РЕШЕНИЕ
№ 14000
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. Н.
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. Н. Гражданско дело №
20231110159265 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. С. Г., ЕГН **********, Л.
С. И., ЕГН **********, Б. В. М., ЕГН **********, В. В. М., ЕГН **********, М. С. М.,
ЕГН **********, Д. М. П., с ЕГН **********, П. М. С., с ЕГН ********** и Ц. С. М., ЕГН
**********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот- Апартамент № 26,
находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която ищецът моли да бъдат осъдени
ответниците да заплатят при условията на разделност следните суми:
- за Д. С. Г., ЕГН **********, 2/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- за Л. С. И., ЕГН **********, 2/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
1
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- за Б. В. М., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
124,47 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 20,46 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 3,86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
0,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- за В. В. М., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
124,47 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 20,46 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 3,86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
0,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- за М. С. М., ЕГН **********, 3/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
373,43 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 61,39 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 11,59 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г., и
- за Ц. С. М., ЕГН **********, 3/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
373,43 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 61,39 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 11,59 лв., представляваща цена на
2
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.
За Д. М. П., с ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,94 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
За П. М. С., ЕГН ********** – 3/18 ид.ч. от общото задължение, а именно: сумата от
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,94 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот-
Апартамент № 26, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.
1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
3
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това.
Моли третото лице да бъде задължено да представи посочените в исковата молба документи.
В срока по чл. 131 ГПК Л. С. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба,
чрез особен представител адв. Р. Р., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че процесните суми били произволно определени. Сочи се, че съгласно приложения
Протокол от 25.10.2000 г. от проведено Общо събрание на ЕС на процесния вход
ответницата не фигурирала сред етажните собственици. Оспорва нейният праводател- В. М.
И. да е била собственик на имота. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва да
дължи и търсената сума за дялово разпределение, доколкото цената за тази услуга не се
дължала на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковете.
Прави искане за задължаване на ищеца да представи протоколи за извършени
обследвания на измервателните уреди, с оглед установяване на тяхната техническа годност
и изправност.
В срока по чл. 131 ГПК Д. С. Г., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба,
чрез адв. Р. П., с който оспорва исковата молба по основание и размер. Релевира възражение
за настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания. Сочи, че
притежава 2/18 ид.ч. от процесния имот, но не е ползвала топлинна енергия за сочения
период. Оспорва да й е била откривана индивидуална партида за доставка на ТЕ до
процесния имот. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК Ц. С. М., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба,
чрез адв. С. Д., с който не оспорва доставката на топлинна енергия за процесния период на
претендираната стойност. Не оспорва размера и на услугата за дялово разпределение, нито
стойността на мораторните лихви. Сочи се, че съгласно направените откази от наследство
ответницата е станала собственик на ¼ ид.ч. Поддържа, че след като е получила препис от
исковата молба, е погасила процесните вземания от общо 473,03 лв. на 10.04.2024 г., чрез
плащане на сумата. Твърди, че не е станала повод за завеждане на делото, поради което моли
в нейна тежест да не й се присъждат разноски, като от своя страна претендира такива.
Ответницата представя писмени доказателства. Възразява срещу допускането на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
В съвместен отговор, депозиран на 05.06.2024 г. по делото, Д. М. П., с ЕГН
**********, П. М. С., с ЕГН **********, оспорват исковете срещу тях като неоснователни.
Заявяват, че веднага след узнаване за откриване на наследството, с получаването на
настоящата искова молба, са заявили откази от наследството на В. М., за което представят
доказателства. Твърдят, че никога не са поддържали отношения с наследодателя В. М. и
никога не са предявявали претенции спрямо оставеното от нея в наследство имущество, не
са ползвали процесния апартамент и доставяната до него от ищеца топлинна енергия. Молят
за отхвърляне на предявените срещу тях искове. Не заявяват претенции за присъждане на
4
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Б. В. М., ЕГН **********, В. В. М., ЕГН **********, М. С.
М., ЕГН **********, не подават отговор на исковата молба, не правят възражения, нито
доказателствени искания.
