РЕШЕНИЕ
№2025
гр. П., 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд – гражданска колегия, II – ри състав,
в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02895 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.О.П. срещу И.В.П., с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 6000 лева, представляваща стойността на направени от ищцата подобренията в жилище с адрес град П., ул. „****.
В исковата молба се посочва, че между страните по делото се намират в граждански брак и към настоящия момент e образувано бракоразводно дело. Твърди се, че ищцата е направила подобрения и разноски във връзка с ремонт на семейното жилище, което собственост на ответника. В допълнение към исковата молба се конкретизират подобренията и разходите в жилището, които били направени със съгласието на ответната страна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Заявява, че закупеният перфоратор е движима вещ в режим на СИО, поради което може да е предмет на делба, но след прекратяване на брака. Оспорва се твърдение, че ищцата е вложила лични средства за разходи и подобрения, направени в жилището. Допълва се, че част от описаните вещи в допълнението на исковата молба не са подобрения, тъй като нямат връзка с жилището. Счита за по – нисък размера на разходите, направени в имота. Цената на двата броя радиатори за хола и кухнята била заплатена в равен размер от родителите на страните по делото. Оспорва се твърдение за извършен ремонт на стените в апартамента, като такъв бил извършван само на тавана на жилището и то не със средства на ищцата. Приложените документи не установявали с какви средства са извършени подобренията, като същите са останали в семейното жилище след фактическата раздяла.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят за наличието на
дългогодишна връзка помежду им, която прераснала в съвместно съжителство в
жилището на родителите на ищцата, което било обитавано и от тях. Не се спори,
че двамата сключили граждански брак на 15.07.2018 г., а от 01.02.2019 г. се
намират във фактическа раздяла. Впоследствие е прекратен брака им, за което е
постановено решение по гр. д. № 1701 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
По делото са представени
писмени доказателства, от които става
ясно, че на 24.03.2017 г. ответникът е сключил с „ОББ” АД договор за ипотечен кредит
в размер на 32
000 лева (24 000 лева предназначени за закупуване на жилище, а 8 000 лева за
извършване на ремонтни дейности). Установява се още, че на 24.03.2017 г. И.В.П.
е сключил с „ОББ” АД договор за потребителски кредит в размер на 4 700 лева.
Общият размер на получените от ответника парични средства по двата кредита
възлизат на 36 700 лева.
От представения нотариален акт № 112/28.03.2017 г.
се установява, че на 28.03.2017 г. И.В.П. придобил
собствеността на жилище с адрес град П., ул. „****. Не се спори, че този имот
се намира в същия вход на апартамента, обитаван от страните по делото и
родителите на ищцата.
Спорно по делото е цената, на която е придобито
жилището от ответника, доколкото ищцата счита за привидна сделката в частта за
продажната цена, като оспорва, че същата е 24000 лева, която е посочена в
нотариалния акт. Това обстоятелство е от значение за делото, тъй като ответната
страна предоставя два договора за кредит на обща стойност 36 700 лева, като
твърди, че 12 700 лева (разликата над цената от 24000 лева до получения размер
на кредитите) от тях са послужили за заплащане разходите по подобренията в
закупеното жилище, т. е. твърди по - голям принос за извършването им. Наред с
това ищцата също счита, че има по – голям за извършените подобрения в жилището.
Следва да се отбележи, че ищцата не е страна по договора
за покупко – продажба на имота, т. е. същата се явява трето лице за сделката.
На следващо място, нотариалният акт № 112/28.03.2017 г. и двата договора за
кредит са представени от ответника, за да се докаже, че по – голяма част от
паричните средства по кредитите са послужили за извършването на подобрения,
т.е. нотариалният акт е насочен срещу ищцата, тъй като се цели оборване на
твърдения на ищцата за по – голям принос. Предвид изложеното и на основание чл.
165, ал. 2, изр. „последно” ГПК, е наложило допустимостта на свидетелските
показания за установяване привидността на цената на имота, обективирана в
нотариалният акт № 112/28.03.2017 г.
В тази връзка са разпитани свидетелите м.б., П.П. и Р.П.. Последната свидетелка заявява, че не знае
никакви обстоятелства около продажбата на имота, включително и цената.
Свидетелят П.П. е продавач
на имота, като заявява, че цената в нотариалния акт и действителната цена на
имота се различават. Пояснява, че не си спомня действителната цена, но посочва,
че е била заплатена комисионна на брокер в размер на 3 % от действителна цена.
Допълнително посочва, че при изповядването на сделката са присъствали
„момчето”, „момичето” и „майката на момчето”, която живеела в същия вход на
обсъждания апартамент. Съдът приема, че свидетелят има предвид И.О.П.,
И.В.П. и м.б. (майка на ищцата, която
живее в същия вход, т. е. свидетелят е объркал, че се касае за родител на купувача
- ответник).
