№ 193
гр. Б.С., 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101372 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Ц. Н. П. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“И. Вазов“
№ 14, чрез пълномощника си адв.Ц. Й. от ВрАК с адрес за призовки и съобщения гр.Б.С.,
обл.В., ул.“Д.Благоев“ № 83 против П. Н. С. с ЕГН ********** настанен в с.П., общ.Н.И.,
обл.С. в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и Т. Н. П. ЕГН ********** от
гр.Б.С., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, вх.А, ет.2, ап.10, с която е поискала да се допусне и
извърши съдебна делба, като се прекрати съсобствеността върху посоченият в исковата
молба недвижим имот находящ се в гр.Б.С., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, вх.А, ет.2, ап.10,
представляващ самостоятелно обособен обект с идентификатор 07702.501.1165.3.10-
апартамент № 10, с площ 94 кв.м. няходящ се в гр.Б.С., обл.В., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, ет.2,
ап.10, с предназначение жилищна сграда многофамилна, ведно с прилежащите към него
избено помещение № 10 и таванско помещение № 10, 3,39% от правото на строеж при
съседи на същия етаж: 07702.501.1165.3.11, под обекта: 07702.501.1165.3.4 и над обекта:
07702.501.1165.3.16, останал им в наследство от техните родители Н.П. С. поч.на
12.03.2010г. и Г. В. С. поч.на 29.12.2011г., при права: по 1/3 ид.ч. за всеки един от
съделителите.
Исковата молба е вписана на 21.02.2023г. в СВ при БСлРС/л.62 от делото/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.34,ал.1 от ЗС вр.чл.341 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника П. Н. С., чрез назначеният
му настойник П. Д. и зам.настойник Т. Й. са изразили становище, че П. Н. С. е настанен в
ДПЛУИ от 1992г. до настоящият момент, като сестрите му не са интересували от него. От
негово име настойническият съвет изразява становище, че той няма претенции за делбата на
имота. Ако някоя от сестрите му реши да ползва неговата идеална част от имота, същата
1
следва да му заплаща наем.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т. Н. П. е депозирала писмен отговор във връзка
с предявената искова молба, като е посочил, че иска за делба е допустим, но основателен,
тъй като ищцата има и друго жилище, а ответницата няма освен процесното. Представила е
саморъчно завещание от майка си Г. В. С., която завещала на дъщеря си Т. Н. П.
собствените си идеални части от процесният недвижим имот.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и приета СГЕ, чието
заключение не е оспорено от странните и възприето от съда като обосновано и компетентно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищцата твърди, че заедно с ответниците са наследници на своите
родители Н.П. С. с ЕГН **********, починал на 12.03.2010г. и Г. В. С. с ЕГН **********
починала на 29.11.2011г. Наследодателите им притежавали недвижим имот в режим на
СИО закупен с договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ, рег.№ 230, т. II от 03.07.1981г. от СД“Изграждане на селищни системи“ гр.В.,
представляващ самостоятелно обособен обект с идентификатор 07702.501.1165.3.10-
апартамент № 10, с площ 94 кв.м. няходящ се в гр.Б.С., обл.В., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, ет.2,
ап.10, с предназначение жилищна сграда многофамилна, ведно с прилежащите към него
избено помещение № 10 и таванско помещение № 10, 3,39% от правото на строеж при
съседи на същия етаж: 07702.501.1165.3.11, под обекта: 07702.501.1165.3.4 и над обекта:
07702.501.1165.3.16.
Ищцата посочва, че към настоящият момент страните по делото не могат да си го
поделят доброволно, поради което за нея се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, с която е поискала съдът да
допусне делба на при права: за Ц. Н. П. -1/3 ид.ч., за П. Н. С. -1/3 и.ч. и за Т. Н. П. -1/3 ид.ч.
Ответника П. Н. С., чрез назначеният му настойник П. Д. и зам.настойник Т. Й.,
изразява становище, че от насТ.ването му в ДПЛУИ от 1992г. до настоящият момент
сестрите му не са интересували от него. От негово име настойническият съвет изразява
становище, че той няма претенции за делбата на имота. Ако някоя от сестрите му реши да
ползва неговата идеална част от имота, същата следва да му заплаща наем.