Третото лице - помагач на страната на ищеца “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове и представя относими към делото
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, "Битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото са приети като доказателства и съдът е обявил на страните, че му е
служебно известно, че между тях е водено дело за делба на процесния топлоснабден имот –
апартамент № 26, находящ се в гр. София, ***, бл. ***, в хода на което делбено
производство, съдът е приел за установено, че С нотариален акт за собственост на недвижим
имот по покупка и съдебна делба № 31, том IV, дело № 685/1989 г. от 15.06.1987 г. на
нотариус Д. Г., при Ленински Районен съд, В. М. И. / В. М. И., съгл. удостоверение за
идентичност на лице с различни имена/ е призната за собственик на следния недвижим
имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, ***, застроен на 64, 56 кв. м., състоящ се от:
стая, дневна кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, К.А.К., Б.Й.К. улица,
Г.И.Б. и Х.Т.Б., заедно с избено помещение № 10, при съседи: коридор, К.Г.И., Е.М.Т., както
и ведно с 1,117% ид.ч. от общите части на сградата, като и от правото на строеж върху
мястото.
От представеното удостоверени за наследници на В. М. И. е починала на 16.06.2014
г. , изд. на 16.02.2022 г. от Столична община, Район „***“,е видно, че.след смъртта на И.,
нейни наследници по закон са: 1) Г.М.И. – брат (починал на 17.02.2003 г.), без деца; 2)
С.М.А. – брат (починал на 20.11.1997 г.), с наследници по закон: Д. С. Г. – дъщеря, Л. С. И. –
5
дъщеря, В.С. М. – син (починал на 15.07.1997 г.), с наследници по закон: Б. В. М. – син и В.
В. М. – дъщеря; 3) С.М.И. – брат (починал на 06.01.1997 г.), с наследници по закон: М. С. М.
– син, и Ц. С. М. – дъщеря.
В удостоверението за наследници, се съдържат данни, че наследодателката В. М. И.
има наследници по закон: трима братя – Г.М.И., С.М.А., С.М.И., и една сестра – Г.М.И.,
всички те починали преди нея. Г.М.И. е починала на 30.05.1995 г., като е оставила
наследници по закон – трима синове: 1) П. С. В. (починал на 07.02.1998 г.), с наследници по
закон: А. П. В. – син и С. П. В. – син; 2) М.С.И. (починал на 14.03.2016 г.), с наследници по
закон: С. Д. М. – съпруга, Д. М. П. – дъщеря и П. М. С. – син; 3) В. С. В. (починал на
08.07.2003 г.), с наследници по закон: Е. В. Н. – дъщеря и К. В. М. – дъщеря.
По делото са представени 8 бр. съдебни удостоверения за вписани откази от
наследството на В. М. И. на: А. П. В., вписан под № 1889/27.09.2022 г.; С. П. В. – вписан под
№ 1878/26.09.2022 г.; С. Д. М. – вписан под № 1877/26.09.2022 г.; Д. М. П. – вписан под №
1880/26.09.2022 г.; П. М. С. – вписан под № 1891/27.09.2022 г., Е. В. Н. – вписан под №
1879/26.009.2022 г., и К. В. М. – вписан под № 1890/27.09.2022 г., както и за Д. М. П. –
вписан под № 1880/26.09.2022 г. Само два от отказите не са съобразени от ищеца при
подаване на исковата молба и последващото й уточняване по отношение на ответниците, в
частност тези на Д. П. и П. С., които в отговора на ИМ обаче са ги представили и съответно
са се позовали на тях, като са поискали отхвърляне на исковете срещу тях като
неоснователни.
При преценка на горните доказателства и установените с тях факти, се налага извод,
че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. съсобственици на процесния
топлоснабден имот се явяват ответниците Д. С. Г., ЕГН **********, Л. С. И., ЕГН
**********, Б. В. М., ЕГН **********, В. В. М., ЕГН **********, Михаил С. М., ЕГН
********** и Ц. С. М., ЕГН **********.
С решение № 20819/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 6646/2024 г. по описа на
СРС, съдът е допуснал делбата между В. В. М., ЕГН **********, Б. В. М., ЕГН **********,
Л. С. И., ЕГН **********, Д. С. Г., ЕГН **********, М. С. М., ЕГН ********** и Ц. С. М.,
ЕГН ********** по отношение на процесния топлоснабден имот АПАРТАМЕНТ № 26,
находящ се в гр. София, ***, застроен на 64, 56 кв. м. Със същото решение е признато, че от
откриване на наследството на 16.06.2014 г. и до настоящия момент, в апартамент № 26
живее единствено ответницата Ц. С. М.. Това решение е влязло в сила. С решение № 5699 от
31.03.2025 г., с което съдът е извършил делбата, процесния недвижим имот е бил възложен в
дял на ответника Ц. С. М., като е съобразил наличието на предпоставките за уважаване на
нейна възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, а именно, в случай, че неподеляемия
имот е жилище, съделителя, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска да бъде поставено в негов дял. До момента няма
данни дали това решение е влязло в сила, но съдът в настоящото производство, изрично е
съобщил на страните, че ще цени установените по делбеното производство факти,
включително по отношение на ползването и владението върху имота от страна на ответника
6
Ц. С. М. и няма да събира допълнителни доказателства в тази посока.
