Р Е Ш Е Н И Е
№ 88 10.03.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.д.№36 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№1588/29.11.2019г., постановено по гр.д.№1127/2019г. по описа на РС- П. е
отхвърлен предявения от Н.Н.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр.П., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.С. иск, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.С. е извършил нарушение на чл.4 от ЗЗДискр. по отношение на
осъдения Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- гр.П.,
изразяващо се в това, че за времето от 14.04.2014г. до 04.01.2016г. ищецът
е бил поставен в неравноправно
положение, като ответникът не му е предоставил
за ползване 24- часов достъп до
топла вода и душ, като неоснователен.
Осъден е Н.Н.А.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- гр.П., да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.С., сторените по делото разноски в размер на 100лв.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от адв.М.П., в качеството й на особен
представител на Н.Н.А..
Твърди се, че
обжалваното решение е неправилно- в противоречие с материалния закон- чл.71,
ал.1, т.1 от ЗЗДискр и необосновано.
Счита се, че
неправилно от една страна съдът е приел, че „по- неблагоприятното третиране
следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства“.
От друга страна, съдът е направил сравнение само с доверителят й, като лишен от
свобода в Затвора- гр.П. и по този начин е достигал до неправилен извод- че не
е налице дискриминационен признак. В този смисъл се приема, че мотивите на съда
са противоречиви.
Приема се от
страна на А., че спрямо него и доживотно осъдените лишени от свобода е налице
непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение относно наличен
душ за къпане и денонощен достъп на течаща топла вода за периода 14.04.2014г.
до 04.01.2016г. в Затвора- гр.С. и в Затвора- гр.П., като в Затвора- гр.С. е
наличен душ за къпане и денонощен достъп на течаща топла вода, а в Затвора- гр.П.
няма наличен душ за къпане и денонощен достъп на течаща топла вода.
В тази насока се
излагат съображения базирани на събраните по делото доказателства.
Искането е да
бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго такова с което да се
признае, на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установено по отношение
на Н. А. А., че в периода от 14.04.2014г. до 04.01.2016г., Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“- гр.С., представлявана от Главен директор ВПД С.Ц.
е извършил нарушение на чл.4, ал.3, във р.с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо
се в непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение.
В срокът по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса-
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието,
чрез старши юрисконсулт Т.Й. Ч. в Областна служба „Изпълнение на наказанията“- П..
Твърди се в
същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
В този аспект се
сочи, че жалбоподателят не е доказал, че е бил жертва на неравно третиране или
неблагоприятно такова, дължащо се на лично положение, очертани в чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. Установено е, че както ищецът, така и останалите лишени от свобода от
зоната с повишена сигурност в Затвора- гр.П. са поставени при равни условия.
Моли са за
оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението
на районния съд.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Н.Н.А., редово призован не се явява
лично. За последния се явява особения му представител адв.П.. От страна на
последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъде
уважена, като се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск по
изложени съображения в нея.
Ответникът по
въззивната жалба- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието гр.С., редовно призован не се явява законен представител.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Делото пред
първоинстанционният съд е образувано по искова молба подадена от Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ в Затвора- гр.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ С.,
с която същия е предявил иск, по реда на
чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация.
Твърди се от
страна на ищецът, че е лишен от свобода, и че изтърпява наказание „доживотен
затвор”, със специален режим в Затвора- гр.П..
Твърди, че на
14.04.2014г. бил настанен в самостоятелно помещение №111 в зона с повишена
сигурност. В килията му имало изградена течаща топла и студена вода без душ за
баня. На 17.12.2015г. топлата вода не му течала, като продължавало да няма душ
за баня. В тази връзка се наложило да пише жалба до Началника на Затвора- П.,
за да отстранят повредата и да продължава да тече топлата вода и да му се
изгради душ в килията, за да може да се къпе всеки ден. Последният оставил без
уважение жалбата му от 17.12.2015г.
Визира, че в
Затвора- гр.С. всичките доживотно осъдени имат 24 часа течаща топла вода и душ,
за да могат да се къпят по всяко време, когато решат и много били доволни.
Сочи се, че
разпоредбата на чл.6, ал.2 от Конституцията на Р България прокламира, че всички
граждани са равни пред закона в това число и лишените от свобода и не допуска
никакви ограничения на правата или привилегии. В чл.14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде
подлаган на дискриминационно отношение.
Искането е, на
основание на чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. да се признае за установено по
отношение на него Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора-
гр.П., че в периода от 14.04.2014г. до 04.01.2016г., Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“- гр.С., представлявана от Главен директор ВПД С.Ц. е извършила
нарушение на чл.4, ал.3, във вр. чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в
непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение.
