ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .260492..... 28.04.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и първа година:
Председател: Албена Палова
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №252 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на
постъпила частна жалба от „Л.К.- Пазарджик“ ООД, чрез пълномощника й адв.Ц.Ч. против
Определение №260121 от 18.03.2021г., постановено по гр.д.№184/2021г. по описа
на РС- Панагюрище.
Твърди се, че обжалваното
определение е нищожно, тъй като е постановено от състав, за който при
постановяването му са били налице предпоставките на чл.22, ал.1,т.6 от ГПК за
неговото отстраняване.
Излагат се доводи в тази
насока.
Искането е да се прогласи
нищожността на обжалваното определение, като се върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него от друг състав на районния съд.
Алтернативно се визира, че ако
бъде прието от въззивния съд, че обжалваното определение е валидно и допустимо,
то се приема, че то е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
В тази насока се приема, че
указания до ищеца с разпореждане №260322/04.03.2021г. не са дадени, а мотивите
за постановяването му не подлежат на изпълнение, нито могат да породят
„указаните“ правни последици от „неизпълнението им“, най- малко за това, че са
напълно неразбираеми. Излагат се съображения в този смисъл.
Моли се делото да се върне с
указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
Производството
по гр.дело №184/2021г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по подадена
искова молба от „Л.К.“ ООД срещу Ц.И.Ч. ***.
Искането
направено с нея е да се признае за установено, че Ц.И.Ч. отговаря неограничено
спрямо кредиторите на наследодателя й И.П.Ч..
Видно от
Разпореждане №260322/04.03.2021г., първоинстанционният съд е приел, че с оглед
на изложените в исковата молба твърдения, петитумът представлява искане, съдът
да признае за установено, че ответницата Ц.Ч. отговаря неограничено и то спрямо
кредиторите на наследодателя й И.П.Ч., а не спрямо ищеца.
Прието е, че
така заявеният петитум не отговаря на изложените в исковата молба
обстоятелства. Счетено е, че от същите може да се направи извод, че правният
интерес на ищеца се състои в установяване размера на отговорността на
ответницата, в качеството й на наследник, приел наследството по опис и то по
конкретно изпълнително дело №20178890400269 по описа на ЧСИ- Деница Станчева-
дали ответницата дължи целия дълг, съответно на наследствения й дял или само равностойността
на 1/4ид.ч. от лекия автомобил, който е заявила при приемане на наследството по
опис.
Счетено е в този
смисъл, че искът не е установителен, а осъдителен и не е неоценяем, както е
посочил ищеца в титулната част, а е оценяем, като неговата цена би следвало да
представлява дългът, който претендира от ответницата по изпълнителното дело и
въз основа на тази цена да се внесе дължимата се държавна такса.
При тези
съображения е прието, че исковата молба, на основание чл.129, ал.2 от ГПК
следва да се остави без движение, с даване на указания на ищеца в едноседмичен
срок от връчване на съобщението да отстрани допуснати нередовности по нея
дадени в мотивната част на определението.
Видно от съобщение-
л.16 и л.27, препис от цитираното по- горе разпореждане е връчено на ищеца на
дата: 08.03.2020г.
Видно
от Молба с вх.№261088/05.03.2021г. от адв.Ц.Ч. се установява, че в нея е
посочено, че постановеното разпореждане от 04.03.2021г., за „оставяне без
движение“ на исковата молба не намира опора в закона и съдържа неизпълними
указания. Излагат се съображения в тази насока, като се иска да бъде даден ход
на исковата молба, така както е предявена.
Прието е съща
така, че мотивите на процесното разпореждане пораждат основателно съмнение за
безпристрастието на съда, поради което е и направен отвод на съдията-
докладчик.
Видно
от Определение №260121 от 18.03.2021г., първоинстанционният съд, на основание
чл.129 от ГПК е оставено без уважение искането на адв.Ч., в качеството й на
процесуален представител на ищеца, съдията- докладчик С.С. да се отведе от
разглеждане на делото, като неоснователно. Съответно поради, неотстраняване на
нередовностите в указания срок е прието, че следва да се върне исковата молба
на „Л.К. Пазарджик“ ООД срещу Ц.И.Ч. ***, по която е образувано
гр.д.№184/20201г. по описа на РС- Панагюрище, като е прекратил производството
по гр.д.№184/2021г. по описа на РС- Панагюрище.