В производството е обявено за безспорно също, че ответницата Ц. С. М. е собственик
на ¼ ид.ч. от процесния имот /до влизането в сила на решението по извършване на делбата,
с което същия й е възложен в дял/, като до процесния топлоснабден апартамент е доставена
топлинна енергия на посочената стойност, както и е извършвана услуга по дялово
разпределение.
По делото при заявено нарочно оспорване от ответниците / с изключение на
неподалите отговор Б. В. М., В. В. М., М. С. М. и Ц. С. М., която пък е признала исковете/,
че не са ползвали през процесния период доставяната до топлоснабдения недвижим имот
топлинна енергия, и при изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за
ищеца, не се установява ответниците Д. С. Г. и Л. С. И., да са ползвали процесния имот,
респ. да са потребили доставената до него топлинна енергия, т.е да притежават някое от
качествата по параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ или по чл.153, ал.1 от ЗЕ. Няма нито едно
доказателство, приобщено по делото, което да навежда на извода, че макар и притежаващи
идеална част от собствеността върху процесния недвижим имот /съответно, всяка от тях по
2/12 ид.ч./, същите и фактически са упражнявали владение върху имота, наред с ответника
Ц. М.. Още повече, че по делото се прие за безспорно, че през целия процесен период,
апартамент № 26 е ползван еднолично от ответника Ц. М. и този факт не се оспорва от нея.
Същевременно, приетите по делото Протоколи за отчет на уредите за двата отоплителни
сезона вкл. в процесния период, са подписани именно от ответника Ц. М., като авторството
им не бе оспорено в хода на производството.
Други доказателства относно притежаването на собствеността върху процесния
Апартамент № 26, в т.ч. относими и към ползването на имота, ищеца не е ангажирал. От
цитираните по-горе такива, в тяхната съвкупност, съдът прави извод, че качеството
потребител на доставяната до процесния апартамент топлинна енергия има само
ответницата Ц. С. М., доколкото същата през годините е признавала този факт, вкл. чрез
заявената от нея възлагателна претенция в хода на воденето делбено производство между
страните, по гр.д. № 6646/2024 г. по описа на СРС, а в настоящото съдебно производство не
е оспорила качеството си на ползвател на ТЕ за процесния период и по отношение на
претендираните от нея суми, а напротив дори ги и признала и доброволно заплатила.
В останалата си част исковете срещу двама от ответниците - Д. С. Г. и Л. С. И., следва
да се отхвърлят като неоснователни, тъй като ищеца не установи тяхното качество на
потребители на ТЕ. Въпреки, че съгл. чл.153 от ЗЕ собствениците или вещните ползватели
имат качеството потребител на ТЕ, а ответниците Г. и И. притежават идеални части от
собствеността върху процесния недвижим имот, в това производство следва да се държи
сметка и за фактическото потребление на ТЕ, в случай, че такова се установи. В случая,
безспорно се установява в производството, че само един от съсобствениците живее в имота
и е живял през процесния период, поради което и само той е потребил доставената до имота
топлинна енергия. Допълнителен аргумент в посока липса на фактическо ползване на имота,
респ. потребление на доставяна до същия ТЕ е, че в процеса на призоваването на
7
ответниците Г. и И. за участие в настоящото съдебно производство, е установено, че същите
не живеят на адреса на топлоснабдения имот, а напротив имат адресни регистрации по
постоянен и настоящ адрес, на различни адреси от процесния такъв, дори извън София /за
И./.
Неоснователни се явяват и исковете срещу ответниците Д. М. П. и П. М. С., за които
в хода на производството се установи, че са се отказали от наследството на В. М. И., още
преди образуване на настоящото производство и следователно същите също нямат
качеството на собственици и/или ползватели на процесния недвижим имот.