Другата ответницата Т. Н. П. е депозирала писмен отговор, с който счита иска за
допустим, но неоснователен, тъй като ищцата притежава друго жилище, а ответницата няма
жилище, освен процесното. Представила е саморъчно завещание от майка си Г. В. С., която
завещала в нейна полза собствените си 5/8 идеални части от процесният недвижим имот.
По делото са представени у-ние изх.№ У-00-3174/17102022г. изд.от Община Б.С. за
наследници на Н.П. С. с ЕГН **********, починал на 12.03.2010г., акт за смърт №
0052/12.03.2010г. съставен в гр.Б.С. и у-ние изх.№ У-00-3175/17.10.2022г. изд.от Община
Б.С. за наследници на Г. В. С. с ЕГН ********** починала на 29.11.2011г., акт за смърт №
0219/29.12.2011г. съставен в гр.Б.С., от които е видно че Ц. Н. П., П. Н. С. и Т. Н. П. са
техни деца и преки наследници по закон.
С договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег.№
230, т. II от 03.07.1981г. от СД“Изграждане на селищни системи“ гр.В., приживе родителите
2
на страните по делото Н.П. С. и Г. В. С. са закупили имот, представляващ жилище № 10,
намиращо се в сградата на бл.2, 2-ри етаж, построена върху държавна земя, в гр.Б.Слатина
състоящо се от три стаи и кухня с 94 кв.м., застроена площ, заедно с припадащото се избено
помещение № 10, таванско помещение № 10, с 3,39 % ид.ч. от правото на строеж на мястото,
при съседи на жилището: Д.И. свободен, В.М. и Т.Г., съседи на избеното помещение: Д.И.
свободен, двор и коридор, съседи на таванското помещение: Д.И. свободен, двор и коридор,
за сумата от 23067,00 лв.
Данъчната оценка на имота е 15920,00 лв. съгласно приложено у-ние изх.№
56022033832/21.10.2022г. изд.от Община Б.С./л.8 от делото/.
По КККР процесният имот представлява самостоятелно обособен обект с
идентификатор 07702.501.1165.3.10-апартамент № 10, с площ 94 кв.м. няходящ се в гр.Б.С.,
обл.В., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, ет.2, ап.10, с предназначение жилищна сграда
многофамилна, ведно с прилежащите към него избено помещение № 10 и таванско
помещение № 10, 3,39% от правото на строеж при съседи на същия етаж:
07702.501.1165.3.11, под обекта: 07702.501.1165.3.4 и над обекта: 07702.501.1165.3.16,
съгласно приложена схема № 15-1221653/20.10.2022г. на самостоятелен обект в сграда/л.9 от
делото/.
В първото по делото с.з. проведено на 20.06.2023г. ищцата Ц. П. оспорила
автентичността на приложеното от ответницата Т. П. саморъчно завещание. Съдът с
определение в същото с.з. открил производството по оспорване по реда чл.193 от ГПК,
вр.чл.344,ал.1 от ГПК на саморъчно завещание от 23.06.2010 година, извършено от Г. В. С. в
полза на Т. Н. Петорва за завещани нейните 5/8 ид.ч. от съсобствения й под режим на СИО
процесен имот относно неговата истинност за почерка и подписа на наследодателката.
На основание чл.193, ал.3 от ГПК, указал на страните, че тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
В тази връзка е допусната и приета по делото СГЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда, като обосновано и компетентно, при което се установи, че
ръкописният текст, който е изпълнен в съдържанието на саморъчното завещание от името
на Г. В. С. с дата 23.06.2010г. е изпълнено от лицето, за което се отнася, т.е. е изпълнено от
нея.
Същото се отнася и за подписа, положен за „завещател“ в саморъчно завещание от
името на същото лице и подписа също е положен от нея.
Експерта посочил, че изследвал оригинала на завещанието, което се намира при
нотариус Г. Христова. За сравнителен материал използвал документи, предоставени от
ищцата, за което приложил протокол към експертизата.
Като метод за изследване на почерка изследвал почерка самостоятелно, изследвал
сравнителните образци, след което направил сравнително идентификационно изследване.
Този метод е утвърден метод на Научно-изследователския институт по криминалистика и
криминология на МВР – С..
