№ 22109
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121804 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С молба с вх. № 88453/30.03.2023 г. на процесуалния представител на
ответницата З. Б.- адв. Н. И. и на процесуалния представител на ответника Д.
Б.- адв. К. И. Б. се твърди, че съдът неправилно с първоинстанционното
съдебно решение е присъдил разноските на процесуалните представители на
страните, като не е отчел обстоятелството , че са предявени по два обективно
съединени иска срещу всеки един от двамата ответници.
С молбата поддържат, че съгл. чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно,
а конкретният материален размер на това възнаграждение следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредбата. По изложените
съображения считат, че съдът следва да присъди отделно възнаграждение по
всеки един от исковете в полза на адвокатите на ответниците. Иска се
допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските , чрез
осъждане на ищеца да заплати в полза на всеки един от адвокатите на
ответниците по още 177,76лева.
Насрещната страна – „ФИРМА“ЕАД изразява становище за
неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Моли за
присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (в срока
за обжалване), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
По повдигнатия от ищеца въпрос не е налице задължителна съдебна
практика, а настоящият докладчик споделя според него по-широко
застъпената и последователна, а не изолирана, съдебна практика, според
1
която в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове. /определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №
533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г.
о., ГК и много други/.
Когато съдът намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 от ГПК поради прекомерност по дела с определен интерес, той се
ръководи от фактическата и правна сложност на делото и размера на
минималното адвокатско възнаграждение, определено не по реда на общата
разпоредба по чл. 2, ал. 5 от НМРАВ /нормата се намира в Раздел I от
НМРАВ – „Общи разпореждаби“/, а съгласно специалната норма на чл. 7, ал.
2 от същата Наредба, защото предявените по делото обективно съединени
искове са оценяеми.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че когато са предявени за
общо разглеждане от ищеца срещу определен ответник обективно
кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение при
прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, е сборът от цената на всички искове. По
изложените съображения, съдът намира, че молбата за изменение /
допълване/ на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да
се остави без уважение .
Съдът намира искането на насрещната страна по молбата - на ищеца
„ФИРМА“ ЕАД за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК
пред настоящата инстанция за неоснователно , доколкото не е налице
хипотезата на чл. 81 ГПК , поради това че настоящото определение не
представлява акт, с който делото се приключва пред настоящата инстанция.
Право на разноски страната би имала в евентуално производство пред
въззивната инстанция , и с оглед изхода на това производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА с вх. № 88453/30.03.23г. с
правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от адв. Н. И. И. от САК в
качеството на процесуален представител на ответницата З. Б. , и от
адвокат К. И. Б. от САК, в качеството на процесуален представител на
ответника Д. Б. , за допълване на Решение № 3915 от 15.03.2023 г.,
постановено по гр. дело № 21804/2022 г. по описа на СРС, 69 състав, в
частта за разноските.
2
ОСТАВЯ без уважение молбата на „ФИРМА“ ЕАД за присъждане на
разноски в производството по чл. 248 ГПК пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението - арг. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3