В тази насока
същият е приел, че с разпореждане №388 от 26.02.2020г. съдът е оставил исковата
молба без движение, с указания, които не са изпълнени.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване,
поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество,
настоящият съдебен състав намира същата за основателна, касаещо доводите за неправилността
на обжалваното определение.
Относно изложените твърдения за
нищожност на постановения съдебен акт, то същите не могат да бъдат споделени,
като основателни.
В случая не може
да има спор, че съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, когато ищецът не
отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща,
а против връщането й може да се подаде частна жалба, от която препис за
връчване не се представя.
В хода на образуваното
производство пред първата инстанция на ищците са дадени указания за
отстраняване на нередовности в предявената от тях искова молба, които са
надлежно съобщени на 08.03.2021г., като
срока за отстраняването им изтича на 15.03.2021г.
Няма спор, че ищците са
представили молба във връзка с дадените им указания с вх.№261088 от 05.03.2021г.,
съгласно която настоящата инстанция, в която на практика е заявено, че дадените
от съда указания са неизпълними.
Въззивният съд е може да
сподели изложените съображения на първата инстанция да приеме, че не са
изпълнени дадените от нея указания. Основанията за този му извод, първия
извежда от конкретните данни изложени в обстоятелствената част на исковата
молба на които се основава предявения иск, а именно:
Ищецът има вземане против лицето И.П.Ч., за което е образувано изпълнително
дело по описа на ЧСИ. В хода на
изпълнителното производство длъжника е починал, при което изпълнението е
насочено против наследниците на длъжника /чл.429, ал.2 от ГПК/. Ответницата по
иска е дъщеря на длъжника. След смъртта на длъжникът, дъщерята е приела
наследството по опис, като в описа е
посочила само част от
притежаваното имущество на
наследодателя /1/4ид.ч. от лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Лиана“… с ДР №……“/.
Твърди се, че наследството
включва още и натрупани парични средства по индивидуален пенсионен фонд, както
и неизплатени трудови възнаграждения за два месеца. Това наследство е било известно на
дъщерята към момента на откриване на наследството. По силата на чл.64 от ЗН, дъщерята е била длъжна в описа да посочи всичкото наследствено имущество,
което и е било известно, а не само част от
него. Като е посочил в описа част
от наследственото имущество,
наследникът е ограничил своята
отговорност към кредиторите до размера на имуществото, посочено в описа- чл.60,
ал.2 от ЗН. След като не е посочила в описа всичкото наследствено имущество,
дъщерята е изгубила изгодите, които са
свързани с приемане на наследството по опис, а именно да ограничи своята
отговорност само до размера на имуществото,
което е посочено в описа.
Конкретното искане в случая
направено с исковата молба е да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че тя отговаря спрямо кредиторите на наследодателя неограничено, т.е.
с цялото имущество на наследодателя, а не само с посоченото в описа.
При това съдържание на
предявената искова молба се извежда извод, че първоинстанционния съд е сезиран
с положителен установителен иск по чл.64
от ЗН. Същият реално е неоценяем, тъй като установителното правоотношение,
което е предмет на иска няма парична оценка.
В тази връзка следва да се
посочи, че при предявяване на същия, страната е внесла минималната ДТ по чл.3
от ТДТССГПК в размер на 30лв.
В случая, ако районният съд
счита, че ищеца дължи ДТ над минимално установената такава, следва да даде
указания на ищеца за довнасяне на ДТ. Следва да се посочи, че такива указания
липсват в разпореждането на съда за оставяне без движение.
Следва да се посочи, че при
направено искане в петитума на исковата молба, отговорността на ищцата да
бъде неограничена, по отношение на
всички кредитори на наследодателя, а не само по отношение на ищеца, на практика
не представлява нередовност на исковата молба, тъй като отпадането на привилегията на наследника по чл.64 от ЗН, във вр. с чл.60, ал.2 от ЗН
има действие по отношение на всички кредитори на наследодателя. В този смисъл е
Определение №52/17.01.2019г. по гр.д. №2260/2018г. на ВКС, ІVг.о.
При тези съображения, въззивния
съд приема, че частната жалба, като основателна следва да се уважи, като
последицата от това е връщане на делото на районния съд за продължаване на
следващите се съдопроизводствените действия.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение
№260121/18.03.2021г., постановено по гр.дело №184/2021г. по описа на РС- Панагюрище,
с което е прекратено производството по същото дело и е върната исковата молба на
ищеца.
ВРЪЩА делото
на РС- Панагюрище за продължаване на следващите се съдопроизводствените
действия, съобразно указанията дадени в мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.