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се
произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не
бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без
доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта. Предявявайки конститутивен иск за делба ищеца реализира
потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в
индивидуална собственост.
В случая страните по делото са наследници на своите наследодатели Н.П. С. с ЕГН
**********, починал на 12.03.2010г., акт за смърт № 0052/12.03.2010г. съставен в гр.Б.С.,
видно от приложено у-ние изх.№ У-00-3174/17.10.2022г. и Г. В. С. с ЕГН **********
починала на 29.11.2011г. , акт за смърт № 0219/29.12.2011г. съставен в гр.Б.С., видно от
приложено у-ние изх.№ У-00-3175/17.10.2022г. изд.от Община Б.С..
С договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег.№
230, т. II от 03.07.1981г. от СД“Изграждане на селищни системи“ гр.В., наследодателите на
страните по делото са закупили по време на брака си процесният недвижим
имот(апартамент) подробно описан в него.
Всички страни по делото желаят делба на апартамента.
Ответницата Т. П. представила саморъчно завещание от 23.06.2010 год., извършено от
Г. В. С. в нейна полза, с което завещала своите 5/8 ид.ч. от съсобствения й под режим на
СИО недвижим имот подробно описан в завещанието. Същото съдържа дата-23.06.2010г.,
място на съставяне, подпис и собственоръчно изписани трите имена на завещателката.
Представила е Протокол от 27.102016г. за обявяване на саморъчно завещание от 23.06.2010
год., оставено на съхранение при нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина.
Ищцата оспорила автентичността на завещанието, поради което било открито
производство по чл.193 от ГПК и допусната и приета СГЕ. От заключението на вещото лице
се установило, че ръкописният текст, който е изпълнен в съдържанието на саморъчното
завещание от името на Г. В. С. с дата 23.06.2010г., е изпълнено от лицето, за което се отнася,
т.е. е изпълнено от нея.
Същото се отнася и за подписа, положен за „завещател“ в саморъчно завещание от
името на същото лице и подписа също е положен от нея.
4
За да формира извод за неуспешно проведено оспорване на автентичността на текста и
подписа на саморъчното завещание от 23.06.2010 г. съдът се позовава на професионалните
знания и преценка на вещото лице, което еднозначно и категорично открива достатъчно на
брой съвпадения и в общите и в частните признаци на почерка и подписа на Г. С., които я
определят като автор на саморъчното завещание. Съдът отчита, че към датата на съставяне
на завещанието –23.06.2010 г. завещателката е била на 69 г. – възраст, която логично се
свързва със забавяне на темпа на изписване на текст, намаляване на координацията,
обработеността и свързаността на почерка. Горното обуславя извода на съда, че
завещателният акт е автентичен и саморъчно изписан и подписан от завещателя Г.
Санадинска, което налага извод за неоснователност на възражението на ищцата за неговата
неавтентичност, изводимо от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН.
В ход на устните състезания процесуалният представител на ищцата е поискал при
определяне квотите на страните при делбата, съдът да съобрази запазената им част.
В случаите, в които има накърняване на запазена част, то тя може да бъде възстановена
от съда – по исков ред чрез упражняване правото на иск от наследника, който може да
иска намаляването на завещания и дарения до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част. Правото на възстановяване на запазената част се погасява с 5-годишна
давност.
Искането за възстановяване на запазената част може да бъде заявено под формата на
възражение в хода на съдебна делба, ако завещателните разпореждания са на лица, които
участват в делбата, а ако заветите или даренията са извършени в полза на лица, които не
участват в делбата, наследникът може да предяви искът самостоятелно. Тежестта на
доказване е върху ищеца, който следва да установи в какъв размер е засегната запазената му
част, кои са актовете на наследодателя (завещания, дарения), с които това е направено и да
конкретизира размера на актива на наследството, от който да се преценява стойността на
запазената му част, съответно с колко тя е накърнена и с колко следва тези актове на
наследодателя да бъдат намалени.
В случая предявеният иск е делбен, касае се за особено по характера си производство
по чл. 342 ГПК – специална процесуална норма, която определя в делбеното производство
по-късен преклузивен срок – първото съдебно заседание, за предявяване на възраженията на
ищцата, тъй като всички страни в делбата едновременно са ищци и ответници. /по арг. от Р.
