№ 191
гр. П., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105793 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иСП. молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Н. НК. С. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4228/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сумата в размер на 505,71 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град П., ул. ******, от които главница в размер на 444,49 лева за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 61,22 лева за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.; както и законната
лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В иСП.та молба се излагат твърдения за съществуване на неудовлетворено
вземане срещу ответника за половината от посочените суми, а именно - 222,25 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 30,61 лева за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срок е депозиран отговор. Ответникът намира иСП.та молба за нередовна.
Изрично се заявява, че не се прави възражение за погасителна давност. Многократно се
оспорва наличието на облигационна връзка и качеството потребител. Пояснява, че
съгласно депозиранато възражение по чл. 414 ГПК оспорва дължимостта на сумите
над 222,25 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително и за законна
1
лихва за забава на месечните плащания в размер над 30,61 лева за периода от
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., като намира производството за недопустимо.
Оспорва в абонатната станция да е монтиран сертифициран топломер, както и
воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се неносещите подписа му и представени
по делото писмени доказателства, като подробно се спира на документа – „извлечение
от сметка“. Оспорва се доставката на топлинна енергия. Оспорват се всички документи
по установяване размера на иСП.та претенция, но същевременно се противопоставят
на искането за допускане на съдебни експертизи, тъй като не оспорва че сумите не са
заплатени в срок.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство. Възразява
се срещу размера на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява и признава доставката и размера на предявените
искове, оспорвайки единствено пасивната ли материална легитимация, поддържайки че
отговаря за половината от задължението, в която връзка е подадено възражение за ½ от
сумите по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно оСП.ние чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в иСП.та молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в иСП.та молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
2
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на оСП.ние чл. 86, вр. чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до
процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената
от ищеца стойност. Ответникът е възразил, че не дължи процесните суми единствено
позовавайки се, че ищецът е запазил правото си на ползване с друго лице (всяко от
които отговаря за ½ от задължението), което е починало и след смъртта му
собственикът отговаря за неговата част от задължението.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20,
том XXI, дело № 5161 от 16.12.1997 г. се установява, че ответницата и С. АТ. СТ.
даряват притежавания от тях процесен имот на СЛ. СП. В., като си запазват пожизнено
право на ползване.
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници С. АТ. СТ. е
3
починал на 12.11.2017 г., като негови универсални правоприемници са ответницата и
СЛ. СП. В..
Тези обективни данни, дават оСП.ние на съда да приеме, че в конкретния случай
ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение на цялото задължение
за доставка на топлинна енергия, вкл. това предмет на исковото производство, а не
само за признатата част от заповедното такова. Това е така, защото запазеното от
ищцата и С. АТ. СТ. право на ползване е неделимо, което означава, че всеки от
ползвателите може да го упражнява изцяло, както сам, така и заедно с другия
прехвърлител. Тълкувайки волята на страните в контекста на целия договор
„дарителите … си запазват правото на ползване върху гореописания недвижим имот
докато са живи”, следва да се обоснове извода, че тук правото на ползване е уговорено
като неделимо и върху целия апартамент, така че при смърт на единия съпруг, другият
запазва правото на ползване върху целия имот до края на живота си (така Определение
№ 801 от 18.08.2011 г. по гр. д. № 1267/2010 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Този извод следва
и пряко от закона - правото на ползване не може да се отчуждава и да се наследява –
арг. чл. 56, ал.2 и чл. 59, ал. 1 ЗС, поради което след погасяването му спрямо един от
носителите, то продължава да съществува за останалите такива.
При този правен извод предявените срещу ответника искове са оСП.телни и
следва да бъдат уважени изцяло, а и техният размер е изрично признат от ответника.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 25,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което също следва да бъде уважено,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 125,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив, но
след частичното признаване на задължението, заповедният съд е издал изпълнителен
лист за признатата част и за разноските изцяло, поради което този съд не следва да се
произнася.
Ответникът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на оСП.ние чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Н. НК.
С. , ЕГН ********** за сумата в размер на 222,25 лева главница, представляваща
оспорената в рамките на заповедното производство ½ от стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот с адрес град П., ул.
****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата и на оСП.ние чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 30,61 лева представляваща оспорената в рамките на заповедното
производство ½ от законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
4
09.07.2019 г. до 28.07.2021, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 4228/2021 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА на оСП.ние чл. 78, ал. 1 ГПК Н. НК. С. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 125,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5