Свидетелката м.б. заявява, че е присъствала
преговорите за закупуване на имота, както и на самата сделка, като посочва, че
продажната цена е в размер на 35 000 лева, като посочва, че преди покупката е
платено капаро в размер на 4000 лева. Дава информация, че жилището е закупено
чрез използването на посреднически услуги на агенция за недвижими имоти.
Пояснява, че цената на жилището е заплатено чрез ипотечен и потребителски
кредит.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели,
като приема, че продажната цена на имота е 35 000 лева. Това е така, тъй като показанията
им взаимно се допълват и не си противоречат. Допълнително следва да се
отбележи, че единият свидетел е страна по сделката, а вторият е присъствал на
преговорите и сключването на сделката, т. е. наясно са с основните параметри,
сред които е цената на имота.
Показанията им намира опора и в представеното писмо
рег. № 34418/28.11.2019 г. от Агенция за недвижими имоти „ Изток”, която е
осъществявала посреднически услуги между купувача и продавача. В писмото се
посочва, че е получена от купувача комисионна в размер на 1050 лева. Съобразявайки
полученото възнаграждение и размера на комисионната (3 % от действителната
цена, за което дава информация свид. П.), съдът отново достига до извод, че
продажната цена на имота е в размер на 35 000 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на
комплексна технико – оценителна експертиза, което не е оспорено от страните по
делото. От също се установява, че общата стойност на СМР за подобренията в
жилището е 6 440 лева към момента на тяхното извършване. Вещите лица посочва,
че стойността на имота е 24 000 лева, като са ползвали единствено цената, която
е посочена в НА № 112/28.03.2017 г., тъй като не могат да установяват състоянието
на жилището към момента на продажбата. В съдебно заседание уточняват, че
пазарна цена и договорена цена са различни понятия и могат да се различават. В
заключението и в съдебно заседание експертите посочват, че след направените
подобрения стойността на имота ще се увеличи с 2 900 лева, както към момента на
извършване на СМР, така и към настоящия момент, т. е. увеличената стойност
(2900 лева) на имота не зависи от неговата пазарната цена.
Вещите лица дават информация за извършени СМР в банята на имота, като същата е изцяло завършена и е видимо нова (поставени плочки, душ, фаянс по стените, шкаф с мивка, моноблок, окачен таван със скрито осветление). Посочва се
поставянето на гипсокартон и вата по таваните на
стаите, а шпакловка е правена единствено по тавана в хола и на терасата. Плочки
са поставяни допълнително на терасата, а коридора имало закупени кашони с
плочки, но не били поставени.
Съдът кредитира заключението на експертизата, освен
в частта, в която се посочва пазарната цена на имота. Не се кредитира
заключението в обсъжданата част, тъй като е дадено на база единствено цената,
посочена в нотариалния акт, а в съдебно заседание поясняват, че същата може да
се различава от пазарната. Освен това се установи, че действителната продажна
цена се различава от посочената в нотариалния акт, която е ползвана от
експертите. В останалата част заключението е последователно, непротиворечиво и
обосновано, поради което съдът го кредитира.
Разпитани са свидетелите И. Д. и м.б., които дават
информация, че основните ремонтни дейности са започнали след като страните по
делото са сключили граждански брак. От показанията им става ясно, че е извършен
ремонт на банята и на една от терасите, поставен е гипсокартон
в стаите, сменен е прозореца в спалнята, както и че са монтирани радиатори в
кухнята и хола. Съдът дава вяра на показанията им в тази част, тъй като
съответстват на заключението на вещите лица, отнасящо се за извършените СМР.
От показанията на свидетелите И. Д. и м.б. става
ясно, че ищцата се е разплащала с работниците, извършващи ремонтните дейности.
Същата се плащала за набавянето на строителни продукти или за поставянето на
прозореца в спалнята и вратата в банята. Свидетелката Б. дава информация, че
бившите съпрузи са били заедно при покупката на плочките в банята, както и че
двамата заедно са решавали колко да се плати за ремонта в банята. Установява
се, че половината от стойността на радиаторите са платени от родителите на
ищцата, а другата – от родителите на ответника.
Съдът намира, че
не е оборена
презумпцията за съвместен принос на бившите съпрузи за извършените подобрения в
имота по време на брака им. Настоящият съдебен състав приема, че страните по
делото имат равен принос за извършените подобрения в имота. Обстоятелството, че
ищцата е извършала плащанията, не води до друг извод, тъй като е от значение не
фактическото плащане, а произходът на средства. Двамата съпрузи са били трудово
ангажирани, при което ищцата е получавала доход от около 950 лева за времето
през което е извършен ремонта (лятото и есента на 2018 г.), а за ответната
страна липсват данни за размера на получаваната заплата. Установява се, че
страните по делото са нямали разходи за наем и консумативи (ток, вода, парно и
други), тъй като са живеели при родителите на ищцата, които са им плащали
сметките и са осигурявали храната. Действително ответникът има задължение да
заплаща месечно около 360 лева (сбор на месечна вноска на ипотечния и
потребителския кредит) и пътни разходи до местоработата в друго населено място,
но същият е нямал други големи разходи. Следва да се отбележи, че същият е
получил парични средства от кредити в общ размер на 36 700 лева, а оставащата
цена на жилището е 31 000 лева (след приспадане на капарото в размер на 4000
лева от действителната цена - 35 000 лева), т. е. имал е на разположение 5 700
лева, като с тях най – вероятно са заплатени комисионната от 1 050 лева и
разходите по сделката (нотариални такси, местен данък и други). Това означава,
че ответникът също е имал парични средства за заплащане на подобренията в
жилището.