В срокът по
чл.131 от ГПК от постъпил писмен отговор от Т.Й.Ч., процесуален представител на
„Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. В него се твърди, че подадената
искова молба е допустима, но недоказана по основание и размер. Не се оспорва,
че през процесния период ищецът е бил настанен в самостоятелна килия №111 с
осигурен постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, но без условия за къпане,
но се поддържа, че администрацията в цялост била изпълнила законовите
изисквания за постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, съгласно чл.20 от
ППЗИНЗС.
Твърди се, че
ищецът не установява по безспорен начин дисцикриминационния признак, който
твърди: поставяне в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. Същият не доказва действие или
бездействие на длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца
спрямо другите.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Служебна
справка с изх.№2641/28.96.2016г. от Началника на Затвора- гр.П. се установява, че ищецът Н. А.
изтърпява наказание лишаване от свобода, първоначално в Затвора в гр.С.З., където
е бил настанен на 03.01.2007г., впоследствие на 14.03.2014г. е приведен в
Затвора в гр.П., а от 14.04.2014г. изтърпява наказание “доживотен затвор“ в Затвора в гр.П.. Ищецът е бил настанен в зона с повишена сигурност, където са
настанени лишените от свобода осъдени на
доживотен затвор. От 14.04.2014г. до 21.04.2014г., Н.А. е бил настанен самостоятелно в спално помещение №122, което
не разполагало със самостоятелен спален възел и течаща вода. От 25.4.2014г., ищецът
е бил настанен самостоятелно в спално помещение №111, където е разполагал със собствен санитарен възел- тоалетна, мивка
с течаща вода, които може да ползва по всяко време на денонощието. Спалното
помещение разполагало с телевизор /негов личен/, с кабелна телевизия и парно
отопление. Установява се, че това е единственото спално помещение в зоната с
повишена сигурност, което е със самостоятелен санитарен възел. От този документ
се установява и, че във всички спални помещения на лишените от свобода, няма
инсталирани душове за къпане, но на всички тях се осигурява баня два пъти в
седмицата- понеделник и четвъртък. В спалното помещение №111, обитавано от
ищеца е осигурена топла течаща вода, а
това помещение се намира до общата
умивалня, в която се осъществява къпането на всички лишени от свобода, осъдени
на доживотен затвор. Според посочената справка, постоянният достъп на топла
вода до помещение №111, води до лишаване на останалите от топла вода, тъй
като в края на 2015г. са констатирани
случаи на спадане на налягането и липсата на топла вода в общата умивалня. Причината
за това се оказала злоупотребата с топла вода от страна на лишения от свобода А..
За тази цел бил монтиран спирателен кран в общата умивалня, но в последвалия
период на няколко пъти е констатирана умишлена повреда на спирателния кран,
извършена от лишения от свобода А., с цел да не му бъде ограничаван достъпа до
топла вода. По случая била изготвена докладна записка с вх. №1217/21.12.2015
г. и на А. било наложено дисциплинарно наказание и имуществена санкция, като на А. е наложено
дисциплинарно наказание и имуществена
санкция.
От Жалба с вх.№71/21.12.2015г.
на лишения от свобода А. *** се
установява, че тя е подадена, във връзка, липсата на топла вода и душ в спалното
му помещение. По същата е извършена проверка, като в тази насока е изготвена
Докладна записка от старши инспектор СДВР П.В., в която е е прието становище,
че жалбата е неоснователна. С резолюция върху последната от 03.01.2016г. е отразено,
че тя е неоснователна.
В показанията си
св.Д.П.Г. сочи, че за периода от 17.12.2015г. до м.януари 2016г. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.П. в зона с повишена сигурност. През
този период единствено в килията на
лишения от свобода А. е имало течаща топла и студена вода. В същата килия №111
първоначално е имало и душ за къпане, но бил изтръгнат и тръбата била замазана.
За този период от време, свидетелят сочи, че А. се къпел, но си топлел вода.
Отделно от това имало баня, в която се къпели всички. Достъп до тази баня имало
в дните понеделник и петък- по един, по двама, кой както иска, може и сам. В
тази баня имало топла вода и душ. Свидетелят визира, че му е известно, че л.с.А.
е писал жалба до Началника на затвора точно по този повод. Сочи се от Г., че когато
е изтърпявал наказанието си в Затвора в гр.С., първоначално и там нямало душове
за къпане в килиите, но към настоящия момент вече били поставени подвижни
душове и постоянно имало вода.
Видно от Писмо с
изх.№3323/20.06.2019г. от Затвора гр.С. се установява, че за периода
14.04.2014г. до 04.01.2016г. на територията на първа група- зона с повишена
сигурност, лишените от свобода, с наказание „доживотен затвор“ са имали достъп
до течаща вода. На територията на групата, в спалните помещения има обособен санитарен възел, мивка и
подвижен душ. Освен това на територията на групата имало обособена баня за общо ползване, която се ползва по утвърден
от началника график, в който изрично е упоменато, че лишените от свобода,
обвиняемите и подсъдимите, настанени в групата, могат да ползват обща баня извън графика, при изразено тяхно писмено
желание, съобразно възможностите на НОС.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно, с което са отхвърлени
предявените искове на ищеца.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Предвид на това ищецът,
който твърди, че е бил жертва на дискриминация следва да докаже факти, въз
основа на които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща
се в различно, неравно третиране на лица на основата на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал.2
и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“.
Пряка дискриминация
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4 ал.1,
или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
И в двата
случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от горепосочените
признаци, трябва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което
твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други
лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са
налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен
резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по- неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран
подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан
именно от защитен признак.
В този смисъл не
е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или
лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е
извършено по някой от признаците, очертани в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като
следва да е налице и пряка причинно- следствена връзка между неблагоприятното
третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в
признак по цитирания чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Заключението за
наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са
налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение
на субектите. Това означава, че предмет на доказване са следните обстоятелства:
налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой
е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране
и защитения признак.
В конкретният
казус, по отношение на Н.А. не се установяват наличието на горепосочените
обстоятелства- нито твърдяната от ищеца неблагоприятна разлика в третирането,
нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно
отношение.
Съгласно нормата
на чл.151, ал.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват
условия за хигиена на ръцете и краката и къпане- по възможност всеки ден, но
най- малко два пъти седмично, а според чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от открит тип и арестите в затворите, ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
От ангажираните
от страна на ответникът доказателства по безспорен начин се установява, че за
кратко време от осем дни, в периода от 14.04.2014г. до 21.04.2014г., ищеца А. е
бил настанен в самостоятелно спално помещение, което не е разполагало със
самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Впоследствие, ищецът е настанен в
спално помещение №111, което е единственото в зоната за повишена сигурност в
Затвора П., което разполага със собствен
санитарен възел и постоянно течаща вода. Не може да има спор, че това спално
помещение №111 се намира непосредствено до общата баня, в която има осигурена
течаща топла вода и душ и същата се ползва по график от всички л.с. в тази зона
два дни в седмицата / понеделник и петък/. От страна на ищецът не се ангажират
доказателства в насока, че същия не е имал осигурен достъп до тази баня в
определените за това дни. Нещо повече, налице са данни, че до месец декември
2015г. ищецът е ползвал безпрепятствено течаща топла вода в своето спално
помещение.
В случая тези категорично
установени данни по никакъв начин не дават основание за извод да се приеме, че
по отношение на А. е налице по- неблагоприятно /неравно/ третиране в сравнение
с осъдените на доживотен затвор,
изтърпяващи наказанието си в Затвора гр.П. в насока осигуряване на непрекъснат
достъп до течаща топла вода и душ.
На практика
цитираните по- горе норми по ЗИНЗС и ППЗИНЗС не поставят изрично изискване във
всяко спално помещение, лишените от свобода да разполагат с душ и течаща топла вода. Ето защо
независимо от констатацията, че е налице липса на претендираните от ищеца
условия за хигиена в спалното му помещение в Затвора гр.П., за разлика от
Затвора- гр.С., където такива условия са осигурени, то не може да се приеме
извод, че се установява да е налице недопустим
и противоправен резултат в дейността на ответника, в резултат на което да се приема, че А. е третиран
неправноправно спрямо останалите в същото положение.
Самото твърдение
за по- неблагоприятно третиране на лишения от свобода в зависимост от това, в
кое затворническо заведение изтърпява наказанието си, не е сред изрично
предвидените дискриминационни признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., при
установяване на които може да се приеме, че е
извършена дискриминация.
При тези
констатации няма основание да не се приеме, че както ищецът, така и всички
останали лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора- гр.П. са
поставени при равни условия и в тази насока да се приеме за основателни
възраженията на защитата на А. в насока, че районния съд е стигнал до неправилен
извод, че не е налице дискриминационен признак, и че мотивите му са
противоречиви.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка
дискриминация /каквото е и искането/ спрямо ищеца по смисъла на чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр, тъй като не е налице по- неблагоприятно третиране на същия, спрямо
другите лишени от свобода в затвора, в който изтърпява наказанието си
„доживотен затвор“.
При тези данни,
искът по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗдискр. се явява неоснователен, тъй като не се
установява нарушение, свързано с дискриминация спрямо ищеца в обхвата на
признака „лично положение“ по заявените с исковата молба фактически
обстоятелства, предвид на което същия правилно е отхвърлен от страна на
първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното
и съвпадане на крайните правни изводи с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.
На основание
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1588 от 29.11.2019г.,
постановено по гр.д. №1127 по описа за 2019г. на РС- П..
Решението, подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на страните
пред ВКС на РБългария.
Председател:
Членове:1.
2.