От анализа на всички приети по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, се налага извод, че ищеца не доказва качеството на потребители/клиенти на ТЕ
за отопление и БГВ, на сочените в исковата молба ответници Д. С. Г., Л. С. И., Д. М. П. и П.
М. С..
При липса на един от елементите от фактическия състав на иска, безпредметно се
явява обсъждането на доказателствата, приети във връзка с останалите факти, възложени в
тежест на ищеца по отношение на тези четирима ответници.
По отношение на предявените срещу ответника Ц. С. М., искове е налице признание
на исковете, като ищеца е поискал съда да се произнесе с решението си, съобразявайки
признанието и извършеното от този ответник плащане на дължимите суми, което не се
оспорва от ищеца.
Спрямо останалите трима ответника Б. В. М., В. В. М. и М. С. М., ищеца е поискал
съдът като съобрази процесуалното им поведение и липсата на ОИМ, липсата на заявени
възражения срещу исковете, както и неявяването им в насроченото съдебно заседание, при
редовното им призоваване, да постанови неприсъствено решение, като уважи изцяло
исковите претенции на ищеца в заявените им размери.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че между Ц. С. М., Б. В. М., В. В. М. и
М. С. М. от една страна и „Топлофикация София“ ЕАД от друга, за процесния период /от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г./ е имало сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ /тези, одобрени през 2016 г. и
влезли в сила на 11.07.2016 г./.
От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключенията на
вещите лица по приетите СТЕ и ССчЕ, и като съобрази признанието на исковете от страна
на ответника М. и липсата на възражения от останалите ответници Б. М., В. М., М. М., съдът
приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ, на горепосочения
адрес / Апартамент № 26, находящ се в ***,/ е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение в сграда в режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски по прогнозна консумация за сградата и 1
бр. изравнителна сметка. В документите за главен отчет, приложени по делото, е положен
подпис от ответника Ц. М. /за която се установи, че владее и ползва имота, и които не са
оспорени от нея, по реда на чл.193 от ГПК/, поради което те се ползват с формалната
8
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че ответницата е направила изявление, че е
съгласна с отразените в отчетите показания. Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата за топлоснабдяването. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия, са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно ЗЕ, Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334/2007 г. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответницата във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответницата са начислени сметките за процесния периода /по
издадените общи фактури/. Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са
отразени в заключението на СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения,
без корекциите и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер
са съобразени изготвените от „Техем Сървисис“ ЕООД, 2 бр. реален отчет и 2 бр.
изравнителни сметки за процесния период.
От представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК, както и от заключението на ССчЕ, съдът приема, че се установяват
въведените с исковата молба твърдения ответниците Ц. С. М., Б. В. М., В. В. М. и М. С. М. в
качеството си на собственици на топлоснабдения имот – Апартамент № 26, находящ се в
***, да са потребители на доставяната до имота им топлинна енергия и предвид нормата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ да са обвързани от облигация с ищеца с Договор при Общи условия, както и
че в имота им се е извършвала през процесния период 2020-2022 г. услугата „дялово
разпределение“ от избрана от ОС на сградата ФДР, в лицето на топлинния счетоводител
„Техем Сървисис“ ЕООД. От представените от последното документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответниците, се
установява, че действително в апартамента, обитаван от Ц. М., е извършвана дейност по
топлинно счетоводство, като е извършено и реално отчитане на индивидуалните уреди за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода, тъй като е бил
осигурен достъп до имота именно от страна на ответницата Ц. М., за което свидетелстват
представените по делото 2 бр. редовни отчета.
От приетите по делото доказателства представени от ФДР - документи за главен отчет,
дялово разпределение за аб. № *** и Обща справка за начислените и дължими суми, се
9
установява, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., отразена в Общите фактури /на л.25-28/ възлиза на сумата от общо 1 493,73 лв.,
определена от прогнозно начислените суми в размер на 1303,12 лв. + изравнителните
сметки от 236, 70 лв. и след приспадане на сумата за връщане от корекция на цената на ТЕ
от 46,09 лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за процесния
период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били
сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между ответниците Ц. С. М., Б. В. М., В.
В. М. и М. С. М. и ищцовото дружество, за процесния период е имало сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребители на ответниците Ц. С. М., Б. В.
М., В. В. М. и М. С. М. като собственици на процесния имот, и с оглед събраните по делото
писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че на същите, на
горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в
режим на етажна собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка.
Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия, са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от
ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставено за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответницата са начислени сметките за процесния период. Напротив, установява се по делото,
че ответника Ц. М. е извършила частично плащане на дължими за процесния период суми
до размер на 473,03 лв., която сума е равна на дела й в собствеността на имота, установен и
в делбеното производство, от ¼ ид.ч. Извършеното в хода на производството плащане, което
не се оспорва от ищеца, ще следва да се съобрази от съда при постановяване на настоящото
решение, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК като факт, настъпил в хода на делото и съобразно с
признанието на иска, да доведе до отхвърляне на исковете, поради извършеното от
ответника Ц. М., плащане.
Ответниците, за които в производството се установи качеството на потребители на
ТЕ, доставяна до процесния топлоснабден имот, не са заявили възражение за погасяване на
част от вземанията на ищеца по давност, поради което съдът не следва да излага мотиви в
тази връзка.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца за процесния период на абоната са начислени суми за доставена
топлинна енергия по фактури, на обща стойност 1476,76 лв. Сумата за доплащане /след
изравнителните сметки/ е в размер на 10,76 лв., а стойността на услугата дялово
разпределение за двата отоплителни сезона е в общ размер на 8,80 лв. Вещото лице по ССчЕ
е установило също, че от страна на абоната са извършени частични плащания до размер от
10
общо 461,31 лв. /съответно платени на 14.08.2018 г. и 14.12.2018 г./ като тези суми са
приспаднати от ищеца при формиране на цената на предявения в настоящото производство
иск.
Ищецът е претендирал осъждане на ответницата Ц. М. само до 3/12 ид.ч. от общия
размер на вземането си или за сумите 373,43 лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 61,39 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г.,
сумата от 11,59 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2,73 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г., които суми са
заплатени от ответницата, видно от приетите доказателства за плащане от 10.04.2024 г.
Плащането е признато от ищеца, видно от молба от 14.01.2025 г., съдържаща изявление на
процесуалния представител на „Топлофикация София“ ЕАД, в този смисъл.
Предвид установените по делото факти и обстоятелства, посредством събраните
доказателства, в т.ч. заключенията на изслушаните експертизи, с оглед и признанието на
исковете от ответника Ц. М. и наличието на предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответниците Б. В. М., В. В. М. и М. С. М., исковете срещу
първата от тях ще следва да се отхвърлят изцяло, поради извършеното в хода на
производството плащане, а по отношение на останалите трима да се уважат изцяло, в
заявените от ищеца с ИМ размери.
Предявените срещу ответниците Д. С. Г., Л. С. И., Д. М. П. и П. М. С., следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
Производството срещу първоначално посочените в ИМ от 30.10.2023 г. ответници А.
П. В., С. П. В., С. Д. М., Е. В. Н. и К. В. М., ще следва да се прекрати, поради предприетите
от ищеца откази от исковете, по които до момента съдът не се е произнесъл.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат както ищеца,
съобразно с частичното уважаване на исковете, така и ответниците Д. С. Г., Л. С. И., Д. М. П.
и П. М. С., спрямо които исковете са отхвърлени, като неоснователни, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК. На ответниците Д. Г. и Л. И., в производството съдът е назначил първоначално особени
представители, в лицето на адв. П. и адв. Р., които са подали от тяхно име ОИМ, и съответно
са били призовани чрез тях за първото съдебно заседание. В насроченото за 11.04.2025 г.
открито съдебно заседание, за двете ответници се е явил упълномощен адвокат, в лицето на
адв. В., което е станало повод за освобождаването занапред от задълженията им на
представители, на адв. П. и адв. Р., и изплащане на същите, на част от дължимите им се
възнаграждения, до определения от съда размер от по 150 лв. за всеки. Тези разноски,
извършени от ищеца, предвид отхвърляне на иска срещу двете ответници, следва да останат
за негова сметка.
11
Ответниците Д. М. П. и П. М. С., спрямо които исковете също се отхвърлят, не са
заявили искане за разноски и не са представили доказателства за реално извършени такива,
поради което и не им се следват разноски за производството.
Претенцията на ответника Ц. М. за присъждане на разноски е неоснователна, тъй
като същата въпреки предприетото плащане и доколкото е фактическия потребител на
доставяната до имота топлинна енергия, като не е предприела заплащане на потребената в
апартамента топлинна енергия, в сроковете, установени с ОУ от 2016 г. /т.е. 45 дни след края
на месеца, за който се отнасят/, с поведението си е станала повод за водене на делото и по
арг. от противното основание от чл.78, ал.2 от ГПК ще следва да понесе сторените от ищеца
съдебни разноски, в частта относима към предявените срещу нея искове.
