№ 3571
гр. Варна, 29.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501634 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XX oт ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50027/05.06.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от Т. Д. Л..., чрез процесуалния си представител срещу решение №
1456/28.04.2025г. постановено по гр.д.№ 15645/2024г. по описа на ВРС, с което
жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на Й. П. М..., ЕГН ********** сумата 7228 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2021г. –
09.12.2024г. върху сумата 20000 лева – изтеглени от ответницата Т. Л... суми от банкова
сметка на ищеца Й. М... в „УниКредит Булбанк“ АД в периода 17.03.2016г. – 07.11.2016г., с
която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, която главница е
присъдена с влязло в сила решение № 588/16.10.2024г. по гр. д. № 4152/2023г. по описа на
ВКС, IV гр. о, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1389,12 лева,,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът Т. Л..., чрез процесуалния си представител оспорва
първоинстанционното решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Поддържа завените в отговора на исковата молба възражения за неоснователност на
предявения иск поради това, че обезщетението за забава по отношение на вземане
произтичащо от неоснователно обогатяване се дължи от момента на поканата, а не от
момента на настъпване на неоснователното обогатяване. Позовава се на неоснователност на
исковата молба и на база настъпилата погасителна давност за вземането за законна лихва, на
основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, като излага, че възражението в този смисъл е направено с
отговора на исковата молба и е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд при
постановяване на съдебното решение. Посочва също, че вземането за законна лихва,
1
доколкото не е било предмет на производството касателно главното вземане не е обхванато
от проведения процес и спрялата за последното давност. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, като на въззивника бъдат присъдени сторените в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Й. П. М..., чрез процесуалните му представители. Заявеното
становище е за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Оспорват се въведените с въззивната жалба възражения за
неоснователност на предявения иск поради това, че е предявен отделно от вземането за
главницата. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е зачел, че вземането за лихва
за забава възниква от момента на поканата към длъжника да заплати паричното задължение,
което се е случило с предявяване на исковата молба по гр.д.№ 16346/2018г. на ВРС, като не е
необходимо да бъде отправена покана за заплащане на самата законна лихва предвид на
това, че на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД тя се дължи от датата на изпадане на длъжника в
забава касателно главното задължение. Заявява становище за законосъобразност на изводите
на първоинстанционния съд за незачитане на възражението на ответника за погасяване по
давност на вземането за законна лихва поради това, че същото не е заявено в срока за
отговор на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждането е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо и следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 50027/05.06.2025г. по
регистратурата на ВРС подадена от Т. Д. Л..., чрез процесуалния си представител срещу
решение № 1456/28.04.2025г. постановено по гр.д.№ 15645/2024г. по описа на ВРС.
2
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1634/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.09.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3