Съдът намира, че подобренията са извършени по време
на брака (с малки изключения като например монтирането на входна врата, но това
е направено по време, когато страните са живеели на съпружески начала). В този
смисъл страните по делото са имали еднакъв принос (средства и усилия) за
извършените подобрения, които са предмет на настоящия спор.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 61,
ал. 1 ЗЗД (различаваща се от първоначално
посочената). В Тълкувателно
решение № 85 от 2.12.1968 г. по гр. д.№ 149/68г. на Пленума на ВС, са дадени
разяснения, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени
от лице, което не е владелец, не е държател и не се намира в договорни
отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата
на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60 - 62
ЗЗД (в този смисъл е и
определение № 411 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 1455 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение).
Съгласно
чл. 60,
ал. 1 ЗЗД,
който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е
да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. На основание чл.
61, ал. 1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски
заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Воденето
на чужда работа без мандат (гестия) представлява извъндоговорно основание за възникване на облигационни
отношения. Фактическият състав на воденето на
чужда работа без поръчка включва следните елементи: гесторът
извършва фактически или правни действия – осъществява някаква работа; работата
се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда
правна сфера; работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това.
В
настоящия случай се установи, че ищцата е извършила подобрения в чужд имот,
които са на обща стойност 6 440 лева.
Следва да се отбележи, че подобренията са извършени съвместно със собственика
на имота, т. е. страните по делото имат еднакъв принос. Това означава, че
вложените средства от ищцата са на стойност 3 220 лева. Ищцата е знаела, че
извършва подобрения в чужда имот, като това е извършено с намерението да ползва
имота като семейно жилище заедно с ответника.
Отговорността
на заинтересования (лицето, в чиято полза е извършена работата) е да върне на гестора всички разноски, които е направил и да го обезщети
за поетите лични задължения, се поражда само ако работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана. В настоящия случай отговорността на
ответника е до размера на направените от ищцата разноски за подобренията в
жилището, които са на стойност 3 220 лева.
За
допълнение следва да се отбележи, че не намира приложение разпоредбата чл. 62,
ал. 2 ЗЗД, предвиждаща намаляване на отговорността до размера на обогатяването.
Съгласно тази разпоредба, ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му
(в случая 2900 лева - увеличената стойност на имота след извършените
подобрения). Действително ищцата е извършила подобренията с намерението да
живее в имота, но това не води до намаляване на отговорността по реда на чл.
62, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като ищцовата страна никога не е обитавала това
жилище и следователно не се е ползвала от тези подобрения, т. е. от значение не
е намерението, а наличието на собствен интерес от извършената работа (при
гестията също се разместват блага, при което собствен
интерес ще е налице само когато гесторът се ползва от
извършеното – подобренията).
Горното извод до извод, че исковата
претенция е основателна до размера от 3 220 лева, а за разликата до предявения размер от
6000 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да получи разноски съответстващи на
уважената част на исковата претенция. Същата е направила следните разноски: 240
лева – държавна такса; 300 лева – депозит за експертиза; 10 лева – такси за
съдебни удостоверения и 600 лева – адвокатски хонорар, т. е. в общ размер на
1150 лева. Съдът, съобразявайки общия материален интерес на делото, уважената
част на исковата претенция и размера на направените разноски, достига до извод,
че ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 617,17 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право да получи разноски съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция. Ответникът е направил разноски в
размер на 630 лева за адвокатски хонорар. На лист 94 от делото е представен
договор за правна помощ от 08.07.2019 г., в който е уговорен адвокатски хонорар
от 630 лева, като 300 лева са платени в брой при подписване на договора, а
останалите 330 лева са платими до 01.09.2019 г. В последното съдено заседание е
представен друг договор за правна помощ, в който като основание е записано
„доплащане по договор за правна помощ от 08.07.2019 г.”, като е отразено
плащане в брой на 330 лева. Съдът не споделя възраженията на процесуалния
представител на ответника, че се касае за два договора. В настоящия случай се
касае за разписка за получена сума по доплащане за адвокатски хонорар за вече
сключен договор за правна помощ. Това означава, че ответникът има право да
получи сумата от 291,90 лева – направени разноски съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.О.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 3 220 лева, представляваща стойността на направени от ищцата подобренията в жилище с адрес град П., ул. „****.
ОСЪЖДА
И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.О.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 617,17 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
И.О.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 291,90 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.