РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Кърджали, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200291 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *************г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджалии, с което
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
300.00лв. на „Титекс”ЕООД- Кърджалии. за извършено нарушение на
06.02.2025г. в гр.Кърджалии на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който счита наказателното постановление за незаконосъобразно- издадено при
съществени административно процесуални нарушения, и при неправилно
приложение на материалния закон. Настоява, че необосновано е ангажирана
отговорността на „Титекс“ЕООД като работодател, тъй като контролните
органи не са извършили обстойна проверка за наличието на всички елементи
на нарушението по чл.403а, ал.1 от КТ. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да им
присъди направените по делото разноски. Представя писмена защита, с която
настоява, че проверяваното предприятие е имало установено сумирано
1
изчисляване на работното време, поради което незаконосъобразно
проверяващите органи са изискА. при проверката на 06.02.2025г. представяне
на заповед за удължаване на работното време.
Административно наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който счита жалбата като неоснователна. В ход по същество
моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди наказателното
постановление като им се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
ИАГИД, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена
защита.
Районна прокуратура- Кърджалии, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
06.02.2025г. свидетелите Е. Ю. и К. С.- работещи в Дирекция „Инспекция по
труда“- Кърджалии, извършили проверка в обект шивашки цех, който се
намира в гр.К., кв.„В.“ на ул.„З. З.“ № ****, стопанисван от „Титекс“ЕООД-
Кърджали. Проверката се извършила около 18.15часа. На място установили
тринайсет лица, които полага труд шиейки работно военно облекло, и едно
лице от друго дружество, който дошъл да поправи една развалена шевна
машина на втория етаж на сградата. На место проверяващите разда на
работниците декларации по чл.402 от КТ, които били попълнени като в част от
тях едни записа., че работното им време е от 08.00 часа до 17.00 часа, а други
вписА., че работят от 10.00 часа до 19.00 часа. Поради това изиска. всички
документи относими към работното време, за да установят какво правят
лицата след работното си време. Управителят на дружеството Р. П., която
присъствала през цялото време на проверката, заявила, че не можела да
представи заповед за удължаване на работното време след установеното за
работниците, тъй като заповедта не е в обекта. Това било отразено и в писмено
обяснение от същата дата от управителя на дружеството. По този повод
свидетелката Е. Ю. връчила призовка на последната на основание чл.45 ал.1
от АПК, с която били изискани всички необходими документи по спазване на
трудовото законодателство за всички тези работници ведно с трудови досиета,
правилник за вътрешния трудов ред, заповеди по работно време, графици за
2
разпределение на сумирано изчисляване на работно време, заповед за
въвеждането на такова и други документи, удостоверяващи работата им. На
10.02.2025г. в дирекция „Инспекция по труда“- Кърджалии проверяваното
дружество представило изисканите документи като заедно с всички тях имало
и Заповед за промяна на работното време за 06.02.2025г. по производствени
причини издадена на 04.02.2025г. По повод на констатациите по време на
проверката и за представените документи бил съставен Протокол за
извършена проверка № ******** от 19.02.2025г., в които били описани тези
обстоятелства и други установени факти от проверката на 06.02.2025г. За това
на 19.02.2025г. свидетелката Е. Ю. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.403а, ал.1 от
Кодекса на труда в присъствието си на колегите С. и С., както и на управителя
на дружеството нарушител, който го подписал с възражение, че заповедта за
удължаване на работното време ще държи на обекта. Така на 20.03.2025г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което била наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 300лв. на основание чл.415в,
ал.1 от КТ.
Тази безспорна фактология бе установена от свидетелските
показания на Е. Ю. и К. С.; от писмените- от Протокол за извършена проверка
№ **** от 19.02.2025г., в който е вписано нарушението; от акта за
установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не
бе оборена; от Призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК от 06.02.2025г.;
писмено обяснение от Р. П. И. от 06.02.2025г.; Правилник за вътрешния трудов
ред в „Титекс“ЕООД- Кърджалии.; Заповед за промяна на работното време за
06.02.2025г.; Декларации по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, както и другите приети по
делото документи. Показанията дадени от свидетелката М. А. подкрепят
установеното от проверяващите служители. Различията са само в твърдението,
че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време.
Прочее този факт не се установява нито от писмените доказателства
приобщени по делото- Правилник за вътрешен трудов ред, Отработени
графици и Вътрешни правила за работна заплата, нито от други доказателства
по делото, за да се проверят показанията на свидетелката А.. Не се доказа по
надлежния начин, че в санкционираното дружество е имало въведено
сумирано изчисляване на работното време, което е следвало да стане със
заповед на работодателя, тъй като това е временно положение и е изключение
3
от правилото съгласно чл.142 ал.3 от Кодекса на труда.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция
следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното
постановление, тъй това е сторено в срок и от лице, което има такова право.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно и
несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил
вмененото му нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ. Последната норма е
императивна и гласи, че работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи заповеди за полагане на извънреден труд. Това си
нормативно задължение „Титекс”ЕООД- Кърджалии не е изпълнило.
Дружеството е субект на нарушението в качеството на „работодател” по
смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с
факта, че не държи на разположение на контролните органи в обекта
издадената от него на 04.02.2025г. Заповед за промяна на работното време на
06.02.2025г. По делото се установи, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението, поради което законосъобразно е санкциониран от
оправомощения за това орган. Предвид факта, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след
установяването му, правилно е приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
КТ. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е
спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая нарушението реално е отстранено
веднага след установяването му по предвидения ред. От деянието, за което е
наказано дружеството не са настъпили вредни последици, а освен това
липсват доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязло в сила
наказателно постановление за подобно нарушение. За това законосъобразно се
явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което
налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената
„имуществена санкция” се намА. на 100лв. Това наказание съдът счита, че е
достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административно
наказателното преследване.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административно наказателното производство да са били
4
допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е
извършено и каква е неговата правна квА.фикация, като не е нА.це
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квА.фикация, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава. Процесното деяние не представлява маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на
защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права. Освен това, конкретно
извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на
жалбоподателя аргументи бяха отчетени от съда, за да намА. размера на
наложената санкция до минимум.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени три съдебни заседания, от които в две от тях е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
5
инспекция по труда“ със седА.ще град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Съдът намира, че на жалбоподателя с оглед искането за присъждане
на разноски и изхода на делото, също се дължат разноски съобразно уважената
част по силата на чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 от ГПК в условията на
съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията. Въпреки
това такива не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото не са
представени доказателства да са сторени такива, както и няма списък с
разноските.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *************г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
300.00лв. на „Титекс”ЕООД- Кърджали за извършено нарушение на
06.02.2025г. в гр.Кърджали на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда, досежно
размера на наложеното административно наказание като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 300лв. на 100лв.
ОСЪЖДА „Титекс”ЕООД- Кърджали с ЕИК ********* със седА.ще
и адрес на управление гр.Кърджали ул.„Булаир“ № 9 вх.Б ет.2 ап.18, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София,
сумата от 100лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали:_______________________
6