Разноските, сторени от ищеца за производството по делото, в прекратителната му
част, в частност заплатените държавни такси по исковете срещу петимата ответника, до
размер от 500 лв., следва да останат в тежест на ищеца.
От своя страна, ищецът е претендирал присъждане на съдебните разноски още с ИМ,
но не е представил Списък по чл.80 от ГПК в последното заседание. От приложените по
делото доказателства, се установява, че ищеца е внесъл за предявените искове държавна
такса в размер на общо 1300 лв., депозити за експертизи – 600 лв. и депозити за особени
представители – 600 лв. На ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв., поради фактическата сложност на делото, с оглед
множеството ответници /в началото на производството са 13/.
Така общия размер на разноските на ищеца възлиза на общо 2700 лв., като съобразно
с изхода на делото и частичното уважаване на претенциите му /само спрямо ответниците Ц.
М., Б. В. М., В. В. М. и М. С. М./, на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се следват разноски в
размер до 718,65 лв., от които ответника Ц. М. му дължи 115, 38 лв., а ответниците Б. В. М.,
В. В. М. и М. С. М., съответно по 201,09 лв. всеки.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл.235, ал.1, чл.237, ал.1 и чл.238, ал.1-4 от ГПК:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59265/2023 г., в частта относно
първоначално предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД срещу ответниците А. П. В., с ЕГН **********; С. П. В., с ЕГН **********; С.
Д. М., с ЕГН **********, Е. В. Н., с ЕГН ********** и К. В. М., с ЕГН **********,
поради отказа от исковете срещу тези ответници, предвид заявените от последните откази от
наследството на наследодателя В.ка М. И., бивш собственик и потребител на ТЕ, доставяна
до топлоснабден имот - Апартамент № 26, находящ се в ***, с присъединен абонатен №
***.
ОСЪЖДА по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД Б. В. М., ЕГН **********, В. В. М., ЕГН **********, М. С. М., ЕГН
12
********** да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумите,
както следва:
- Б. В. М., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. от общото задължение, а именно 124,47 лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 20,46 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 3,86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
0,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- В. В. М., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. от общото задължение, а именно 124,47 лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 20,46 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 3,86 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
0,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
- М. С. М., ЕГН **********, 3/12 ид.ч. от общото задължение, а именно 373,43 лв.
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 61,39 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 11,59 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц. С. М., ЕГН ********** от гр. София искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за предявените суми от 3/12 ид.ч. от общото
задължение, или сумата от 373,43 лв. представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 61,39 лв., представляваща
мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 11,59 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 2,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г., поради извършеното в хода на делото плащане.
13
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Д. С. Г., ЕГН ********** и Л. С. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за осъждането на всяка от тях да заплати
сумите от:
за Д. С. Г., ЕГН **********, 2/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г.,
за Л. С. И., ЕГН **********, 2/12 ид.ч. от общото задължение, а именно- сумата от
248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 40,92 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,82 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г.
до 12.10.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д.
М. П., с ЕГН **********, П. М. С., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за осъждането на всеки от тях да заплати
сумите от: 3/18 ид.ч. от общото задължение от страна на П. М. С., ЕГН **********, а
именно: 248,95 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 40,94 лв., представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г., сумата от 7,73 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 1,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г., и 3/18 ид.ч. от общото задължение от Д. М. П., с
ЕГН **********, а именно: сумата от 248,95 лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 12.10.2023 г.,
сумата от 7,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,81 лв., представляваща мораторна
14
лихва върху главницата за ДР за периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2023 г., като
неоснователни, поради заявените от тях откази от наследството на наследодателя В.ка
М. И..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Ц. С. М., ЕГН **********, Б. В. М., ЕГН
**********, В. В. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
разделно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 718,65
лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съразмерно на
уважената част от исковете му, от която сума Ц. М. дължи 115, 38 лв., а ответниците Б. М.,
В. М. и М. М., съответно по 201,09 лв. всеки от тях.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ***, представлявано от управителите М.П.С. и С.М.С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната си част, имаща характер на
определение, в едноседмичен срок с частна жалба пред същия съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15