ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Ченалова
като разгледа докладваното от съдия Ченалова ч.
гр.д. № 3719 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Съдът, след като извърши проверка на редовността и
допустимостта на предявената от „Р." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „С." № *, ет. *, със съдебен адрес гр. П., ул. „А."
№ **, ет. *, срещу „Г." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „В.", ул. „В.М." № **, искова молба, намери следното :
В исковата молба се твърди от ищеца, че
против дружеството е образувано изпълнително дело с взискател „С." АД, с
ЕИК ********, при ЧСИ с рег.№ 821 с район на действие ПОС. Изпълнителното дело било образувано за сумата от 35 000 лева,
ведно със законната лихва върху същата считано от10.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и за 700,12 лева разноски. Твърди се, че на
20.05.2011г. между „С." АД и ответника „Г." ЕООД бил сключен договор
за цесия, в следствие на който ответникът бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело вместо „С." АД. Твърди се, че на 26.07.2011г., преди
приключване на публичната продан, ищецът внесъл по сметка на взискателя пълния размер на задължението по изпълнителния
лист и разноските по делото, съгласно поканата за доброволно изпълнение. Твърди
се, че след 26.07.2011г. „Г." ЕООД не е притежавал правна легитимация на
взискател по изпълнителното дело, тъй като не е бил кредитор на ищеца. Твърди
се, че въпреки изпълнението на задължението изпълнителното дело не е било
прекратено от ЧСИ., а е продължило с принудително изпълнение с продажбата на
офиса на дружеството в гр. П.. Твърди се, че на 02.08.2011г. е било издадено
възлагателно постановление, с което имотът е възложен на купувача „Г. И." АД, с ЕИК ********. Моли се, съдът да
признае за установено, че:
1. От
26.07.2011г. „Р." ЕООД
не дължи на „Г."
ЕООД сумата в
размер на 40 739,37
лева,представляваща задължение по
изпълнително дело № 20108210400932 на
ЧСИ с рег.№821 от КЧСИ;2.
На 26.07.2011г. са
отпаднали предпоставките за продължаване
на изпълнението по изпълнителното дело, както и че са били налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело. Моли ,при
условията на евентуалност съдът да признае за установено, че на 28.07.2011г. са
отпаднали предпоставките за продължаване на изпълнението по изпълнителното
дело, както и че са били налице предпоставките за прекратяването му. Претендира
направените съдебно деловодни разноски и за
адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства под опис.
Ответникът по делото „Г."
ЕООД, с ЕИК *********, в срока определен по чл. 367 от ГГЖ представя отговор на исковата молба. Оспорва
исковете, предявени от „Р." ЕООД. Счита, че същите следва да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими, а производството
по делото да бъде прекратено. Моли , в случай че съдът приеме исковете за допустими,
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди , че „Р." ЕООД няма
правен интерес от предявяването на иска. Твърди , че с извършеното на
26.07.2011г. плащане на сумата от 40 739,37 лева са погасени част от
задълженията по изпълнителното дело, които към посочената дата са в размер на
52 719,67 лева. Твърди , че след тази дата „Г." ЕООД претендира за
събиране само на остатъка от общо дължимата сума. Твърди , че към 26.07.2012г.
„Р." ЕООД е имало непогасени задължения по изпълнителното дело в размер на
11 980,30 лева. Твърди се, че длъжникът по изпълнителното дело е бил уведомен
за непогасената част от задължението. Представя писмени доказателства под опис.
В предвидения срок по чл. 372 от ГПК, от „Р." ЕООД е подадена допълнителна
искова молба, в която се изразява несъгласие с доводите на ответника за
липса на правен интерес от предявяването на иска, като се излагат подробни
доводи . Изразява се несъгласие с твърденията на ответника, че искът за
установяване недължимостта на сумата от 40 739,37 лева към 26.07.2011г. е
неоснователен. Оспорва се твърдението, че разноските по изпълнителното дело са
били в размер на 12 940,30 лева. Твърди , че разноските посочени в поканата за
доброволно изпълнение са в размер на 960 лева.
Ответната
страна представя допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.Прави доказателствени искания.
При така направените твърдения от страните, съдът в
настоящия състав намери че предявените обективно съединени искове са
НЕДОПУСТИМИ.
Първият от обективно съединените искове има
характера на отрицателен установителен ск, чрез който се претендира
установяването със сила на пресъдено нещо спрямо ответника недължимост на сума
в размер на 40 739,37лв. – вземане на ответника по изп.дело №
20108210400932 по описа на ЧСИ П.Илиев с рег.№ 821.,представляващо сума по
главница -35 000лв., 4 079,25лв. – лихва за периода 10.06.2011г.-
27.07.2011год., 700,12лв. – разноски по гр. дело и 960 лв.- разноски по изп.
Дело, така както са посочени в покана за
доброволно изпълнение , изпратена от ЧСИ по соченото изпълнително дело.
В отговора на исковата молба ответника не оспорва предявеният
иск, с доводите че действително е получил плащане на сумата от
40 739,37лв. и не претендира същата.Твърди, че така платената от ищеца
сума погасява част от задълженията му по изпълнителното дело в поредността,
предвидена в чл. 76 ал.2 ЗЗД – разноски, лихви, главница и че разликата от
11 980,30лв. е част от непогасена главница.
В случая ищеца ищеца не очертава предмета на спора
като произтичащ от неправилното / според законово регламентираната поредност/
погасяване на задълженията по изп. Лист, а твърди недължимост на сума,
формирана като сбор от дължими главница, лихви и разноски, посочени в изп.лист
по гр.д.№ 8379/10г. на ПСР, което не се оспорва от ответника.Правният интерес
от предявяването на иск се обуславя от съществуването на твърдяно от ищеца и
оспорвано от ответника право.В случая не е налице спор по отношение на главния
факт – че е извършено плащане от ищеца по посоченото изпълнително дело с
взискател ответника, на посочената дата, в същия размер на твърдяната от ищеца
сума.В отговора на исковата молба ответника излага доводи, че не е претендирал
и не претендира плащане на тази сума, а на разликата до целия размер на
задължението на ищеца по образуваното изп.дело, за която ищеца е уведомен от
ЧСИ на 27.07.2011г. – т.е. след извършеното плащане на процесната сума. Вярно
е, че съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но само на основание на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.Такъв факт е извършеното плащане, за
което обаче не се спори и чрез което е удовлетворено вземането на взискателя по
образуваното изп. Дело с длъжник – ищеца до размера на сумата по издадения от
ПРС изп. Лист по гр.д. № 8379/2010г.–
40 739,37лв.Липсата на спор обуславя извод че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Съдът намери за недопустими както вторият от
обективно съединените искове, така и предявените в условията на евентуалност.Установяване
съществуването или не съществуването на едно право или правоотношение се
обуславя от наличието на правен интерес.Когато предмет на установяване са
факти, закона е възприел лимитивен подход по отношение на такива факти чието
съществуване или не съществуване следва да бъде установено по реда на исковия процес.В конкретния случай
се претендира установяване на липса на предпоставки за продължаване на
изпълнителното дело, съответно наличие на предпоставки за прекратяването му,
какъвто фактически състав не е предвиден в закона.Исковия ред за защита срещу
принудителното изпълнение е допустим когато липсват материално правните условия
за законност на изпълнителния процес – т.е. когато съответното материално право
не е безспорно.В случая се твърди от ищеца че са били налице условия за
прекратяване на изп. Производство, респективно
че не са били налице условия за продължаването му – т.е. твърди се незаконосъобразност на
действията на ЧСИ, контролирани чрез
жалба пред съответния съд.
С оглед на гореизложеното съдът намери че не са
налице предпоставки за провеждането на производството по т.д.3719/2011год. от
категорията на абсолютните такива -, доколкото за ищеца не е налице правен
интерес от предявяването на обективно съединените в условията на комулативност, вкл. в
условията на алтернативност искове.
Водим от гореизложеното СЪДЪТ :
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустими предявените от „Р." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „С." № **, ет. *, със съдебен адрес гр. П., ул. „А."
№ **, ет. *, срещу „Г." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „В.", ул. „В.М." №** обективно съединени искове за
установяване по отношение на ответника че от 26.07.2011г. „Р."
ЕООД не дължи
на „Г." ЕООД сумата
в размер на
40 739,37 лева,представляваща задължение по изпълнително дело №
20108210400932 на ЧСИ с рег.№821
от КЧСИ, както и че на 26.07.2011г. са
отпаднали предпоставките за продължаване
на изпълнението по изпълнителното дело, както и че са били налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело, включително
предявените по отношение на еветнуалност обективно съединени искове за
установяване че на 28.07.2011г.
са отпаднали предпоставките за продължаване на изпълнението по изпълнителното
дело, както и че са били налице предпоставките за прекратяването му.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №
3719/2011год.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийският Апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :