Решение по КНАХД №1730/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, против Решение № 33/11.07.2025 година по АНД № 143 от 2025 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е отменено наказателно постановление № 34 от 22.05.2025 година (НП) на директора на БДЧР. С процесното НП, за нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.54, ал.4, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас с [ЕИК] (ВиК). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, обусловили отмяна на НП. Изтъква се, че отмененото наказателно постановление съдържа всички изискуеми законови реквизити, а времето на извършване на нарушението е м. февруари 2025г. Самото установяване не може да е през м. февруари, защото отчетният период продължава до 28 февруари, включително. От друга страна, заявява, че самото извършване на нарушението съвпада с датата на проверката- 04.03.2025г., когато е открито несъответствие с вменените от разрешителното условия. Иска се решението на РС-Карнобат да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация- „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас оспорва касационната жалба с писмен отговор. Заявява се, че самите доводи на касатора относно датата на нарушението са противоречиви. Изразява становище, че оспореният съдебен акт е правилен и в него са посочени подробни мотиви, с които съдът обосновал извод за липса на извършено нарушение, за което да се налага санкцията, както и за констатирани пороци в процесното НП, които също са основание за неговата отмяна. Иска се да бъде оставено в сила решението на РС-Карнобат. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол от настоящата касационна инстанция, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството ВиК е санкционирано за това, че при извършена проверка на 04.03.2025 година от служители на БДЧР на място и по документи е установено неизпълнение на условие по т.Лимит на ползваната вода във връзка с т.1 и т.8 от Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение № 1 към издадено Разрешително № 0308 от 20.05.2004г., изменено с Решение № 256 от 17.08.2010г., продължено с Решение № 163 от 08.09.2020г. В тази връзка, в НП се изтъкват констатациите на съставения КП № Б-54 от 04.03.2025г. Отразеното в него обосновава извод за нарушение, а именно, че добитите водни количества от яз.Камчия за проверявания период- м.02.2025г. за питейно-битово водоснабдяване са 3 492 986 куб.м. при разрешен воден обем по режимен график- 3 400 000 куб.м. Следователно, констатираното несъответствие се изразява в превишение с 92 986 куб.м.

В Наказателното постановление изрично е посочено, че „..с това свое деяние, на 04.03.2025г. при яз. „Камчия“..“ дружеството нарушило чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Изводът на наказващият орган за времето на извършеното нарушение е потвърден и в последният абзац от обстоятелствената част на НП, където е посочено, че е „..извършил административно нарушение, както следва: На 04.03.2025г. при яз. Камчия… не е изпълнил условие по т.Лимит на ползваната вода във връзка с т.1 и т.8 от Раздел "Условия, при които се предоставя правото на водовземане…“

Районен съд- Карнобат е отменил НП като е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по установяване на административното нарушение, изразяващо се в противоречиво описание на времето на вмененото нарушение. Решаващият състав сочи, че цитирането на две различни дати води до неяснота относно тезата на административнонаказващият орган, за това, кога същият счита, че е извършено нарушението, с което се нарушава и правото на защита на санкционираното лице. Наред с това формално основание за отмяна на санкционният акт, съдът е изложил съображения и за липса на допуснато нарушение въобще, с което и материалният закон е приложен неправилно.

Съдът е обсъдил фактите установени от приетите по делото доказателства, включително графикът, определен от МОСВ, като за м. февруари 2025г. е предвидено водовземане от този язовир в обем от 5,580 млн. куб.м. вода, от които 5,420 млн. куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на [населено място], 3,400 млн. куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на [населено място] и 0,020 млн.куб.м. за питейно-битово водоснабдяване на селата Мокрен и Пъдарево.

Съдът е съпоставил данните от наказателното постановление, като ги сравнил с обективираната информация от Констативен протокол № Б-54 от 04.03.2025г., според които при разрешен график от 3 400 000 куб.м. вода са отнети 3 492 986 куб.м., т.е. констатираното превишение се изразява в 92 986 куб.м., като се има предвид разрешеното количество за питейно-битово водоснабдяване на [населено място]. В тази връзка, РС-Карбонат е посочил, че от описаното в КП се сочи разрешен обем от 5 420 000 куб.м. вода, а реално отнетото количество е 5 361 986 куб.м., с което е обоснован извод, че потребеното общо количество вода за питейно-битово водоснабдяване е по-малко от разрешеното. Съпоставени са данните от таблицата на КП за отделните населени места, при което общото количество ползвани води за питейно- битово снабдяване / 5 361 986 куб.м. / е по-малко от разрешеното /5 400 000 куб.м. /.

Съдът е анализирал причината за формиране на констатираното превишение от 92 986 куб.м., което е получено при аритметичния сбор между цялото количество водни маси за технологични нужди в размер на 520 723 куб.м., добавено единствено към ползваното количество водни маси за питейно водоснабдяване на [населено място] или с други думи сборът между сумата от 2 972 263 куб.м. и сумата от 520 723 куб.м.

При положение, че липсва яснота защо административнонаказващият орган е добавил това количество водни маси /за технологични нужди/ само и единствено към ползваното количество водни маси за питейно водоснабдяване на ВиК-Бургас, а не спрямо общото разрешено количество за питейно-битово водоснабдяване в размер на 5 420 000 куб.м., съдът намерил, че въобще не е доказано извършване на нарушение, за което на оператора да се налага имуществена санкция.

Решението е законосъобразно и мотивите му се споделят напълно от настоящия касационен състав.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички приложени по делото доказателства, вкл. отразеното в констативния протокол от 04.03.2025г., и всички относими факти, свързани с вмененото нарушение. Нарушението обективно не може да се извърши на 4 март 2025г., при положение, че отчетният период на водовземането приключва на 28 февруари и ако принципно е осъществено деяние свързано с отнемане на по-голямо количество вода спрямо разрешеното, то времето на извършването му следва да съвпада с изтичане на отчетния период, за който се отнасят отнетите количества вода. В случаят, датата 4 март 2025г., посочена на две места в НП, като дата на вмененото нарушение, попада в следващ отчетен период /м. март 2025г./ и приемане тезата на касатора означава да се каже, че е извършено деяние 4 дни след изтичане на периода, в който следва да е завършено водовземането, поради което при така описаните факти и обстоятелства посочената дата за извършване на нарушението е обективно невъзможна. Дори в касационната жалба отново е допуснато смесване на датата на установяване на нарушението и неговото извършване, като в последния абзац от обстоятелствената част на КЖ отново се заявява, че „датата на извършването съвпада с датата на проверката 04.03.2025г.“, което вече бе изтъкнато, че е обективно невъзможно.

Наред с това, както правилно е изтъкнал и предходният съдебен състав, при така направените констатации от данните в констативния протокол очевидно са несъстоятелни доводите на касатора и въобще тезата за извършено нарушение. Всъщност, по отношение на второто основание за отмяна на НП, което е свързано с неговата материална незаконосъобразност касационната жалба не съдържа дори относими доводи, с които да се оспорват мотивите на съда в тази насока.

РС-Карнобат е установил коректно фактите по делото, не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон.

При тези констатации решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

От процесуалният представител на ответника в писмен отговор на касационната жалба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно при този изход на спора и следва да се присъди, а съдът го определя в размер на 130 лева, съгласно чл.27е от НЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 11.07.2025 година по АНД № 143 от 2025 година на Районен съд – Карнобат.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“, със седалище: [населено място], [улица], представлявана от директора, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор, сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.