№ 124/19.06.2015 год., по гр.д. № 620/2015 год., І г.о., ВКС/.
Нормата на чл.343 ГПК предвижда, че в производството за делба се разглеждат като
преюдициални въпроси оспорвания на произход, осиновявания, завещания, както и искания
за намаляване на завещателни разпореждания и дарения като няма спор, че тези оспорвания,
за да бъдат гледани в рамките на делбеното производство, следва да бъдат направени в
сроковете по чл.342 ГПК, т.е. в първото по делото съдебно заседание. След изтичане на
този срок законът въвежда преклузията такива възражения да не могат да бъдат правени от
страните и разглеждани от съда. Тази преклузия касае само делбеното
производство./Решение № 25 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2020 г., I г. о., ГК/.
След като ищцата не е предявила иск по чл. 30 от ЗН в настоящият процес, нито е
направила в първото по делото с.з. проведено на 20.06.2023г. възражение за запазена част, а
едва в хода на устните състезания е поискала при определяне квотите на съделителите съдът
да съобрази запазената й част, съдът намира, че същото не подлежи на разглеждане.
На основание чл.194 от ГПК съдът следва да признае, че оспорването не е доказано.
При определяне на квотите съдът съобрази чл.5 и сл.от ЗН, съгласно който Децата на
5
починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.9,ал.1 от ЗН съпругът наследява част,
равна на частта на всяко дете.
В случая процесният недвижими имот е придобит по време на брака от родителите на
страните, който факт несе оспорва в процеса. Следователно преживялата съпруга Г. В. С.
има ½ ид.ч. = 4/8 ид.ч. от имота намиращ се под режим на СИО и след смъртта на съпругът
си Н.П. С. поч.на 12.03.2010г. наследява част, равна на частта на всяко дете или още 1/8
ид.ч.( при три деца). Децата при наследството от баща си Н.П. С. получават по 1/8 ид.ч.
Следователно Г. В. С. приживе е получила 5/8 ид.ч. от наследството, които впоследствие ги
завещала на дъщеря си Т. П. със саморъчно завещание от 23.06.2010г.
При това положение квотите на страните по делото са както следва: Ц. Н. П. получава
1/8 ид.ч., П. Н. С. получава 1/8 ид.ч. и Т. Н. П. получава 6/8 ид.ч.( от които: 5/8 ид.ч. по
завещание и 1/8 ид.ч. по наследство).
Съдът счита, че иска е основателен и делбата следва да се допусне по отношение на
съделителите относно горепосоченият недвижим имот находящ се в гр.Б.С., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, ет.2, ап.10, при квоти: за Ц. Н. П. -1/8 ид.ч., за П. Н. С. - 1/8 ид.ч. и
за Т. Н. П. - 6/8 ид.ч.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.34 ЗС вр.чл.341 ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл.194 от ГПК съдът признава, че оспорването на саморъчно завещание
извършено от Г. В. С. не е доказано.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между съделителите Ц. Н. П. с ЕГН ********** от
с.Т., обл.В., ул.“И. Вазов“ № 14, П. Н. С. с ЕГН ********** настанен в с.П., общ.Н.И.,
обл.С. в дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост и Т. Н. П. ЕГН ********** от
гр.Б.С., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, вх.А, ет.2, ап.10, по отношение на следният
съсобствен недвижим имот представляващ самостоятелно обособен обект с
идентификатор 07702.501.1165.3.10-апартамент № 10, с площ 94 кв.м. няходящ се в гр.Б.С.,
обл.В., ул.“В.Левски“ № 7, бл.2, ет.2, ап.10, с предназначение жилищна сграда
многофамилна, ведно с прилежащите към него избено помещение № 10 и таванско
помещение № 10, 3,39% от правото на строеж при съседи на същия етаж:
07702.501.1165.3.11, под обекта: 07702.501.1165.3.4 и над обекта: 07702.501.1165.3.16 с
данъчна оценка 15920,00 лв., при КВОТИ: за Ц. Н. П. -1/8 ид.ч., за П. Н. С. - 1/8 ид.ч. и за
Т. Н. П. - 6/8 ид.ч.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
гр.В. от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6