.
Във връзка с тези възражения на ответника ищецът от своя
страна твърди,че записът на заповед обезпечава
съвсем различно каузално отношение-договор за паричен заем от
12.05.17г.От същия е видно,че „Ирримекс“ЕООД е предоставило на К. заем в размер на
19328,50лв.Освен това в чл.7 от договора за паричен заем изрично е записано,че за обезпечаване на кредитора по договора в деня на
подписването му заемателят ще издаде в негова полза запис на заповед за заемната
сума в размер на 19328,50лв.
Настоящата инстанция намира за доказано,че записът на
заповед обезпечава именно договорът за
заем.Сумата по договора и по записът на
заповед е една и съща, (докато сумата по твърдения
от ответника договор за покупко- продажба е друга,на по-ниска стойност).Освен това в
договорът за заем е предвидено като обезпечение
подписването на ЗЗ и то на датата на подписването на
договора-12.05.17г.Наистина датата на издаване на ЗЗ не може с категоричност да
се определи,но едната от двете възможни дати съвпада с тази на сключването на договора за заем-12.05.17г,което
също е индиция,че записът на заповед служи за обезпечение именно на този
договор.
Ответникът не доказва
наличието на договорно
правоотношение между него и ищцовото дружество във връзка с продажбата на
материали/елементи за капково напояване,няма съвпадение в размера
на продажната цена и сумата по записа на заповед,нито в датите на сключване на договора и издаването на записа на заповед.(Договорът за
продажба се твърди да е сключен в „края на м.февруари“,а датата на издаване на
записа на заповед е или 12.05.17г.,или
12.07.17г.).Освен това не се
доказва ответникът да е заплатил
сумата по договора.Представените фактури не
могат да се приемат за
доказателство,тъй като ответникът
не фигурира като страна по тях.
Следователно записа на заповед обезпечава поетото задължение на К. да върне
дадената му в заем сума от 19328,50лв.Ищецът е този,който следва да докаже
наличието на това твърдяно от него каузално отношение и според настоящата инстанция той доказва
връзката между него и записа на заповед.
От друга
страна,ответникът,който навежда наличието на друго каузално отношение,носи
доказателствената да го докаже,но не е успял да го направи.
Предвид горното
въззивната инстанция приема предявеният иск за доказан по основание и размер,което
налага отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго,с което
да се признае за установено по отношение на
Г.И.К.,че същият дължи на „Ирримекс“ЕООД сумата от 19328,50лв.на основание запис
на заповед,издаден на 12.07.17г.в гр.Пловдив от Г.И.К.,с
падеж на 31.12.2017г.и място на плащане гр.Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение– 03.01.2018г. до
окончателното погасяване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат от въззиваемият К. на жалбоподателя „Ирримекс“ЕООД за двете инстанции.По делото има доказателства за направени разноски пред
първата инстанция в общ размер на 2186,57лв.(386,57лв.за ДТ и
1800лв.адв.възнаграждение).Претендират се и разноски пред втората инстанция
съобразно представен списък на разноските,за ДТ и адв.възнаграждение,но тъй
като няма доказателства за договорено и
изплатено адв.възнаграждение,на жалбоподателя следва да му се присъдят за
втората инстанция само разноски за ДТ в
размер на 194лв.,или общо дължимата от въззиваемия сума за разноски на
жалбоподателя е в размер на 2380,57лв.за двете инстанции.
Водим
от горните мотиви,Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4373/14.12.18г.на ПдРС,2-ри
гр.с.,постановено по в.гр.д.№ 4337/18г.,с което е отхвърлен предявеният от „Ирримекс“ЕООД
против Г.И.К.,ЕГН **********
иск за признаване на установено в отношенията между страните,че Г.К. дължи на
„Ирримекс“ ЕООД, сумата от 19328,50лв.,дължима по запис на заповед от 12.07.2017г.,с падеж: 31.12.2017г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение– 03.01.2018г.до окончателното
погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 592/17.01.2018г. и
изпълнителен лист от 17.01.2018г. по ч.гр.д.№ 115/2018г.по описа на ПдРС,2-ри
бр.състав и е осъдено ищцовото дружество да заплати на Г.И.К. сумата от 700лв.разноски по делото,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.К., ЕГН-**********, с адрес *** ,че същият дължи на „ИРРИМЕКС“ ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 244,сумата от 19328,50(деветнадесет
хиляди триста двадесет и осем лв.и 50 ст.),дължима на основание запис на
заповед от 12.07.2017г.,с падеж:
31.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение–03.01.2018г.до окончателното изплащане на вземането,за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 592/17.01.2018г. и
изпълнителен лист от 17.01.2018г. по ч.гр.д.№ 115/2018г. по описа на ПдРС,2-ри
бр.състав.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН-********** да заплати на „ИРРИМЕКС“ ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив сумата от 2380,57 (две хиляди триста и
осемдесет лв.и 57 ст.)разноски пред двете инстанции за адв.възнаграждение
и ДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: