Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Габрово 19.02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : В. Генжова
Членове : 1. Г.Косева
2. Кр.Големанова
при секретаря В. Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В. гр.д. № 18 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 327/06.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 1110/2018г., Севлиевският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявеният от М.Я.М. *** против Т.Е.Т. *** иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането й по заповед за
изпълнение № 467/05.07.2018г. по ч.гр.д. № 883/18г. на СРС,
В законния срок против така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от М.М.. В нея се твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на
фактическата обстановка. Съдът правилно приел, че в периода до 24.07.2015г. семейството на ответника е
ползувало услугите на ВиК оператора, както и извода че за периода
01.01.-30.06.2015г. няма неплатени сметки за консумирана вода. Същевременно
неправилно съдът приел, че консумираната вода 57 куб.м. е изразходена през м.
август на 2015г.,т.е. след като вече ответникът е освободил имота.Неправилно
било отчетено доказателството установяващо, че при демонтажа на водомера на
27.07.2015г. са отчетени въпросните кубици потребена вода, което водело до друг
извод, а именно, че ответникът е този, който е потребил услугата, тъй като към този момент тъкмо е
освободил имота. Твърди, че съдът едностранчиво обсъждал събраните по делото
доказателства, което довело и до постановяването на неправилно решение.
Подробно са обсъдени събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на
решението и постановяването на ново, с което предявеният иск да бъде уважен със
законните последици.
Ответникът по жалба я оспорва. Счита решението за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като се присъдят разноски по
представен списък.
След
извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то
е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените
оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд намери следното:
В проведеното
заповедно производство и в предявеният, след подадено възражение, установителен
иск се твърди, че страните са били съсобственици на недвижим имот в с. Шумата,
Севлиевска община, който при проведена делба е възложен на ищцата М.М.. До
въвода във владение извършен от ЧСИ на 24.07.2015г., имота се е ползувал само
от ответника и неговото семейство.При смяната на водомера на 27.07.2015г., три
дни след въвода, били отчетени изравнителни 57 куб.м. вода, на стойност
114.22лв., която ищцата заплатила през 2018г. Счита, че заплатила чуждо задължение
и моли съда да й бъде присъдена тази сума, ведно с изплатената от нея лихва в
размер на 5.15 лв..
Първоинстанционният
съд подробно е разгледал приложените към делото доказателства. Установил е, че
за периода м.01.2015г. – м. м. март. 2015г. ВиК услугата за имота е била
заплатена, като същата е била със стойности 2-3 куб.м. вода месечно. Установил
е, че в периода м. май- м. юли 2015г. е липсвало отразяване на потребена вода.
Едва след смяната на водомера през м.август
2015г. са отразени консумирани 57 куб.м. вода. Съдът е приел за доказано
от представената от ищцата справка, издадена от ВиК, че консумираната вода от
предходния месец е отчитана и заплащана през следващия. Подробно е обсъдил и приложеният по делото протокол,
изготвен при смяната на стария водомер с нов. Посочил е, че не му дава вяра,
доколкото в него не е записана причината за смяната му, при самата смяна не е
присъствал ответника или член на семейството му и водомера е предаден на трето
за производството лице. По делото не са разпитани като свидетели посочените в
този протокил лица. Наред с това съдът е посочил и противоречията в издадените
от ВиК писмени документи. В едната справка било посочено, че количеството от 57 куб.м. вода, отчетено при
смяната на водомера е за периода от м. май до м. август 2015г., а в справката на ВиК оператора на л.
49 от делото тези 57 куб.м. са посочени като консумирани през м. август
2015г.,т.е. когато във владение на имота е била ищцата. При така събраните
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала
заплатената от нея вода от 57 куб.м. , на стойност исковата сума да е била използвана
от ответника. Този извод на първоинстанционния съд настоящата инстанция намира
за правилен и обоснован. От представените по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по категоричен начин, кога е изготвен протокол
от 27.07.2015г. за смяна на водомера/ няма дата на входиране във ВИК, нито
разпореждане от оператора за смяна на водомера/ и дали отразените в същия
потребени количества вода са действителни / липсва самият водомер, а и не са
разпитани свидетели установяващи констатациите, предвид оспорването на
протокола/, както и за кой период са потребени/ в карнетния лист за м. май и юни са посочени нули/ . При така
констатираните противоречия,между издадените от ВиК справки и протокола за
смяната на водомера, настоящата инстанция счита, че не са налице доказателства, които по несъмнен
начин да установяват, че именно
ответникът е използвал 57 куб.м. вода, чиято стойност ищцата претендира от
ответника. Тъй като за ищцата е доказателствената тежест в процеса, то и
изводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция е останала недоказана
са правилни.
Пред
настоящата инстанция не бяха представени нови доказателства, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и да налагат нови
правни изводи.
При тези
констатации, настоящият състав на съда намери , че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като
въззивната жалба не е уважена, то и на жалбоподателката не се дължат разноски
за тази инстанция, а на ответника по жалба следва да се присъдат разноски в размер на 200
лв. на осн. чл. 78 ГПК
Водим
от горното, Габровският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 327/06.12.2018г., постановено по гр.д. №
1110/2018г. на Севлиевският районен съд.
ОСЪЖДА М.Я.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Т.Е.Т. ***,ЕГН **********
разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 лв./ двеста лева/ на осн.
чл. 78 ГПК:.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.